ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1909
гр.Бургас, 21.10.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 06 октомври през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
като разгледа
докладваното от съдията-докладчик Белев КАНД № 1317 по описа на съда за 2022г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.229 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Частен жалбоподател е Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София (АПИ). Жалбоподателят участва в
производството чрез председателя на управителния съвет, както и чрез
пълномощник – юрисконсулт К. Д..
Ответник по частната жалба е Д.Д.Г. ***, ЕГН:**********,
със съдебен адрес ***, оф.8. Ответникът по жалбата взема участие в производството
чрез пълномощник – адвокат М. М. от АК Бургас.
Жалбата е насочена срещу определение № 90/30.05.2022г. по
АНД № 485/2022г. на Районен съд Царево, с което АПИ е осъдена да заплати на Д.Г.
400лв. разноски по делото. В жалбата се прави оплакване, че пред първата
инстанция не е било направено своевременно искане за присъждане на разноски.
Прави се оплакване, че пред първоинстанционния съд не е бил представен списък
на разноските по чл.80 от ГПК, поради което подадената молба за допълване на
решението в частта за разноските е недопустима. Прави се възражение за
недоказаност на разноските, тъй като в представения договор за правна защита
липсва десеторазряден пореден номер на бланката. Прави се и оплакване, че
първоинстанционният съд в определението си не е обсъдил направеното от
ответната страна възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.
Иска се съдът да отмени обжалваното определение и да отхвърли искането за
присъждане на разноски. Алтернативно се прави искане за определяне на
разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в размер към минималния. Иска
се присъждане на разноски за настоящата инстанция. Не се сочат нови
доказателства.
Ответника по жалбата оспорва същата. Излага съображения
за неоснователност на всяко от направените от жалбоподателя оплаквания. Иска
съдът да отхвърли жалбата. Не сочи нови доказателства.
Частната жалба е подадена в определения от закона срок,
от страна, спрямо която обжалваното съдебно определение е неблагоприятно,
поради което е допустима.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано
по жалба на Д.Г. срещу електронен фиш № **********, с който на Г. е наложена
300лв. глоба за извършено административно нарушение по чл.179 ал.3 от ЗДП. В жалбата, с която е сезиран съда, е направено
изрично искане след отмяната на електронния фиш да бъдат присъдени разноски на
жалбоподателката. С решение № 1/18.01.2022г. по образуваното по жалбата а.н.д.
№ 485/2021г. на Районен съд Царево съдът е отменил електронния фиш. Решението
не съдържа произнасяне по въпроса за разноските. На 25.02.2022г., в срока за
обжалване на решението, Г. е подала до съда молба за допълване на решението
чрез присъждане на поисканите разноски. След като е приел писмено възражение на
другата страна съдът се е произнесъл с оспореното пред настоящата инстанция
определение, с което уважил искането за допълване на решението и за присъждане
на разноски. Присъдените разноски са 400лв., равняващи се на адвокатски
хонорар, договорен между Г. и представлявалия я адвокат М. М. от АК Бургас. В
тази връзка по първоинстанционното дело е представен договор за адвокатска
услуга с отбелязване, че договорения между страните хонорар от 400лв. е
заплатен от клиента на адвоката. По делото не е бил представен списък на
разноските по чл.80 от ГПК. От доказателствата по делото е установено, че
адвокат М. има кантората си в гр.Бургас и във връзка с осъществяването на
защита на Г. *** два пъти, явявайки се в съдебно заседание по делото. В
протокола от проведеното последно съдебно заседание е отразено немотивирано
искане на представителя на ответника при уважаване на жалбата присъдените в
тежест на ответната страна разноски на жалбоподателя за адвокат да бъдат
намалени към минималния размер.
При така установените факти определението на
първоинстанционния съд е правилно – постановено е в съответствие със събраните
доказателства и при правилно приложение на закона.
Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че
искане за присъждане на разноски не е било направено в срок. Установи се, че
такова е направено още с жалбата, сезираща първоинстанционния съд. Това искане
е създало процесуално задължение на съда да се произнесе по този въпрос при
постановяване на решението, съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН, предвиждащ, че
разноските се присъждат по реда на АПК. При установения пропуск на съда да се
произнесе по този въпрос, съгласно чл.144 от АПК, правилно е прието, че е
приложима процедурата по чл.248 от ГПК и при постъпилото в срок искане за
допълване съдът е бил длъжен да го разгледа по посочения ред.
Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател за
недопустимост на определението поради липсата на представен от страната списък
на разноските. Според правилото на чл.80 изр.2 от ГПК ако страната не представи
списък на разноските, тя няма право да иска изменение на решението в частта му
за разноските. В случая, макар и по реда на чл.248 от АПК, се касае за
допълване на решението поради липса на произнасяне, а не за изменение на
постановеното решение.
Неоснователно е направеното възражение за недоказаност на
разхода на жалбоподателя поради това, че приложения договор за правна защита и
съдействие по делото не е обективиран върху бланка с десетразряден
идентификационен номер. Договорът е писмен и е подписан от страните, като
подписът на клиента под изявлението, че хонорарът е бил заплатен изцяло,
представлява същевременно и разписка за направеното плащане. Липсват законови
основания за формално доказване на тези обстоятелства, поради което
представеното писмено доказателство следва да се цени от съда на общо
основание.
Правилно е преценено от съда като неоснователно направеното възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Преди всичко в тази
връзка следва да се отбележи, че възражението е направено от ответната страна
формално, голословно и немотивирано. Независимо от това същото е и
неоснователно. Минималният размер на адвокатско възнаграждение в случая е 300лв.
На адвоката се е наложило два различни дена да пътува до друг град за да
осъществи възложената му адвокатска помощ и това напълно обосновава договорения
хонорар от 400лв.
На основание чл.236, вр. с чл.221 ал.2 АПК обжалваното определение
следва да се остави в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение
№ 90/30.05.2022г. по АНД № 485/2022г. на Районен съд Царево.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: