РЕШЕНИЕ№ 4091
гр. Пловдив, 25.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на
двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 2736 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от Й.Е.Г. против „ЕОС Матрикс“
ЕООД кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено, че ищецът не
дължи сумите, обективирани в изпълнителен лист от
15.06.2010 г., издаден по ч. гр. дело № 8557/2010 г. по описа на Районен съд –
Пловдив в полза на “Обединена българска банка” АД, за принудителното събиране
на които е образувано изп. дело № .., а именно, както
следва: сумата от 6 287, 89 лв. – просрочена главница, дължима по Договор за
банков кредит от 07.04.2008 г., сключен с “Обединена българска банка” АД;
сумата от 687, 03 лв. – договорна лихва за периода от 28.08.2009 г. до
10.06.2010 г.; сумата от 88, 18 лв. - наказателна лихва за периода от
28.08.2009 г. до 10.06.2010 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано
от 11.06.2010 г. до изплащане на вземането и сумата от 563, 53 лева - разноски
по делото, които вземания са били прехвърлени на „ЕОС Матрикс“
ЕООД по силата на договор за цесия от 31.01.2018 г., сключен с цедента “Обединена българска банка” АД.
Ищецът
твърди, че след издаване на изпълнителното основание по чл. 417 ГПК са налице новонастъпили обстоятелства, изразяващи се в изтичане на
установения в закона давностен срок за вземанията,
предмет на заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен
лист. Сочи, че в качеството си на длъжник не е подал в срок възражение против
заповедта за незабавно изпълнение, като последната му е връчена от съдебния
изпълнител на 29.11.2010 г. Счита, че погасителната давност за вземанията е
започнала да тече на 17.11.2011 г. с налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника и е изтекла на 17.11.2016 г. Твърди, че в периода от
17.11.2011 г. до 16.03.2016 г. в изпълнителното производство не са извършвани
изпълнителни действия, водещи до прекъсване на погасителната давност. В този
период не са поискани изпълнителни действия от страна на взискателя,
поради което счита, че изпълнителното производство е прекратено по силата на
закона на 17.11.2013 г. Сочи, че единственото действие, което препятства перемирането на изпълнителното производство е искането от
страна на взискателя за извършване на конкретни
изпълнителни действия. Посочва, че вземането, предмет на издадения в полза на
“Обединена българска банка” АД изпълнителен лист е прехвърлено в полза на
ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за
покупко-продажба на вземания. По така изложените съображения моли за уважаване
на предявените искове и присъждане на сторените в производството разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба
от “ЕОС Матрикс” ЕООД, в който се излагат подробни
съображения за нейната неоснователност. Твърди, че е частен правоприемник на
първоначалния взискател по изпълнителното
производство, по силата на договор за покупко-продажба на вземания, сключен на
31.01.2018 г., поради което и на основание чл. 429, ал. 1 ГПК е конституиран в
качеството му на взискател по изпълнителното дело.
Оспорва твърденията на ищеца за изтекла погасителна давност. Сочи, че след
образуване на изпълнителното производство са били предприемани изпълнителни
действия, довели до прекъсване на давността – изпращане на покана за доброволно
изпълнение, опис на движими вещи и налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника. Твърди, че от наложения запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника по изпълнителното производство са постъпвали плащания, включително
до месец април 2019 г., поради което производството по делото не е перемирано, нито е изтекла предвидената в закона
погасителна давност. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на
предявените искове, ведно със законните последици.
Съдът,
като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е
сезиран с кумулативно обективно съединени отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл.
124, ал. 1 ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с допустима искова претенция по чл. 439 ГПК за установяване недължимостта на вземане, за
принудителното събиране на което е образувано изпълнително производство, поради
погасяването му по давност.
Това е така, тъй като
давността не се прилага служебно, т.е. изтичането на предвидения в закона срок
на бездействие на носителя на субективното право на вземане не е достатъчно, за
да се приложат последиците от настъпилото погасяване на възможността за
принудително реализиране на публичното задължение. Необходимо е длъжникът да
направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК съдебният изпълнител може да прекрати
изпълнителното производство, когато бъде представено влязло в сила съдебно
решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено,
че не са налице материално-правните предпоставки за законност на изпълнителния
процес, включително поради погасяване на задължението по давност. Единственият
способ за защита на длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземане остава предявяването на иск -
отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК,
предявен преди да е приключило принудителното събиране на вземането.
Установява се, че със
Заповед № 4996/15.06.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8557/2010 г. на Районен съд –
Пловдив, длъжникът Й.Е.Г. е осъден да заплати на “Обединена българска банка” АД
следните суми: сумата от 6 287, 89 лв. – просрочена главница, дължима по
Договор за банков кредит от 07.04.2008 г., сключен с “Обединена българска
банка” АД; сумата от 687, 03 лв. – договорна лихва за периода от 28.08.2009 г.
до 10.06.2010 г.; сумата от 88, 18 лв. - наказателна лихва за периода от
28.08.2009 г. до 10.06.2010 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 11.06.2010 г. до изплащане на вземането и сумата от 563, 53 лева -
разноски по делото. Въз основа на заповедта за изпълнение е издаден
Изпълнителен лист от 15.06.2010 г.
Между страните не е спорно,
а и от събраните в производството по делото доказателства се установява, че
вземането, предмет на така издадения изпълнителен лист, е било прехвърлено в
хода на изпълнителното производство, от “Обединена българска банка” АД в полза
на ответника “ЕОС Матрикс” ЕООД с договор за цесия от
31.01.2018 г. Длъжникът е уведомен за осъщественото прехвърляне на вземането с
уведомление, получено на 02.04.2018 г., като по молба на цесионера,
последният е конституиран в качеството му на взискател
с постановление от 04.07.2018 г., като изпълнителното производство е прекратено
по отношение на “Обединена българска банка” АД.
От материалите по приложеното
по делото изп.д. № …., се установява, че
изпълнителното производство е образувано с разпореждане от 19.11.2010 г. по
молба на взискателя “Обединена българска банка” АД, в
която са посочени конкретните изпълнителни действия, които следва да бъдат
предприети по отношение на длъжника. С молбата за образуване на изпълнителното
производство е поискано да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, получавано при “Автотранс 2000” и да бъде насрочен
опис на движимите вещи в дома на длъжника. Направено е искане за извършване на
съответните справки в институциите с оглед проучване имуществото на длъжника. С
разпореждането за образуване на изпълнителното производство съдебният
изпълнител е насрочил опис на движимите вещи на длъжника на 26.01.2011 г., като
е наложил запор върху трудовото
му възнаграждение. Запорното съобщение е получено от
трето лице на 17.12.2010 г.
Частният съдебен изпълнител
е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника, с която последният е
уведомен за предприетите действия по принудително изпълнение. Поканата е
редовно връчена на длъжника на 09.12.2010 г. чрез лице от домашните, което
живее на адреса, със задължение да предаде съобщението на адресата.
С молба от 22.12.2010 г.
длъжникът е поискал от съдебния изпълнител да разсрочи задължението му на
вноски от по 200 лв. месечно. С протокол от 26.01.2011 г. съдебният изпълнител
е отменил насрочения опис, тъй като взискателят е
изразил съгласие за разсрочване на задължението на длъжника. В изпълнение на
поетото задължение за разсрочено погасяване на дълга по изпълнителното
производство длъжникът е погасил сумата от 704 лв. на 23.12.2010 г., сумата от 170 лв. на 19.01.2011 г. и сумата от
170 лв. на 02.03.2011 г.
По молба на взискателя от 02.11.2011 г. съдебният изпълнител е насрочил
опис на движимите вещи на длъжника с разпореждане от 03.11.2011 г. за
06.12.2011 г.
С разпореждане от
17.11.2011 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, получавано при “Автотранс
2000” ООД. Запорното съобщение е получено от трето
задължено лице на 22.11.2011 г., което е подало молба на 05.12.2011 г., в която
посочва, че признава задължението. С протокол от 06.12.2011 г. съдебният
изпълнител е отменил насрочения опис на движимото имущество на длъжника предвид
наложения запор върху трудовото възнаграждение на задълженото лице. Съдебният
изпълнител е постановил отново да бъде наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника при неговия работодател, по молба на последния.
В изпълнение на наложения
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, третото лице - работодател е
превеждало по сметката на частния съдебен изпълнител суми, удържани от
възнаграждението на неговия служител, в периода от 14.02.2012 г. до 10.04.2019
г., като видно от приложените в изпълнителното производство преводни нареждания
плащанията от третото задължено лице са осъществявани през целия посочен
период, без прекъсване на преводите. Следователно не е налице период от 2
години, в който по делото да не са постъпвали суми от наложения запор на трудовото
възнаграждение на длъжника. Така постъпилите суми са били периодично
разпределяни на взискателя по изрично разпореждане на
съдебния изпълнител, което е отбелязано и върху изпълнителния лист. Суми в
полза на взискателя са разпределение както следва: на
21.12.2010 г. сумата от 704 лв.; на 19.01.2011 г. сумата от 170 лв.; на
02.03.2011 г. сумата от 170 лв.; на 20.11.2012 г. сумата от 180 лв.; на
26.03.2013 г. сумата от 260, 50 лв.; на 19.06.2013 г. сумата от 140 лв.; на
29.08.2013 г. сумата от 151 лв.; на 16.11.2013 г. сумата от 80 лв.; на
24.03.2014 г. сумата от 173 лв.; на 03.07.2014 г. сумата от 58, 60 лв.; на
24.10.2014 г. сумата от 75, 90 лв.; на 29.12.2014 г. сумата от 29, 30 лв.; на
21.09.2015 г. сумата от 181, 44 лв.; на 21.01.2016 г. сумата от 72, 40 лв.; на
05.05.2016 г. сумата от 125, 50 лв.; на 11.07.2016 г.
сумата от 119 лв.; на 30.11.2016 г. сумата от 154 лв.; на 06.01.2017 г. сумата
от 31 лв.; на 07.04.2017 г. сумата от 88, 0 лв.; на 11.07.2017 г. сумата от 30,
50 лв.; на 04.08.2017 г. сумата от 30, 50 лв.; на 04.10.2017 г. сумата от 72
лв.; на 08.12.2017 г. сумата от 71 лв.; на 22.12.2017 г. сумата от 29, 50 лв.;
на 20.09.2018 г. сумата от 60, 50 лв.; на 26.09.2018 г. сумата от 76, 40 лв.;
на 22.11.2018 г. сумата от 68, 40 лв.; на 21.04.2019 г. сумата от 107, 60 лв.;
на 28.05.2019 г. сумата от 69, 40 лв.
С молба от 16.03.2016 г. взискателят “Обединена българска банка” АД е поискал да
бъде насрочен опис на движимите вещи на длъжника, ако по делото не постъпват
регулярно суми от наложения запор на трудовото възнаграждение на длъжника.
С молба от 18.05.2018 г.,
депозирана от ответника “ЕОС Матрикс” ЕООД, … е
уведомен за осъщественото от взискателя прехвърляне
на вземанията по изпълнителното производство с договор за цесия от 31.01.2018
г., сключен с първоначалния взискател “Обединена
българска банка” АД. С молба от 02.07.2018 г. цесионерът
е направил искане да бъде конституиран в изпълнителното производство, към което
е приложил договора за прехвърляне на вземания, пълномощно от цедента и уведомление до длъжника, получено на 02.04.2018
г. С постановление от 04.07.2018 г. частният съдебен изпълнител е конституирал
на основание чл. 429, ал. 1 ГПК “ЕОС Матрикс” ЕООД в
качеството му на взискател, като е прекратил изпълнителното
производство по отношение на “Обединена българска банка” АД.
С разпореждане от
11.09.2018 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху банковите сметки на
длъжника при “Първа инвестиционна банка” АД и “Юробанк
България” АД. Запорните съобщения са получени на
01.10.2018 г.
Със
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на ….. по възлагане на взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Посочено е, че при изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото с. и. е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. На следващо място
в мотивите на решението е уточнено, че ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със
свои действия висящността на изпълнителния процес
като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните
действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис
и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и
изнасяне на 24 вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
При съобразяване на задължителните за съдилищата разяснения,
дадени с посоченото тълкувателно решение, съдът установи, че в хода на
образуваното изпълнително производство давността за погасяване правото на
принудително изпълнение на вземането, предмет на изпълнителното производство,
се е прекъсвала многократно. Първото действие, довело до прекъсването на
давността по отношение на вземането е насрочването на опис на движимото
имущество на длъжника с разпореждане на с.и. от 19.11.2010 г. Наистина това
изпълнително действие не е било реално осъществено от съдебния изпълнител, но
по този начин последният е насочил изпълнението чрез приложение на конкретен
изпълнителен способ, а именно – „Изпълнение върху движими вещи“, към който
именно се пристъпва с насрочване на опис на движимите вещи. Самият опис на
движими вещи по смисъла на чл. 465 ГПК е в изпълнение на съответния
изпълнителен способ, свързан с опис на вещите, оценка и тяхната продан. В този
смисъл са и постановките на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
което се приема, че прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
каквото изпълнително действие е насрочването на опис.
Давността е била повторно прекъсната с насрочването на нов
опис на движимите вещи на длъжника с разпореждане на ……………. от 03.11.2011 г.
Следващото изпълнително действие довело до прекъсване на
давността за вземането, предмет на изпълнителния лист, е налагането на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника – ищец на 22.11.2011 г. В този
смисъл съдът не споделя доводите на ищеца, че това изпълнително действие е
осъществено на 17.11.2011 г. – момента на издаване на разпореждането на с. и.
за налагането на запор, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 450, ал. 3 ГПК
запорът върху вземането на длъжника се счита наложен спрямо третото задължено
лице от деня, когато му е връчено запорното
съобщение, което в случая е станало на 22.11.2011 г., видно от приложената в
изпълнителното производство разписка за получаване.
След това давността в изпълнителното производство е
многократно, почти ежемесечно, прекъсвана в периода от 14.02.2012 г. до 10.04.2019 г. с всяко постъпило
плащане по сметката на с.и. от трето лице – работодател на длъжника в
изпълнение на наложения запор върху трудовото му възнаграждение. Постъпването
на парични суми и плащания от трети задължени лица изгражда съответния
изпълнителен способ и води до прекъсване на давността всякога, когато плащането
е недостатъчно за погасяване на цялото задължение на длъжника, ведно с разноските
в изпълнителното производство, което би дало основание за неговото
прекратяване, доколкото целта на последното се счита постигната с
удовлетворяването на кредитора.
Давността е прекъсната и на
04.07.2018 г. с конституирането на “ЕОС Матрикс” ЕООД
в качеството му на взискател в производството и
прекратяване на последното по отношение на първоначалния кредитор “Обединена
българска банка” АД.
Изпълнителни действия,
довели до прекъсване на давността в изпълнителното производство са и наложените
запори върху вземанията на длъжника при “Първа инвестиционна банка” АД и “Юробанк България” АД на 01.10.2018 г. – датата на
получаване на запорните съобщения.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява. Правните последици на т. нар. перемция
по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по своята правна същност са процесуални и
водят до прекратяване на процесуалното правоотношение по силата на закона
(изпълнителното производство се прекратява). При достигане до този правен извод
и въззивния съд в настоящия съдебен състав съобрази
разясненията, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно
което, когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство
се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като прекратяването на
изпълнителното производство, поради т.нар. ”перемпция”
настъпва по силата на закона, а с. и. може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти. Прието е, че без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога
ще направи това.
В случая първоначалният взискател
– цедент е депозирал молба за образуване на
изпълнителното производство от 19.11.2010 г., по която и с оглед посочените
конкретни изпълнителни способи, са предприети изпълнителни действия, довели до
прекъсване на давността - насрочването на опис на движимото имущество на
длъжника с разпореждане на с.и. от 19.11.2010 г. и запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника – ищец на 22.11.2011 г.
След това взискателят е депозирал
молба от 02.11.2011 г. за насрочване на нов опис по отношение на движимите вещи
на длъжника, въз основа на която и с разпореждане на частния съдебен изпълнител
от 03.11.2011 г.
Следващата молба на взискателя в
изпълнителното производство е била депозирана на 16.03.2016 г., с която е
поискано насрочване на опис на движимите вещи на длъжника, ако в изпълнителното
производство не постъпват суми от наложения запор върху трудовото му
възнаграждение. Следователно наистина в производството е изтекъл период
по-дълъг от 2 години, в който взискателят не е
депозирал молба за предприемане на конкретни изпълнителни действия. Въпреки
това не следва да се приеме, че производството по изпълнителното дело е перемирано, доколкото през този период в хода на последното
са извършвани изпълнителни действия, довели до прекъсване на давността, а
именно постъпване на плащания от третото задължено лице по наложения запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника и извършване на разпределение на
сумите от с.и., чрез нареждането им по сметката на взискателя,
след съответните удръжки за разноски. Буквалното тълкуване на разпоредбата на
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК би довело до неправилно приложение на закона, без
съобразяване на целта на посочената процесуална разпоредба – а именно
стимулиране на взискателите по изпълнителните
производства да искат предприемане на съответни изпълнителни действия,
доколкото и висящността на изпълнителното
производство се поддържа от взискателя и зависи от
неговата воля. Когато в изпълнителното производство конкретен изпълнителен
способ е успешно приложен и в резултат на това се достига до частично
погасяване на вземането, респ. до частично удовлетворяване на кредитора – взискател, не може да намери приложение посочената правна
норма, която санкционира бездействието на взискателя,
доколкото последното в случая е породено от успешното провеждане на
изпълнителното производство чрез успешното прилагане на поискан от взискателя изпълнителен способ. По така изложените
съображения и според настоящия състав на съда института на перемцията
не може да намери приложение в случаите, когато макар в изпълнителното
производство да не са искани изпълнителни действия от взискателя
с молба до с.и. в рамките на период от 2 години, в производството са извършвани
изпълнителни действия, изграждащи конкретен изпълнителен способ, посочен от взискателя и водещ до удовлетворяване на интереса му, дори
и частично.
По така изложените съображения и предвид установеното от
фактическа страна не е налице период по-дълъг от 2 години, през който да не са
били осъществявани изпълнителни действия, поради което и изпълнителното
производство не е перемирано и не са налице
основанията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяването му по право с
обезсилване на всички предприети по него изпълнителни действия (с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването
на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети
задължени лица плащания), в който смисъл са и постановките на ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Следователно и
производството по делото не е перемирано на
17.11.2013 г. – в двугодишен срок от момента, в който според ищеца е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, поради което и всички
изпълнителни действия са запазили своята правна валидност, нещо повече
последните в случая са били такива, които са довели до частично прекратяване на
дълга, поради което не следва да се считат обезсилени. Както бе посочено в
производството по делото давността се е прекъсвала многократно с постъпване на
суми, водещи до частично погасяване на дълга чрез изграждане на изпълнителния
способ, приложен от … по молба на взискателя –
“Изпълнение върху вземания на длъжника”, поради което и към момента на
предявяване на исковата молба не е изтекъл предвидения петгодишен давностен срок за погасяване на вземането за главница и
разноски и тригодишен - за погасяване на вземането за лихви. Това е така, тъй
като не се установи да са настъпили правните последици на перемцията
на сочената от ищеца, респ. на друга установена от съда, дата, поради което
изпълнителното производство не е било прекратено и всички предприети
изпълнителни действия са били валидно осъществени, като следва да се зачете и материалноправния им ефект, водещ до прекъсване на
давността в изпълнителното производство.
С оглед изхода на правния
спор в полза на ответника и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат
присъдени разноски. С отговора на
исковата молба ответникът претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 300 лв. на
основание чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя на основание
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като съдът не е
обвързан от претендирания от страната размер, а
определя последния с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Следователно и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр.
с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като
съобрази, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и като
прецени осъществените действия от страна на процесуалния представител на
ответника, съдът определи юрисконсултско
възнаграждение в размер от 100 лв
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Й.Е.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** – адв.
Е.И., против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със
съдебен адрес ***, сграда Матрикс Тауър,
етаж 4 -6, кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи
сумите, обективирани в изпълнителен лист от
15.06.2010 г., издаден по ч. гр. дело № 8557/2010 г. по описа на Районен съд –
Пловдив в полза на “Обединена българска банка” АД, за принудителното събиране
на които е образувано изп. дело № …, а именно, както
следва: сумата от 6 287, 89 лв. – просрочена главница, дължима по Договор за
банков кредит от 07.04.2008 г., сключен с “Обединена българска банка” АД;
сумата от 687, 03 лв. – договорна лихва за периода от 28.08.2009 г. до
10.06.2010 г.; сумата от 88, 18 лв. - наказателна лихва за периода от
28.08.2009 г. до 10.06.2010 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 11.06.2010 г. до изплащане на вземането и сумата от 563, 53 лева -
разноски по делото, които вземания са били прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на договор за цесия от 31.01.2018
г., сключен с цедента “Обединена българска банка” АД,
поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК Й.Е.Г. да заплати на “ЕОС
Матрикс” ЕООД сумата от 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството по гр.д. №
2736/2019 г. на Районен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП