Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. София, 02.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публичното заседание на тридесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Симеонова гр. д. № 9339 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 - 273 ГПК.
С решение
№ 140880
от 06.07.2020
г. по гр. д. № 68070/2019
г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 65 - и състав, са отхвърлени предявените от М.Г.И., ЕГН **********,***,
ж. к. „Младост“ 4, бл. *****, против Столична дирекция на вътрешните работи,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*****, искове за заплащане
на сумата от 1598 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд
в размер на 247 часа през периода 21.11.2016 г. - 21.11.2019 г., както и сумата
от 200 лв., лихва за забава в плащането му за периода 21.11.2016 г. -
21.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска -
25.11.2019 г. до окончателното плащане.
Осъден
е М.Г. *** дирекция на вътрешните работи сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
В
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК
е подадена въззивна жалба от ищеца М.Г.И., чрез адвокат Н.Р., с твърдения за неправилност и
незаконосъобразност на решението. Излагат се доводи относно действието на
приетите последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., последната приложима за исковия период. Посочва се, че в чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен извънреден труд между часовете
22,00 ч. и 06,00 ч. за отчетния период се умножава с коефициент „0,143“ и
полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В
следващите две наредби липсва изрична регламентация за преизчисляването на
нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма не следва да се тълкува като
законово установена забрана за преизчисляване на положените от служителите на
МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден, а
представлява празнота в уредбата. В тази връзка субсидиарно приложение следва
да намери чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната
заплата /НСОРЗ/ като обща правна норма, при липса на специална такава.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в
неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения
се регулират от Кодекса на труда /КТ/ и НСОРЗ, с позоваване на ТР № 6/06.11.2013
г. на ОСГТК на ВКС и решение № 311/08.01.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. по
описа на ВКС, IV
г. о. Включеният в рамките на дежурството нощен труд на
ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа следва
да бъде определен реално положеният труд за исковия период, с коефициент 1,143,
получен при деление на нормалната продължителност на дневното работно време /8
часа съгласно чл. 136, ал. 3 КТ/ и нощното работно време /7 часа съгласно чл.
140, ал. 1, изр. второ КТ/. Посочва се, че чл. 187, ал. 1 ЗМВР не подлежи на
разширително тълкуване в смисъл, че предвижда за служителите на МВР еднаква
продължителност на работното време както през деня, така и през нощта, а именно
- 8 часа, като чл. 188, ал. 2 КТ препраща изрично към специалната закрила по
КТ. Въззивникът се позовава и на чл. 9г /нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г./ от
Наредба за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/, чл. 18, ал. 3 /обн.
ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 01.07.2007 г./ от НСОРЗ и чл. 9, ал. 5 /обн.
ДВ, бр. 102 от 03.12.1993 г./ от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж за
признаване на нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент 1,143, както
за целите на изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия стаж,
така и за отчитането на извънредния труд. Според въззивника няма основание за
една категория работници и служители, работещи през нощта, да се преизчислява
трудът от нощен в дневен, а спрямо друга това да не се извършва. Такъв подход е
незаконосъобразен от гледна точка основните права, защитени от международните
актове, по които Република България е страна и които я обвързват /чл. 14 КЗПЧ и
Протокол № 12 от нея/. Излагат се и съображения, че разпоредбите на чл. 8 НСОРЗ
и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент „1,143“ и
за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд /решение № 14/27.03.2012 г. по гр. д. № 405/2011 г. по описа на ВКС, IV г. о./. От дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
не следва да се приспада заплатеното възнаграждение в размер на 0,25 лв. на
час, изплатено на основание Заповед № 8121-з-1429/23.11.2017 г., издадена от
министъра на вътрешните работи, тъй като тези възнаграждения са дължими на
самостоятелни и независими едно от друго правни основания. Предвид изложеното
се моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.
Претендират се разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор от ответника Столична дирекция на вътрешните работи, чрез юрисконсулт
Нела Георгиева, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди се, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Излагат се
съображения, че ищецът е държавен служител по ЗМВР и спрямо него е недопустимо
прилагането на НСОРЗ, приложима към трудовите правоотношения. Недопустимо е да
се преобразува положеният от ищеца нощен труд в дневен, с позоваване на
решение № 197/07.10.2019 г. по гр. д. № 786/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о., представено в съдебно заседание за сведение на съда. Посочва се, че
през процесния период е действала Наредба №
8121-з-776/29.07.2016 г., в която липсва правило за изчисление, подобно на
Наредбата от 2014 г., съгласно която при сумарно отчитане на отработеното
време, общият брой часове положен нощен труд следва да се умножи по 0,143, т.
е. преобразуване на положения нощен труд към дневен не е предвидено. При липса на изрична законодателна уредба приложение
следва да намери чл. 67, ал. 7 ЗДСл, вр. с Наредбата за заплатите на
служителите в администрацията, уреждащи допълнителни възнаграждения за същото. Твърди
се, че размерът на възнаграждението за положен труд през нощта е определено със
заповеди на министъра на вътрешните работи /МЗ № 8121-з-791/28.10.2014 г. и МЗ
№ 8121з-1429/23.11.2017 г. в размер на 0,25 лв. за всеки отработен час през
нощта или за част от него между 22,00 ч. и 06,00 ч./. Липсват и предпоставките
за прилагане на чл. 9 НСОРЗ спрямо държавните служители на МВР, а именно:
продължителност на нощното работно време по - малка от продължителността на
дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Твърди се, че в
чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща
продължителност - 8 часа. Не е налице и работа по трудови норми за определяне
размера на трудовото възнаграждение по чл. 247 КТ и чл. 250 КТ. Посочва се, че в
хипотезата на извънреден труд при сумирано отчитане на работното време при
работа на 12 - часови смени е приложима изричната разпоредба в специалния закон
и няма основание за субсидиарно прилагане на КТ /определение № 405/22.04.2016
г. по гр. д. № 1513/2016 г. по описа на ВКС, IV г. о./. Преизчисляването има отношение към
увеличеното заплащане на нощния труд, но не и към натрупването на часове, чието
надвишение след преизчисляването да кумулира извънреден труд. По действалата
към момента на предявяване на иска нормативна уредба ищецът не е положил
извънреден труд, тъй като липсват доказателства същият да е работил на смени,
надвишаващи 12 часа. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на въззивната
жалба като неоснователна и за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно
разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете
визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по
правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно, като във връзка с доводите на страните е необходимо да се посочи следното:
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 187, ал. 5,
т. 2 ЗМВР, вр. с чл. 179, ал. 1, вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1598 лв.,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 247 часа
през периода 21.11.2016 г. - 21.11.2019 г., както и сумата от 200 лв. - лихва
за забава в плащането му за периода 21.11.2016 г. до 21.11.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска - 25.11.2019 г. до
окончателното плащане.
Безспорно
по делото е обстоятелството, че
през процесния период от 21.11.2016 г. до 21.11.2019 г. страните са били обвързани от
валидно служебно правоотношение, възникнало на
основание ЗМВР, по силата на което ищецът е
изпълнявал длъжността „младши експерт“ в група „Експертно - криминалистическа дейност“ при 07 РУ - СДВР, гр. София,
което се установява и от справка рег. № 513р-40214/20.05.2020 г. за заеманите
от ищеца длъжности към 07 Районно управление при Столична дирекция на
вътрешните работи /видно от която със Заповед № 513з-2061/01.04.2015 г. ищецът
е преназначен на длъжност „младши експерт“/. По смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, ищецът е със статут на държавен служител. Във въззивното производство не
е спорно и това, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния
период ищецът е полагал труд на смени, всяка с продължителност по 12 часа, при
режим: две дневни смени, два дни почивка, две нощни смени, два дни почивка, като
е полагал 7 или 8 нощни смени месечно, съгласно месечни
графици, при сумирано изчисление на работното време за тримесечен период.
Като
писмени доказателства по делото са приети заверени копия на графиците за
работните смени и протоколите за отчитането на отработеното време между 22,00
ч. и 06,00 ч. за периода 21.11.2016 г. - 21.11.2019 г., както и справка за
изплатеното допълнително възнаграждение за положен труд за времето от 22,00 ч. до
06,00 ч. и за положения извънреден труд за периода от 01.11.2016 г. до
21.11.2019 г. от ищеца М.И..
Съгласно
заключението на изготвената и приета в хода на първоинстанционното производство
съдебно - икономическа експертиза, която
настоящият съдебен състав кредитира изцяло по реда на чл. 202 ГПК като компетентна и обоснована, за исковия период 21.11.2016 г.
- 21.11.2019 г. ищецът е работил на смени от 12 часа при 5 - дневна
работна седмица от 8 работни часа на ден, като е полагал и нощен труд от 22,00 ч. до
06,00 ч. В заключението е посочено, че нощният
труд се отчита месечно, като се начислява допълнително възнаграждение от 0,25
лв. за отработените нощни часове. За отработения нощен труд по 8 часа всеки
месец от СДВР София на ищеца е заплащано възнаграждение по 0,25 лв. на час. След проверка
в счетоводството на СДВР и приложените по делото документи, вещото лице е
установило, че положеният от ищеца труд се е отчитал и заплащал сумирано за
тримесечен период. Броят на нощните смени за периода от 21.11.2016 г. до
21.11.2019 г. е 221 смени, а положеният нощен труд е общо в размер на 1768
часа. Положеният нощен труд в часове, превърнат
в дневен труд, преизчислен с коефициент 1,143, е в
размер на 2020,82 часа или 2020 часа и 49 минути. Според вещото лице, отработените в повече часове след
преобразуването на нощния труд в дневен при прилагане на чл. 9 НСОРЗ, получен
като разлика между положения нощен труд и преизчисления с коефициент 1,143, е в
размер на 253 часа. В експертизата е посочено също, че ако се
приеме, че преизчислените 253 часа представляват извънреден труд, то
възнаграждението за тези часове на база основното часово възнаграждение на
ищеца, увеличено с 50 %, е в размер на 1801,15 лв. Размерът на мораторната
лихва върху сумите за извънреден труд е 177,98 лв., с което общият
размер на претендираните суми е 1979,13 лв. В заключението е посочено, че извънредният
труд за IV тримесечие на 2019 г. се изплаща през м. януари 2020 г.
Не е
спорно между страните, а и се установява от посочените писмени доказателства, както и от заключението на съдебно - икономическата
експертиза, че през процесния период ищецът е
полагал труд и през нощта, при режим на нощна смяна от 22,00 ч. до 06,00 ч., като за отработените часове нощен труд му е било
начислено и заплатено допълнително възнаграждение в размер на 0,25 лв. за всеки
час.
Спорно пред
настоящата инстанция е налице ли е основание за преизчисляване на отработените часове нощен
труд с коефициент 1,143, съответно
дължи ли се допълнително
възнаграждение върху разликата между преизчислените с посочения коефициент
часове и реално отработените такива, както и представляват ли те извънреден
труд. Спорът е правен и се свежда до това дали
следва да намерят субсидиарно приложение правните норми на общото трудово
законодателство по отношение на служителите на Столична дирекция на вътрешните
работи - КТ и НСОРЗ - в
частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, имайки предвид, че съществуващото между
страните служебно правоотношение е нормативно регламентирано със специалните
норми, съдържащи се в ЗМВР и приетите въз основа на него подзаконови нормативни
актове.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно
трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.
178, ал. 1, т. 3 ЗМВР е предвидено, че държавните
служители получават допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Според
чл. 179, ал. 1 ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 ч. до
06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, а съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /в приложима
редакция - изм. и доп. ДВ, бр. 81 от 2016 г./, работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени,
като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение. Съгласно чл. 143, ал. 1 КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време. Извънреден труд е
налице само, когато е положен труд извън установеното работно време - когато
продължителността на работното време надвишава нормалната такава. При сумираното изчисляване на
положения труд, извънреден труд ще е налице само в случай, че отработеното
време за съответния отчетен период /с увеличението на часовете положен нощен
труд/ надхвърля нормата работни часове за отчетния
период.
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В рамките на исковия период от 21.11.2016 г. до 21.11.2019
г. е приложима Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организация
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи,
обн. ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм. бр. 3 от
10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., Решение № 16766 на ВАС на РБ - бр. 4 от
14.01.2020 г. В чл. 2, ал. 1 от същата
е предвидена нормална продължителност на работното време
на държавните служители - 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 - дневна
работна седмица, а в чл. 3, ал. 3, че
за държавните служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч.,
максимално 8 часа за всеки 24- часов период. Съгласно чл. 8 от наредбата извънредният труд за държавните служители не
може да надвишава 280 часа годишно и 70 часа на тримесечен период. В чл. 31 е посочено, че
отработеното време между 22,00 ч. и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на
броя отработени часове.
Съгласно чл. 31, ал. 2 на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. - действала в периода 19.08.2014 г. - 02.06.2015 г., при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 06,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. След
отмяната на посочената наредба, са приети Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. /отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., в
сила от 11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779/29.07.2016 г. /в сила от 02.08.2016 г./, които обаче не съдържат аналогична разпоредба на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба от 11.08.2014 г., предвиждаща увеличаване на реално отработените часове
нощен труд с посочения коефициент, а е разписан само редът за отчитането на
часовете нощен труд.
Увеличеното
изчисляване на нощния труд е предвидено както в отменената Наредба № 8121з-407
за служителите на МВР, така и в Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, издадена въз
основа на КТ. Предвид на това, липсата на изрична норма за отчитане на нощния
труд в специалния закон - ЗМВР /до изменението на чл. 187, ал. 4 със ЗИДЗМВР от м. юли 2020 г., което има действие занапред/ и в наредбата, издадена по реда на чл. 187, ал. 9 ЗВМР, не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в закона, която следва да бъде преодоляна по правилото на чл. 46, ал. 2 ЗНА. Настоящият съдебен състав
намира, че при наличието на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва по аналогия да бъде приложена общата законодателна уредба
относно отчитането и заплащането на нощния труд, в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /в сила от 01.07.2007 г./, определяща
структурата и организацията на работната заплата, видовете и минималните
размери на допълнителните трудови възнаграждения, реда и начина за определяне и изчисляване на трудовите
възнаграждения на работниците и служителите. В тази връзка съдът
намира за неоснователни доводите на ответната страна, насочени към оспорване
приложението на разпоредбите на тази наредба, обосновани с липсата на
нормативна празнота. Възприемането на тези съображения би означавало да се допуснат различни системи на отчитане
на нощния труд от служителите в МВР и от работниците по трудово
правоотношение, въпреки че те изразходват психическа и физическа енергия и
извършват полезна трудова дейност в една и съща част от денонощието /работно
време/ и при едни и същи вредни за здравето
последици, т. е. би поставило
държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и
служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата и които получават такива
допълнителни възнаграждения съгласно чл. 67, ал. 7, т. 1 ЗДСл. и чл. 261 КТ.
Възприетото от въззивната инстанция тълкуване е в съответствие и с основния
принцип за равенство и недопускане на дискриминация, установен в чл. 6 от Конституцията на Република България и в чл. 14 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основаните свободи /решение
№ 311/08.01.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. по описа на ВКС, ІV г. о./. В подкрепа на възприетата позиция е и препращането на
чл. 188, ал. 2 ЗМВР към разпоредбите на КТ /държавните служители, които полагат труд за времето между
22,00 ч. и 06,00 ч.
се ползват със специалната закрила по Кодекса
на труда/.
Съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5 - дневна работна
седмица - чл. 187, ал.
1 ЗМВР /приложима редакция - изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от
2016 г./. Съгласно ал. 3 на чл. 187, работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24- часови смени - сумирано за тримесечен период. При работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 - часов период.
Следователно нормалната продължителност на дневното работно време, установена при подневно отчитане на
работното време на държавните служители в МВР, е 8 часа. През исковия период в ЗМВР липсва
норма, която да установява нормалната продължителност на нощното работно време
при подневно отчитане на работното време. При подобна празнота в специалния закон следва да се приложи общото
правило, предвидено в чл. 140, ал. 1 КТ, съгласно
което нормалната продължителност на работното време през нощта
при 5 - дневна работна
седмица е до 7 часа. Следователно отношението между нормалната продължителност
на дневното работно време /8 часа/ и нормалната
продължителност на нощното работно време /7 часа/, установени за
подневно отчитане на работното време на служителите в МВР, е 1,143. За процесния период следва субсидиарно да бъде приложена
разпоредбата на чл. 9, ал. 2
НСОРЗ и реално отработените от ищеца часове нощен труд да бъдат преизчислени с коефициент 1,143.
