№ 6339
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20251100507900 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №7900/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Столична община
срещу решение №9240 от 20.05.2025 г по гр.дело №49073/2024 г на СРС , 178 състав , с
което въззивникът е осъден да заплати на основание чл.411 ал.1 КЗ във вр.чл.410 ал.1 КЗ на
ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕИК ********* от гр.София сумата от 208,27 лева
регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка
"Каско" № 4725235203000801 по щета №472523242400021 за имуществени вреди по МПС
„BMW 530D“, рег. № ******** от ПТП на 05.01.2024 г/ попадане в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно/ , в гр.София, на бул. „Цар Освободител“ срещу
№17 А , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 19.08.2024 г. до
окончателното заплащане на сумата; и сумата от 880 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Липсва фактическия
състав на регресното вземане и първоинстанционният съд не е изложил конкретни и
задълбочени мотиви . Липсва валидно сключен договор за застраховка и не е налице покрит
риск . Не е установено точното разположение на автомобила и на дупката на пътното платно
.
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС . Искът е доказан по основание и размер .
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 27.05.2025 г и е
1
обжалвано в срок на 03.06.2025 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
За да уважи иска СРС е приел , че са доказани всички предпоставки за основателност на
регресната претенция , включително плащане от ищеца на застрахованото лице . Между
ищеца и собственика на лек автомобил „БМВ“, с рег. № ********, е бил налице валиден
дастрахователен договор по застраховка „Каско“, към процесната дата 05.01.2024 г., както и
обстоятелството, че претендираното застрахователно обезщетение е изплатено от страна на
ищеца с преводно нареждане от 12.01.2024 г.
Според СРС от представената застрахователна полица №4725235203000801 от 15.08.2023 г.
се установява, че към датата на настъпване на ПТП – 05.01.2024 г. между ищеца и
собственика на автомобил „BMW 530D“, рег. № ******** е било налице валидно
правоотношение по договор за имуществена застраховка "Каско" на МПС при избран от
застрахования обхват на покритите рискове "Пълно каско".
Според СРС механизмът на ПТП е следния . На 05.01.2024 около 09,35 часа, лек автомобил
„BMW 530D“, рег. № ******** се е движил по бул. "Цар Осводобител", с посока от бул.
„Цариградско шосе“ към бул. „Васил Левски“, когато пред №17а превозното средство е
попаднал в необезопасена и необозначена дупка на платното за движение, вследствие на
което са били причинени увреждания на предна дясна гума и предна дясна джанта. Така
описаният механизъм на ПТП се установява от разпитания по делото свидетел – Й.З.а и от
представения по делото протокол за ПТП и САТЕ . Вещото лице от САТЕ посочва , че е
възможно при така установения механизъм да се увреди процесния автомобил . Според св.З.,
водач на увредения автомобил ПТП е настъпило именно на бул. "Цар Освободител", като
автомобилът е попаднал в неголяма по площ , но дълбока, необозначена дупка на
пътното платно. Свидетелят посочва, че е нямало как да бъде избегнато попадането в
процесната дупка на пътното платно, доколкото видимостта към дупката била ограничена,
не могла да я избегне своевременно.
Според СРС трябва да се кредитира САТЕ , че отразените в протокола за ПТП щети на
застрахования при ищеца автомобил съответстват на описания механизъм на ПТП и са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. При съвкупна
преценка на всички събрани по делото доказателства, следва да се приеме, че процесните
вреди са настъпили именно при описания в протокола за ПТП механизъм и се намират в
причинноследствена връзка с ПТП. Съгласно платежно нареждане от 12.01.2024 г., се
установява, че ищецът е заплатил на собственика на увредения автомобил
застрахователно обезщетение в размер именно на 208,27 лева във връзка с предявената
застрахователна претенция.
Според СРС ответникът не оспорва, че пътят, на който е реализирано процесното ПТП, е
част от общинската пътна мрежа. Съгласно чл.19 ал.1, т.2 от Закона за пътищата общинските
2
пътища се управляват от кметовете на съответните общини, като в дейностите по
управление по аргумент от чл.19, ал. 2, т. 1 от Закона за пътищата влизат и задълженията по
поддръжката на пътищата. Същевременно в чл. 31 от Закона за пътищата (ЗП) е изрично
предвидено, че изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществява от общините. Следователно именно на служителите на общината е вменено
задължението за предприемане на действия по поддръжка на процесния пътен участък.
Столична Община е била задължена и съобразно чл. 13 от ЗДвП да означи дупката с
необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 от ЗП и чл. 13 от ЗДвП
чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния
случай при наличие на дупка на пътното платно е налице неизпълнение на предвидените в
закона задължения на Столична Община, което по своята същност представлява
бездействие. Съгласно Постановление № 9/28.12.1966 г. по гр. д. № 8/66 г. на Пленума на
ВС, вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са
резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е
възложена работата. За възложителите, казва Върховният съд, бездействието е основание за
отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които
произтичат от закона, от техническите или други правила и от характера на възложената
работа. В конкретния случай именно бездействието на последните за обезопасяването на
пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 от ЗП и чл. 13 от ЗДвП, поради
което и на основание чл. 49 от ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при
процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители
или други изпълнители.
Според СРС ищецът има основание за суброгация в правата по чл.49 ЗЗД на застрахования
при него собственик на увреденото МПС срещу ответника. От ищеца при условията на
пълно и главно доказване е установено, че именно СО е материално легитимирана да
отговаря за причинените вреди по застрахования при ищцовото дружество автомобил.
Според СРС размерът на дължимото застрахователно обезщетение се определя към
момента на настъпване на застрахователното събитие и зависи от причинените вреди. Със
сключването на договор за застраховка "Каско", страните са се договорили, че
застрахователното обезщетение се определя на база възстановителната стойност по смисъла
на чл. 400, ал. 2 от КЗ, стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в т. ч. всички присъщи разходи, без прилагане на обезценка. Константна е съдебна
практика, че размерът на обезщетението се определя без прилагане на коефициент на
овехтяване и амортизация /Решение № 1803 от 6.04.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 10936/2022
г./. Ответникът не е оспорил факта, че застрахованият при ищеца автомобил е ремонтиран и
че стойността на заплатения ремонт е в размер на 208,27 лева, която стойност дори е по-
ниска от посочената в открито съдебно заседание от вещото лице, изготвило заключение по
съдебната автотехническа експертиза, средна пазарна цена – 214,66 лева, която в тази част се
кредитира изцяло от съда по реда на чл. 202 от ГПК. Застрахователното обезщетение за
3
имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател се определя по
правилата на чл. 499, ал. 2 от КЗ и клаузите на конкретния застрахователен договор.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл.499, ал. 2 от КЗ, означава, че обезщетението
има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди
увреждането - да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо
състояние. Следователно се дължи заплащане само на стойността на вредите, дължащи се на
унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към
момента на осъществяване на застрахователното събитие - без овехтяване (в този смисъл
решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО). При нейното пълно или
частично унищожаване тази действителна стойност се определя от пазарната цена, по която
вещ от същото качество и вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на
ВКС, според която действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл. 203
КЗ (отм.) - аналогични на чл. 499, ал. 2 и чл. 400 КЗ, е пазарната стойност, достатъчна към
момента на увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната
стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда (Решение № 115/9.07.2009 г. по т.
д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО).
Според СРС възражението за съпричиняване на ответника е неоснователно и недоказано .
Не е установено водачът на увреденото МПС да е проявил небрежност, с която да е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. В конкретната хипотеза от събраните по
делото доказателства, в това число и от показанията на разпитания по делото свидетел се
установява, че същият е положил всички необходими грижи за предотвратяване
настъпването на повече вреди по застрахованото МПС, доколкото същият изрично заявява,
че не е успял да спре или да заобиколи дупката, тъй като видимостта е била ограничена от
автомобилът, движещ се пред процесния. Недоказани по делото са и твърденията на
ответника, че ПТП е станало поради действия на водача на застрахования автомобил -
шофиране със скорост несъобразена с атмосферните условия, релефа на местността и
състоянието на пътя /чл. 20, ал. 2 ЗДвП/
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд
. Съгласно чл.411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на причинителят на вредите, до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на регресното право
на застрахователя по имуществена застраховка срещу отговорния за деликта са необходими
три предпоставки : възникнало право на увредения срещу причинителя на вредата на
основание непозволено увреждане, наличие на валиден договор за имуществено
застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите и
извършено валидно плащане по него от застрахователя в обезщетение на настъпилите вреди.
В случая всички тези предпоставки са налице , а първоинстанционният съд е изложил пълни
и правно обосновани мотиви . Ищецът е приложил застрахователна полица по „Каско“ с
увреденото лице и ОУ , които не са оспорени . Въззивникът не посочва защо според него е
налице изключен риск или друго основание да се откаже заплащане на застрахователно
4
обезщетение , нито представя доказателства в тази насока.
Безспорно пътят , на който е настъпило процесното ПТП , е общински и на територията на
Столична община . По тази причина същата носи отговорност по чл.49 ЗЗД за действията
по ремонтирането и поддържането му в безопасен вид / чл.31 и § 1 т.12,13 от ДР на Закона за
пътищата и чл.3 ал.1 ЗДвП / . В исковата молба мястото на ПТП е достатъчно ясно
индивидуализирано като не е необходимо същото да се посочи с точни геодезически
координати , нито ищецът да установи точния начин , по който МПС е попаднало в
необезпасената дупка на пътя .
ПТП и вредите от него са доказани с представения протокол за ПТП /съставен от органите
на МВР след посещение на място/ , свидетелски показания и САТЕ . Щетите са заплатени от
ищеца и този факт не се оспорва пред настоящия съд . Няма основание съдът да не
кредитира показанията на св.З. /водач на МПС и пряк очевидец/ , още повече , че
показанията й съвпадат с протокола за ПТП , а в него изрично е посочено наличието на
дупка на пътното платно .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на
делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 100 лева
юрисконсултско възнаграждение .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №9240 от 20.05.2025 г по гр.дело №49073/2024 г на СРС , 178
състав .
ОСЪЖДА Столична община да заплати на „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕИК
********* от гр.София сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 20 000 лева по
търговско дело / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5