Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви въззивен
брачен състав, в публично съдебно заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ А.
ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от
съдия Е. А. въззивно гражданско дело № 8249 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н.Г.А. срещу Решение №125757 от 18.06.2020 г., постановено по гр. д. № 53465/2019 г. по описа на СРС, 86-ти
състав, с което е отхвърлен предявеният от Н.Г.А. против Г.П.А. иск с правно
основание чл. 144 от СК, като неоснователен.
Оставени са без уважение исканията на страните
за присъждане на разноски като неоснователни. Във въззивната жалба се твърди,
че решението е незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и
постановено при условията на неправилност и необоснованост.
Изложени са подробни съображения. Моли се да
бъде отменено решението, като се приеме, че по отношение на жалбоподателката са
налице необходимите предпоставки за присъждане на издръжка по реда на чл. 144 СК. Заявена е претенция за разноски.
Въззиваемият Г.П.А. е депозирал отговор на въззивната жалба, с който
оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение, заявява претенция за
разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени относимите
доказателства и доводи, приема за установено следното:
Предявен е иск за присъждане на издръжка с правно основание
чл. 144 от СК.
Ищцата Н.Г.А. е
предявила иск срещу ответника /неин баща/ Г.П.А.
за присъждане на издръжка с правно основание чл. 144 от СК, с твърдения, че е
ученичка, не може да се издържа от доходите и имуществото си, като претенцията
е ответникът да й заплаща 160 лева месечна издръжка, считано от датата на
предявяване на иска до завършване на средното й образование, ведно с дължимите
лихви и разноски.
Ответникът е оспорил предявеният иск с твърдения, че брутното
му възнаграждение е около 500 лева месечно, както и че има задължение за
издръжка към малолетно дете, поради което заплащането на издръжка на ищцата би
представлявало за него особено затруднение. От друга страна е посочил, че
ищцата получава 130 лева пенсия и 450 лева социална помощ предвид
здравословното й състояние.
С Решение №125757 от 18.06.2020 г., постановено по гр. д. № 53465/2019 г. по описа на СРС,
86-ти състав, е отхвърлен предявеният от Н.Г.А. против Г.П.А. иск с правно
основание чл. 144 от СК, като неоснователен.
Оставени са без
уважение исканията на страните за присъждане на разноски като неоснователни.
По делото са спорни въпросите дали въззивницата
не е в състояние да се издържа от имуществото си и, както и дали възможностите
на въззиваемия му позволяват да дава на въззивницата претендираната месечна
издръжка.
В случая, както правилно е посочил Софийски районен съд
ищцата е била ученичка в 12 клас през учебната 2019/2020 година.
Обстоятелството, че ищцата /въззивница в настоящото
производство/, е завършила понастоящем средното си образование се потвърждава
от представеното пред въззивната инстанция уверение от НХА, от което е видно,
че тя е записана през 2020/2021 г. в зимен семестър на първи курс, редовно обучение за висше
образование.
От справки от НОИ е
установено, че няма данни за деклариран осигурителен доход за ищцата, но тя
получава социална пенсия в размер на 146 лева, като ищцата и нейната майка са
получавали месечна помощ по Закона за семейни помощи в размер на 450 лева
месечно, получили са и безплатен винетен стикер, валиден до 26.7.2020 г.
От друга страна, по делото пред първата инстанция е установено, че средномесечното трудово
възнаграждение на бащата е в размер на 588 лева, като същият е баща и на
малолетното дете В.Г.А., роден на *** г., което издържа.
Разпоредбата на чл.
144 СК предпоставя по-широка материална възможност, при която доставянето на
издръжката няма да се чувства особено осезателно от родителя, като в случая,
предвид установените факти, настоящата инстанция счита, че въззиваемият няма
възможност да отделя никакви средства за издръжката на пълнолетната си дъщеря.
Въззивният съд напълно споделя установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на
доказателствата по делото, приети в първата инстанция, и не намира за
необходимо да преповтаря тези доказателства и изводи.
Първоинстанционното решение е правилно. Доводите в жалбата
са изцяло неоснователни. Първоинстанционният съд е мотивирал както
обстоятелството, че ищцата не е представила доказателства, че не е в състояние
да се издържа от имуществото си, така и обстоятелството, че липсват
доказателства, че е във възможностите на ответника да заплаща претендирания
размер издръжка. Районният съд е изложил мотиви в тази насока, които се
споделят от въззивния съд.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение е
постановено при спазване на материалния и процесуалния закон и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото въззивницата няма право на
разноски, право на разноски има въззиваемата страна, но съдът не присъжда
разноски на тази страна поради липса на доказателства за сторени такива пред
настоящата инстанция.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №125757 от 18.06.2020 г.,
постановено по гр. д. № 53465/2019 г. по
описа на СРС, 86-ти състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Н.Г.А.,
ЕГН **********, и на Г.П.А., ЕГН **********
за присъждане на
разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.