РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 01.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен
съд, втори граждански състав, в публичното заседание на 11 септември две хиляди
и двадесета год., в състав:
Районен съдия: НЕДЕЛИН
ЙОРДАНОВ
При
секретаря *********като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гр. дело N`100 по описа за 2020год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е
във връзка с подадено възражение срещу заповед за изпълнение по ч.гр.дело №
3938/2019 г. на ВРС искова молба от ”АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
гр.София против К.М.Б. *** за признаване за установено, че ответника дължи
сумата от 800.00 лева главница за периода 03.07.2017г. до 23.04.2018г. по
договор за паричен заем, сключен на 26.06.2017г. със „Сити кеш” ООД, договорна
лихва от 142.51 лв. за периода 03.07.2017г. до 23.04.2018г., неустойка от
671.64 лв. за периода 31.07.2017г. до 23.04.2018г., лихва за забава в размер на
433.86 лв. за периода от 03.07.2017г. до подаване на заявлението, както и
законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
главницата. Ищецът твърди, че с договор за цесия и Приложение №1/25.03.2019г. е
придобил вземането на кредитора, с което обуславя правния си интерес и
процесуалноправната си и материална легитимация да претендира изпълнение на
задължението за плащане от ответницата.
Исковете
са с правно основание чл.422 вр. чл.410 ГПК и чл.79 ЗЗД и са процесуално
допустими.
В срока и
по реда на чл.131 ГПК ответницата, редовно призована, не представя писмен
отговор.
За да се
произнесе по основателността на иска, районният съд направи преценка на
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид
становищата на страните, въз основа на която прие за установени следните
обстоятелства:
С
молба от 03.09.2020 г. преди първото поделото съдебно заседание е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът
намира, че искането за постановяване на неприсъствено решение не е основателно,
тъй като съобразно нормата на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК, за да постанови
неприсъствено решение съдът е обвързан и с преценка на обстоятелството дали
искът е вероятно основателен с оглед на представените по делото доказателства.
Тъй като с оглед данните за пълно погасяване на задължението не може да се
приеме, че искът е вероятно основателен, то следва да се приеме, че не е налице
една от предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
По
ч.гр.д. №3938/2019 г. на Районен съд-Враца на 05.12.2017 г. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, с която е разпоредено К.М.Б.
да заплати на ”АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД сумата в размер на 800,00
лв. представляваща главница за периода от 03.07.2017г. до 23.04.2018г. по
договор за паричен заем сключен на 26.06.2017 г. и Приложение № 1/25.03.2019г.
към рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 25.03.2019г.; 142,51
лв. договорна лихва за периода от 03.07.2017 г. 23.04.2018г.; 671.64 лв.
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
31.07.2017г. до 23.04.2018г.; 433,86 лв. обезщетение за забава за периода от
03.07.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда; ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 01.10.2019г. до окончателното изплащането на
задължението; разноските по делото - 40.96 лв. държавна такса и сумата от 50.00 лева
юрисконсултско възнаграждение
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от Закона за правна помощ
във вр. с чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
С разпореждане по същото ч. гр. дело, съдът е
указал на заявителя, настоящ ищец, че може да предяви иск относно вземането си
в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил
настоящия иск.
От
представените писмени доказателства се установява, че на 26.06.2017 г. между „Сити кеш"
ООД, като заемодател и К.М.Б., като заемател е сключен договор за паричен заем
с № 132397.
Съгласно
сключения договор за паричен заем, заемодателят се е задължил да предостави на
заемателя под формата на заем парична сума в размер на 800,00 лв.Размера на
погасителната вноска е 21.92 лв. Погасителния план включвал 43 бр. вноски при
годишен лихвен процент 40.08% и краен падеж на задължението – 23.04.2018 г.
Общата сума за плащане по заема, съгласно погасителния план е 942.51 лв.
На
25.03.2019г. между „Сити кеш" ООД като цедент и ”АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, като цесионер, е сключен договор за прехвърляне на вземания, по
силата на който продавачът е прехвърлил на купувача вземания, произтичащи от
договори за потребителски кредит, сключени в съответствие с действащото
законодателство на РБългария. Уговорено е, че вземанията се прехвърлят ведно с
привилегиите, обезпеченията и други принадлежности и са подробно изброени в
списъка, представляващ Приложение №1, неразделна част от договора.
Видно от Приложение №1 към цесионния договор,
задължението на К.Б. е сред прехвърлените в полза на цесионера вземания.
На 25.03.2019 г. на осн. чл.99, ал.3 от ЗЗД,
„Сити кеш" ООД е потвърдило извършената цесия на всички вземания, цедирани
от Сити кеш" ООД на полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
съгласно договора за прехвърляне на вземания от 25.03.2019г. индивидуализирани
в Приложение №1/25.03.2019 г. към договора.
С изрично пълномощно от 25.03.2019 г. „Сити
кеш" ООД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания" ЕАД да
уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания на дружеството,
които цедента е цедирано съгласно договора за прехвърляне на вземания от
25.03.2019г. между Сити кеш" ООД като цедент и „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД като цесионер.
„Сити кеш" ООД чрез „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД е изпратило уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-СТК/132397
от 29.03.2019 г. за извършената продажба на вземането, до адреса на длъжника,
посочен в договора за паричен заем: гр. Бургас, ж.к. Зорница, бл. 39. Писмото
се е върнало в цялост, като видно от известието за доставяне, получателят се е
преместил.
0т предоставената информация от „Сити кеш“
ООД и от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, към датата на изготвяне на
заключението плащания по заема не са извършвани.
При така
установените фактически данни се налагат следните правни изводи:
Настоящият
състав на съда приема, че за да бъде успешно доказването на исковата претенция,
ищецът следва да докаже качеството си на кредитор; наличие на валиден цесионен
договор, от който произтича вземането му; основанието на вземането; факта, че
длъжникът е уведомен за извършената цесия по надлежен ред, предвиден в закона;
наличието на съществуващо валидно правоотношение между ответника и цедента,
породено от договор за предоставяне на
кредит; че праводателят на ищеца е изправна страна по договора, т.е. че е изпълнил
точно задълженията си по предоставяне на услугите, предмет на договора; както
и, че ответникът е в забава и периода на забавата.
На първо място ищецът доказа своята материална
и процесуална легитимация в процеса. Същият сочи, че активната му легитимация
произтича от сключен договор за цесия на 25.03.2019г. между него и „Сити кеш“
ООД, по силата на който са прехвърлени вземания, сред които е и процесното
вземане. Въз основа на цесионния договор, ищецът встъпва в правоотношението,
сключено между цедента и кредитополучателя и го придобива такова, каквото е към
момента на извършване на цесията. От този момент цесионера придобива правата и
задълженията по кредитния договор. Този договор има правопораждащо действие
спрямо претендираните от ищеца права по кредитния договор и го легитимира като
носител на правото на претенция за изпълнение на облигационното отношение,
сключено с кредитополучателя.
Съгласно
чл. 99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Съгласно ал.2
на чл. 99 от ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с
изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Съгласно ал.3 на тази
разпоредба, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и
да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
По делото
няма данни за достигнало уведомително писмо до ответницата за извършената цесия
от 25.03.2019 г., в тази част и за цедираното вземане, произтичащо от договор
за паричен заем №0158393. В случая следва да бъде посочено, че съгласно
последователната съдебна практика с получаването на препис от исковата молба с
приложените към нея доказателства, включително и уведомлението, се приема, че
ответника е валидно уведомен за цесиите /в този смисъл Решение № 3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК,; Решение № 123 от
24.06.2009г. на ВКС по т. д. № 12/2009г., II т. о., ТК, Решение № 78 от
09.07.2014г. на ВКС по т. д. № 2352/2013г., II т. о., ТК и мн.др./. От
изложеното следва, че ищецът е материално легитимиран да претендира изпълнение
на задълженията от длъжника, а с получената искова молба ведно с уведомлението
за извършената цесия на вземането, ответницата се счита за запозната с
промяната на кредитора по кредитния договор.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора
са потребител и кредитор, като потребител е всяко физическо лице, което при
сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност, а кредитор по смисъла на закона е всяко
физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави
потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.
Поради изложеното и като се има предвид, че в конкретния случай не са налице
изключенията, предвидени в чл. 4 от ЗПК, то възникналото правоотношение между
страните попада в приложното поле на закона, поради което се регулира от същия.
Законът за потребителския кредит
въвежда императивни изисквания по повод формата и съдържанието на сключените
между потребител и кредитор договори, нарушаването на които води до тяхната
недействителност. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. В чл. 11, ал. 1, т. 11от ЗПК е предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване
на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. От
представения погасителен план е видно, че размерът на погасителната вноска е
21,92 лева, на неустойката по договора – 17,48 лева, а общата сума – вноска +
неустойка се равнява на 39,40 лева. Така определените суми не отговарят на
посочените нормативни изисквания, тъй като от погасителния план не става ясно
каква част от погасителната вноска се отнася за погасяване на главница по
кредита, какъв е остатъкът от главницата, нито каква част от договорената лихва
между страните се погасява. Предвид изложеното, съдът намира, че сключеният
договор за паричен заем е недействителен. За разлика от унищожаемостта, която
се инициира от съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и при
констатиране се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на
исковете. Имайки предвид последиците на тази недействителност, съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник би следвало да дължи
връщане само на чистата стойност по кредита, но не и лихви или други разходи.
При тези съображения основателен
се явява иска за сумата от 800.00лв.-главница по кредитния договор. Върху тази
сума следва да се присъди законна лихва, считано от 01.01.2019 г.-датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК в съда.
На самостоятелно основание, съдът намира клаузата от договора
за паричен заем, в която е уговорена неустойка за неизпълнение на договорно
задължение (чл. 8 от Договора) за нищожна поради противоречие с добрите нрави. Общественият
интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми,
които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския
процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи служебно за противоречие с добрите нрави на
неустоечната клауза - виж решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011
год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др.,
както и следи служебно за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП -
решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т. о., решение № 142
от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на II т. о. на ВКС и др.
Настоящият
съдебен състав намира, че предвидените в договора – чл.7, ал.4 и чл.8 клаузи за
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение, противоречат на добрите нрави:
Критериите
дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в
зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с
други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж
решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
В случая в чл.8 страните са уговорили клауза
за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора
в тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са
предвидили неустойка във фиксиран размер от 751.64 лв. Така предвидения размер
е 94% от цялата заета сума. Така предвидената клауза за неустойка поради
неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи
на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21,
ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза
е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е
необосновано висока – в тоя смисъл виж и т. 32 от извлечение от протокол № 44
на заседание на КЗП проведено на 05.11.2015 г.
Така, както е уговорена, неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира
пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
неустойката води до скрито оскъпяване на кредита с повече от 94 % от заетата
сума. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в
този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би
увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна
клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още
78 % от предоставената главница.
Тъй като
противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при
сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице
валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с
ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по
чл. 8 от договора.
По исковото производство ищецът претендира
присъждане на разноски в общ размер 509.04 лева, от които 159.04 лева платени
за държавна такса, 350.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП
препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25 и чл. 26
предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в
исковото - от 100 до 300 лева. Съгласно чл. 1 от Наредбата, съдът следва да
определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената
работа, като в настоящия случай съдът определя възнаграждението в размер от 100
лв., като общият размер на разноските в исковото производство по този начин
възлиза на 259.04лв. Съобразно уважената част на исковете в полза
на ищеца се дължат съдебно-деловодни разноски в размер на 101.19 лв.
Съгласно
т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Дължими в полза на ищеца са и
съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. №3938/2019 г. на Районен съд Враца в размер на 35.53
лв., съобразно уважената част на исковете.
Мотивиран
от горните съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че К.М.Б. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД гр.София, *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, *********офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата 800.00 лева, главница
за периода 03.07.2017г. до 23.04.2018г. по договор за паричен заем, сключен на
26.06.2017г. със „Сити кеш” ООД и Приложение № 01/25.03.2019г. към рамков
договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 25.03.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 01.10.2019 г. до окончателното изплащането
на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД гр.София, *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, *********офис-сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, против К.М.Б. ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** искове
за договорна лихва от 142.51 лв. за периода 03.07.2017г. до 23.04.2018г.,
неустойка от 671.64 лв. за периода 31.07.2017г. до 23.04.2018г., лихва за
забава в размер на 433.86 лв. за периода от 03.07.2017г. до 01.10.2019 г., като
неоснователни
ОСЪЖДА К.М.Б.
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД гр.София, *********,
Адрес /седалище/адрес управление/ гр. София, 1335, *********офис-сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4,
съдебно-деловодни разноски, направените пред настоящата инстанция в размер на
101.19 лв. и в заповедното производство по ч. гр.д. №3938/2019 г. на Районен
съд Враца в размер на 35.53 лв., съобразно уважената част на исковите
претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: