Решение по дело №24/2018 на Апелативен съд - Варна

        Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

№…………./гр. Варна, 15.06.2018 г.

 

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                             НИКОЛИНА ДАМЯНОВА         

 

При участието на секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№24/2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на „АГРО КОРЕКТ 66” ЕООД, ЕИК202260753, със седалище гр.Варна срещу решение от 23.11.2017 г., постановено по т.д. №66/2016 г. по описа на Разградски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу „УНИКОМ” ЕООД, ЕИК116037040, със седалище с.Владимировци, иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да  заплати на ищеца сумата 32697,70 лева, представляващи претърпени имуществени вреди, при участието на третото лице помагач Георги Божинов Димитров.                        

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в неправилно интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи. Основите доводи в жалбата са свързани с неправилната преценка от страна на първоинстанционния съд, че е налице неизпълнение на задължения за плащане на аренда за стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г., в резултат на което за арендодателите е възникнало право да развалят договора за аренда от 29.07.2014 г., сключен с третото лице помагач Георги Божинов Димитров.

Постъпил е писмен отговор от „УНИКОМ” ЕООД, ЕИК116037040, със седалище с.Владимировц, което оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението.

Третото лице помагач Георги Божинов Димитров, не е подал отговор на жалбата.

За да се произнесе съдът взе предвид следното:                 

Предявен е иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 32697.70 лева, претендирана като стойността на  150 метрични тона ечемик, върху които ищецът претендира права по силата на договор за особен залог на бъдеща продукция от 14.02.2016 г., сключен с третото лице помагач Георги Божинов Димитров, за обезпечаване на вземания по договор за заем в размер на 69008 лева. Ищецът излага, че поради неизпълнение на задълженията за връщане на заетата сума, е пристъпил към изпълнение върху заложеното имущество,  вписано в ЦРОЗ под номер 2016032801823. Твърди, че въпреки пристъпването към изпълнение, ответното дружество на 17.06.2016 г. е ожънало заложената продукция от 150 метрични тона ечемик, с което му е нанесло вреда, в размер на претендираната сума.

 Ответникът „Уником” ЕООД, със седалище с.Владимировци е оспорил иска, с възражения за нищожност на договора за особен залог, поради  противоречие със закона, накърняване на добрите нрави, невъзможен предмет и поради симулативност. Твърди, че договорът за аренда е развален с нотариална покана, връчена на 11.02.2016 г. на третото лице помагач Георги Божинов, поради неизпълнение на задължението му да заплати дължимата рента за стопанските 2014 г. - 2015 г. и 2015 г. - 2016 г., като на същата дата е сключен договор за аренда между собствениците на земеделските земи и „Уником” ЕООД, вписан Служба по вписванията гр.Исперих. Излага, че правата му върху земеделските земи, включително да ожъне продукцията са възникнали преди сключване на договора за особен залог и вписването му в ЦРОЗ на 16.02.2016 г., поради което претендираните заложни права са му непротивопоставими.

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:                                                             

Решението на първоинстанционния съд  съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими. Дадената от съда правна квалификация на предявения иск, напълно съответства на твърденията на ищеца, за наличие на противоправни действия от страна на работници на ответното дружество, в резултат на които са настъпили вреди, за които се претендира заплащане на обезщетение.

Не се спори между страните, че на 14.02.2016 г. между въззивника „АГРО КОРЕКТ 66” ЕООД, в качеството на заложен кредитор и третото лице помагач Георги Божинов Димитров, в качеството на залогодател е сключен  договор за особен залог върху бъдеща продукция – зърнено житни култури, реколта 2016 г., съставляващи 500 метрични тона бъдеща реколта на залогодателя във връзка със засети от него земеделски култури върху недвижими имоти, обработвани по силата на договори за наем и аренда, в различни населени места в област Разград, между които и посочените в исковата молба имоти №11449.1.11; №11449.1.5; №11449.16.6;  №11449.21.49; №11449.3.5; №11449.30.3; №11449.4.13; №11449.5.13; №11449.55.13;  №11449.55.5; №11449.57.29; №11449.6.85.

Видно от представеното заявление, залогодателя на 28.03.2016 г. е вписал в ЦРОЗ пристъпване към изпълнение върху заложеното имущество, за което залогодателят е бил уведомен на същата дата.

От представените по делото доказателства, се установява, че действително по отношение на описаните в исковата молба имоти, №11449.1.11; №11449.1.5; №11449.16.6; №11449.21.49; №11449.3.5; №11449.30.3; №11449.4.13; №11449.5.13; №11449.55.13;  №11449.55.5; №11449.57.29; №11449.6.85 между залогодателя Георги Божинов Димитров е сключен договор за аренда на земеделска земя от 29.07.2014 г. с арендодателите Деян Драганов, Митка Василева, Магдалена Драганова и Преслав Драганов.  Договорът е за срок от шест стопански години, като арендаторът е поел задължение да заплаща по 30 лева на декар за една стопанска година, платими ежегодно до 31.12. на съответната година. Договорът е с нотариална заверна на подписите на страните, извършена от нотариус рег.N 291 – Невена Стоянова, но не е вписан в Служба по вписванията при съответния РС.

От приложеното т.д.42/2016 г. по описа на ОС - Разград се установява, че с влязло в сила решение от 20.02.2017 г., арендаторът Георги Божинов Димитров и трето лице-помагач в настоящото производство е бил осъден да заплати на арендодателите дължимата рента за спопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г.

От представената като доказателство нотариална покана, надлежно връчена на 11.02.2016 г. се установява, че арендодателите Деян Драганов, Митка Василева, Магдалена Драганова и Преслав Драганов, са направили изявление за разваляне на арендния договор сключен с Георги Божинов Димитров поради виновно неизпъленине от страна на арендатора да заплаща дължимата рента за спопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г., като са му предоставили тридневен срок за доброволно изпълнение, включително да им предаде държането върху процесните ниви. На същата дата, арендодателите в качеството им на собственици на земите са сключили договор за наем с въззиваемото дружество „Уником“ ЕООД, със седалище с.Владимировци, за срок от седем стопански години, вписан в съответната Служба по вписванията на 12.02.2016 г.

Въззивните възражения на практика са сведени до неправилността на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон – чл.87 от ЗЗД. Проверката на предпоставките за разваляне на договора за аренда от 29.07.2014 г., сключен с третото лице помагач Георги Божинов Димитров и упражняването на това право, доколкото е свързано с противопоставимостта на договора за особен залог от 14.02.2016 г. спрямо правата на въззиваемия, възникнали по силата на договора за наем от 11.02.2016 г., е в предметния  обхват, по който следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл.269, изр.2 от ГПК.

С оглед наличието на влязло в сила решение от 20.02.2017 г. по т.д.42/2016 г. по описа на ОС – Разград, съдът намира, че към датата на отправяне на нотариалната покана – 11.02.2016 г., третото лице - помагач Георги Божинов Димитров, не е изпълнил основното си задължение по договора за аренда на земеделска земя от 29.07.2014 г., за заплащане на дължимата рента за стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г. С оглед уговорката в раздел II, т.2 от договора, уговорената рента е следвало да бъде заплащана ежегодно до 31.12 на съответната година, като под година, страните в договора са вложили съдържанието „стопанска година“, по смисъла на пар.2, т.3 от ДР на ЗАЗ, поради което съдът приема, че плащането за стопанската 2014 – 2015 г. е следвало да се извърши в срок до 31.12.2014 г., а за стопанската 2015 г. – 2016 г., в срок до 31.12.2015 г.

Съобразно клаузите на договора между страните и с оглед разпоредбата на чл.27, ал.1, т.4 Закона за арендата в земеделието едностранното прекратяване на аренден договор е възможно, при забавяне на плащанията за повече от три месеца, каквото безспорно е налице по отношение плащането с падеж 31.12.2014 г. Доколкото разваляне на договора поради неизпълнение само по съдебен ред е предвидено за договори със срок над десет години, съобразно чл.28, ал.2 ЗАЗ, то няма пречка процесният договор да бъде развален с едностранно волеизявление, тъй като срокът му е 6 години.

С оглед на горното съдът намира, че ефектът на развалянето на договора за аренда от 29.07.2014 г. е настъпил с връчване на нотариалната покана на 11.02.2016 г., поради което договорната връзка между страните по него е отпаднала от този момент.

Неоснователно е твърдението на въззивника, че разваляне не е настъпило, поради липсата на вписване на изявлението в Службата по вписванията. Доколкото се установи, че договорът за аренда не е бил вписван изобщо, то няма и правна възможност да бъде извършенно отбелязване или допълннително вписване по невписан преди това акт.

С отпадане действието на арендния договор, за собствениците на земята в възникнало правото да сключат нов договор, като същите са упражнили това право, сключвайки договор за наем с въззиваемото дружество, с нотариална заверка на подписите рег. N 821/11.02.2016 г. на помощник-нотариус Цветелин Цонев, вписан в СВп. на 12.02.2016 г.

По аргумент на противното от разпоредбата на чл.31, ал.1 от ЗАЗ, според която при прекратяване на договора преди изтичане на стопанската година, не по вина на арендатора, арендодателят дължи стойността на още неотделените, но подлежащи на отделяне плодове, съдът намира, че в случая поради прекратяване на договора поради виновно неизпълнение от страна на арендатора, същият няма право нито върху бъдещата реколта, нито на стойността на  неотделените, но подлежащи на отделяне плодове.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че към датата на сключване на договора за особен залог -14.02.2016 г., залогодателят не е имал права върху бъдеща продукция – зърнено житни култури, реколта 2016 г., подлежаща на отделяне от засети земеделски култури в имоти №11449.1.11; №11449.1.5; №11449.16.6; №11449.21.49; №11449.3.5; №11449.30.3; №11449.4.13; №11449.5.13; №11449.55.13;  №11449.55.5; №11449.57.29; №11449.6.85.

Залагайки бъдеща реколта, върху която е знаел че няма права, залогодателят и трето лице-помагач в настоящото производство е действал недобросъвестно, като не е уведомил заложния кредитор за разваляне на договор за аренда по отношение на имотите описани в договора за особен залог.

Поради липса на права спрямо бъдещета реколта, върху която е учреден залога, съдът намира, че пристъпването към изпълнение от страна на залогодателя, не може да се противопостави нито на собствениците на земята, нито на въззиваемия, легитимиращ се с права върху земите, възникнали дори  преди датата на сключване на особения залог.

Липсата на противоправно и виновно деяние на служителите на въззиваемото дружество, обуславя и извода за неоснователност на предявения иск.

Съобразно изложените мотиви и предвид съвпадане на изводите на въззивния съд, с тези на първоинстанционния, съдът намира, че решението, следва да се потвърди изцяло, като въззивният съд на осн. чл.272 от ГПК, препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.

С оглед изхода от спора в тежест на въззивника „АГРО КОРЕКТ 66” ЕООД, ЕИК202260753, със седалище гр.Варна, следва да бъдат присъдени разноските в настоящото производство сторени от въззиваемия „УНИКОМ” ЕООД, ЕИК116037040, със седалище с.Владимировци. Представен е списък на разноските, според който въззиваемото дружество е заплатило адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева, за което е представена разписка, установяваща получаване на сумата от страна на упълномощения адвокат. Размерът по съображение за прекомерност е възразен от въззивника. Съдът като съобрази чл.7, ал.2, т.5 от  Наредбата № 1 от 09.07.2004 г.  за минималните размери на адвокатските възнаграждения, установи, че с оглед обжалваемия интерес във въззивното производство – 32 697.70 лева, минималното възнаграждение е в размер на 1511 лева, поради което заплатеното възнаграждение от 1800 лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото, не е прекомерно и следва да бъде присъдено изцяло.

 

Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 23.11.2017 г., постановено по т.д. №66/2016 г. по описа на Разградски окръжен съд.                          

ОСЪЖДА „„АГРО КОРЕКТ 66” ЕООД, ЕИК202260753, със седалище гр.Варна и адрес на управление ул.„Гавраил Кръстевич“№9 ДА ЗАПЛАТИ на „УНИКОМ” ЕООД, ЕИК116037040, със седалище с.Владимировци, Разградска област и адрес на управление ул.„Тунджа“№17, сумата от 1800 /хиляда и осемстотин/ лева, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

        

Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

         

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: