№ 58
гр. ***, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *** в публично заседание на петнадесети март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай К. Кънчев
при участието на секретаря Веселинка В. Русева
като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело №
20223410100509 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 от СК – прекратяване на сключен граждански брак с развод,
поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без произнасяне по въпроса за брачната вина.
Ищецът А. М. Х. с ЕГН **********, твърди че с ответницата Ф. П. Х. с ЕГН **********, са сключили
граждански брак на ***г. в ***, обл.***. От брака има родено едно дете О. А. М. с ЕГН **********, което
понастоящем е малолетно.
Твърди, че от месец октомври 2022г. са във фактическа раздяла, като ответницата Ф. Х. се изнесла от
семейното им жилище в ***, на ул. *** ***, обл.*** и се преместила да живее в ***. детето останало да живее при
ищеца.
Посочва, че брачните им отношения никога не са били основани на взаимност, общи грижи за поддържане
и издръжката на дома, и за отглеждането и възпитанието на детето им. Празнотата в брачната им връзка довела и
до фактическата им раздяла.
Счита, че бракът им съществува формално и не изпълнява своята социална роля. Същият е дълбоко и
непоправимо разстроен, социално нео***н, като между съпрузите отсъства взаимно уважение, привързаност и
взаимопомощ.
Моли съда да постанови решение, с което:
Да прекрати сключеният между страните граждански брак, като дълбоко и непоправимо разстроен без да се
произнася по въпроса за брачната вина.
Упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете О. А. М. с ЕГН
**********1***, да бъде предоставено на бащата;
Да се определи местоживеене детето О. А. М. с ЕГН ********** при неговият баща в ***, ул.*** ***;
На майката Ф. Х. да бъде определен следния режим на лични отношения с детето О. А. М. с ЕГН
**********: всяка първа и трета седмица от месеца, в събота от 09.00 часа с преспиване до 16.00 часа в неделя,
един месец през лятото определен по споразумение на родителите;
Майката Февзие Х. да бъде осъдена да заплаща на детето О. А. М. с ЕГН **********, ежемесечна издръжка
в размер на 200 лева, чрез неговия баща и законен представител, ведно със законната лихва върху всяка
1
просрочена вноска;
След прекратяването на брака ответницата да възстанови предбрачното си фамилно име „Генчева”.
Съпрузите няма да си дължат издръжка след прекратяването на брака.
Ищецът заявява, че с ответника имат придобито по време на брака моторно превозно средство, а
движимите вещи са поделени между тях извънсъдебно.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания за събиране на гласни доказателства
относно фактическата раздяла между съпрузите и причините довели до нея. Не претендира разноски
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Ф. П. Х. не е депозирала писмен отговор на молбата за развод. Не е
изразила становище по допустимостта и основателността на предявеният брачен иск за развод. Не е представила
доказателства. Не е направила доказателствени искания.
По делото е депозиран от ДСП-*** социален доклад, като становището на заинтересованата страна е че
ищеца притежава необходимия родителски капацитет да полагат адекватни грижи за нормалното физическо,
психоемоционално, нравствено и социално развитие на детето. Разполага с необходимите битови условия за
неговото нормално отглеждане в семейна среда.
С молбата за развод се иска от съда прекратяване на сключеният между страните граждански брак поради
дълбокото му и непоправимо разстройство без изследване на въпроса за брачната вина и произнасяне по нея.
В същото време обаче, доколкото подобни основания за дълбокото разстройство на брака не са посочени
нито в молбата за развод, нито в съдебно заседание от страните, то същите не могат да бъдат взети предвид от
съда при произнасянето му по въпроса за вината.
Имайки предвид, че основания на бракоразводния иск са фактите от живота на съпрузите, които
причиняват дълбокото разстройство на брака им, то всеки един от тях представлява основание на отделен иск за
развод и ако ищцата при множество обуславящи дълбоко разстройство на брака основания пропусне да заяви
някой от тях, то последицата е преклудиране на бракоразводния иск, основан на този факт.
Поради това с оглед принципа на изчерпателност на брачния процес, предвиден в текста на чл.322, ал.1 от
ГПК обективното съединяване на бракоразводни искове, основаващи се на всички факти от живота на съпрузите,
които обосновават дълбокото и непоправимо разстройство на брака им е процесуално наложително.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в съвкупност с
исканията и доводите на страните, като взе предвид настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение
за спорното право, намери за установено следното:
Не се спори по делото, а и видно от представените като доказателства удостоверение за сключен
граждански брак и удостоверение за раждане, че страните са сключили граждански брак на ***г. в ***, обл.***, от
който имат родено едно дете – О. А. М. с ЕГН **********.
По делото са допуснати гласни доказателства на ищеца, чрез разпит на двама свидетели при режим на
водене в съдебно заседание.
Ищецът А. Х. – редовно призован, явява се лично в съдебно заседание, заявява че желае да се разведе,
представлява се от процесуален представител, който заявява че поддържа молбата за развод и моли да бъдат
уважени освен предявеният брачен иск и обективно съединените с него искове за родителски права,
местоживеене и издръжка на детето, както и за фамилното име на ответницата след развода.
Ответницата Ф. Х. – редовно призована, не се явява, и не се представлява в съдебно заседание.
В съдебно заседание са разпитани свидетелите В.Х.А. и Ф.А.А./вуйчо и вуйна на ищеца/, които под страх
от наказателна отговорност заявиха, че страните са във фактическа раздяла от 2022 г., че ответницата е напуснала
семейното жилище и е заживяла с друг мъж, и че за детето до настощият момент грижи полага единствено
ищеца.
От становищата на страните, съдът направи извод, че фактически страните не живеят заедно, а
отношенията им не се градят на взаимно уважение и разбирателство и общи грижи за семейството и
отглеждането, възпитанието и издръжката на детето им така, както изискват чл. 14, 15 и чл. 17 от СК.
По делото се установи, че страните не поддържат никакви контакти и отношения помежду си. Това
2
настъпило в брачната връзка на страните дълбоко разстройство е непреодолимо, защото нормалните брачни
отношения между тях не могат да бъдат възстановени. Брачната връзка между страните е лишена от присъщото й
съдържание на взаимност, съвместно живеене, разбирателство и общи грижи за семейството и детето, съществува
само формално, поради което следва да бъде прекратена с развод. В този смисъл предявеният брачен иск с правно
основание чл. 49 от СК е основателен и следва да бъде уважен.
ОТНОСНО БРАЧНАТА ВИНА:
Искане за непроизнасяне по въпроса за брачната вина е направил ищеца още с молбата за развод и се
поддържа в съдебно заседание.
На основание чл. 49, ал. 3 от СК съдът счита, че не следва да се произнася относно вината за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, тъй като разстройството се дължи на обективни причини
изложени по-горе, които не могат да се вменят във вина на съпрузите.
По делото не се установиха брачни провинения на съпрузите, които да са дали сериозно отражение върху
съзнанието им и върху брачните им отношения като цяло до степен, че да вменят във вина на единия или другия.
ОТНОСНО УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА:
Такова искане е направил ищеца с молбата за развод, а ответника не е възразил срещу това нито с писмен
отговор, нито в съдебно заседание.
При решаване на въпроса за упражняването на родителските права трябва да се изхожда преди всичко от
интересите на децата/ в този смисъл е и Постановление № 1 от ***.11.1974г. по гр.д.№ 3/74г. на Пленума на
Върховния съд/, преценени с оглед и на следните обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умения
за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване на знания, трудови навици и др.; морални качества на
родителя; социално обкръжение и битови условия;възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и
помощ на трети лица. От значение е умението на родителя да направлява децата в живота, да им дава
положителен пример, да им внушава правилни постъпки и т.н., като полага лични усилия във връзка с
отглеждането им, надзора и възпитателските похвати по изграждането личността на всяко едно от децата.
Допълнителната разпоредба на §1, т.5 от ЗЗД/ДВ бр.14 от 2009г./ даде и законова дефиниция за понятието „най-
добър интерес на детето” – преценка на: а/желанията и чувствата на детето; б/физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; в/възрастта, пола и други характеристики на детето; г/опасността или
вредата, която е причинена на детето или има опасност да му бъде причинена; д/способността на родителите да се
грижат за детето; е/последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, ж/други
обстоятелства, имащи отношение към детето.
Видно от изложеното в молбата за развод и от събраните по делото гласни доказателства, ищеца е този,
който е единствено е полагал грижи за роденото от брака дете О. А. М. с ЕГН **********, и продължава да
полага грижи за неговото отглеждане, възпитание и израстване, тъй като то живее при него в ***. Детето не
поддържа връзка със своята майка, тъй като от момента на фактическата раздяла с баща му се е дезинтересирала
от неговото отглеждане и възпитание.
Становището на Дирекция „Социално подпомагане“ – *** е, че детето О. А. М. е емоционално
привързано към баща си, и за нормалното му физическо, психо-емоционално, образователно и социално развитие
са осигурени всички условия от бащата при който то живеет в момента.
В този смисъл съдът намира, че с оглед физическото, психическото и нравственото развитие на роденото
по време на брака дете и неговата възраст, от двамата родители бащата е по-пригоден да полага грижи за него.
Предвид изложеното и предвид всички събрани по делото доказателства, съдът счита, че изцяло в
интерес на детето е то да не променя сегашната среда на живот и развитие, към която се е приспособило
успешно, да не бъде откъсвано от баща си от чийто грижи и напътствия има нужда с оглед възрастта в която се
намира, тъй като в този етап на неговото развитие и съзряване, именно той е този, който има нужния родителски
капацитет и качества успешно да развие възможностите му и да му осигури добра психична и физическа основа
за по-нататъшното му развитие.
Всичко изложено дотук в своята съвкупност е от съществено значение при решаване на въпроса при кого
от родителите да се определи местоживеенето на роденото от брака дете и на кого от тях да се предостави
3
упражняването на родителските права след развода. Следва местоживеенето на детето да се определи при ищеца
по брачният иск, тъй като това ще бъде изцяло в интерес на детето.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РЕЖИМА НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ НА МАЙКАТА С РОДЕНОТО
ОТ БРАКА ДЕТЕ:
Упражняването на родителските права спрямо детето в бъдеще става само от родителя, комуто детето е
предоставено за възпитание и отглеждане. Това обаче не лишава другия родител от родителските му права, а
задълженията на двамата родители се запазват независимо от допуснатия развод. Заедно с това за двамата
родители възникват и нови задължения, произтичащи от развода - да спазват коректно поведение един към друг,
да не вършат нищо за отчуждение на детето спрямо другия родител и помежду им, да не накърняват своя и на
другия родител авторитет, да обезпечават обстановка, която да съдейства за развитието на детето. Съдът счита, че
като изхожда от обстоятелствата на конкретния случай, трябва да определи така личните отношения между
родителите и детето, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения, тъй като е
необходимо определените мерки с решението да не стават допълнителен източник за недоразумения и спорове
между родителите. Поддържането на лични контакти между детето и родителят на когото не са присъдени
родителските права е в интерес на последното, като разривът в отношенията между съпрузите не следва да пречи
на поддържането на нормалните отношения родител - дете. Личните отношения на детето с майката са в негов
интерес, тъй като дават възможност за запазване на родствената връзка родител-дете и за запълване на липсата от
майка, която детето ще изпитва в ежедневието си.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да определи режим на лични контакти на майката Ф. Х. с
детето О. М., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, в събота от 09.00 часа с преспиване по
местоживеене на майката до 16.00 часа в неделя, един месец през лятото определен по споразумение на
родителите.
ПО ВЪПРОСА ЗА ДЪЛЖИМАТА ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКАТА НА РОДЕНОТО ОТ БРАКА
ДЕТЕ:
При определяне размера на дължимата издръжка съдът следва да изхожда от нуждите на детето, което
има право на издръжка, и възможностите на родителите, дължащи издръжка. При решаване на въпроса за
дължимата издръжка, съдът взе предвид от една страна нуждите на детето, съобразно обикновените условия за
живот, възрастта на детето, възможностите на страните да осигуряват издръжка, съобразно техните доходи и
имуществено състояние, поради което съдът намира, че за задоволяване на нуждите на детето и правилното му
развитие, отглеждане и възпитание, както и с оглед обстоятелството, че страните са работоспособни, но не
получават доходи/доказателства за обратното не бяха представени по делото, поради което съдът счита че за
детето е необходима и достатъчна сумата от 350 лв., от които майката следва да поеме заплащането на
ежемесечна му издръжка в размер на 200.00 лева, от датата на подаване на молбата за развод в съда, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, а останалата част от 150.00 лв. да
се поеме от бащата, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
Ищеца сама заяви, че не притежават такова с ответницата, а и по делото не бяха представени за наличие
на такова, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
ОТНОСНО ПРИДОБИТИТЕ ПО ВРЕМЕ НА БРАКА ДВИЖИМИ ВЕЩИ:
В молбата за развод ищеца заявява, че с ответницата са си поделили извън съдебно движимите вещи,
поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ НА СЪПРУГАТА СЛЕД РАЗВОДА:
Съдът е сезиран с такова искане от ищеца в молбата за развод, срещу което ответницата не възразила,
поради което и на основание чл. 326 от ГПК във връзка с чл. 53 от СК, намира за правилно ответницата да
възстанови предбрачното си фамилно име – Г. и да отпадне носенето на фамилията на съпруга й – Х..
ОТНОСНО ДЪЛЖИМАТА СЛЕД РАЗВОДА ИЗДРЪЖКА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ:
По отношение на дължимата за в бъдеще издръжка между съпрузите, съдът счита, че такава няма да се
дължи, тъй като страните не претендират такава.
4
ОТНОСНО ДЪЛЖИМИТЕ ДЪРЖАВНИ ТАКСИ И РАЗНОСКИ:
На основание чл.329, ал. 1, изр. 2 от ГПК във връзка с чл.6, т.3 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателния размер на дължимата държавна такса за развода да
е в размер на 50.00 лева, и като взе предвид, че 25.00 лева са внесени при завеждане на молбата от ищеца А. Х.,
счита че следва да осъди ответницата Ф. Х. да заплати допълнителна държавна такса по развода в размер на 25.00
лева, в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд - ***.
На основание чл.7, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
ответницата Ф. П. Х. следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в размер на 4 % върху тригодишните
платежи на така определената ежемесечна издръжки за роденото от брака дете, която се равнява на 288.00лв.
Останалите разноски остават в тежест на ищеца и ответника, така както ги е направил всеки един от тях.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключеният на ***г. в ***, обл.***, с акт № ***/***г. на Община-***,
граждански брак между А. М. Х. с ЕГН ********** и Ф. П. Х. с ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо
разстроен, без произнасяне по въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото от брака дете О. А. М. с ЕГН
**********, на неговия баща А. М. Х. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на роденото от брака дете О. А. М. с ЕГН **********, при неговия баща А. М.
Х. с ЕГН **********, в ***, ул. *** ***, обл.***.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на майката Ф. П. Х. с ЕГН ********** с детето О. А. М.
с ЕГН **********, всяка първа и трета седмица от месеца, в събота от 09.00 часа с преспиване по местоживеене
на майката до 16.00 часа в неделя, както и един месец през лятото определен по споразумение на родителите.
ОСЪЖДА Ф. П. Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.***, ул.***, общ.***, обл.*** и с настоящ
адрес: с.***, ул.*** № ***, общ.***, обл.***, да заплаща на детето О. А. М. с ЕГН ********** чрез неговия баща
и законен представител А. М. Х. с ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 200.00 лв./двеста лева/,
считано от датата на подаване на молбата за развод в съда – ***г., до настъпване на законни основания за
нейното изменяване или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането
й.
След развода съпрузите А. М. Х. с ЕГН ********** и Ф. П. Х. с ЕГН **********, няма да си дължат
издръжка един на друг.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата Ф. П. Х. с ЕГН **********, да носи
предбрачното си фамилно име – ГЕНЧЕВА.
Разноските остават за всеки един от съпрузите така както ги е сторил.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса за производството в размер на 50/петдесет/ лева.
ОСЪЖДА Ф. П. Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.***, ул.***, общ.***, обл.*** и с настоящ
адрес: с.***, ул.*** № ***, общ.***, обл.***, да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметката на Районен съд – ***, допълнителна държавна такса по производството в размер на 25.00 /двадесет и
пет/ лева.
ОСЪЖДА Ф. П. Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.***, ул.***, общ.***, обл.*** и с настоящ
адрес: с.***, ул.*** № ***, общ.***, обл.***, да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметката на Районен съд – ***, държавна такса от 4% върху тригодишните платежи на присъдената издръжка,
в размер на 288.00 лева /двеста осемдесет и осем лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
5
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
6