Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ-67 29.07.2019г.
гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд гражданска
колегия, втори въззивен състав
На втори юли 2019
година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Елеонора Кралева
Таня Русева-Маркова
Секретар:
Стойка Вълкова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско
дело номер 772 по описа
за 2019 година,
за да
се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 30/12.02.2019г.,
постановено по гр. дело № 315/2018г. по описа на Районен съд – Несебър са
отхвърлени исковете на Г.С.Г. и К.И.Г. – двамата от гр. София, със съдебен
адрес – гр. Бургас, ул. „Хан Аспарух“ № 3,, ет. 1, против Министерство на
културата на Република България, представлявано от Министъра на културата и
против Община Несебър, представлявана от Кмета на Община Несебър да заплатят на
ищците солидарно сумата от 77 739, 30 лева, предявена като частичен иск от
пълната сума в размер от 288 076, 47 лева, представляваща сбор от обезщетение
на основание чл. 161а, ал. 3 от ЗКН в размер на 21 000 лева, предявен като
частичен иск от пълната сума в размер на 64 992 лева, за времето, през
което са продължили археологическите проучвания и разкопки, поради които се е
възпрепятствала дейността на ищците по отдаване под наем на търговски павилиони
и легла на туристи, както и обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер на 12 000 лева, предявен като частичен иск от пълната сума в размер
на 108 101, 54 лева, формирано от сумата от 6 000 лева, представляващи
частична претенция от 22 101, 54 лева за извършени два ремонта на
сградата, както и 6 000 лева, представляващи частична претенция от
86 000 лева, представляваща пазарната цена за отнетите в резултат на
проведените разкопки 86 кв.м. от процесния имот, както и обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 25 000 лева, от които
20 500 лева за първия ищец Г.Г., причинени от неудобство, стрес, ядове,
загуба на време, безсъние, притеснения, страх, диабет тип 2, хипертоничен
синдром с усложнения – аритмии и стенокардна симптоматика, проявили се в
периода от 2014г. до настоящия момент относно емоционалните му състояния и от
2016г. относно заболяванията диабет тип 2, хипертоничен синдром с усложнения –
аритмии и стенокардна симптоматика, с място на проявление - Обзор и София,
предвид на постоянното местоживеене в София и 4 500 лева за втория ищец К.Г.,
причинени от гняв, неудобство, стрес, загуба на
време, безсъние, притеснения, страх от 2014г. до днес, и от 2016г. до днес
мигрена с постоянни болки, с място на проявление Обзор и София, предвид на
постоянното местоживеене *** и местопребиваването им през летния сезон в гр.
Обзор), предявени като частичен иск от пълната сума в размер на 50 000
лева, от които 35 000 лева за първият ищец – Г.Г. и 15 000 лева за втория ищец
– К.Г..
С цитираното
решение са отхвърлени и предявените искове
за законната лихва за забава в размер на 5000 лева, предявени като
частичен иск от пълната сума в размер на 31 222, 97 лева, изчислена върху
обезщетение, претендирано на основание чл. 161а, ал. 3 от ЗКН, за времето от
01.06.2013г. - дата на преустановяване на дейността до 20.02.2018г. - датата на
подаване на исковата молба в съда, отхвърлени са претенциите за заплащане на
законната лихва за забава в размер на 3362, 89 лева, изчислена върху
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 7000 лева, за периода
от 01.06.2013г. - като дата на нарушаване на извършеното саниране преди провеждане
на дейността по археологическо проучване до 20.02.2018г. - датата на подаване
на исковата молба в съда, законната лихва за забава в размер на 6 343, 22
лева, изчислена върху обезщетението за претърпени имуществени вреди в размер на
86 000 лева, за периода от 01.06.2017г. - като дата, до която вече са отнети
посочените по-горе 86 кв.м. от дворното място до 20.02.2018г. - датата на
подаване на исковата молба в съда, законната лихва за забава в размер на 33, 19
лева, изчислена върху обезщетението за претърпени имуществени вреди в размер на
450 лева, за периода от 01.06.2017г. - като дата на извършване на обшиване на
тераса със строителен байпас до 20.02.2018г. - датата на подаване на исковата
молба в съда, както и законната лихва за забава в размер на 5000 лева,
предявени като частичен иск от пълната сума в размер на 24 020, 63 лева,
изчислена върху обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50
000 лева, за периода от 01.06.2013г. до 20.02.2018г. - датата на подаване на
исковата молба в съда.
Против
постановеното решение е депозирана
въззивна жалба от Г.С.Г. и К.И.Г., с която се претендира атакуваното решение да
бъде отменено като неправилно – постановено като незаконосъобразно, при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано и вместо
него да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да бъдат
уважени исковите претенции като основателни и доказани, както и да им бъдат
присъдени направените по делото разноски и в двете инстанции. В жалбата се
посочва, че съдът след като е изброил съгласията, дадени от ищеца Г., напълно е
игнорирал и не е обсъдил липсата на дадено съгласие от страна на втория ищец – К.Г.
за извършване на археологически проучвания. В жалбата се прави обстоен анализ
на доказателствата и изводите, които е направил Районен съд – Несебър, като се
посочва, че претенциите са доказани въз основа на събраните по делото
доказателства.
В съдебно
заседание – въззивниците чрез своя процесуален представител поддържат своята и
считат, че следва да бъде уважена.
Ответната страна
по въззивната жалба – Министерство на културата на Република България не
депозира писмен отговор на жалбата и не изразява каквото и да е становище по
основателността й.
Не отправя искане
за представяне на доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно
заседание не изпраща представител и не взима конкретно становище по
основателността на претенциите.
Ответната страна
по въззивната жалба – Община Несебър депозира по делото писмен отговор, в който
оспорва въззивната жалба и счита, че следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна. Посочва се, че пропуснатите ползи не са в пряка причинна връзка
с проведените разкопки. Посочва се, че въпреки навлизането в имота поради
нематериализиране на границата, това е станало с изричното писмено съгласие на
единия от собствениците, а по делото липсват доказателства за противопоставяне
от страна на другия съсобственик. В отговора на исковата молба се посочва, че
за да подлежат на обезщетяване неимуществените вреди следва да са настъпили в
резултат на определено деяние, като така настъпилите вреди следва да са пряка и
непосредствена последица от деянието, а както вещото лице е посочило такава
връзка не може да се направи.
Ответната страна
по въззивната жалба не отправя искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
В съдебно
заседание не изпраща представител.
Бургаският окръжен съд като
взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са няколко
обективно съединени иска от Г.С.Г. и К.И.Г. против Министерство на културата на
Република България и против Община Несебър, с които претендира да бъдат осъдени
ответниците да им заплатят следните суми –
- Сума в размер от 21 000
лева, предявена като частична претенция от цялата претендирана сума в размер от
64 992 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за
времето, през което са продължили археологическите проучвания и разкопки,
поради което се е препятствала дейността на ищците по отдаване под наем на
търговски павилиони и легла на туристи;
- Сума в размер от 5 000
лева, предявена като частична претенция от цялата претендирана сума в размер от
7 450 лева, представляваща обезщетение за претърпяна имуществена вреда,
изразяваща се стойността на извършени два ремонта на сградата;
- Сума в размер от 16 000
лева, предявена като частична претенция от цялата претендирана сума в размер от
86 000 лева, представлява обезщетение за претърпяна имуществена вреда,
изразяваща се в пазарната стойност на отнетите в резултат на проведените
разкопки 86 кв.м. от процесния имот;
- Сума в размер от 20 500
лева лева, предявени като частична претенция от цялата претендирана сума в
размер от 35 000 лева, представляваща обезщетение за претърпяна неимуществена
вреда от страна на Г.Г., изразяваща се в неудобство, стрес, ядове, загуба на
време, безсъние, притеснения, страх, диабет тип 2, хипертоничен синдром с
усложнения – аритмии и стенокардна симптоматика, проявили се в периода от
2014г. – до настоящия момент относно емоционалните състояния и от 2016г.
относно заболяванията диабет тип 2, хипертоничен синдром с усложнения – аритмии
и стенокардна симптоматика;
- Сума в размер на 4 500
лева, предявени като частична претенция от цялата претендирана сума в размер от
15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпяна неимуществена вреда от
страна на К.Г., изразяваща се в претърпени гняв, неудобство, стрес, загуба на
време, безсъние, притеснение, страх за периода от 2014г. до днес, както и от
2016г. мигрена с постоянни болки.
Ищците претендират ответните
страни да бъдат осъдени и да им заплатят обезщетения за забавено плащане върху
всяка една от претендираните суми в изрично посочени в исковата молба с
конкретен размер и период, за който се претендира обезщетението.
На основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност.
На основание чл. 4 от ЗОДОВ
държавата и общините дължат обезщетениe за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице. Искът се предявява срещу органите, от чиито незаконни действия и
бездействия или акт са причинени вредите на основание чл. 7 от ЗОДОВ, като на
основание чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ исковете по ал. 1 се разглеждат по реда,
установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се
определя по чл. 7, ал. 1.
Посоченото
от страната правно основание в исковата молба не обвързва съда, в чието
правомощие е да даде точната правна квалификация на спорното материално право.
От изложените в исковата молба обстоятелства е видно, че се претендира
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от действия и бездействия на
органите на Министерство на културата и Община Несебър, извършващи археологически
разкопки след месец април – 2014г. за заплащане на обезщетения за претърпени
имуществени и неимуществени вреди от страна на двамата ищци – Г.Г. и К.Г..
Твърди се в исковата молба, че археологическите проучвания и разкопки са
предприети, вследствие на съставен Протокол от 10.04.2014г. на Комисия към
Министерство на културата, който протокол е съставен в изпълнение на Заповед №
РД 9К-33/18.03.2014г. на Министъра на културата за приемане на резултатите от
спасителните археологически проучвания на недвижими културни ценности, провени
да територията на гр. Обзор, Община Несебър за археологически обект
„Ранновизантийски терми и сектор от крепостната стена“. Посочва се в исковата
молба, че разкопките са финансирани със средства на Община Несебър и Кметство
Обзор и са ограничени единствено в територията на площада, общинска
собственост. Посочва се и обстоятелството, че за периода от 2014г. до момента
на предявяване на исковата молба поради увреждането на личното имущество на
двамата ищци, измеримо в причиняването им на щети в големи размери от
възложителя/изпълнителя на археологическите проучвания (Министерство на
културата) те търпят и неимуществени вреди.
Изрично в исковата
молба се посочва, че претендираните от ищците увреждания са настъпили от
действията и бездействията на органите и на Министерство на културата и на
Община Несебър, изразяващи се в ненадежно укрепване на състоянието на сградата,
подценяване важността на инженерно-геоложките проучвания, неизвършено своевременно
сондажно проучване, неизготвяне на предварителен проект за укрепване на къщата
им, като изпълнението не отговаря на реалните нужди, за да бъде спрян процеса
на свличане на къщата към изкопите, както и продължително бездействие, което е
довело до пропуснати ползи от страна на ищците, свързани с препятстването на дейността на ищците по отдаване под
наем на търговски павилиони и легла на туристи.
Мотивиран от
изложеното, настоящата инстанция намира, че ищците претендират обезщетяване на
настъпилите в техния патримониум вреди от органите на държавната администрация
– Министерство на културата и от органите на местната власт – Община Несебър,
което обуславя и характера на производството. Както бе посочено по-горе –
според разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 5 от АПК на административните
съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ исковете по ал. 1 се разглеждат
по реда, установен в АПК. В случая, БОС намира, че административният характер
на делото обуславя подведомствеността на административния съд.
Мотивиран от
изложеното, настоящият състав намира, че Районен съд – Несебър неправилно е
квалифицирал спорното материално право, като е приел, че отношенията между
страните се уреждат съобразно правилата на непозволеното увреждане по реда на
чл. 49 и сл. от ЗЗД, тъй като
претендираните от ищеца вреди произтичат от незаконосъобразен акт на орган на
държавната администрация – Министерство на културата и орган на местната власт
– Община Обзор и нейни длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност и правното основание на предявения иск е чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ. В исковата молба се твърди, че действието от страна на органите, от
които се търси обезщетяване на настъпилите вредоносните последици е осъществено
след месец април 2014г. – тоест - след изменението на ЗОДОВ с ДВ, бр.
30/11.04.2006г., с което изрично се приема и възможността да се търси
отговорност за вреди от общинските органи. В този смисъл, БОС намира, че
гражданският съд не е компетентен да разгледа предявения иск. Постановеното
първоинстанционно решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, като
делото следва да се изпрати за разглеждане на Административен съд – Бургас с
оглед правилата за определяне на местната подсъдност на основание чл. 7, ал. 1
от ЗОДОВ, тъй като искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на
увреждането или по настоящия адрес на увредения. В този смисъл и Решение № 79
от 31.03.2013г., постановено по гр. дело № 4867/2015г. по описа на ВКС на РБ –
постановено по реда на чл. 290 от ГПК, както и Решение № 187/16.05.2014г.,
постановено по гр. дело № 5772/2013г. по описа на ВКС на РБ, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК, допуснато до касационно обжалване по процесуален въпрос
относно задължението на въззивния съд, с оглед фактите по делото и твърденията
на ищеца, на които основава своето право, да даде правна квалификация на
спорното материално право, както и Решение № 6731 от 08.05.2019г., постановено
по адм. дело № 14391/2018г. по описа на ВАС на РБ, в което изрично се посочва,
че по реда на ЗОДОВ се обезщетяват и претендирани пропуснати ползи.
Въпросите относно наличието на всички
предпоставки, за да бъде ангажирана отговорността на посочените като ответници
органи на държавната администрация и на местна власт са такива по
основателността на предмета на спора и настоящата инстанция няма правомощия да
ги обсъжда поради липса на компетентност на гражданския съд да реши спора по
същество.
Предвид изхода на
спора и обстоятелството, че първоинстанционното решение следва да бъде
обезсилено, в настоящото производство разноските на страните следва да останат
така, както са направени от тях.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 267 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 30/12.02.2019г.,
постановено по гр. дело № 315/2018г. по описа на Районен съд – Несебър.
ИЗПРАЩА делото на Административен съд – Бургас по компетентност за
разглеждане на спора.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд
на Република България.
Препис от постановеното
решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.