Неоснователни
са доводите на ответника, че този коефициент не е приложим в случая, тъй като разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не поставя изискванията на чл. 9, ал. 1 за работа при
трудови норми и за брой нощни часове към брой дневни часове. Нормата на чл. 9 НСОРЗ урежда различни хипотези: докато разпоредбите на ал. 1 и ал. 3
визират условия за „увеличаване“ на трудовото възнаграждение с определен
коефициент, разпоредбата на ал. 2 се отнася единствено до изчисляване на
положения труд като стойност в часове при сумирано изчисляване на работно
време. Това правило е общо, а не специално, поради което не може да се сподели тълкуването,
че то е приложимо единствено при „трудово възнаграждение, заработено по трудови норми“ и при „продължителност на нощното
време, по - малка от
продължителността на дневното“. Целта на посочената разпоредба е именно нощното работно време да
се заплаща в увеличен размер спрямо дневното работно време поради спецификата
на нощния труд като по - неблагоприятен за
работника спрямо дневния, за което са предвидени редица други компенсации.
Съобразявайки изложеното, съдът не възприема и аргумента, че нощният труд на
служителите в МВР не следва да се преизчислява с посочения коефициент,
доколкото максималната продължителност и на дневния и на нощния труд е 8 часа,
съотношението между които е 1, а не 1,143. Това би довело до поставяне на служителите на МВР в по - неблагоприятно
положение, при което могат да полагат повече часове нощен труд, за което няма
да получават възнаграждение в увеличен размер спрямо дневния такъв. Посоченото в отговора на въззивната жалба решение № 197/07.10.2019 г. по гр. д. № 786/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о., разрешава въпроса за естеството на правото на допълнителен отпуск по
чл. 229, ал. 1, т. 9 /предишна т. 8/ ЗМВР 1997 г. (отм.) и чл. 212, ал. 1, т. 3 ЗМВР 2006 г. (отм.) и наличието на срокове за упражняването му, както и
възможно ли е погасяването му по давност поради неупражняването му, като
приема, че разпоредбите на ЗДСл. и КТ не са приложими по аналогия по отношение
на правото на допълнителен отпуск по отменения ЗМВР, какъвто не е настоящият
случай. Аналогично
с определение № 405/22.04.2016 г. по гр. д. № 1513/2016 г. по описа на ВКС, IV
г. о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния
въпрос за периода, в който държавните служители от МВР имат право на 12 дни
допълнителен платен годишен отпуск по чл. 229,
ал. 1, т. 9 /предишна
т. 8/ ЗМВР
1997 г. (отм.) и по чл. 212,
ал. 1, т. 3 ЗМВР 2006 г. (отм.): дали този отпуск
се дължи за положения извънреден труд през съответното отчетно тримесечие по
чл. 212, ал. 3 ЗМВР 1997 г. (отм.) и чл. 211, ал. 3 ЗМВР 2006 г. (отм.) или за период от
една година, т. е. посочената практика не касае въпроса
за преизчисляването на нощния труд в дневен с определен
коефициент и
приложимите в тази връзка правни норми.
Въззивната
инстанция намира за неоснователен и довода на ответника /въззиваем/, че дължимото се на ищеца възнаграждение за положения от него
нощен труд е било изцяло и своевременно изплатено, тъй като за отработените от ищеца часове нощен труд
своевременно му е било заплащано
допълнително възнаграждение в размер на 0,25 лв. за всеки час нощен труд,
поради което и не следва превръщането на нощните часове в дневни да се отразява
на отчитането на извънреден труд.
Съгласно разпоредбата на чл. 179 ЗМВР, на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от
22,00 до 06, 00 ч., като
условията и редът за това се определят със
заповед на министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 8 НСОРЗ /в приложимата за процесния период редакция - ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г., в
сила от 01.07.2012 г./, за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч.
и 06,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по - малък от 0,25 лв. на час. Със
Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи за
определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през
нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за
времето на разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните
служители в Министерство на вътрешните работи, и със
Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. от министъра на вътрешните
работи /обн.
ДВ, бр. 98 от 08.12.2017 г./, с която е отменена Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г., е
предвидено, че за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00
ч. и 06,00 ч. на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер
0,25 лв. Аналогично
възнаграждение е предвидено и в чл. 20 от Наредбата за заплатите на служителите
в държавната администрация, вр. с чл. 67, ал. 7 ЗДСл.
Преизчисляването на нощните часове с коефициент 1,143, при което
реално отработените часове нощен труд се заплащат в увеличен размер, не
изключва заплащането на допълнително възнаграждение за всеки час нощен труд в
размер на 0,25 лв. Законодателят е
възприел две линии, по които се реализира увеличеното заплащане на нощния труд - 1) заплащане на часовете
положен нощен труд в увеличен размер и 2) допълнително възнаграждение за всеки
час нощен труд /решение № 14/27.03.2012 г. по гр. д. № 405/2011 г. по описа на ВКС, IV г. о./. В цитираното решение е прието, че няма значение, че при
сумирано
отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни. Посочената
методология е само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане
нормата фактически положен труд. Разпоредбите
на чл. 8 НСОРЗ и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат едновременно, т. е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд - 0,25
лв./час. Получените над определената
норма часове /след превръщане на
нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ/, са извънреден труд, за който се дължи допълнително
възнаграждение, наред с това за нощен труд. Доколкото по делото е безспорно
установено, че на ищеца е било заплатено само допълнително възнаграждение за
заработените часове през нощта, но положените реално часове нощен труд не са
били увеличени със съответния коефициент и за така увеличените часове не е било
заплатено възнаграждение, не може да се приеме, че ответникът е изплатил изцяло
и в срок задължението си спрямо ищеца за положения от него труд.
Заплащането на положен нощен труд е различно
от дължимото се възнаграждение за извънреден труд, на основание чл. 178, ал. 1,
т. 3 ЗМВР, вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР. Във връзка с възражението, че е
налице смесване на различните видове труд, с различно основание и ред за
полагане, отчитане и заплащане и за липса на реално положен труд, съдът намира,
че сумите, които са изплащани на ищеца в размер на 0,25 лв. - допълнително
възнаграждение за всеки отработен час през нощта за времето между 22,00 ч. и
06,00 ч., на основание Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. (отм.) и Заповед №
8121з-1429/23.11.2017 г. са изплатени на основание, различно на основанието по
чл. 187 ЗМВР за компенсиране на положения от ищеца извънреден труд, получен
след преизчисляване с коефициент 1,143 на часовете нощен труд в дневен такъв. Действително за отношенията
между страните във връзка с полагането и компенсирането на извънредния труд са
приложими нормите на специалния закон - ЗМВР и подзаконовите нормативни актове
по приложението му. Липсата на уредба обаче, регламентираща хипотези на
извънреден труд, надхвърлящ законоустановената норма, положен от държавните
служители в МВР, работещи на смени, не
дава основание да се направи извод, че законодателят е имал предвид да се
изключи изобщо възможността този труд да бъде заплатен. Ако в случая работодателят
не заплати извънредния труд, той би се обогатил неоснователно за сметка на
служителя, с което би се нарушил основният принцип на възмездност на труда.
Освен
това, съгласно чл. 9, ал. 5 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж,
трудовият стаж на работниците и служителите, работещи при сумирано изчисляване
на работното време, се определя, като изработените часове по графика за периода
на сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече
от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях нормална продължителност на
дневното работно време. Определеният по този начин стаж не може да е по - голям
от броя на работните дни за периода на сумирането.
В чл. 18, ал. 3
НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време броят на отработените дни се установява, като отработените
часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на
дневната продължителност на работното време, установена за работното място при
подневно отчитане на работното време.
С оглед изложените съображения за
приложимост на установения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент
за отчитане на положения от ищеца нощен труд и доколкото правилото за
преизчисляване на нощните часове в дневни е в съответствие с правилата за
заплащане на труда и зачитането на трудовия стаж, настоящият съдебен състав
приема, че за процесния период нощните часове, преизчислени в дневни с
коефициент 1,143, следва да се вземат предвид при решаване на въпроса дали е
положен извънреден труд от страна на ищеца, съответно превишаването на нормата
следва да се заплати като извънреден труд.
От заключението на съдебно - икономическата експертиза се установява,
че за исковия период ищецът е положил реално 1768 часа нощен труд, които
преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 2021,82 часа. Положеният нощен труд
следва да
бъде заплатен в така увеличения размер. Видно от експертното заключение е, че часовете положен нощен
труд не са били преизчислявани, поради което за разликата между реално
положените такива и преизчислените с коефициент 1,143 2021,82 часа, на ищеца не е заплатено
възнаграждение. Отработените в повече часове след преобразуването
на нощния труд в дневен труд при прилагане на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ са в размер на
253 часа извънреден труд, и се равняват на сумата от 1801,15 лв. Предвид
изложеното предявеният иск е доказан както по основание, така и и по размер,
като при спазване на принципа на диспозитивното начало, искът следва да бъде
уважен в пълния му предявен размер от 1598 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба - 25.11.2019 г., до окончателното
изплащане.
Предвид
основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорният такъв по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За изпадането на
ответника в забава не е необходима покана, доколкото заплащането на извънредния
труд е част от задължението за
заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок /месечно
заплащане при тримесечно сумарно отчитане на работното време/. Ответникът
дължи лихва за забава за периода от падежа на
всяко изискуемо вземане /края на месеца следващ тримесечието/, т. е. от
01.01.2017 г. до 21.11.2019 г., което съгласно
заключението на съдебно - икономическата експертиза е в размер на 177,98 лв. Въззивният съд намира, че акцесорният иск по чл. 86, ал.
1 ЗЗД следва да бъде уважен до тази сума, независимо от уважаване на главния
иск до сумата от 1598 лв., а не до установената за дължима от вещото лице в
размер от 1801,15 лв. Това е така, тъй като след собствени изчисления по реда
на чл. 162 ГПК съдът констатира неправилно изчисляване на лихвата за забава в
експертното заключение за периода от I - во тримесечие на 2018 г. до IV - то тримесечие на 2018 г., с което е установено по -
нисък размер на лихвата за забава от дължимия размер /в този смисъл лихвата за
забава върху главницата от 1598 лв. надхвърля сумата от 177,98 лв./. Доколкото
обаче експертното заключение не е било оспорено от страните, съдът следва да се
съобрази с посочения в същото размер на мораторната лихва. С оглед на изложеното, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва
да бъде уважен до сумата от 177,98 лв. за периода 01.01.2017 г. - 21.11.2019
г., като за разликата до пълния предявен размер от 200 лв. и за периода от
21.11.2016 г. до 31.12.2016 г., искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, а първоинстанционното решение в тази част - потвърдено.
Настоящият
състав намира за неоснователно направеното от ответника в отговора на исковата
молба възражение за погасяване на вземанията по давност.
Вземанията за трудово възнаграждение се погасяват с тригодишен давностен срок
съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 1,
т. 3 КТ, чийто срок започва да тече от деня, в който е
следвало да бъде извършено плащането. Този давностен срок
е приложим както за вземания по трудово правоотношение, така и за вземанията за
труд по служебно правоотношение, доколкото в закона не е предвидена друга
давност. В
случая липсва изрична уговорка за датата, на
която е дължимо възнаграждението, поради което
изискуемостта настъпва на първо число от месеца, следващ този, за който се
дължи. Плащането за м. ноември и м.
декември 2016 г. се извършва в края на месеца,
следващ месеца на начисляването на извънреден труд, с оглед сумарното
отчитане на тримесечен период на извънреден труд. От това следва, че
плащането за месец ноември и месец декември 2016 г. се извършва през месец
януари 2017 г. Исковата молба е подадена на 25.11.2019 г., т. е. преди
да е изтекъл давностният срок, поради което възражението
за изтекла давност е неоснователно.
Поради
изложените от въззивния съд различни правни изводи от тези на районния съд,
обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено като неправилно в частите, с които предявените осъдителни
искове са отхвърлени до посочените по - горе размери и вместо него да бъде постановено друго, с което претенциите да бъдат уважени.
По отношение на разноските:
С
оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за първоинстанционното
производство, претендирани в размер на 500 лв. - заплатен адвокатски хонорар на
един адвокат, съгласно договор за шроцесуално представителство от 20.11.2019 г.
/л. 7 от първоинстанционното дело/, имащ характера на разписка за заплащане на
посочената сума. Ответникът е направил своевременно възражение по чл.78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, което
настоящият съдебен състав намира за основателно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/в приложимата към момента на сключване на договора редакция от 22.01.2019 г./,
предвид материалния интерес по делото, минималният размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата от 355,86 лв. С оглед фактическата и правна
сложност на делото въззивната инстанция приема, че последното следва да бъде
намалено от претендираните 500 лв. до сумата от 400 лв., като съразмерно с
уважената част от исковите претенции ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 395,10 лв.
На
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 1,22 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл.
37 ЗПП и чл.
25, ал. 1 НЗПП на 100 лв., с оглед фактическата
и правна сложност на делото, съразмерно с отхвърлената част
от исковете, съответно първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, с която в тежест на ищеца са възложени разноски над тази сума до сумата
от 100 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд сторените
разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 148,16 лв., заплатени от
бюджета на съда, както и държавна такса в размер на 71,04 лв., съразмерно с
уважената част от исковите претенции.
За
въззивното производство в полза на ищеца /въззивник/ не се дължат разноски, независимо от
направеното във въззивната жалба искане, тъй като по делото липсват представени доказателства за сторени такива. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8, вр. с чл. 273 ГПК ответникът /въззиваем/ има право на
разноски за въззивното производство съобразно отхвърлената част от въззивната
жалба в размер на 1,22 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП на 100 лв., с оглед фактическата и правна сложност на делото.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна
такса за въззивното производство в размер на 35,70 лв.
На основания чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 140880
от 06.07.2020
г. по гр. д. № 68070/2019
г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 65 - и състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от М.Г.И., ЕГН **********,***,
ж. к. „Младост“ 4, бл. *****, против Столична дирекция на вътрешните работи,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*****, искове за заплащане
на сумата от 1598 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд
в размер на 247 часа през периода 21.11.2016 г. - 21.11.2019 г., както и сумата
от 177,98 лв., лихва за забава в плащането му за периода 01.01.2017 г. -
21.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска - 25.11.2019 г. до окончателното плащане, както и в частта,
с която М.Г.И. *** дирекция на вътрешните работи сумата над 1,22 лв. до сумата
от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „*****, представлявана от ******- директор, да
заплати на М.Г.И., ЕГН **********,***, ж. к. „Младост“ 4, бл. *****,
на
основание чл. 178, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 187, ал. 5,
т. 2 ЗМВР сумата от 1598 лв., представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 247 часа, получено в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд в дневен с
коефициент 1,143 за периода 21.11.2016 г. - 21.11.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 25.11.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 177,98 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 01.01.2017 г. - 21.11.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 140880
от 06.07.2020
г. по гр. д. № 68070/2019
г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 65 - и състав, в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен
предявеният от М.Г.И., ЕГН **********,***, ж. к. „Младост“ 4, бл. *****, против
Столична дирекция на вътрешните работи, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „*****, представлявана от ******- директор, иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 177,98 лв. до сумата от 200 лв. и за периода от 21.11.2016 г. до 31.12.2016 г., както и в частта, с
която М.Г.И. *** дирекция на вътрешните работи сумата от 1,22 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „*****, представлявана от ******- директор, да
заплати на ищеца М.Г.И., ЕГН **********,***, ж. к. „Младост“ 4, бл. *****,
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 395,10 лв. /триста деветдесет
и пет лева и десет стотинки/, представляваща разноски за
първоинстанционното производство -
заплатен хонорар на един адвокат.
ОСЪЖДА М.Г.И., ЕГН **********,***, ж. к. „Младост“ 4, бл. *****, да заплати на Столична дирекция
на вътрешните работи, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*****,
представлявана от ******- директор, на основание чл.
78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, сумата от 1,22 лв. /един лев и двадесет и две стотинки/ - юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „*****, представлявана от ******- директор, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 148,16
лв. /сто четиридесет и осем лева и шестнадесет
стотинки/,
представляваща заплатен хонорар на вещо лице и сумата
от 71,04 лв. /седемдесет и един лева и четири стотинки/, държавна такса за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „*****, представлявана от ******- директор, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК да заплати
по сметка на Софийски градски съд сумата от 35,70 лв. /тридесет и пет лева и седемдесет стотинки/,
представляваща държавна такса за въззивното
производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.