О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….../………..03.2019 г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание проведено на двадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Маркова
ч.т.д. № 416/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл.
във вр. чл. 92а ГПК, образувано по въззивна частна жалба вх. № 54677/17.08.2018
г. от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България“, № 49, бл. 53Е, вх. В срещу Определение №
8661/31.07.2018 г., постановено по гр.д. № 18423/2017 г., на ВРС, XXV с., с което оставена без уважение молба вх. №
50139/25.07.2018 г. за отмяна на наложената с определнеие от с.з. проведено на
27.06.2018 г., глоба в размер на 200.00 лв., по реда на чл. 92а ГПК.
В жалбата се излага оплакване, че
неизпълнението на задължнеието на страната да внесе депозит за експертиза не е
основание за санкциониране на страната по реда на чл. 89, т. 2 ГПК. Счита, че
невнасянето в срок на определения депозит не е довел до отлагане на
производството по делото, тъй като глобата била наложена в първото по делото
съдебно заседание. Излага, че след получаване на указания на 17.07.2018 г.
определения депозит е бил заплатен, поради което счита, че указанията са били
изпълнени в срок. По същество отправят искане за отмяна на атакуваното
определение и отмяна или намаляване по размер на наложената глоба.
Жалбата е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество. Предвид едностранния характер на това производство
препис от нея не се връчва на насрещна страна.
След запознаване с писмените доказателства
по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски
окръжен съд намира частната жалба за неоснователна,
по следните съображения:
Съобразно разпоредбата на чл. 92а ГПК
страна, която неоснователно причини отлагане на делото, понася независимо от
изхода му разноските за новото заседание и заплаща глоба в размерите по чл. 91 ГПК. Последната норма предвижда глоба в размер от 50 до 300 лв., а за
нарушения, които затрудняват хода на производството или са извършени повторно
от 100 до 1200 лв.
В конкретния случай, производството по
делото е насрочено с Определение № 2261/22.02.2018 г., по реда на чл. 146 ГПК,
с което са дадени изрични указания на ищеца, че не ангажира доказателства за
размера на претенцията си. Определението е съобщено на ищеца на 07.03.2018 г.,
чрез процесуален представител – юриск. Радина Иванова.
В първото по делото съдебно заседание,
проведено на 02.05.2018 г., представител на ищеца не се е явил. Докладвани са
постъпили молби от 16.03.2018 г. и 03.04.2018 г., изходящи от ищеца, в които
искане за събиране на специални знания не се съдържа. В с.з. са дадени указания
на ищеца да заяви дали ще се ползва от оспорен от ответника документ и да
представи неговия оригинал, в хипотезата на чл. 193 ГПК.
В съответствие с правомощията си
първоинстанционния съд служебно е назначил съдебно-счетоводна експертиза и е
определил депозит в размер на 200.00 лв., платим от ищеца, в 1-седмичен срок от
заседанието. Предвид необходимостта от събиране на допуснати доказателства и с
оглед дадените на ищеца указания, производството е отложено за 27.06.2018 г.
Видно от материалите по делото, ищецът не е
проявил активност да изпълни дадените му указания в границите на определените
срокове.
В проведеното на 27.06.2018 г., съдът е
констатирал липса на изпълнение от страна на ищеца и е дал последна възможност
да стори това. Доколкото неизпълнението на указанията от страна на ищеца е
причина за отлагане на производството по делото и не са били посочени
уважителни причини за това, ВРС в съответствие с разпоредбата на чл. 92а ГПК е
наложил глоба на страната в размер на 200 лв.
Във връзка с депозирана молба за отмяна на
наложената глоба от страна на ищеца, първоинстанционния съд е отказал да стори
това по причина непосочване от страна на ищеца на уважителни причини, които са
довели до неизпълнение на дадените указания в определените за това срокове,
което пък от своя страна е довело до неоснователното отлагане на производството
по делото.
Въззивния
състав намира, че постановения съдебен акт е правилен и законосъобразен.
От хронологията на развилите се събития пред
първостепенния съд се налага извода, че ищецът неколкократно е пренебрегвал
дадените от съда указания и срокове, което е недопустимо. Този извод не може да
бъде разколебан и от обстоятелството, че в крайна сметка указанията за внасяне
на определения депозит са били изпълнени след като на ищеца е била наложена
глоба и е дадена последна възможност да стори това. Едва тогава и в границите
на предоставената последна възможност ищецът е изпълнил дадените му указания.
В съответствие с един от основните принципи
на гражданския процес, заложен в разпоредбата на чл. 3 ГПК, страните са длъжни
да упражняват процесуалните им права добросъвестно, под страх от съответната
отговорност. Страните са длъжни и да изпълняват дадените указания и
разпореждания на съда, също под страх на съответната отговорност. Израз на тази
отговорност за са именно предвидените в гл. IX от ГПК глоби. Конкретно глобата предвидена в разпоредбата
на чл. 92а ГПК цели да дисциплинира страните да спазват процесуалния ред и
установените в него срокове и да упражняват добросъвестно процесуалните си
права, така щото да не стават причина за неоснователното отлагане на делата.
Изключение от този принцип е налице само при наличието на уважителни причини, а
именно такива които са внезапно възникнали и независещи от страната.
В конкретния случай, ищецът в молбата си за
отмяна не е посочил такива уважителни причини, които биха мотивирали ВРС да
приеме, че причиненото отлагане на производството не е било неоснователно и да
отмени или намали по размер наложената глоба. Въззивния състав също намира, че
такива не са налице.
Следва да бъде посочено, че съдът призовава
страните за съдебните заседания, а когато страните са редовно призовани,
какъвто е и настоящият случай, при отголагане на делото не се призовават за
следващото заседание, когато датата е обявена в заседанието (чл. 56 ГПК). Следователно,
ищецът след като е бил редовно призован за съдебното заседание насрочено на
04.04.2018 г. е следвало да прояви активност и да проследи развитието на
производството, така щото да може да се информира за дадените му указания и
вменените му задължения и да е във възможност да ги изпълни своевременно.
Именно това не е сторил ищецът, което е довело да неизпълнение на дадените му
указания и до отлагане на делото, без за това да са налице уважителни причини.
По отношение на размера, ВРС се е съобразил
с размерите посочени в разпоредбата на чл. 91, ал. 1 ГПК, по силата на
изричното препращане съдържащо се в разпоредбата на чл. 92аГПК и е наложил
глоба в средния предвиден размер. Въззивния състав намира, че глобата не следва
да бъде намалявана, предвид това, че ищецът е представляван от квалифициран
процесуален представител, който следва да е запознат с процесуалния ред, както
и с последиците от неспазването му.
По изложените съображения въззивния съд
намира, че постановеното определение е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, съставът на Варненски окръжен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение
№ 8661/31.07.2018 г., постановено по гр.д. № 18423/2017 г., на ВРС, XXV с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
Председател:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.