Решение по дело №8046/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 213
Дата: 18 януари 2022 г.
Съдия: Петя Николова Топалова
Дело: 20211110208046
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. София, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АЛ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110208046 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 18.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД-СОФИЯ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 121-ви
състав, в публично заседание на 12.01.2022 г. в състав:

Районен съдия: ПЕТЯ ТОПАЛОВА

при секретаря АЛ, като разгледа докладваното от съдия Топалова АНД
№8046 по описа за 2021 г. на СРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
1
Образувано е по жалба на СВ. Г. Д. срещу наказателно постановление
№358163/2019/25.04.2019 г. на зам.-кмет на Столична община, с което й е
наложена глоба в размер на 50 лв. на основание чл.48 от НРУПОГТТСО за
нарушение на чл.18 ал.1, т.1 т.2 и т.3 вр. чл.46 ал.1 и чл.47 ал.1
НРУПОГТТСО.
Жалбоподателката в жалбата си моли съда да отмени изцяло НП, тъй
като не е извършила твърдяното нарушение, поради обстоятелството, че
личната й карта е била изгубена, за което представя доказателства. Моли съда
да приеме, че НП не му е връчено надлежно, а на 27.04.2021 г. е получил
показа за дороволно изпълнение от ЧСИ Неделчо Митев с оглед образувано
изпълнително производство срещу нея. Към поканата имало екземпляр и от
процесното наказателно постановление. В с.з. жалбата се поддържа от Д..
Въззиваемата страна представлявана от юрисконсулт Владимирова в с.з.
от 13.10.2021 г. предлага на съда да остави жалбата без уважение, тъй като
нарушението е безспорно установено. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:

По ДОПУСТИМОСТТА на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл.59 ал.1 ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който
е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Направеното възражение в жалбата за невръчване на издаденото НП съдът
намира за основателно по следните съображения:
Установеният от ЗАНН нормативен регламент урежда реда за
уведомяване на нарушителя за изготвените наказателни постановления - чл.58
от ЗАНН и лимитира хипотезите, при които те влизат в сила - чл.64 от ЗАНН,
като разпоредбата на чл.84 от ЗАНН препраща към прилагане на НПК,
доколкото липсват особени правила за връчване на призовки и съобщения, и
за съдебното производство по разглеждане на жалби срещу наказателни
2
постановления. Разпоредбата на чл.58 ал.1 ЗАНН императивно урежда начина
на връчване на наказателните постановления, а именно- срещу подпис, което
в случая не е изпълнено. Тази разпоредба цели да гарантира правото на
нарушителя да узнае за какво е наказан и да му бъде осигурена възможност да
обжалва наказателното постановление, ако счита същото за
незаконосъобразно. Освен срещу подпис в разпоредбата на чл.58 ал.2 от
ЗАНН е предвидена и друга възможност, приравнена на редовно връчване на
НП - ако нарушителят не е намерен на посоченият от него адрес, а новият му
адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното
постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Тези
предпоставки са нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и
новият му адрес да е неизвестен. Касае се за кумулативно предвидени в
хипотезата на правната норма предпоставки, поради което, за да се прояви
фактическия състав по чл.58 ал. 2 ЗАНН и да се приеме, че е налице редовно
връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения
адрес, но и същият да е променен, и новият му адрес да е неизвестен.
В конкретния, случай, наказващият орган е отразил в НП, че същото е
връчено на жалбоподателката при условията на чл.58 ал.2 ЗАНН, като в тази
насока са представени 4 бр. протоколи /л.16-л.19 от делото/. Прави
впечатление освен абсолютната идентичност на протоколите по съдържание,
посещения само от един служител, в един и същи ден от седмицата, така и
обстоятелството, че жалбоподателката е посещавана само преди обед, като
напълно естествено е ако е работеща – същата да не се намира на домашния
си адрес.
В този смисъл, съдът намира, че връчването на НП по горепосочения
начин се явява нередовно, а депозираната пред СРС жалба - подадена в срок и
процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество ОСНОВАТЕЛНА,
като мотивите за това са следните:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На 11.04.2019 г., в 11.15 часа в гр. София контролните органи на
въззиваемата страна, установили в тролейбус №9, с инвент. №2699, след
спирка: бул. „Академик Иван Гешов”, посока: Център по хигиена район:
Борово, пътник, който пътува с нередовен превозен документ – билет с
различна перфорация от наличната в превозното средство, който иззели
надлежно. Пътникът отказал да закупи карта за еднократно пътуване,
продавана от контрольор по редовността на пътниците.
Контролните органи приели, че жалбоподателката е нарушила чл.18
3
ал.1, т.1 т.2 и т.3 вр. чл.46 ал.1 и чл.47 ал.1 НРУПОГТТСО.
Свидетелката В. ИЛ. Т. заемаща длъжността „контрольор в Център за
градска мобилност" ЕАД , сл. №223 съставила АУАН №
**********/11.04.2019 г., надлежно връчен на същата дата.
Няма данни по делото, жалбоподателката да се е възползвала от
възможността, предоставена й по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка
установена от контролните органи и издал атакуваното наказателно
постановление.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:

АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, съгласно
приложената заповед РД-09-1060/04.08.2016 г. на Кмета на СО, с която зам.-
кмета на зам.-кмет на Столична община – Евгени Крусев е упълномощен да
издава НП.
Съдът намира, че фактическата обстановка, отразена в АУАН и
обжалваното НП не се установява по категоричен и несъмнен начин.
Жалбоподателката е представила по делото Удостоверение рег.№RяБ
5464/08.11.2021 г. на началник отдел БДС-СДВР /л.45 от делото/, от който е
видно, че Д. е заявила изгубен /откраднат/ документ /лична карта
№*********/, на дата 06.06.2019 г. до началника на 01 РУ-СДВР, което
потвърждава заявеното от нея в жалбата. Д. твърди също, че е установила със
закъснение липсата на личната си карта. Вмененото нарушение на
жалбоподателката съдът намира, че се явява недоказано относно авторството
на същото и обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно
следва да бъде отменено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :

4
ОТМЕНЯ наказателно постановление №358163/2019/25.04.2019 г. на
зам.-кмет на Столична община, с което на СВ. Г. Д., е наложена глоба в
размер на 50 лв. на основание чл.48 от НРУПОГТТСО за нарушение на чл.18
ал.1, т.1 т.2 и т.3 вр. чл.46 ал.1 и чл.47 ал.1 НРУПОГТТСО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
РЕШИ:
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление №358163/2019/25.04.2019 г. на
зам.-кмет на Столична община, с което на СВ. Г. Д., е наложена глоба в
размер на 50 лв. на основание чл.48 от НРУПОГТТСО за нарушение на чл.18
ал.1, т.1 т.2 и т.3 вр. чл.46 ал.1 и чл.47 ал.1 НРУПОГТТСО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на СВ. Г. Д. срещу наказателно постановление
№358163/2019/25.04.2019 г. на зам.-кмет на Столична община, с което й е
наложена глоба в размер на 50 лв. на основание чл.48 от НРУПОГТТСО за
нарушение на чл.18 ал.1, т.1 т.2 и т.3 вр. чл.46 ал.1 и чл.47 ал.1
НРУПОГТТСО.
Жалбоподателката в жалбата си моли съда да отмени изцяло НП, тъй
като не е извършила твърдяното нарушение, поради обстоятелството, че
личната й карта е била изгубена, за което представя доказателства. Моли съда
да приеме, че НП не му е връчено надлежно, а на 27.04.2021 г. е получил
показа за дороволно изпълнение от ЧСИ Неделчо Митев с оглед образувано
изпълнително производство срещу нея. Към поканата имало екземпляр и от
процесното наказателно постановление. В с.з. жалбата се поддържа от Д..
Въззиваемата страна представлявана от юрисконсулт В в с.з. от
13.10.2021 г. предлага на съда да остави жалбата без уважение, тъй като
нарушението е безспорно установено. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:

По ДОПУСТИМОСТТА на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл.59 ал.1 ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който
е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Направеното възражение в жалбата за невръчване на издаденото НП съдът
намира за основателно по следните съображения:
Установеният от ЗАНН нормативен регламент урежда реда за
уведомяване на нарушителя за изготвените наказателни постановления - чл.58
от ЗАНН и лимитира хипотезите, при които те влизат в сила - чл.64 от ЗАНН,
като разпоредбата на чл.84 от ЗАНН препраща към прилагане на НПК,
доколкото липсват особени правила за връчване на призовки и съобщения, и
за съдебното производство по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления. Разпоредбата на чл.58 ал.1 ЗАНН императивно урежда начина
на връчване на наказателните постановления, а именно- срещу подпис, което
в случая не е изпълнено. Тази разпоредба цели да гарантира правото на
нарушителя да узнае за какво е наказан и да му бъде осигурена възможност да
1
обжалва наказателното постановление, ако счита същото за
незаконосъобразно. Освен срещу подпис в разпоредбата на чл.58 ал.2 от
ЗАНН е предвидена и друга възможност, приравнена на редовно връчване на
НП - ако нарушителят не е намерен на посоченият от него адрес, а новият му
адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното
постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Тези
предпоставки са нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и
новият му адрес да е неизвестен. Касае се за кумулативно предвидени в
хипотезата на правната норма предпоставки, поради което, за да се прояви
фактическия състав по чл.58 ал. 2 ЗАНН и да се приеме, че е налице редовно
връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения
адрес, но и същият да е променен, и новият му адрес да е неизвестен.
В конкретния, случай, наказващият орган е отразил в НП, че същото е
връчено на жалбоподателката при условията на чл.58 ал.2 ЗАНН, като в тази
насока са представени 4 бр. протоколи /л.16-л.19 от делото/. Прави
впечатление освен абсолютната идентичност на протоколите по съдържание,
посещения само от един служител, в един и същи ден от седмицата, така и
обстоятелството, че жалбоподателката е посещавана само преди обед, като
напълно естествено е ако е работеща – същата да не се намира на домашния
си адрес.
В този смисъл, съдът намира, че връчването на НП по горепосочения
начин се явява нередовно, а депозираната пред СРС жалба - подадена в срок и
процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество ОСНОВАТЕЛНА,
като мотивите за това са следните:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На 11.04.2019 г., в 11.15 часа в гр. София контролните органи на
въззиваемата страна, установили в тролейбус №9, с инвент. №2699, след
спирка: бул. „Академик Иван Гешов”, посока: Център по хигиена район:
Борово, пътник, който пътува с нередовен превозен документ – билет с
различна перфорация от наличната в превозното средство, който иззели
надлежно. Пътникът отказал да закупи карта за еднократно пътуване,
продавана от контрольор по редовността на пътниците.
Контролните органи приели, че жалбоподателката е нарушила чл.18
ал.1, т.1 т.2 и т.3 вр. чл.46 ал.1 и чл.47 ал.1 НРУПОГТТСО.
Свидетелката В. ИЛ. Т. заемаща длъжността „контрольор в Център за
градска мобилност" ЕАД , сл. №223 съставила АУАН №
**********/11.04.2019 г., надлежно връчен на същата дата.
Няма данни по делото, жалбоподателката да се е възползвала от
2
възможността, предоставена й по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка
установена от контролните органи и издал атакуваното наказателно
постановление.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:

АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, съгласно
приложената заповед РД-09-1060/04.08.2016 г. на Кмета на СО, с която зам.-
кмета на зам.-кмет на Столична община – Евгени Крусев е упълномощен да
издава НП.
Съдът намира, че фактическата обстановка, отразена в АУАН и
обжалваното НП не се установява по категоричен и несъмнен начин.
Жалбоподателката е представила по делото Удостоверение рег.№RяБ
5464/08.11.2021 г. на началник отдел БДС-СДВР /л.45 от делото/, от който е
видно, че Д. е заявила изгубен /откраднат/ документ /лична карта
№*********/, на дата 06.06.2019 г. до началника на 01 РУ-СДВР, което
потвърждава заявеното от нея в жалбата. Д. твърди също, че е установила със
закъснение липсата на личната си карта. Вмененото нарушение на
жалбоподателката съдът намира, че се явява недоказано относно авторството
на същото и обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно
следва да бъде отменено.

3