№ 777
гр. Пазарджик , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20215220101352 по описа за 2021 година
Депозирана е искова молба с правно основание чл.344, ал.1, т.1 , т.2 и
т.3 от КТ във вр. с чл.128,т.2 и чл.224 от КТ от Б. Ф. Ф., ЕГН- ********** от
гр. Пазарджик, ул. **********, срещу „Бул Спеър Партс“ЕООД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление- с. Мокрище,местност
„Меселимпере“ №4, представлявано от управителя П. М..
Съгласно изложеното в исковата молба, ищецът Б.Ф. Ф. на 08.06.2020
г. сключил трудов договор с ответното дружество и работел като търговски
представител, с основно месечно трудово възнаграждение 1400 лв. На
18.12.2020 г. е ищецът заболял, а впоследствие за кратко на два пъти бил
приет в болница. Заболяването му продължило дълго време и приключило на
03.04.2021 г. За целия период от време от 18.12.2020 г. до 03.04.2021 г. той
имал издадени четири болнични листа: болничен лист № Е20202861387 от
18.12.2020 г. за периода 18.12.2020 г. – 30.12.2020 г., болничен лист №
Е20203095246 от 31.12.2020 г. за периода 30.12.2020г. - 30.01.2021 г.,
болничен лист № Е20203318350 от 02.02.2021 г. за периода 31.01.2021 г. -
01.03.2021 г. и болничен лист № Е20210229830 от 04.03.2021 г. за периода
01.03.2021 г. - 03.04.2021 г.
1
Сочи се, че ищецът изпращал по куриерска фирма болничните си листове
в дружеството-работодател, но то не било изпълнило задълженията си по чл.
6 и чл. 8 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от ДОО и ищецът
не бил получил обезщетение за временна нетрудоспособност поради
заболяване, нито от работодателя, нито от НОИ. Но тази претенция на ищеца
щяла да бъде предмет на друг иск.
Твърди се в исковата молба, че докато все още бил в болнични, на
26.03.2021 г., на адрес на неговите баба и дядо в гр. Ракитово, била получена
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 8/02.03.2021 г.
Основанието за прекратяване било чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ – дисциплинарно
уволнение. Уволнението било незаконно, тъй като работодателят не бил
спазил императивното изискване на чл. 333 ал. 1 от КТ. Освен това ищецът не
бил получил трудовото си възнаграждение за месец октомври 2020 г. и за
периода 01.12.2020 г. - 17.12.2020 г. или общо сумата 2 200 лв. Също така на
ищеца не било изплатено и обезщетение за неползван платен годишен отпуск
в размер на 700 лв. на основание чл. 224 от КТ. Вследствие на незаконното
уволнение ищецът останал без работа и на основание чл. 225 ал. 1 от КТ имал
право на обезщетение в размер на 8 400 лв. Затова, предвид гореизложеното и
след като докаже твърденията си, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да отмени уволнението ищеца със заповед № 8/02.03.2021 г. и да го
възстанови на заеманата преди уволнението длъжност; Да осъди „Бул спеър
партс” ЕООД - с. Мокрище да заплати на ищеца сумата 8 400 лв.,
представляваща обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба. - Да осъди „Бул спеър
партс” ЕООД - с. Мокрище да заплати на ищеца сумата 2 200 лв. ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за целия месец
октомври 2020 г. и за периода 01.12.2020 г. - - Да осъди „Бул спеър партс”
ЕООД - с. Мокрище да заплати на ищеца сумата 700 лв. ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба, представляваща обезщетение
по чл. 224 от КТ за неползван платен отпуск. Да осъди „Бул спеър партс”
ЕООД - с. Мокрище да заплати на ищеца сумата 64.95 лв. представляваща
законната лихва върху дължимото трудово възнаграждение за м. октомври
2020 г. до датата на завеждане на исковата молба. Да осъди „Бул спеър
партс” ЕООД - с. Мокрище да заплати на ищеца сумата 23.56 лв.,
2
представляваща законната лихва върху дължимото трудово възнаграждение
за м. декември 2020 г.
Моли съда да осъди „Бул спеър партс” ЕООД - с. Мокрище да заплати
направените по делото разноски.
Сочат се доказателства. Формулирани са доказателствени искания.
Ответникът по делото не е депозирал писмен отговор в
законоустановените срокове.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следната фактическа обстановка: Не е спорно, че между страните Б. Ф. Ф.,
ЕГН- ********** от гр. Пазарджик, ул. **********, и „Бул Спеър
Партс“ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление- с.
Мокрище,местност „Меселимпере“ №4, представлявано от управителя П. М.,
е съществувало трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността
„търговски представител“ в ответното дружество въз основа на Трудов
договор №17 от 08.06.2020г. /приложен по делото/, при основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 1400.00лв.
Видно от приетите по делото доказателства, със Заповед № 8/
02.03.2021г. трудовото правоотношение било прекратено, като в посочената
заповед като основание за прекратяването му, било посочена разпоредбата на
чл.330,ал.2,т.6 от КТ- дисциплинарно уволнение. Горното се установява от
приетите по делото доказателства, като в заповедта не са посочени
извършените от работника дисциплинарни нарушения.
От представените по делото болнични листове се установява, че
работникът е заболял на 18.12.2020г., като заболяването му е продължило до
03.04.2021г. , за което ищецът е изпратил в ответното дружество съответните
болнични листове.
По делото не са налице данни на работникът да са били изплащани
трудови възнаграждения за месец октомври,2020г. и за периода 01.12.2020г. –
17.12.2020г. , когато ищецът е престирал труд, както не са налице данни и да
му е било изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на
основание чл.224 КТ.
В хода на производството по делото е била допусната и извършена
3
съдебно- счетоводна експертиза, видно от заключението на която, ако ищецът
е останал без работа до 26.09.2021г., размерът на евентуално дължимото му
обезщетение по чл.225 КТ би бил 8400.00лв. Обезщетението по чл.224 КТ е в
размер на 1120.00лв. Изчислено е от вещото лице евентуално неизплатеното
нетно възнаграждение за месец октомври,2020г. /956.53лв./ и за периода
01.12.2020г. – 17.12.2020г. /834.91лв./ или в общ размер на 1791.44лв.
Законната лихва върху възнаграждението за месец октомври,2020г. е в размер
на 44.37лв., а за м. декември 24.58лв. /общ размер от 68.95лв./
В проведеното на 20.08.2021г. съдебно заседание е била извършена
констатация с оригинала на трудовата книжка на ищеца, като е било
установено, че ищецът е постъпил на работа в друго предприятие на
19.08.2021г. във „Фреш Джей“ЕООД.
Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от
КТ във вр. с чл.225,ал.1 от КТ, както и по чл.128,т.2 и чл.224 КТ във вр. с
чл.86 ЗЗД.
Исковата молба е депозирана в рамките на двумесечния срок, визиран
в чл.358, ал.1,т.2 от КТ, броим от датата на издаване и на връчване на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. По своята правна
природа спорът, с който е сезиран съда, е трудов спор между ищеца/
работник/ и ответника/ работодател/ за отмяна на наложеното на работника
дисциплинарно наказание. При разпределяне на доказателствената тежест в
съответствие с изискванията на чл.154 от ГПК в тежест на работодателя-
ответника по делото е да установи при условията на пълно и главно доказване
законосъобразното упражняване на дисциплинарната власт. Безспорно се
установи наличието на валидно учредена трудовоправна връзка между
страните по делото, като ищецът е заемал длъжността „търговски
представител“ в ответното търговско дружество.
Съдът е длъжен служебно да провери дали са спазени императивните
разпоредби на чл.195, ал.1 от КТ, чл.194, ал.1 от КТ и чл.193, ал.1 от КТ.
Разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ предвижда определени изисквания към
съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае се за
4
задължителни реквизити - сведения относно нарушителя, конкретното
нарушение, описано с обективни и субективните му признаци, време и място
на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното
основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание.
Липсата само на един от посочените задължителни реквизити е достатъчно, за
да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
незаконосъобразна. Изискването за мотивиране на заповедта е продиктувано
от принципа за равнопоставеност на страните по едно гражданско
правоотношение, каквото е трудовото. Мотивирането е необходимо и за да се
гарантира правото на защита на наказаното лице- същото своевременно и по
адекватен начин да организира защитата си срещу вмененото му
дисциплинарно нарушение и с оглед реализиране и на съдебен контрол на
действията на субекта на дисциплинарна власт.
В конкретният случай, в уволнителната заповед липсват изобщо и
изначално каквито и да е сведения за посочените обстоятелства,поради което
съдът няма как да приеме, че в заповедта е описано в какво точно се
изразяват допуснатите от ищеца нарушения и кога и къде са извършени
същите,поради което процесната заповед е немотивирана, което е лишило
работникът от възможността да се защити срещу вмененото му
дисциплинарно нарушение.
Предвид гореизложеното, искът за признаване уволнението за
незаконно и неговата отмяна е основателен и следва да се уважи.
По иска с правно основание чл.344, ал.1 ,т.2 КТ: Съгласно
разясненията, дадени с т.решение № 2/2012 г. по т.дело № 2/2012 г. на ОСГК
на ВКС, искът с правно основание чл.344,ал.1,т.2 КТ е важно правно средство
за защита срещу незаконно уволнение. Прието е, че искът е конститутивен и с
него се упражнява субективното преобразуващо право да се възстанови
съществуването на трудовото правоотношение между работника или
служителя и работодателя. Според същото тълкувателно решение, това право
на работника или служителя възниква от незаконното уволнение и то
предпоставя признаването му за незаконно и неговата отмяна, но също така и
съществуването към момента на постановяване на решението на
материалното субективно преобразуващо право на възстановяване.
Възстановяването на незаконно уволнения работник или служител на
предишната му работа се извършва с постановено и влязло в сила съдебно
5
решение. Решението на съда за уважаване на иска има за съществена
последица възстановяване на трудовото правоотношение такова, каквото е
било преди уволнението и то има преобразуващо действие: със сила на
присъдено нещо се възстановява прекратеното трудово правоотношение,
възражда се същото трудово правоотношение съществувало между страните
преди незаконното уволнение - за същата работа, трудово възнаграждение,
условия на труд и др.
С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ,
конститутивният иск за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност се явява основателен и съдът следва да възстанови ищеца на
длъжността „търговски представител” в ответното дружество.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 ал.1
КТ:
Предявеният осъдителен иск за заплащане на обезщетение за
периода от датата на уволнението до 26.09.2021г. в размер на 8400.00 лв
. От приетите по делото доказателства обаче се установи по несъмнен
начин, след извършена констатация с оригинала на трудовата книжка на
ищеца, че ищецът е постъпил на работа в друго предприятие на
19.08.2021г. във „Фреш Джей“ЕООД. Следователно, претенцията следва
да се уважи само за периода от 27.03.2021г. до 19.08.2021г. в размер на
6681.88лв., като за разликата до претендираната сума от 8400.00лв.
следва да бъде отхвърлена. Претенцията по чл.225 от КТ е доказана по
основание и размер посредством извършената от съда констатация по
трудовата книжка на ищеца и приетото по делото заключение на вещото
лице.
Предвид изложеното , на ищеца Ф. следва да се присъди сумата от
6681.88лв. за претърпените от ищеца имуществени вреди за времето, през
което е останал без работа, поради незаконно уволнение
По предявените искове с правно основание чл.128,т.2 от КТ - Исковете са
допустими и основателни, и като такива следва да бъдат уважени в
размерите, които се установяват от приетата по делото и неоспорена от
страните съдебно- икономическа експертиза.
От съвкупния анализ на доказателствените материали, се установи,
че страните са били във валидно учредена трудовоправна връзка, като
ищецът е работил в ответното дружество през исковия период. Установи
се, че през исковия период ищецът е полагал труд, като на същият се
дължи възнаграждение съобразно действащите трудовоправни норми.
6
За установяване на твърденията на ищеца Ф., по делото е била допусната
съдебно-икономическа експертиза,видно от заключението на която, на
работника се дължи неизплатено нетно възнаграждение за месец
октомври,2020г. /956.53лв./ и за периода 01.12.2020г. – 17.12.2020г.
/834.91лв./ или в общ размер на 1791.44лв. Законната лихва върху
възнаграждението за месец октомври,2020г. е в размер на 44.37лв., а за м.
декември 24.58лв. /общ размер от 68.95лв./
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, тъй като
същото е пълно, ясно и компетентно изготвено.
Не са налице данни по делото и лисват твърдения от страна на
ответника, че ищецът не е изпълнявал добросъвестно трудовите си
задължения, поради което да не му се дължат трудови възнаграждения.
Не се ангажираха каквито и да е доказателства от страна на ответника в
тази насока.
При това положение, съдът намира за основателни главните
претенции за заплащане на трудово възнаграждение за исковия период,
същите следва да бъдат уважени до размерите, установени от приетото
експертно заключение.
По иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ съдът намира
следното: Правото на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван
платен годишен отпуск възниква само при прекратяване на трудовото
правоотношение. Прекратяването на трудовото правоотношение е първата
предпоставка за пораждане правото на обезщетение, която предпоставка в
настоящия случай е налице. Втората предпоставка за уважаване на иска е
работникът или служителят реално да не е ползвал полагаемия му се платен
годишен отпуск през календарната година на прекратяването на трудовото
правоотношение или през предходните, поради което законодателят е
предвидил в този случай работодателят да му заплати обезщетение съобразно
броя на дните, неизползван платен годишен отпуск и предвид последното
получено брутно трудово възнаграждение/ това за предходния месец/ и на
база средно дневното брутно трудово възнаграждение / чл.224, ал.2 във вр.с
чл.177, ал.1 от КТ/. По делото не бе оспорено от ответната страна
обстоятелството, че ищецът има право на платен годишен отпуск, което
право не е упражнил. От приетото по делото заключение на вещото лице е
видно, че за периода от 08.06.2020г. – 26.03.2021г. ищецът е имал право да
7
ползва 16 работни дни платен годишен отпуск, като не е било констатирано
от материалите по делото, Ф. да е ползвал такъв.
Размерът на възнаграждението за неползван отпуск е 1120.00лв. –
нетно обезщетение за неизползван отпуск., като възнаграждението не е
платено, поради което съдът приема това обстоятелства за установено. От
друга страна не се установи това обезщетение да е изплатено от ответника.
Същевременно, тъй като ищецът претендира заплащане на обезщетение по
чл.224 КТ с петитума на исковата молба в размер на 700.00лв., искът по
чл.224, ал.1 от КТ следва да бъде уважен до този размер.
На основание чл.242,ал.1 от ГПК, следва да се постанови предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдените трудови
възнаграждения и законни лихви върху тях, както и в частта относно
присъдените обезщетения.
По разноските: При този изход на спора, в полза на ищеца Ф. , следва
да бъдат присъдени на осн. чл.78,ал.1 от ГПК сторените по делото съдебно –
деловодни разноски в размер на 500.00 лв., платени от ищеца за процесуално
представителство.
Ответникът „Бул Спеър Партс“ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и
адрес на управление- с. Мокрище,местност „Меселимпере“ №4,
представлявано от управителя П. М. , следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС- Пазарджик държавна такса в размер на 538.92лв. върху размера
на уважените искове, както и сумата от 195,00 лв. за изготвяне на съдебно-
икономическа експертиза, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК
Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА уволнението на Б. Ф. Ф., ЕГН- ********** от гр.
Пазарджик, ул. **********, извършено със Заповед №8/ 02.03.2021г,
8
издадена от управителя на „Бул Спеър Партс“ЕООД, ЕИК- *********, със
седалище и адрес на управление- с. Мокрище,местност „Меселимпере“ №4 -
П. М. , с която трудовото правоотношение на Б. Ф. Ф., ЕГН- ********** е
било прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, ЗА НЕЗАКОННО И ГО
ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, ищеца Б. Ф. Ф.,
ЕГН- ********** от гр. Пазарджик, ул. ********** , на заеманата преди
уволнението длъжност – "Търговски представител" в „Бул Спеър
Партс“ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление- с.
Мокрище,местност „Меселимпере“ №4, представлявано от управителя П. М..
ОСЪЖДА „Бул Спеър Партс“ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и
адрес на управление- с. Мокрище,местност „Меселимпере“ №4,
представлявано от управителя П. М., ДА ЗАПЛАТИ НА Б. Ф. Ф., ЕГН-
********** от гр. Пазарджик, ул. **********, на основание чл.344, ал.1, т.3
във вр. с чл. 225 ал.1 от КТ, сумата от 6681.88лв. ,представляваща
обезщетение за оставането му без работа за периода 27.03.2021 г. - 19.08.2021
г., ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на иска
/16.04.2021г./ до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за
разликата над сумата от 6681.88 лв. до 8400,00 лв., отнасяща се за периода
20.08.2021 г. – 26.09.2021 г. , като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Бул Спеър Партс“ЕООД, ЕИК- *********, със седалище
и адрес на управление- с. Мокрище,местност „Меселимпере“ №4,
представлявано от управителя П. М., ДА ЗАПЛАТИ НА Б. Ф. Ф., ЕГН-
********** от гр. Пазарджик, ул. **********, на основание чл.128, т.2 от КТ,
следните суми: сумата от 956.53 лева , представляваща незаплатено нетно
трудово възнаграждение на ищеца за месец октомври,2020г. , както и сумата
от 834.91лв. , представляваща незаплатено нетно трудово възнаграждение на
ищеца за месец декември,2020г.,, ведно със законната лихва върху
главницата., считано от датата на подаване на исковата молба в съда /
16.04.2021г./ до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за
разликата над общата сума от 1791.44 лв. до претендираната сума от 2200,00
лв, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Бул Спеър Партс“ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и
9
адрес на управление- с. Мокрище,местност „Меселимпере“ №4,
представлявано от управителя П. М., ДА ЗАПЛАТИ НА Б. Ф. Ф., ЕГН-
********** от гр. Пазарджик, ул. **********, сумата от 44.37лв. ,
представляваща законна лихва върху трудовото възнаграждение за месец
октомври,2020г., изчислена за периода от 01.11.2020г. до 16.04.2021г., като
отхвърля иска за разликата над сумата от 44.37 лв. до претендираната сума
от 64,95 лв, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Бул Спеър Партс“ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и
адрес на управление- с. Мокрище,местност „Меселимпере“ №4,
представлявано от управителя П. М., ДА ЗАПЛАТИ НА Б. Ф. Ф., ЕГН-
********** от гр. Пазарджик, ул. **********, сумата от 23.56лв. ,
представляваща законна лихва върху трудовото възнаграждение за месец
декември,2020г., изчислена за периода от 01.01.2021г. до 16.04.2021г.
ОСЪЖДА „Бул Спеър Партс“ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и
адрес на управление- с. Мокрище,местност „Меселимпере“ №4,
представлявано от управителя П. М., ДА ЗАПЛАТИ НА Б. Ф. Ф., ЕГН-
********** от гр. Пазарджик, ул. **********, на основание чл.224 от КТ ,
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на сумата от
700,00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
в съда /16.04.2021г./ до окончателното изплащане на сумата
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта
относно присъдените трудови възнаграждения и законни лихви върху тях,
както и в частта относно присъдените обезщетения, на осн. чл.242,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Бул Спеър Партс“ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и
адрес на управление- с. Мокрище,местност „Меселимпере“ №4,
представлявано от управителя П. М., ДА ЗАПЛАТИ НА Б. Ф. Ф., ЕГН-
********** от гр. Пазарджик, ул. **********, сумата от 500.00 лв . на осн.
чл.78,ал.1 от ГПК, представляваща сторените от ищеца по делото съдебно –
деловодни разноски за процесуално представителство
ОСЪЖДА „Бул Спеър Партс“ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и
адрес на управление- с. Мокрище,местност „Меселимпере“ №4,
представлявано от управителя П. М., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78,
10
ал. 6 ГПК в полза на РС – Пазарджик /по сметката на Пазарджишкия
районен съд/, сумата в размер на 538.92лв – дължима държавна такса върху
уважените искове, както и сумата от 195.00лв. за изготвяне на съдебно-
икономическа експертиза - за изплатено възнаграждение на вещото лице от
бюджета на съда
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11