№ 8551
гр. София, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110103094 по описа за 2023 година
Образувано е по иск, предявен от Д. К. Н., ЕГН ********** против Б. И.
А., ЕГН ********** с искане на основание чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне
на родителските права по отношение на децата Х. Б. А., ЕГН ********** и С.
Б. А., ЕГН ********** на ищеца, определяне на местоживеенето на децата
при майката и определяне на режим на лични отношения с ответника,
осъждането му да заплаща месечна издръжка в размер на 250 лв. за всяко
дете, считано от 19.01.2023 г. до настъпване на основания за нейното
прекратяване или изменение, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
Депозиран е и насрещен иск с основание чл. 127, ал. 2 СК, от Б. И. А.,
ЕГН ********** против Д. К. Н., ЕГН **********, с който ищецът отправя
искане за споделено родителство по отношение на децата Х. Б. А., ЕГН
********** и С. Б. А., ЕГН **********.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира за
установено следното:
Двамата родители предявяват насрещни искове с правно основание чл.
127, ал. 2 СК.
1
Съгласно чл. 127, ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно, те
могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му. Aл. 2 от същия член предвижда, че ако родителите не
постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия
адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето и
издръжката му.
Решението на съда по чл. 127, ал. 2 СК относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права и режима на личните
отношения с детето е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези
актове е промяната на граждански правоотношения съгласно установени от
закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират
граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или
изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови
обстоятелства – факти с правно значение, преценявани от съда по
целесъобразност.
Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по
чл. 127, ал. 2 СК, са интересите на детето. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при
определяне на понятието „най-добър интерес на детето“ е възложено
задължение на решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а)
желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на
родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за
детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи
отношение към детето.
Страните са родители на децата Х. Б. А., родена на 30.03.2012 г. и С. Б.
А., роден на 23.09.2014 г. Това не е спорно и се доказва от удостоверението
за раждане.
Не са постигнали писмено споразумение по въпросите по чл. 127, ал. 1
СК, не живеят заедно.
Не е спорно, че са живели съпружески в периода от месец юли 2011 г.
2
до месец юли 2022 г., когато се разделили. След раздялата им първоначално
ищцата Д. Н. напуснала семейното жилище и взела със себе си сина им С. А..
Детето Х. А. пожелала да остане да живее с баща си. След конфликт между
двамата през декември 2022 г. Детето Х. А. заживяло със своите майка Д. Н. и
брат С. А.. Към момента на прикючване на устните състезания и двамата
родители имат нови партньори.
След раздялата на родителите ответникът и ищец по НИМ Б. А.
придобил от ищцата семейното жилище, находящо се в гр. София, .... Ищцата
от своя страна придобила жилище, находящо се в гр. София, ..., където живее
с децата и новия си партньор.
Съдът няма да обсъжда твърденията къде и в кои периоди страните са
живели. Какви са причините са фактическата им раздяла (налице ли е била
изневяра от ищцата и прояви на физическа и вербална агресия от ответника,
поводите за скандалите им) и за продажбата на семейното жилище. На какво
се дължи неуспехът да постигнат споразумение по реда на чл. 127, ал. 1 СК.
Всички тези обстоятелства са ирелевантни за спора, доколкото същият е с
предмет родителски права, а не бракоразводно дело, за тях освен всичко
друго не са ангажирани и доказателства.
Настоящия състав разбира, че чрез твърденията за паралелна интимна
връзка на ищцата процесуалния представител на ответника и ищец по НИМ се
домогва да докаже моралния й облик на родител, а от там и родителски
качества. Намира обаче, че доколкото се касае до лични отношения между
двамата родители, липсват твърдения за крайно обществено неприемливо
поведение, децата са в относително зряла възраст, в която са формирали
връзка с двамата си родители, то дори да бъдат установени, не биха имали
съществено значение за крайните изводи по приложение на материалния
закон. Съществено е текущото състояние отношенията между деца и
родители и родителския капацитет на всеки от тях, тъй като не се констатират
обстоятелства, сочещи на нисък морален облик на родителите.
Не се оспорва от ищцата и отв. по НИМ, че по време на съвместното
съжителство на родителите, ответникът Б. А. е работил в Германия, като по
този начин финансово е подсигурил в голяма степен семейството и е осигурил
средства за лечението на подрастващата Х. А., а ищцата Д. Н. основно е
полагала непосредствените грижи за децата в България.
3
Страните не оспорват, че са били равно ангажирани към всички
потребности (прегледи, изследвания, лечение и др.) на детето Х. А..
Недоказани в хода на производството останаха твърденията в
насрещните искови молби и отговорите за отчуждително поведение на всеки
от родителите, като видно от СПЕ, която ще бъде обсъдена по-долу, децата
имат близка емоционална връзка и с двамата си родители, без да е развит
синдром на родителско отчуждение. Последното не би било възможно, ако
системно са подлагани на отчуждителни техники, както се твърди в
процесуалните документи.
В ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г., е възприето, че съдът следва да
предостави упражняването на родителските права на единия от родителите,
като под упражняване на родителските права съдът има предвид „тяхното
ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и
представителството на децата“. Чрез решението си по чл. 59, ал. 2 СК съдът
изпълнява социалната си функция за предоставяне на адекватна защита на
ненавършилите пълнолетие деца с оглед запазването на висшите им интереси
и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки
отговорност на „по-добрия“ (с оглед интересите на детето) родител да се
грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание, до постигането
на общо съгласие относно упражняването на родителските права. В ППВС №
1/74 г. също е прието, че съдът следва да определи родителя, който еднолично
ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за интересите
на децата. Под „интереси на децата“ се разбират всестранните интереси на
децата по тяхното отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и
дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането
на всяко дете като съзнателен гражданин. Това тълкуване е актуално и днес,
както е посочено в ТР № 1/17 г. ОСГК, при сходната правна уредба в чл. 29
СК, отм. и чл. 59, ал. 2 СК/2009 г. (вж. Решение № 50079 от 5.06.2023 г. на
ВКС по гр. д. № 2347/2022 г., III г. о., ГК).
Според практиката на В(К)С (ППВС № 1 от 12.11.1974 г. и указанията,
съдържащи се в Решение № 60244 от 14.01.2022 г. по гр. д. № 784/2021 г. на
III ГО на ВКС) при възлагането на родителските права най-важни са
възпитателските качества на всеки от родителите, моралния облик, начина,
вида, продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи
4
към детето. Децата имат интерес упражняването на родителските права да
бъдат възложени на този родител, който с оглед обстоятелствата е по-
способен да полага грижи за тях.
Също нужно е изрично да се посочи, че производството по чл. 127, ал. 2
СК и чл. 59, ал. 9 СК не е исково, а представлява спорна съдебна
администрация относно начина на осъществяване на признати и гарантирани
от закона материални субективни права. Актът на съда в това производство
не поражда последици, които засягат (отричат или признават)
съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено
управлението (администрирането) им, т. е. определяне начина на
упражняването им. Като производство спорната администрация е учредена
именно, за да се даде възможност за уреждане реализирането на субективни
права от обществена значимост, каквито са тези по чл. 127 СК, пряко
свързани със закрилата на децата и държавната политика за реализирането й.
Поради вменената му от закона цел, в производството за спорна съдебна
администрация, за разлика от исковото и охранителното производства, е
засилено служебното начало и съдът е задължен да администрира в пълен
обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран изрично за всяко от
тях, като охранява интересите на страната, ползваща се от държавна закрила и
събира по своя инициатива всички относими данни и доказателства, без
ограничение във времето и извън установените в исковото производство
преклузии. В този смисъл в производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят
изрично възлага на съда, при липса на споразумение между родителите по
смисъла на чл. 127, ал. 1 СК, по който и да е от елементите му –
местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и
издръжка на детето, да се произнесе служебно по всички тези
правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на родителските права
и правното положение на детето, макар и да е сезиран само с един от тези
въпроси като спорен между родителите, и без да има предявени от някой от
тях каквито и да е други претенции по останалите въпроси (Определение №
4196 от 20.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4283/2023 г., IV г. о., ГК).
Относно преценка на родителските качества и капацитет съдът взе
предвид в най-голяма степен заключението на неоспорената от страните СПЕ.
Намира, че то следва да бъде кредитирано в цялост, тъй като е обективно,
компетентно, безпристрастно изготвено и лишено от всякакъв субективизъм.
5
Дават се задълбочени и аргументирани отговори. За да се достигне до тях, са
проведени са срещи с родителите и децата. Използвани са различни методики
и тестове за формиране на изводите. Съобразени са материалите по делото.
Изключително подробно е описана информацията от проведените срещи и са
анализирани резултатите чрез отделните способи на изследването. Проследим
е начинът, по който вещото лице е формирало крайните изводи, с които съдът
не намира основание да не се солидаризира, като ги кредитира.
Съдът взе предвид и гласните доказателства, обективирани в
показанията на разпитаните свидетели, както и данните от проведените
изслушвания на родителите. Те в голямата си степен подкрепят заключението
на СПЕ, тъй като и двете групи свидетели разкриват, че всеки от двамата
родители е полагал и полага грижи за децата си съобразно своите
възможности. Следва да се отчете, че гласните доказателствени източници, за
разлика от СПЕ, дават една значително по-обща и повърхностна представа за
родителските качества на двамата родители и отношенията им с децата, което
е обяснимо предвид строго личния характер на отношенията, преплетени с
множество интимни преживявания.
От заключението на СПЕ се установява, че Х. А. има формирана
привързаност към двамата си родители, като проявява силен афинитет към
баща си - към него проявява привързаност в по-силна степен. Връзката с брат
й е изключително силна - по-значима, отколкото е обичайно за братя и сестри.
Социална адекватност на поведението е изградена в съответната за възрастта
степен.
С. А. има формирана привързаност към двамата си родители, като
привързаността към майката е малко по-силна от тази към бащата - което
отразява обичайната привързаност към родителите на малките деца, а като
тенденция е възможно да се запази и през целия период на детството и
юношеството. Привързаността към майката не компрометира
взаимоотношенията и привързаността му към бащата. Детето проявява степен
на привързаност към разширения семеен кръг. Социална адекватност на
поведението е изградена в съответната за възрастта степен. Не проявява
агресивни тенденции.
Децата се намират в добро психо-емоционално състояние, в процес на
адаптация към новите житейски и семейни обстоятелства - като това се
6
случва по достатъчно добър, гъвкав и адаптивен начин за тях. За това
несъмнено допринася силната връзка, която е изградена между тях двамата -
брат и сестра.
Привързаността към родителите естествено предполага преживяване на
лоялност тях. Не може да се твърди обаче, че Х. и С. преживяват конфликт на
лоялност, който да излиза от обичайните преживявания за лоялност към
фигурите на привързаност.
И двамата родители притежават нужния родителски капацитет да се
грижат за децата си.
Не може да се твърди към момента на изготвяне на експертизата, че
някое от децата има родителско отчуждение или е в процес на формиране на
такова. Доколкото е имало ситуации, в които между всяко от децата и
родителите е имало известно напрежение или по-добро разбирателство, те са
част от естествените процеси в човешките взаимоотношения, но не достигат и
не са достигали до отклонения от нормалното, типичното и естественото като
флуктуации във взаимоотношенията родител-дете.
Последователна е позицията на двете деца в рамките на производството,
че желаят да прекарват по равно време с двамата си родители. Това им
желание е обективирано в изготвените по делото социални доклад, в
изслушването на Х. А., както и при изготвяне на СПЕ, в рамките на което
двете деца единодушно споделят, че времето, прекарано с баща им, според
актуалните привременни мерки, им е недостатъчно.
Доказателствата по делото дават основание на настоящия състав да
приеме, че двамата родители имат висок родителски капацитет. Те имат
добри възпитателски качества, отговорни са и задоволяват потребностите на
своите деца. Не може да бъде направен извод, че някой от двамата родители
притежава по-висок родителски капацитет от другия.
Близката възраст на децата и силно изградената емоционална връзка
между тях напълно изключват възможността те да бъдат разделени и да се
отглеждат разделно от двамата им родители, тъй като важни причини по
смисъла на Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. на
Пленума на ВС липсват.
Невъзможно е да бъде удовлетворено и искането на ответника и ищец
7
по НИМ за постановяване на споделено родителство. Макар в случая от
доказателствата по делото, установената емоционалната връзка на децата с
двамата родители и силното желание на подрастващите, това разрешение да
не изглежда неудачно, при липса на съгласие от двамата родители, съдът не
може да постанови подобна форма на упражняване на родителски права. В
този смисъл са задължителните за съдилищата указания, дадени с т. 2 на ТР
№ 1/2016 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК
изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за
упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне
споразумение по упражняването им.
Доколкото двамата родители имат изравнен родителски капацитет,
децата са привързани и към двамата си родители, но основната фигура на
привързаност на С. А. е към неговата майка. Тя е по-силно изразена от тази
към бащата, същевременно Х. А. изпитва афинитет към баща си, но липсва
констатация той е да е основната й фигура на привързаност. След раздялата
на родителите, макар първоначално тя да е избрала да живее с баща си,
впоследствие в края на 2022 г. също по собствена воля е заживяла с майка си
и доколкото двете деца не следва да се разделят, съдът приема, че
родителските права следва да бъдат предоставени на майката, при която да
бъде определено местоживеенето на децата.
Данните за проблеми в отношенията на децата с новия партньор на
майката – Пламен, не дават основание за различен извод. От изложеното от
децата пред вещото лице във връзка с изготвяне на СПЕ може да се заключи,
че проблемите в отношенията основно се дължат на адаптационния период по
приемането му, включително несъгласието (най-вече у Х.) да го възприеме
като възрастен, който има право да изисква каквото и да било от нея по време
на общото им съжителство. В показанията на разпитаните свидетели също
липсват данни съжителят на майката да демонстрира девиантно поведение.
Интересът на децата обуславя на бащата да бъде определен разширен
режим на лични отношения с децата. Това е обусловено от нуждата им от
регулярен контакт чрез който да се поддържа изградената емоционална
връзка. Режимът е нужно да бъде следният:
Общ режим:
• всяка първа, втора и четвърта седмица от месеца за времето от 18.00 ч.
8
на петъчния ден до 18.00 часа на неделния ден с право на преспиване
• всяка сряда в първата, втората и четвъртата седмица от месеца, когато
са учебни - след учебните занятия на всяко от децата до 20.00 часа, а когато
са неучебни - за времето от 13.00 часа до 20.00 часа;
• Първа седмица е тази, в която първите петък, събота и неделя са от
същия месец;
Празничен и ваканционен режим:
• за коледните празници – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на
първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на
последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
• за новогодишните празници – всяка нечетна година за времето от
10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00
ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
• за великден – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на първия ден
обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден
обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване.
• 3 март - всяка нечетна година за времето от 09.00 ч. до 20.00 ч.;
• 6 май - всяка четна година за времето от 09.00 ч. до 20.00 ч.;
• 24 май - всяка нечетна година за времето от 09.00 ч. до 20.00 ч.;
• 6 септември - всяка четна година за времето от 09.00 ч. до 20.00 ч.;
• 22 септември - всяка нечетна година за времето от 09.00 ч. до 20.00 ч.;
• тридесет календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01
септември/, разделени на два периода от по 15 последователни календарни
дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за
времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа на последния
ден от периода, като майката следва да съобщи на бащата писмено в срок до
31 май на всяка календарна година кога в периода 01 юли - 01 септември ще
ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни
задължението си за уведомяване своевременно, то бащата има право да
осъществи режима на лични отношения за времето от 10,00 часа на 01 юли до
19,00 часа на 16 юли, и за времето от 10,00 часа на 01 август до 19,00 часа на
16 август;
9
• през първата половина на зимната ваканция, а нечетните години през
втората половина на зимната ваканция, определени от МОН.
• четните години през първата половина на пролетната ваканция, а
нечетните години през втората половина на пролетната ваканция, определени
от МОН.
• Бащата има право да упражнява режим на лични отношения, като
присъства на всички важни събития в живота на децата – рождени дни,
именни дни, празници и мероприятия в училище, спортни прояви и други.
За коледните празници, новогодишните празници и великденските
празници, както и по време на зимната и пролетната ваканция в годините, в
които бащата няма право да упражнява режим на лични отношения с децата
общият режим на лични отношения между тях не се прилага и майката има
право да прекарва празниците и съответните дни от ваканцията с децата,
упражнявайки родителски права.
Бащата взема и връща децата от и до адреса им на местоживеене, а в
ден сряда при общия режим на лични отношения може да вземе децата от
учебното заведение, което посещават.
При взаимно съгласие между родителите бащата и децата могат да
упражняват режим на лични отношения и в различни от посочените периоди.
Относно издръжката:
В производството по чл. 127, ал. 2 СК всеки родител действа като
процесуален субституент, предявявайки иск за издръжката на детето, като
част от мерките за уреждане отношенията по упражняването на родителските
права. Съгласно чл. 127, ал. 2 СК приложими съответно са правилата на чл.
59 СК, като съгласно ал. 2 на последния член съдът служебно се произнася по
въпросите на издръжката на детето.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, конкретният размер на издръжката във
всеки отделен случай следва да се определя не само въз основа на нуждите на
лицето, което има право на такава, но и съобразно възможностите на лицето,
което я дължи. Това означава, че следва да се търси разумният и обективно
възможен баланс между нужди и възможности, като се отчитат характерните
за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства. Насоки за преценка на
последните са дадени в т. 4 и 5 от ППВС № 5 от 16. XI. 1970 г. Нуждите на
10
детето от издръжка се установяват от самия факт на биологичното му
съществуване и не е необходимо да се обосновават специално. Издръжката се
дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от
издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са и в негова полза.
Съставът приема, че на детето Х. А. се нуждае от месечна издръжка в
размер на 900 лв. От така определената сума следва да бъде приспадната
сумата от 450 лв., която тя получава от държавното обществено осигуряване,
като бащата следва да заплаща 250 лв.
По отношение на детето С. А. приема, че се нуждае от месечна
издръжка в размер на 450 лв., от която бащата следва да заплаща 250 лв.
Съдът отчита, че непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на
детето, откликване на ежедневните му потребности, ще се осъществяват от
майката. Взе предвид възрастта на децата, характерните за възрастта им
потребности, посещението на народни танци в размер на 30 лв. месечно за
всяко. Счита, че специфичните здравни нужди на Х. А. са обезпечени от
държавното обществено осигуряване. Взе предвид още и данните за
получаваното от бащата трудово възнаграждение, въз основа на които съдът
счита, че същият има възможност да заплаща месечна издръжка в този
размер, който е близък до минимално установения законов размер.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
По разноските:
Естеството на първоинстанционното производство на спорна съдебна
администрация в частта относно иска по чл. 127, ал. 2 СК не предполага
присъждане на разноски (вж. в този смисъл Определение № 385 от 25.08.2015
г. на ВКС по ч. гр. д. № 3423/2015 г., I г. о., ГК).
Претендиращите издръжка не внасят държавна такса с оглед
разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което на основание чл. 78, ал. 6
ГПК ответникът следва да заплати държавна такса по сметка на съда върху
присъдената издръжка за бъдещо и минало време в размер на 720 лв. (360 лв.
за всяко дете).
11
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо децата
Х. Б. А., ЕГН ********** и С. Б. А., ЕГН ********** на майката Д. К. Н.,
ЕГН ********** на основание чл. 127, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на
децата Х. Б. А., ЕГН ********** и С. Б. А., ЕГН ********** при майката Д.
К. Н., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК режим между Х. Б. А., ЕГН
********** и С. Б. А., ЕГН ********** и Б. И. А., ЕГН **********, при
който бащата ще има право да упражнява лични отношения с децата:
Общ режим:
• всяка първа, втора и четвърта седмица от месеца за времето от 18.00 ч.
на петъчния ден до 18.00 часа на неделния ден с право на преспиване
• всяка сряда в първата, втората и четвъртата седмица от месеца, когато
са учебни - след учебните занятия на всяко от децата до 20.00 часа, а когато
са неучебни - за времето от 13.00 часа до 20.00 часа;
• Първа седмица е тази, в която първите петък, събота и неделя са от
същия месец;
Празничен и ваканционен режим:
• за коледните празници – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на
първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на
последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
• за новогодишните празници – всяка нечетна година за времето от
10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00
ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
• за великден – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на първия ден
обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден
обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване.
• 3 март - всяка нечетна година за времето от 09.00 ч. до 20.00 ч.;
• 6 май - всяка четна година за времето от 09.00 ч. до 20.00 ч.;
12
• 24 май - всяка нечетна година за времето от 09.00 ч. до 20.00 ч.;
• 6 септември - всяка четна година за времето от 09.00 ч. до 20.00 ч.;
• 22 септември - всяка нечетна година за времето от 09.00 ч. до 20.00 ч.;
• тридесет календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01
септември/, разделени на два периода от по 15 последователни календарни
дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за
времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа на последния
ден от периода, като майката следва да съобщи на бащата писмено в срок до
31 май на всяка календарна година кога в периода 01 юли - 01 септември ще
ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни
задължението си за уведомяване своевременно, то бащата има право да
осъществи режима на лични отношения за времето от 10,00 часа на 01 юли до
19,00 часа на 16 юли, и за времето от 10,00 часа на 01 август до 19,00 часа на
16 август;
• през първата половина на зимната ваканция, а нечетните години през
втората половина на зимната ваканция, определени от МОН.
• четните години през първата половина на пролетната ваканция, а
нечетните години през втората половина на пролетната ваканция, определени
от МОН.
• Бащата има право да упражнява режим на лични отношения, като
присъства на всички важни събития в живота на децата – рождени дни,
именни дни, празници и мероприятия в училище, спортни прояви и други.
За коледните празници, новогодишните празници и великденските
празници, както и по време на зимната и пролетната ваканция в годините, в
които бащата няма право да упражнява режим на лични отношения с децата
общият режим на лични отношения между тях не се прилага и майката има
право да прекарва празниците и съответните дни от ваканцията с децата,
упражнявайки родителски права.
Бащата взема и връща децата от и до адреса им на местоживеене, а в
ден сряда при общия режим на лични отношения може да вземе децата от
учебното заведение, което посещават.
При взаимно съгласие между родителите бащата и децата могат да
упражняват режим на лични отношения и в различни от посочените периоди.
13
ОСЪЖДА на основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 143 СК Б. И. А., ЕГН
********** ДА ЗАПЛАЩА на детето си Х. Б. А., ЕГН ********** чрез
нейната майка и законен представител Д. К. Н., ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 250 лв., считано от 19.01.2023г. до навършване на
пълнолетие или до настъпване на обстоятелства за прекратяване или
изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 143 СК Б. И. А., ЕГН
********** ДА ЗАПЛАЩА на детето си С. Б. А., ЕГН ********** чрез
неговата майка и законен представител Д. К. Н., ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 250 лв., считано от 19.01.2023г. до навършване на
пълнолетие или до настъпване на обстоятелства за прекратяване или
изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Б. И. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 720 лв.
– разноски в производството по сметка на Софийския районен съд на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение
на решението в частта за издръжката на детето.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14