Решение по дело №4971/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1154
Дата: 21 юли 2020 г. (в сила от 10 ноември 2020 г.)
Съдия: Васил Александров Тасев
Дело: 20195330204971
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   1154                          21.07.2020 г.                             Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД                                 VІІІ наказателен състав

На двадесет и първи юли                                   две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ТАСЕВ

 

Секретар: Ваня Койчева

Прокурор: Иван Илевски

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

АНД дело номер 4971 по описа 2019 година

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемия П.Й.Щ. – роден на ***г., ********, български гражданин, с висше  образование, работещ, женен, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в извършване на престъпление чл. 343 ал.1 б.”б” вр. с чл.342 ал.1 от НК, тъй като на 03.05.2018 г.  в гр. Куклен обл. Пловдив при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Пежо 406“   с регистрационен №  ** **** **, е нарушил правилата за движение:

- чл. 40 ал.1 от ЗДвП  “ Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“;

- чл. 40 ал. 2 от ЗДвП – „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“

и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Р.А.Р.  ЕГН **********, изразяваща се в счупване с разместване на дясната бедрена кост в горната част – в областта на тазобедрената става, довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник, поради което и на основание чл.78А, ал. 1 от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемия П.Й.Щ. да заплати сумата от 494 лева /четиристотин деветдесет и четири лева/ представляваща разноски - вносими по сметка ОД МВР-Пловдив.

 

 

Решението подлежи на обжалване и протест пред Пловдивски окръжен съд в петнадесетдневен срок от днес.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:        

                                                                   /п/

Вярно с оригинала!

ВК

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ  № 1154/21.07.2020г., постановено по АНД № 4971/2019 г. по описа на ПРС, VІІІ н.с.

 

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.

 

Районна прокуратура – Пловдив е внесла постановление срещу П.Й.Щ.  роден на ***г***, ********, български гражданин, с висше  образование, работещ, женен, неосъждан, ЕГН ********** за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК за това, че на 03.05.2018 г.  в гр. К.  обл. Пловдив при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Пежо 406“   с регистрационен №  ** **** **, е нарушил правилата за движение:

- чл. 40 ал.1 от ЗДвП  “ Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“;

- чл. 40 ал. 2 от ЗДвП – „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“ и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Р.А.Р.  ЕГН **********, изразяваща се в счупване с разместване на дясната бедрена кост в горната част – в областта на тазобедрената става, довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник ,което е   престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура – Пловдив счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че обв. Щ. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна съставомерните признаци на инкриминираното деяние, предлага същият да бъде признат за виновен в извършването на престъплението по чл. 343в,ал.2 от НК и освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба  около предвидения в закона минимум, както и да му бъдат възложени в тежест и направените по делото разноски за СМЕ и СТЕ.

Обв. Пл.Щ., редовно призован за съдебното заседание се явява лично и с ******* Д.,не се признава за виновен, счита не е осъществил вмененото му във вина престъпление и моли, Съда да го признае за невиновен и оправдае.

Съдът, след преценка изцяло и поотделно на събраните по делото доказателства – устни и писмени – намира и приема за установено следното:

Обвиняемият П.Й.Щ. към ивкриминирания период бил правоспособен водач на моторно превозно средство, с издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********, валидно до 10.01.2023г. Пострадалата Р.А.Р. ***. Двора на къщата й имал вход и на ул. „Р. “. На 03.05.2018г. около 18:00 часа св. Р.Р. излязла от двора си от входа към ул. „Р. “. Огледала се и след като не видяла движещи се коли, а само спрели такива тръгнала да пресича пътното платно в посока от северния към южния тротоар.

