Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Сливница, 28.02.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД
- СЛИВНИЦА, първи състав, в публичното
заседание, проведено на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Районен съдия:
Николай Василев
при секретаря Паулина
Велкова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 673 по описа за 2016
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на А.Г.Н., с която против „Т.С.“ ЕАД е предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 200 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 43,40 лева, представляваща
претендираната цена за ползвана топлинна услуга за м. януари 2008 г. за аб. № 172197
и сумата в размер на 39,61 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
01.02.2008 г. до 28.12.2016 г.
Ищецът – А.Г.Н., твърди, че не е в
облигационно отношение с ответника, въпреки което „Т.С.“ ЕАД претендира от него
заплащането на цената на потребена топлинна енергия в имот с аб. № 172197, за м.
януари 2008 г. в размер на 43,40 лева и лихва в размер на 39,61 лева. Твърди,
че не дължи процесните суми, тъй като не е потребител на топлинна енергия по
смисъла на ЗЕ, ответникът не е доставил топлинни услуги за процесния период с
цена, възлизаща на посочените суми. Претендира разноските по производството.
Ответникът – „Т.С.” ЕАД
твърди, че между страните е налице договор за предоставяне на топлинни услуги в
процесния имот, като ищецът дължи заплащането на посочената в исковата молба за
този период сума, тъй като между страните е налице договор за предоставяне на
топлинна енергия, като ответникът е доставил реално на ищеца топлинна енергия,
цената на която възлиза на посочената в исковата молба парична сума. Претендира
разноските по производството.
Третото лице – „Т.С.“ ЕООД, не изразява
становище по предявения иск.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна
до следните фактически и правни изводи:
Отношенията между
доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от
Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде обвързано едно лице
от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при
публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има
качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл.
153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. По делото не са представени доказателства, от които да се
установява, че ищецът е собственик или ползвател на процесния топлоснабден имот
апартамент № **, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. ***, вх. *.
Ето защо, отрицателният
установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК се явява основателен, поради
което същият следва да бъде уважен.
За пълнота следва да се посочи също
така, че оспореното задължение се явява погасено по давност. Тригодишният срок,
посочен в чл. 111 б.
”в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията на „Т.С.” ЕАД се погасяват,
започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо
– чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Това
вземане е срочно, тъй като в общите условия е предвидено, че плащането на
месечните суми се извършва след изтичане на 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който са отчетени, от което следва, че задължението на ищеца за м.
01.2008 г. е с краен срок на изпълнение – 28.02.2008 г.
Ответникът не е ангажирал
доказателства за настъпили обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността, от което следва, че всички задължения на ищеца за заплащане на
топлинна енергия, настъпили до 31.01.2008 г., са погасени по давност, като
вземането на ответника за м.01.2008 г., е погасено по давност, считано от 28.02.2011
г.
По разноските:
Ответникът е дал повод за завеждане на делото, предвид
обстоятелството, че същият претендира от ищеца заплащането на цена за топлинни
услуги, без по делото да се установява основанието за дължимостта на същата,
което обстоятелство се оспорва от ищеца. Ето защо, съдът счита, че ответникът следва
да понесе отговорността за разноските по производството, направени от ищеца.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 50 лева,
представляваща разноски по производството за заплатена държавна такса.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на процесуалния представител на ищеца сумата в
размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение.
При този изход на спора ответникът няма право на
разноски.
Мотивиран от посоченото, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД, че А.Г.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, не дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. С.,
ул. „Я.“ № ***, сумата в размер на 43,40 лева, представляваща претендираната
цена за ползвана топлинна услуга за м. януари 2008 г. за имот апартамент № **,
находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. ***, вх. *, аб. № ****** и сумата в размер
на 39,61 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.02.2008 г. до
28.12.2016 г.
ОСЪЖДА „Т.С” ЕАД, ЕИК **********, с адрес: гр.
С., ул. „Я.“ № ***, да заплати на А.Г.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 50 лева, представляваща разноски
по производството.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК **********, с адрес: гр.
С., ул. „Я.“ № ***, да заплати на адв. М.М., на основание чл. 38, ал. 2 от ГПК
сумата в размер на 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението е постановени при участието на трето лице –
помагач - „Т.С.“ ЕООД, на страната на ответника - „Т.С.” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
Районен съдия: