Р Е Ш Е
Н И Е №
гр.
Нова Загора, 06.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Новозагорският районен съд в
публично съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.Н.
при секретаря Диана Дечева,
като разгледа докладваното от съдия Н. гр.д. № 132 по описа за 2020 година, за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно
основание чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ във връзка с чл.149, ал.5 от АПК.
Производството е образувано
по жалбата от наследниците на Т.М.К., бивш жител на с.Новоселец, Новозагорска
община, поч. на 04.01.1995 г., като тримата жалбоподатели И.Т.С. с ЕГН **********,
Й.Т.М. с ЕГН ********** и З.Н.К. с ЕГН ********** се представляват от процесуалния
представител – адв. А.И.Ж. *** против Общинска служба по земеделие – гр.Нова
Загора, с която се иска прогласяване на нищожността на решението, взето с
Протокол № 3/5/03.02.1993 г. на ПК –Нова Загора, постановено по преписка по
заявление с вх.№ 00179/14.08.1991 г. и решението, взето с Протокол №
3/03.02.1993 г. на ПК –Нова Загора, постановено по преписка по заявление с вх.№
00179/14.08.1991 г. от ответната служба и поради незаконен състав на
административния орган.
В жалбата се сочи, че се
иска да бъдат обявени решенията, взети с Протокол № 3/5 от 03.02.1993 г. и с
Протокол № 3 от 03.02.1993 г. по преписката по заявлението с вх. № 00179/1991 г.
наследници на Т.М.К. за нищожни, поради незаконен състав на административния
орган. Конкретизирано е, че в състава на Поземлената комисията няма
представител на частните земеделски стопани и представител на ликвидационните
съвети. Твърди се също, че съставът на административния орган е от четен брой,
вместо нечетен, каквото било законовото изискване. Изложени са подробни
съображения за процесуални нарушения и противоречие с материалния закон,
допуснати при постановяване на акта.
Ответникът в срока по чл.131
от ГПК представя писмен отговор, чрез процесуалния си представител – адв. Р.К. ***.
Счита се, че жалбата е недопустима, поради липса на правен интерес от
завеждането ѝ. Не ставало ясно от малкото изложени факти, каква била целта
на обжалването. Освен това са изтъкнати аргументи, че протоколът изцяло ползвал
жалбоподателите, чиято жалба ответника сочи за неоснователна и недоказана.
Твърди се, че издаденото решение е законосъобразно, постановено от комисия,
която била в пълен състав и съставена, съобразно действащата по това време
законова уредба, както и че съответната правна норма, касаеща състава на същата
била с препоръчителен, а не с императивен характер.
В последното по делото
открито съдебно заседание от всички жалбоподатели се явява само жалбоподателят И.С.,
за всички се явява процесуалният им представител адв. Ж., който поддържа
искането си. Претендира за присъждане на съдебно–деловодни разноски.
За ответника Общинска служба
по земеделие – гр.Нова Загора, като правоприемник на Поземлена комисия- Нова
Загора и Общинска поземлена комисия, редовно призован - не се явявва представител.
След преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна
страна и е допустима.
Според чл.149, ал.5 от АПК,
административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на
нищожността им без ограничение във времето. В жалбата си жалбоподателите навеждат
твърдения, именно за нищожността на процесния административен акт, като
постановен от орган, действащ в незаконен състав и се иска прогласяването на
неговата нищожност. След като това е петитумът на жалбата, следва да се приеме,
че доколкото въпросът за нищожността може да се повдига без ограничение във
времето, тя се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е основателна, поради следните съображения:
Производството е по реда на
чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ. Постановените по реда на чл.14, ал.1 от ЗСППЗЗ решения на
Поземлените комисии са индивидуални административни актове и следва да
отговарят на условията за законосъобразност
на административния акт, т.е. следва да бъдат постановени от компетентен
орган в предвидената от закона форма, да
са спазени процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му
и да е съобразен с целта на закона – чл.146 от АПК, респ. чл.41, ал.3 от ЗАП -
отм.
Разпоредбата
на чл.60, ал.5 от ППЗСПЗЗ, в редакцията ѝ към 03.02.1993 г. - датата на
издаването на атакуваното решение по Протокол № 3/5, предвижда членовете на ПК
да се назначават и уволняват от министъра на земеделието, като в техният състав
следва да се включат твърдяните от адв. Ж.
длъжности и специалности. Съдът след като изследва твърдението за незаконен
състав на Поземлената комисия констатира, че действително е налице нарушение на
нормата на чл.60, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, в редакцията ѝ към момента на
постановяване на обжалваемото решение на ПК - Нова Загора и е следвало да
включва задължително юрист, агроном, инженер - геодезист или инженер - земеустроител,
представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани, а в
конкретния случай е липсвал представител на частните земеделски стопани и
представител на ликвидационните съвети. Това изискване е императивно, за
разлика от уредбата при последващата редакция на нормата на чл.60, ал.5 от
ППЗСПЗЗ /Доп. - ДВ, бр.28 от 1997 г./, когато законодателя е предвидил, че
включването е „по възможност”. Несъответствието на състава на комисията с императивните
законови разпоредби води до некомпетентност на органа, постановил оспорвания
административен акт, който се опорочава до степен на нищожност. Съдът намира,
че от събраните в хода на производството доказателства не се установява
съответствие на състава на комисията със законовите изисквания, поради следните
доказателства: представител на ликвидациония съвет и на частните земеделски
стопани, като по делото са представени писмени доказателства за назначаването
на нейни членове през 1992 г. и 1993 г.
по почин на активно легитимираната страна. Така в отговор на искането на
адв. Ж. *** е представеното по делото Писмо Х 94-1236/27.07.2020 г. от
Министерство на земеделието, храните и горите, като с него са изпратени по
делото и съответно заповедите за назначаване на членовете на Поземлената
комисия – гр.Нова Загора.
От първото представено с
писмото на МЗХГ Допълнително споразумение от 24.11.1992 г. към трудов договор №
1589-ПРК/01.12.1992 г. се установи и доказа, че Е. К. Н. е назначена от министъра
на земеделието на длъжност председател на ОПК - Нова Загора и притежава специалност
инженер-земеустроител /л.31 по делото/, след което има второ допълнително
споразумение, но от 26.05.1993 г. /л.43 / като в него също е председател на ПК -
Нова Загора, има и още Допълнителни споразумения, но касаят период, който е
след съставяне на процесното решение по Протокол №3/5/03.02.1993 г.,
постановено по преписка по заявление с вх.№ 00179/14.08.1991 г. от ответната
служба.
На следващо място се доказа
и че секретарят на ПК е назначена по надлежния ред от Министъра на земеделието,
тъй като на л.133 по делото е приложено Допълнително споразумение от 24.11.1992
г. към трудово договор № 1588-ПРК/01.12.1992 г., с който В. Т. Р. е назначена
като секретар на ОПК, същата е със специалност икономика – стокознание. За
секретаря са приложени още две
допълнителни споразумения, но второто като хронология по време, приложено на л.45
по делото касае отново секретаря и е с дата 26.05.1993г.
Относно вторият от членовете
на ПК, а именно М. Б.Ж. също се установява и доказва, че същата е
назначена като специалист - агроном от
Министъра на земеделието, но на длъжност специалист в ПК - Нова Загора, чрез
Допълнително споразумение от 24.11.1992 г. към Трудов договор № 1587-ПРК/01.12.1992
г. на л.39 по делото, а на л.47 по
делото е приложено и Допълнително споразумение към същия трудов договор от
26.05.1993 г. на същата длъжност.
Що се касае до четвъртия
член на комисията – М.А. М., същата е изпълнявала длъжност специалист, по
силата на Допълнително споразумение от 26.05.1993 г. към трудов договор № 708ПРК/08.06.1993
г. и е специалист инженер - земеустроител. Съдът обаче приема, че вписването
ѝ в процесното Протоколно решение № 3/5/03.02.1993 г., постановено по
преписка по заявление с вх.№ 00179/14.08.1991 г. е без правно основание, тъй
като липсват доказателства към датата на постановяване на цитираното решение да
е имала такова качество.
На следващо място за другите
членове на ПК – Л.И., Й. Б., Г.П., както за С.С. и П.Д. липсват всякакви
писмени доказателства за правното основание на участието им в ПК - Нова Загора.
За С.Д.С. е налице надлежно
назначаване като специалист в ПК - Нова Загора, тъй като е със специалност
инженер - земеустроител, но тъй като и договора и допълнителното споразумение
към него датират след съставянето на Протокол № 3/5/03.02.1993 г., постановено
по преписка по заявление с вх. № 00179/14.08.1991 г., то съдът счита неговото
участие като противоречащо на закона. Останалите две допълнителни споразумения
са също от дати, последващи съставянето на процесното протоколно решение за
възстановяване на земеделската земя.
Същото се отнася за другият
член Елена Пеева, която е със специалност инженер - земеустроител и е назначена
на длъжност специалист в ПК - Нова Загора, но едва след процесното решение за
възстановяване на земеделската земя, тъй като и трите допълнителни споразумения
са от 26.05.1993 г. и 05.11.1993 г. /л.31 по делото/ и 17.12.1993 г. /л.75 по
делото/.
От приобщеното като
доказателствен материал ф.д. № 641/1989 г. по описа на СлОС, е видно че в
приложените заверени копия от КЗС „Димитър Благоев” - с.Новоселец е видно, че с
Решение от 06.12.1989 г. е регистрирана КЗС „Димитър Благоев” с председател Н.И.Т.,
като през 10.09.1992 г. председател е бил Т.Д.Т. , а член при прекратяване на
дейността на производствената кооперация е Й.Г.Б., който е шестият вписан член при
постановяване на Протоколно решение № 3/5/03.02.1993 г., постановено по
преписка по заявление с вх.№ 00179/14.08.1991 г., но тъй като с това решение от
10.09.1992 г. по ф.д. № 641/1989 г. е вписано прекратяване на дейността на
кооперацията, то следователно участието му като представител на Ликвидационни
съвети не може да се счете Й.Г.Б..
Относно другото атакувано
решение по Протокол № 3/03.02.1993 г. съдът установи, че процесния
административен акт страда и от друг порок, тъй като състава на комисията,
която е постановила процесното решение, съгласно посоченото на първата му
страница е следния: Началник – М.К. и членове: 1. Е.Й., 2. Г. Г., 3. М. Т. и 4.
С. Б., а видно от страница втора на същият протокол е подписан само от първият
член на петчленната комисия, което несъмнено го прави нищожно, съгласно
действащите по време на издаването му разпоредби на ППЗСПЗЗ.
След като от събраните в
хода на производството доказателства, не се установява, нито съответствие на
състава на комисията със законовите изисквания, нито назначението на членовете
ѝ по съответния ред, следва да се обяви нищожността на оспорените решения
на ПК - гр.НоваЗагора.
На
основание чл.173, ал.2 от АПК извън случаите по ал.1, както и когато актът е
нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на
въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен
административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона. Ето защо в случая преписката следва да бъде върната на ОСЗ – гр.Нова
Загора за ново произнасяне.
С оглед изхода на делото, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответният административен орган трябва да бъде
осъден да заплати разноски на жалбоподателите в размер на 1800.00 лева за
адвокатски хонорар.
Така мотивиран
Новозагорският районен съд
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НИЩОЖНО решение, прието с протокол № 3/5 от 03.02.1993 г. на Поземлена
комисия – Нова Загора, постановено по преписка с вх. № 00179/14.08.1991 г., с
което в полза на наследниците на Т.М.К., б.ж. на с.Новоселец,
Новозагорска община, поч. на 04.01.1995 г., е
признато правото за възстановяване на собствеността върху земеделски земи.
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НИЩОЖНО решение, прието с протокол № 3 от 03.02.1993 г. на Общинска служба
по земеделие и гори – Нова Загора, постановено по преписка с вх. №
00179/14.08.1991 г., с което на наследниците на Т.М.К.,
б.ж. на с.Новоселец, Новозагорска община, поч. на 04.01.1995 г., е отказано да бъде признато правото за възстановяване
на собствеността върху земеделски земи.
ВРЪЩА
преписката на Общинска служба по земеделие – гр.Нова Загора за произнасяне с
надлежен, постановен от законен състав, акт.
ОСЪЖДА
Общинска служба по земеделие – гр.Нова Загора, ДА ЗАПЛАТИ НА жалбоподателите И.Т.С.
с ЕГН **********, Й.Т.М. с ЕГН ********** и З.Н.К. с ЕГН **********, всички със съдебен адрес: адв.А.Ж*** СУМАТА от 1800.00
лв. /хиляда и осемстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд - Сливен в 14-дневен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: