Р Е Ш Е Н И Е
№ ………..
гр. София, 18.04.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ
“Г” състав, на двадесет и шести февруари през две хиляди и шестнадесета година
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
ВЕСЕЛИНА
ДИМЧЕВА
секретар А.Т.,
като разгледа докладваното от мл.съдия Димчева в.гр.д. № 4715 по описа за
2015 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 1007272/20.01.2015
г. на ищеца в първоинстанционното производство М.Г.Х., с която се обжалва решение
от 13.01.2015 г. по гр.д. № 39325/2014 г. на Софийски районен съд, 77 състав, в
частта, с която е отхвърлен предявеният срещу Г. Ф. иск за сумата над
2 500 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от настъпило ПТП на 28.07.2013 г. в гр. Пирдоп,
по вина на Н.И.В..
В жалбата се сочи, че искът е уважен в
занижен размер, който не съответства на претърпените от въззивника болки и
страдания и е в противоречие с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Присъденото обезщетение в размер на сумата от 2 500 лв. не бил в състояние
да репарира претърпените неимуществени вреди. Моли за отмяна на решението в
обжалваната част и уважаване на предявеният иск за претърпени неимуществени
вреди до пълния предявен размер от 10 000 лв. Претендира разноски за
настоящото производство, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38 ЗАдв.
В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК, въззиваемата
страна Г. Ф., е депозирала насрещна въззивна жалба, с която първоинстанционното
решение се обжалва в осъдителната част. Излагат се твърдения, че с приетото
писмено доказателство Споразумение по НОХД № 299/2013 г. на РС-Пирдоп не се
установява с обвързваща гражданския съд доказателствена сила дали лицето
виновно е причинил процесното ПТП, неговият механизъм и получените от ищеца
увреждания. Сочи се още че констативен протокол за ПТП № 68/28.07.2013 г. не
представлявал официален удостоверителен документ в частта относно
„Обстоятелства и причини“ тъй като аткосъставителят не е възприел
непостредствено настъпването на ПТП. С оглед на това моли за отмяна на
решението в обжалваната част. Претендира възнаграждение за юрисконсулт за двете
съдебни инстанции в минимални размери по чл. 7 от Наредба № 1/2004 г.
Постъпил е и отговор на насрещната въззивна
жалба, с който същата се оспорва и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на наведените с въззивната жалба и
насрещната въззвина доводи:
Пред първоинстанционния съд е предявен осъдителен иск с правно основание
чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.), вр. чл. 45 ЗЗД.
Основателността на предявения иск се обуславя от наличието на правопораждащ
деликтната отговорност фактически състав, който включва елементите: поведение,
противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите
и противоправното, виновно поведение, виновният водач да няма сключена
задължителна застраховка ГО и процесното ПТП да е причинено от моторно превозно
средство, което обичайно се намира на територията на Република България.
Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психично
отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими
последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Обективните елементи от фактическия състав
следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, като
субективният елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани
доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника.
Пред първата инстанция не е било спорно обстоятелството, че водачът – третото
лице-помагач Н.И.В. към датата на ПТП не е имал сключена задължителна
застраховка гражданска отговорност.
В хода на първоинстанционното производство е представен Констативен
протокол № 68, съставен на 28.07.2013 г. от служител на МВР. В същия са описани
моторните превозни средства участници в ПТП, посочени са данни за техните
собственици, водачите, наличието, респ. липсата на застраховка ГО, видимите
щети по автомобилите, пострадалите лица, както и обстоятелства и причини за
настъпили пътен инцидент, съобразно фактическата обстановка, установена от
извършения на място оглед и събраните от служителя на МВР данни.
С насрещната въззивна жалба, въззиваемата страна е направила възражение относно
доказателствената стойност на обсъждания протокол за ПТП. Така направеното
възражение е направено за първи път във въззивното производство и по отношение
на него е настъпила преклузия. Това е така тъй като такова възражение не е
въведено от ответника с отговора на исковата молба пред първата инстанция.
Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че ответникът не е депозирал
отговор в преклузивния срок по чл. 131 ГПК, поради което са настъпили
посочените в чл. 133 ГПК последици по отношение на всички негови възражения,
наведени с депозираната насрещна въззивна жалба.
Независимо от горното, настоящата инстанция следва да обсъди представеното
от ищеца писмено доказателство с оглед разпределението на доказателствената тежест
на страните по чл. 154 ГПК. Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга
на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ. Като такъв той се полза, не само с обвързваща формална
доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179,
ал.1 ГПК, и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява
доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените
от него и пред него действия.
Съгласно чл.6 и чл.7 от Наредба № I – 167 от 24.10.2002 г. за условията и
реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните
компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на
застрахователни събития, свързани с МПС, вр. чл.125а, ал. 1 и чл. 125 ЗДвП и
чл.9 от същата наредба, протоколите, съставяни за пътнотранспортни
произшествия, са два основни вида:
1/ които се
издават от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в
случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП, /т.нар. „констативен протокол за ПТП”- при
смърт или нараняване на човек и „протокол за ПТП” при материални щети- чл. 6 и
чл. 7 от наредбата/ и
2/ които се
съставят по чл. 9 от цитираната наредба, без посещение на мястото на ПТП от
служителите за контрол на МВР, само въз основа на данните, посочени от
участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен срок от настъпване на
събитието писмено заявление, при условие, че компетентната служба на МВР е
уведомена за произшествието в срок от 24 часа от настъпването му.
В първата от очертаните по-горе хипотези, съставителят удостоверява пряко
възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП,
като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените
щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. От
значение за преценката на възприетите от длъжностното лице факти е
времеотстоянието на извършения от него оглед спрямо момента на осъществяване на
ПТП. Доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от
длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие или
липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй
като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет
от съставителя на протокола факт. Ето защо, по делото е назначена, изслушана и
приета без възражения от страните АТЕ по преценката на фактите, от значение за
механизма на ПТП, изискващи специални познания, които съдът не притежава. В
заключението си вещото лице посочва, че от техническа гледна точка няма причини
за настъпване на процесното ПТП. Причините са от субективен характер – действия
на водача на лек автомобил марка
„Сузуки“, модел „Витара“, рег. № ***********, с органите за управление и
шофиране след употреба на алкохол (3,75‰), които са довели до отклоняване на
автомобила на ляво, с което е причинил ПТП с паркираните на левия тротоар
автомобили, както и увреда на ищцата.
Следователно, в настоящото производство следва да бъдат доказани
причинените от деянието вреди – техния характер и размер и причинната връзка с процесното
ПТП.
Вредите са неблагоприятни изменения в правната сфера на ищеца и се
изразяват в увреждане на неимуществено благо, обект на абсолютното субективно
право - здравето му - обект на правото на лична /физическа/ неприкосновеност,
прогласено в чл. 28 КРБ.
Здравето е такова състояние на човешкия организъм, което го характеризира
от гледна точка физиологично функциониране на съвкупността от тъкани, органи и
системи. Обект на правна закрила е здравето на всяко физическо лице, независимо
от медицинското му състояние към момента на увреждането. Неблагоприятното
засягане на здравето на ищеца се изразява в настъпили травматични увреждания:
контузия с подкожен хематом (кръвоизлив) в дясната слепоочна област на главата;
мозъчно сътресение-лека степен, охлузвания по лицето и крайниците, които в
съвкупност са причинили на пострадалата временно разстройство на здравето,
както и отрицателни емоционални преживявания: болки и страдания, дискомфорт,
продължаващо главоболие, страх и безпокойство.
В резултат на претърпения инцидент въззивницата е престояла в болнично
заведение за период от 6 дни (28.07.2013 г.-03.08.2013 г.), след което
лечението ѝ е продължило при домашно-амбулаторни условия.
Продължителността на възтановителния процес е била около 1 месец, като
претърпените болки и страдания са били най-интензивни през първите 5-6 дни, с
постепенно затихващ характер. По време на болничния престой, пострадалата е
била в невъзможност да се обслужва самостоятелно, което е наложило нейната
майка – св. М. да полага непрекъснати грижи за нея, а впоследствие състоянието
на ищцата не ѝ позволявало да се грижи за трите си деца, в резултат на
което се наложило най-малкото от тях – на 4 г. (към момента на ПТП) да отиде да
живее при св. М., която поела грижите за него за период около 1 година.
Пряката причинно-следствена връзка между процесното ПТП и неблагоприятните
физически и психически последици за въззивницата е установена чрез
кредитираното заключение на съдебно-медицинската експертиза, основано на
представената по делото медицинска документация. В заключението си (неоспорено
и от двете страни) вещото лице е констатирало, че получените телесни увреждания
кореспондират с механизма на процесното ПТП – вътреавтомобилна травма и са
резултат от действието на твърди, тъпи и ръбести предмети от интериора на
купето, при удар от друг лек автомобил при спряно положение на първия. По
отношение на негативните преживявания от битов характер след напускане на
МБАЛ-Пирдоп и необхванати от СМЕ, съдът намира, че същите се установяват с
оглед показанията на св. Ц.А. М.. От друга страна не се доказват и в настоящото
производство наличие на продължително невротично състояние, защото продължително състояние на страх би било
резултат на особености на нервната система на пострадалото лице, които не могат
да се предполагат и да се основат на общоизвестни характеристики на човешката
нервно-психична дейност.
Предвид обстоятелството, че увреденото благо – здраве е неоценимо в пари,
претърпените вреди са неимуществени – не подлежат на точна парична оценка и
съответно размерът на дължимото обезщетение, съгласно чл. 52 ЗЗД, следва да
бъде определен по справедливост от съда.
С ППВС № 4/1968 г. ВС е дал указания относно критериите, които следва да
бъдат съблюдавани от съдилищата при определяне на обезщетенията за
неимуществени вреди от деликт. В т.ІІ ППВС е разяснено, че понятието
„справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица
обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на
обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са
специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии.
Съгласно константната практика на ВКС, за да е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД присъденото обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен
паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от увреденото
лице и тяхната продължителност, но и на всички неудобства, емоционални,
физически и психически сътресения, които ги съпътстват, като се отчита
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
В настоящия случай въззивната инстанция, намира, че определеното от първоинстанционния
съд обезщетение за претърпените от пострадалата неимуществени вреди е в занижен
размер, като същият не е отчел неудобствата от битов и семеен характер.
Съдът приема, че за справедливото възмездяване на неблагоприятното засягане
на здравето, причинено от процесното ПТП, при отчитане на всички подробно обсъдени по-горе факти,
следва да бъде престирана сума в размер на 5 000 лева, която би съставлявала
справедливо обезщетение за причинените от инцидента вреди. Престиране на сума
над този размер би довела до неоснователно обогатяване на ищеца, тъй като
вреди, надхвърлящи този размер не са доказани.
Това обуславя извод за основателност на иска за сумата от 5 000 лева и
съответно за неговата неоснователност за разликата над нея до предявения размер
от 10 000 лева, в който смисъл следва да бъде изменено първоинстанционното
съдебно решение. Върху уважената главница следва да се присъди и законната
лихва, считано от 30.05.2014 г. до окончателното ѝ погасяване.
Предвид горното, първоинстанционното решение следва да бъде изменено и в
частта за присъдените на страните разноски, като ищецът следва да заплати на
ответника 415 лв. - възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът от своя страна
дължи на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, разноски
съразмерно с уважената част от иска, както следва – 200 лв. – държавна такса и
125 лв. – възнаграждения за вещи лица, платими в полза на бюджета на съда.
По разноските.
Съобразно изхода на спора, разноските направени от въззивника-ответник в
първоинстанционното производство следва да останат за негова сметка.
Въззивникът-ищец е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение съобразно
чл. 38 ЗАдв, което е неоснователно тъй като видно от приложеното по делото
пълномощно, представителството от адв. В. е възмездно и не попада в хипотезата
на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
от 13.01.2015 г. по гр.д. № 39325/14 г.
на Софийски районен съд, ГО, 77 с-в, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявеният от М.Г.Х., ЕГН ********** иск за сумата над 2 500 лв. до
5 000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в
резултат на ПТП настъпило на 28.07.2013 г. в гр. П., по вина на Н.И.В., ЕГН **********,
както и в частта с която М.Г.Х. е осъдена да заплати разноски за сумата над 415 лв. до присъдения
размер от 622,50 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Г. Ф., със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 288, ал. 1, т.
2, б. „а“ КЗ (отм.), вр. чл. 45 ЗЗД да плати на М.Г. Х., ЕГН **********, сумата от 2 500 лв. (две хиляди и
петстотин лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в
резултат на ПТП настъпило на 28.07.2013 г. в гр. П., по вина на Н.И.В., ЕГН **********,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.05.2014 г. до
окончателното ѝ плащане.
ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на управление:*** да плати по сметка на СРС сумата от 100 лв. – дължима държавна такса и
сумата от 62,50 лв. – възнаграждения за вещи лица.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС, в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.