Решение по дело №1543/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 3271
Дата: 1 октомври 2018 г. (в сила от 19 октомври 2018 г.)
Съдия: Адриан Динков Янев
Дело: 20181720101543
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№995

гр. П., 01.10.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                                                             Председател: Адриан Янев

                                                                                                                                                                

като разгледа гр. д. № 01543 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която е поискано да бъде признато за установено по отношение на ответника Б.В.Г., че последната дължи на ищцовото дружество сума в размер на 1797,72 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. “****, за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., както и сумата от 202,10 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2015 г. до 20.04.2017 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответната страна, с който се оспорват исковите претенции. Прави се възражение за липсата на договорни отношения между страните по делото, касаещи продажбата на топлинна енергия за процесния имот. Оспорва се начислената стойност за топлинна енергия. Счита, че общите условия не са публикувани в един местен и централен ежедневник.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

„Топлофикация П.” АД е депозирало пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Б.В.Г. да заплати сума в размер на1797,72 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. “****, за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., както и сумата от 202,10 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2015 г. до 20.04.2017 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 06872 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК са дадени указания на  „Топлофикация П.” АД да установи вземанията си, които са предмет на заповедта за изпълнение.

Представено е извлечение от вестник “СъП.”, от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един месен ежедневник.

По делото е приложено влязло в сила решение № 434 от 04.06.2008 г. по гр. д. № 22 по описа за 2007 г. на Пернишки районен съд, от което се установява, че процесният имот с адрес гр. П., ул. “**** е собственост на Б.В.Г.. Това е така, тъй като този имот е поставен в дял по реда на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) на ответната страна.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - техническа експертиза. От същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се наличието на сключен договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговски измерване, монтиран в абонатната станция е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че е извършен редовен отчет на показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите водени от топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.

Съгласно заключението през процесния период е начисляван разход за топлинна енергия за БГВ – прогнозно, съобразно очакваното потребление в имота , определено на базата на предходен период на потребление. Пояснява се, че ответникът не е осигурявал достъп до имота за отчет на уреда, поради което през сезона 2015 – 2016 г. е начислен разход на база един обитател по 140 литра дневно. Посочва се, че в имота има пет работещи отоплителни тела. Отоплителното тяло в банята е щранг - лира и за него е начислявана топлинна енергия като за тяло работило непрекъснато, тъй като същото е без ИРУ. Разходът за отопление е начислен по изчислителен път, тъй като ответникът не е осигурил достъп до имота, за което бил съставен протокол от 23.05.2016 г. за неосигурен достъп. Топлоенергията, разпределяна за имота за отопление отдадена от сградната инсталация  е разпределяна по изчислителен път. Не е начислявана топлоенергия за общите части в сградата, тъй като няма работещи и свързани към сградната инсталация отоплителни тела. Вещото лице е посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия, са в съответствие с действащите по време на процесния период цени на топлоенергията. Вещото лице посочва, че стойността на доставената топлинна енергия е в размер на 1797,72 лева.

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизите вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място, вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.

Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и законна лихва за забава на месечните плащания, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове, тъй като целта им е влизането в сила на издадената заповед за изпълнение на парично задължение, след установяване съществуването на вземанията по съдебен ред в исковото производство.

В тежест на ищеца е да установи наличие на облигационна връзка между страните по делото и  изпълнение на задължението си за реално доставяне и стойност на топлинната енергия. 

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот. Облигационното отношение между доставчика и потребителя възниква по силата на закона, като самият ред и начин се регулират в “Общите условия”, а цените се определят от КЕВР.

Както по – горе се посочи ответната страна  притежава правото на собственост върху имота, което се установява от представеното влязло в сила сила решение № 434 от 04.06.2008 г. по гр. д. № 22 по описа за 2007 г. на Пернишки районен съд. В тази връзка съдът приема, че между страните по делото е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.

По делото са представени доказателства, че общите условия за продажба на топлинна енергия са публикувани в един местен ежедневник. По делото не се ангажираха доказателства публикуване на общите условия в един национален ежедневник, но това не се отразява на договорните отношения между страните по делото. Възникването на облигационните правоотношения във връзка с доставката на топлина енергия, става по силата на закона - чл. 153, ал. 1 и чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката. Достатъчно е дадено лице да е собственик на топлофициран имот в сграда етажна собственост или пък да е носител на ограниченото вещно право на собственост по отношение на такъв топлофициран имот какъвто е процесния казус. В тази насока е определение № 643 от 13.05.2014 на ВКС по гр. д. № 1086/2014 г., III ГО на ВКС. Следователно публикацията на Общите условия не е предпоставка за възникване на облигационното правоотношение за доставка на топлинна енергия, а има само оповестителен характер и това, че по делото няма данни за публикация на Общите условия в един централен ежедневник не влияе върху вече възникналото облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия.

Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. По делото е изготвено и прието експертно заключение, което настоящият съдебен състав приема като компетентно дадено, за което е изложил доводи по – горе. От същото се установява, че за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. ищцовото дружество е доставило топлоенергия на стойност 1797,72 лева.

Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът съобразявайки падежните датите на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, намира, че обезщетението за забава е в размер на 202,10 лева, касаещо периода от 09.07.2015 г. до 20.04.2017 г.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции. В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 81,91 лева – държавна такса, 150 лева за депизт за вещо лице, 15 лева – такса за издаване на съдебни удостоверения и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер) и 190 лева – депозит за особен представител, т. е. направените разноски са в общ размер на 521,91 лева, които следва да се възложат в тежест на ответника.

В заповедното производство по ч. гр. д. №06872 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 40 лева – държавна такса, които следва да се заплатят от ответната страна.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,  

 

Р Е Ш И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.В.Г., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сума в размер на 1 797,72 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. “****, за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., както и сумата от 202,10 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2015 г. до 20.04.2017 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 06872 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд.

ОСЪЖДА Б.В.Г., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 521,90 лева, представляваща направени разноски в настоящото производство и сумата от90 лева - разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 06872 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 06872 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

Районен съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.