По същото време обвиняемият П.Й.Щ. ***, лек автомобил марка „Пежо 406“   с рег. №  ** **** **. Докато още св. Р.Р. се намирала на пътното платно на около 1,5 метра от южния тротоар обв.  П.Й.Щ. предприел потегляне от място на заден ход, в южното платно за движение на ул. „Р. “ в гр. К. , с посока на движение от изток на запад. В момента, в който св. Р.Р. все още се намирала на пътното платно, пресичайки го, обв. П.Й.Щ. с управлявания от лек автомобил марка „Пежо 406“   с рег. №  ** **** **, се движил назад със скорост около 2-3 km/h. Последвал удар в задната дясна част на лекия автомобил  и лявата страна на св. Р.. В следствие на удара св. Р.А.Р. паднала на пътното платно, а обв. П.Й.Щ. спрял лекия автомобил. Обвиняемия П.Й.Щ. слязъл от лекия автомобил и заедно със св. Б. помогнали на Р. да се изправи и да седне на близката пейка. Обв. П.Й.Щ.  извикал по телефона линейка, която малко по-късно пристигнала и отвела св. Р.Р. ***, където последната била прегледан и й била оказана медицинска помощ. 

В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно- медицинска експертиза,чието заключение у категорично, че при възникналото пътнотранспортно произшествие на 03.05.2018 г. на пострадалата Р. е било причинено счупване с разместване на дясната бедрена кост в горната част – в областта на тазобедрената става. Така описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар с или върху  твърд тъп предмет. Отговарят по начин и време да са били получени така, както било отразено в представените по делото материали и както съобщават свидетелите по делото, а именно – при пътнотранспортно произшествие. Счупването с разместване на дясната бедрена кост в горната част – в областта на тазобедрената става е довело до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник, за срок от 7-8 месеца. Експертното заключение не се оспорва от страните, а и самото то се подкрепя изцяло от приложените устни и писмени доказателства и най вече от значителния обем медицинска документация, включваща няколко епикризи от МБАЛ „Св.Г.“***, истории на заболяването , анамнези, лечебно-диагностичен план, оперативен протокол от 04.05.2018г., резултати от образно-диагностично изследване, протокол от лекарски консилиум и др.

По същото дознание е назначената и изготвена и автотехническа експертиза, от която се установява, че ударът между лек автомобил марка „Пежо 406“   с рег. №  ** **** ** и пешеходеца Р.Р. бил настъпил върху платното за движение на ул. „Р. “ пред №2 в гр. К. , приблизително: по дължина на до 0,2-0,7 м. западно след потегляне на автомобила/до около 2 метра западно от позицията му, описана в протокол за оглед и видна в албум/,  по широчина на около 1-1,5 м. северно от южната граница на платното за движение /от бордюра на тротоара/.  Скоростта на движение на лек автомобил марка „Пежо 406“   с рег. №  ** **** **  непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около 2-3 km/h.

Според автотехническия експерт, водачът на лекия автомобил , управляван от обвиняемия  е имал техническа възможност да възприеме пешеходката на платното за движение и да я пропусне, след което да изпълни предприетата маневра. Основна причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че водача на лек автомобил марка „Пежо 406“   с рег. №  ** **** **  – обв. П.Щ., е предприел движение на заден ход по начин и в момент, когато това не е било безопасно. На стр. 64 от дознанието, в обема на обсъжданата експертиза, видно от третата схема в най- долната част на страницата, експертът подробно е проследил траекторията на движение на тялото на пострадалата чрез схематична фигура в проекция. От нея безспорно се установява, че към момента на предприемане на маневрата назад от страна на обвиняемия , същият е имал физическата възможност , а и задължение като водач на МПС да се убеди , че предприеманата от него маневра назад /макар и с установена много ниска скорост - 2-3 km/h / е безопасна за останалите участници в движението.

В.л. С. в разпита си пред настоящия Съд пояснява също така , че предвид установения механизъм на бутане на пострадалата със задна дясна част на автомобила на обвиняемия, наличието на „забърсване“ на праха по задната част на корпуса му се обяснява с контакта точно в тази му част с лявата страна на тялото на Р.. Експерта е категоричен , че не би следвало да има подбитости по автомобила на Щ. , тъй като такива обикновено се получават при сходен удар , но нанесен със скорост надвишаваща 20км.ч., а установеното такава на л.а. „Пежо 406“   с рег. №  ** **** **  непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около 2-3 kм.ч.

В горната насока следва да се обсъдят показанията както на пострадалата Р., така и на единствения пряк очевидец на произшествието – св. А.Б.. Според пострадалата малко преди настъпването на инцидента, същата е пресичала уличното платно от север на юг и наближавайки южния тротоар, до който й оставала 2-3 крачки, чула как свидетелката Б. извикала „****Р. , кола!“ и веднага усетила удар в лавата страна на тялото си, вследствие на което паднала на дясната си страна върху асфалтовата настилка. Пострадала твърди , че след удара не изпитала никаква болка, тъй като според нея била изпаднала в безсъзнание. Единственият очевидец на произшествието – св. А. Б. – в показанията си изцяло потвърждава заявеното от пострадалата, но същата няма преки впечатления Р. да е била в безсъзнание.

Съдът намира , че показанията както на пострадалата , така и на св. Б. са логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондират във висока степен както помежду си , така и с останалия доказателствен материал, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло.

Самият обвиняем Щ. се възползва от правото си да не дава обяснения, като между кориците на досъдебното производство фигурира подробен и пространен разпит /л.26/, но в друго негово процесуално качество /свидетел/

Гореизложената фактическа обстановка се установява по един безспорен и категоричен начин от свидетелските показания, заключенията на  съдебномедицинска експертиза (СМЕ), автотехническа експертиза, протокол за оглед на Местопроизшествие и албум, справки от КАТ – Пловдив,  справка за съдимост, характеристична справка и останалите писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна Съдът намира , че с действията си обвиняемият П.Щ. е осъществил както  от обективна, така и от субективна страна съставомерните признаци на престъплението, инкриминирано в текста на чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК.От обективна страна на 03.05.2018 г.  в гр. К.  обл. Пловдив при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Пежо 406“   с регистрационен №  ** **** **, е нарушил правилата за движение:

- чл. 40 ал.1 от ЗДвП –  “ Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“;

- чл. 40 ал. 2 от ЗДвП – „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“ и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Р.А.Р.  ЕГН **********, изразяваща се в счупване с разместване на дясната бедрена кост в горната част – в областта на тазобедрената става, довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник.

От субективна страна деянието е било осъществено при форма на вината непредпазливост – деецът не е предвиждал настъпването на вредните последици и не ги е искал, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди и предотврати, което задължение произтича и от задължението вменено му от Закона за движението по пътищата да спазва правилата за движение.

Съдът намира , че по отношение на обвиняемия Щ. са налице кумулативните предпоставки по чл.78А от НК за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, тъй като за престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, законодателят предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация; обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер  и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV на глава Осма от НК; от престъплението няма причинени имуществени вреди.

Съдът намира , че за постигане целите на генералната и специалната превенции за възпиращото и предупредително въздействие върху членовете на обществото а и за поправителното и превъзпитаващо въздействие върху самия деец, най- справедливо би било размера глобата да бъде определен в неговия минимум от 1000 /хиляда/ лева, предвиден в текста на чл. 78,ал.1 от НК. Съображенията за това становище са отличните характеристични данни на обв. Щ., мигновено оказаната от него помощ на пострадалата, съдействието му при разкриване на действителната фактическа обстановка и не на последно место липсата на данни за системни нарушения по Закона за движението по пътищата.

Тъй като с виновното си поведение обв. Пл. Щ. е станал причина за воденото срещу него наказателно преследване, то на основание чл. 189, ал. 3 от НПК същият следва да бъде осъден да заплати сумата от 494 лева /четиристотин деветдесет и четири лева/ представляваща разноски по изготвянето на АТЕ и СМЕ.

Причини за извършване на деянието – несъобразяване от страна на обв. Щ. с конкретната пътна обстановка към момента на възникване на ПТП.

 

По горните съображения Съдът постанови и решението си.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :

                                                                           /п/

Вярно с оригинала!

ВК