РЕШЕНИЕ№
гр... София, 10.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
.... Софийският градски ... съд ....наказателна ....колегия 16-ти въззивен състав в
публичното заседание на........ двадесет и седми юни …………………………….……...………
двехиляди и осемнадесета................................................година в състав:
Председател:...... Десислав
Любомиров..............……..
Членове:... …Христинка Колева.……….........
... Доротея Кехайова…………….......
при секретаря... Албена Ламбева…………..……..…….....…….….……… в присъствието на
прокурора......... Станчо Димитров..................................като разгледа докладваното от
…... съдия Любомиров.....................въззивно общ характер нак. дело № 2549 по описа
за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:...................................................................
Производството е по чл.313 и сл. от НПК.
Постъпила
е въззивна жалба и допълнение към нея от адв. К.Р., САК, защитник на
подсъдимия П.К.,
срещу присъда от 06.02.2018 година по НОХД № 5547 /2016г.по описа на
СРС, с която подсъдимата е призната за виновна в извършване на престъпление по
чл.210, ал.1, т.2 вр.чл.209 от НК и е определено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено за
изпитателен срок от три години. Със същата присъда подсъдимия Г.Г.М. е признат
за виновен в извършване на престъпления по чл.206, ал.1 от НК и по чл.210,
ал.1, т.2 вр.чл.209 от НК, като са му определени съответни наказания и след
приложение на чл.23, ал.1 от НК му е наложено две години лишаване от свобода
при първоначален строг режим.
В жалбата на подс.П.К. са изложени твърдения,
че допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е
неотстранимо. Налице било противоречие между мотивите и диспозитива на
присъдата. В диспозитива на присъдата наложеното на подсъдимата наказание било
шест месеца с три години изпитателен срок. В мотивите към присъдата/л. 18 и л.
19/ наложеното наказание бил една година лишаване от свобода с три години
изпитателен срок. Иска
се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен
състав.
Срещу присъдата е постъпила
жалба от подс.Г.М. в която са изложени оплаквания за незаконосъобразност,
необоснованост и неправилност на присъдата.
Твърди се, че подсъдимия не е извършил престъпленията, за които е
обвинен, а видно от събраната по делото доказателствена съвкупност, не са
налични безспорни доказателства, които по несъмнен начин да сочат него като
автор на престъпленията. Излагат се съображения, че присъдата на
първоинстанционният съд е изградена основно върху предположения, доколкото по
делото липсвали както преки, така и множество косвени доказателства, даващи
възможност да се изгради единна верига от улики, които да обосноват единствено
възможния извод, че именно подс. Г.М. е дееца, който противозаконно да е
присвоил чужда движима вещ, която я е владеел на законно основание. Дори да се
приемело, че подс. М. е заложил инкриминирания автомобил, то от това по никакъв
начин не можело да се изведе извода, че същия е имал изначалното намерение да
не изплати продажната цена на св. Л.. Иска се отмяна на постановената осъдителна
присъда и да оправдаване на подсъдимия.
Защитникът
на подс.К. поддържам жалбата срещу присъдата. Твърди, че е налице фрапантно
противоречие между определения размера на наказанието в диспозитива на
присъдата и определения размер на наказанието в мотивите на присъдата. В диспозитива било посочено 6 месеца чието
изтърпяване е отложено на основание чл. 66, в мотивите - 1 година наложено
наказание. Счита, че липсват всякакви мотиви на присъдата по отношение на подс.К..
Моли да се отмени изцяло присъдата и да се върнете делото на Районен съд на
друг състав. Счита, че присъдата трябва да бъде отменена и по отношение и на другия подсъдим тъй като
те са свързани.
Защитникът на подс.М. счита, че присъдата
не отговаря по никакъв начин на изискванията на закона. Твърди, че
до стр. 10 мотивите са копирани като единственото нещо което е направено е промяна на формата на
изписване на имената като са повдигнати
с големи букви имената на подсъдимите и е сменен шрифта, с което е нарушен процесуалният закон. На второ
място считам, че има процесуални недостатъци тъй като липсва доказателствен
анализ. Счита, че
делото следва да бъде върнато
за разглеждането му от друг състав на
Районния съд.
Подс.М. поддържа казаното от защитника.
Подс.К.
не се явява пред въззивната инстанция по отношение на нея производството се
провежда по реда на чл.269 от НПК.
Прокурорът счита, че подадената въззивна жалба от 23.03.2008 г. на подсъдимата К.
е основателна и следва да бъде уважена.
Въз основа на материалите по делото,
съобразявайки постъпилия протест и становището на страните съдът намира
следното:
Атакуваният съдебен акт подлежи на въззивен
контрол по реда на Глава ХХІ от НПК.
ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ СА ОСНОВАТЕЛНИ.
В хода на първоинстанционното
разглеждане на делото е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, налагащо отмяна на обжалваната присъда и връщане на
делото на друг състав на първоинстанционният съд за ново разглеждане.
Постановената от районният съд присъда не е мотивирана по начина посочен в
чл.305, ал.3 от НПК. Съдът не само не е извършил никакъв анализ на
доказателствата, както твърдят защитниците, но не е изложил установените в хода
на производството обстоятелства. В мотивите липсва приета за установена
фактическа обстановка и е налице само формално и фрагментарно позоваване на
доказателства, въз основа на които се приемат за установени конкретни обстоятелства. Всъщност, възраженията на защитника на подс.М., че съдът
е копирал по-голяма част от обвинителния акт, без да изложи собственото си
виждане за установените по делото факти са основателни. С оглед на това,
въпреки постигнатия обем, липсват мотиви отговарящи на изискванията на чл.305,
ал.3 от НПК. Това освен, че е в противоречие с изискването на посочената норма, представлява грубо
нарушение на визираният в чл.14, ал.1 от НПК принцип. Материализираното в
обжалваната присъда решение на районният съд,
може и да е взето по вътрешно
убеждение, но последното в никакъв случай, с оглед начина на изготвяне на
мотивите, не е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на
обстоятелствата по делото. Пренебрегвайки
доказателствения материал, грубо неизпълнявайки процесуалните си
задължения произтичащи от разпоредбата на чл.305 от НПК, първоинстанционинят
съд е постановил немотивирана присъда. Закономерна последица от това е
противоречието между мотиви и диспозитив на присъдата. В диспозитива е посочен
размер на наказанието „лишаване от свобода“ наложено на подс.К. 6 месеца,
изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 3 години. В мотивите към присъдата на л.
305 съдът е посочил, че налага на същата наказание 1 година „лишаване от
свобода“ изпълнението на което отлага за изпитателен срок от 3 години.
Противоречието е
задълбочено в частта от мотивите свързана с индивидуализацията на наказанието.
Съдът е посочил в мотивите, че липсват предпоставки за приложението на чл. 55 от НК, а в диспозитива,
въпреки позоваването на разпоредбата на чл.54 от НК фактически го е приложил,
налагайки наказание от шест
месеца лишаване от свобода, което е отмерено под законово предвидения минимален размер за
престъплението по 210, ал.1, т.2, вр.чл.209, ал.1 от НК. Това представлява неотстранимо
съществено процесуално нарушение опорочаващо съдебното производство и
накърняващо процесуалните права на подсъдимите. Деянията на последните са в
рамките на общо наказателно производство и липсва процесуална и правна
възможност за разделяне на материалите,
с оглед потвърждаване на присъдата в едната и част и отмяната й в друга. Поради
това съдът намира, че искането на защитниците за отмяна на присъдата изцяло е
основателно.
Допуснатото процесуално нарушение
е особено съществено и налага отмяна на атакуваният съдебен акт. Присъдата
съдържа вътрешно противоречие, а приложените към нея мотиви не отговарят на
изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, който недостатък фактически води до липса
на такива.
Въз основа на изложеното,
Софийският градски съд, в настоящият въззивен състав намира, че обжалваната
присъда е незаконосъобразна и следва да се отмени. Същата е постановена при
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Последното е
отстранимо, с оглед на което след отмяна на присъдата, делото следва да се
върне на първоинстанционният съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
При него следва да се изчерпят всички способи за събиране на доказателства,
след което събраните такива да бъдат подложени на обстоен анализ, какъвто
практически в мотивите към обжалваната присъда липсва. Само тогава би могло да
се изпълни задължението по чл.13, ал.1 от НПК и решението на съда би могло да
бъде взето съгласно визираният в чл.14, ал.1 от НПК принцип. При изготвяне на
мотивите към присъдата следва да се съобразят и изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, които първоинстанционният съдебен
състав, напълно е пренебрегнал.
При констатираното
процесуално нарушение налагащо на собствено основание отмяна на присъдата, е
безпредметно обсъждането по същество на изложените в жалбите оплаквания за
необосноваността й.
Мотивиран така и на основание чл.335,
ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.2 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда от
06.02.2018 година по НОХД № 5547 /2016г.по описа на СРС.
ВРЪЩА делото на първата инстанция за
ново разглеждане от друг съдебен състав.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.