Решение по дело №17984/2018 на Районен съд - Варна

НЕПРИСЪСТВЕНО   РЕШЕНИЕ

 

№ 1912/7.5.2019г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

         при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17984 по описа на Районен съд - Варна за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх. № 78300/27.11.2018 г. от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, * срещу И.Я.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от: 5010.21 лева, представляваща неплатена главница, по договор за потребителски паричен кредит № * от * г., сключен с „У. К. Ф.“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 01.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; 447.29 лева - възнаградителна лихва за периода 21.10.2016 г. до 20.11.2017 г.; 352.19 лева - обезщетение за забава за периода от 21.10.2016 г. до 01.08.2018 г., както и сумата от 166.19 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 116,19 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, което вземане е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г. и индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.11.2017 г. към същия, за които суми по ч. гр. д. № 11853 по описа на Варненски районен съд за 2018 год. е издадена Заповед № 5946/03.08.2018 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендират се и извършените разноски.

В условията на евентуалност се отправя и искане за присъждане на сумите от: 5010.21 лева, представляваща неплатена главница, по договор за потребителски паричен кредит № * от * г., сключен с „У. К. Ф.“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 01.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; 447.29 лева - възнаградителна лихва за периода 21.10.2016 г. до 20.11.2017 г.; 352.19 лева - обезщетение за забава за периода от 21.10.2016 г. до 01.08.2018 г., както и сумата от 166.19 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 116,19 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.

В исковата молба се твърди, че между „У. К. Ф.“ ЕАД, като кредитор и И.Я.М. (кредитополучател) е сключен Договор № */ * г. за потребителски кредит, по силата на който на последната е предоставена сумата от 5087.76 лв. Договорната лихва е определена на 28509.56 лв., като по този начин общата стойност на плащанията е 7897.32 лв. Изплащането на задължението е разсрочено на 57 равни месечни вноски. Падежът на първата вноска е 21.06.2016 год., а на последната – 21.02.2021 г. От страна на длъжника е извършено погашение Твърди се още, че до датата на депозиране на заявлението, от страна на ответника е извършено погашение на 885.03 лв., 805.33 лв. от които са отнесени към задължението за възнаградителна лихва, 77.55 лв. – към възнаградителната лихви и 1.65 лв. – към обезщетението за забава. Поради забава в плащанията, на 01.12.2017 год. на длъжника е съобщено обявяването на вземането за предсрочно изискуемо. Твърди се още, че въз основа на договор за цесия от 20.11.2017 год., процесното вземане е прехвърлено от първоначалния кредитор към ищеца, а длъжникът е надлежно уведомен за същото на 01.12.2017 год.

Ответникът – И.Я.М., не депозира писмен отговор, извън срока по чл. 131 ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предявени са в условията на евентуалност и осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съдът, след като взе предвид отправеното в молба вх. № 29449/22.4.2019 год. искане за постановяване на неприсъствено решение, намира следното:

         Ответникът е редовно уведомен при условията на чл. 45 и чл. 46, ал. 1 ГПК, а именно: съобщението с указанията по чл. 131 ГПК (л. 47) е получено е от лицето С. Х. – живее на семейни начала със сина на И.М., а призовката (л. 51) е получена лично от страната.

         Същевременно, предявеният иск е вероятно основателен, с оглед изложените в исковата молба твърдения и представените по делото доказателства.

         По изложените съображения, се налага изводът, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, с което предявеният иск бъде уважен.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК и по арг. ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013 г., ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца следва да се присъждат и извършените в заповедното производство разноски в общ размер на 166.19 лева, от които: сумата от 116.19 лева – заплатена държавна такса и сумата от 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

         На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, с оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в настоящото производство разноски в общ размер на 234.22 лева, от които: сумата от 184.22 лева – заплатена държавна такса и сумата от 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

         Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.Я.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, *, сумите от: 5010.21 (пет хиляди и десет лева и двадесет и една стотинки) лева, представляваща неплатена главница, по договор за потребителски паричен кредит № * от * г., сключен с „У. К. Ф.“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 01.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; 447.29 (четиристотин четиридесет и седем лева и двадесет и девет стотинки) лева - възнаградителна лихва за периода 21.10.2016 г. до 20.11.2017 г.; 352.19 (триста петдесет и два лева и деветнадесет стотинки) лева - обезщетение за забава за периода от 21.10.2016 г. до 01.08.2018 г., което вземане е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г. и индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.11.2017 г. към същия, за които суми по ч. гр. д. № 11853 по описа на Варненски районен съд за 2018 год. е издадена Заповед № 5946/03.08.2018 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА И.Я.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, *, сумата от 166.19 (сто шестдесет и шест лева и деветнадесет стотинки) лева, представляваща разноски, сторени в производството по ч. гр. д. № 11853/2018 год. по описа на Варненски районен съд, 20 състав, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.

 

ОСЪЖДА И.Я.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, *, сумата от 234.22 (двеста тридесет и четири лева и двадесет и две стотинки) лева, представляваща сторени разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: