№ 33563
гр. София, 09.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20221110146119 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
Производството по делото е по исковата молба на М. Ч. Г. - СТ.а, ЕГН;
**********, с адрес: София, ***чрез адв. Т. с адрес: ул. „**** моб. *** и мейл
адрес за книжа nst@abv.bg спрямо „***“ АД, ЕИК: ****, с адрес: област
София (столица), община Столична, гр. София, п.к. 1540, р-н Слатина,
бул./ул. ****, Летище София представлявано от Хесус Пинто чрез
юрисконсулт Г.
Излага се, че със Заповед № 220/27.06.2022г. на Главния директор на
*** АД е било прекратено трудовото правоотношение между страните,
възникнало на основание ТД от 16.12.2010г., по който тя е заемала
длъжността „Салони за гости – София“ , отдел ВИП – Б и ‚Салони за гости“
към Главна дирекция Търговска с код по НКПД 5169 3001 и място на работа в
София. Сочи се, че основанието за прекратяване на ТД е поради неполагане
на труд от страна на служителя за период от 15 работни дни поради
невъзможност на работодателя да осигури на служителя работа за целия
посочен период – или по чл.328, ал.1, т.4 от КТ. Излага се, че това уволнение
е незаконосъобразно като се твърди следното: на 31.05.2022г. М. и останалите
служители от сектор „ Салони за гости “ са били уведомени със Заповед №
27/31.05.2022г. да не се явяват на работа на територията на „СОФ Кьнект“ АД
за периода 01.06.2022г. до 27.06.2022г. вкл., поради невъзможност на
работодателя да осигури ефективно изпълнение на трудовите им задължения
като в същата заповед е посочено, че те следва да се явят на работа на
28.06.2022г. в 9:00 часа. Сочи се, че на 28.06.2022г. в 9:30 часа на М. е
връчена заповедта за прекратяване на ТД на основание чл. 328, ал.1, т.4 от
КТ - спиране на работа за повече от 15 работни дни, което основание обаче не
е еквивалентно на фактическото такова - неполагане на труд от страна на
служителя за период от 15 последователни работни дни, поради
невъзможност на работодателя да осигури на служителя работа за целия
посочен период се прекратява трудовото правоотношение, поради което и на
1
това се основание се сочи, че уволнението е незаконосъобразно.
Излага се, че не е налице временно преустановяване дейността на
предприятието или на отделно негово звено поради организационно-
технически или икономически причини, както и престой на работника или
служителя, или състояние, при което същият не работи и не изпълнява
задълженията си по сключения трудов договор като се сочи, че в конкретния
случай реално е налице „преустановяване дейността“ в сектор „Салони за
гости “, а не спиране на дейността на предприятието. Излага се още, че
заповедта е и немотивирана тъй като не са посочени ясно причините, поради
които се спира работния процес, както и срокът, за който работата се спира.
Твърди се още, че уволнение е и в противоречие с чл. 2, ад.5, т.2 от КТД, по
който страна е и ищцата и най- сетне ищцата се ползва и със закрила при
уволнение по чл. 333, ал.1, т.6 от КТ.
При тези твърдения се желае атакуваното уволнение да бъде отменено
като незаконосъобразно, да бъде възстановена ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност – „Домакин салони за гости/ служител пътническа
агенция - старши, сектор „ Салони за гости - София отдел „ ВИП - Б “ и
салони за гости“, Главна дирекция „ Търговска “ в „***“ АД и да й бъдат
присъдени разноски. Ангажират се доказателства.
В срока за отговор е депозиран такъв, с който не се оспорва наличието
на ТД помежду на основание ТД, не се оспорва и връчване на заповедта от
31.05.2022г. на всички служители за неявяването им на работа, както и не се
спори, че е връчена и заповед на ищцата за прекратяване на ТД помежду им.
Исковете се оспорват от правна страна като се сочи, че е налице соченото в
заповедта основание като е налице такова обективно бездействие в дейността
на предприятието и да е повече от 15 дни. Налице са основанията, посочени в
заповедта за уволнение, същата е мотивирана, като причините за спиране не
подлежат на проверка от съда, работодателят е изпълнил задължението си по
КТД тъй като цитираната хипотеза касае масовите уволнения, а това не е
такова и най – сетне се излага, че за извършване на уволнение на това
основание за работодателя не е било налично задължение за закрила по
чл.333, ал.1 от К. Като се ангажират доказателства се желае решение в този
смисъл и се претендират разноски.
С отговора и в условията на евентуалност съдът е сезиран и с насрещен
иск на работодателя спрямо ищцата, а именно за осъждането й да заплати
сумата от 2724.04 лева като платена от работодателя на служителя сума за
обезщетение за оставане без работа в размер от две брутни трудови
възнаграждения за периода от 29.06.2022г. до 28.07.2022г.
В срока за отговор по насрещния иск е депозиран такъв, с който искът
не се оспорва по същество. Депозирана е и молба – становище по отговора, по
която съдът ще се произнесе след становище от насрещната страна.
Първоначално предявените искове са с правно основание по чл. 344, ал.
1, т.1, предл. първо и второ, чл. 344, ал.1, т.2 от КТ – за признаване на
2
уволнение за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност, а насрещният иск е с пр. основание
по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ГПК след като провери редовността и
допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения
на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни
въпроси и по допускане на доказателствата.
Настоящият състав намира, че така предявените претенции са
допустими, поради което делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито заседание, за което да се призоват страните, на които следва да се
връчи препис от настоящото определение.
Същото следва да бъде насрочено след сроковете по чл. 312, ал.1, т.1 от
КТ с оглед спазване разпоредбата на чл.93, ал.1 и 3 от Правилника за
администрация на съдилищата.
В тежест на работника е да установи, че към датата на прекратяване на
ТД е полагал труд при ответника на сочената длъжност и при посоченото
възнаграждение, за което няма спор по делото, а в тежест на ответника е да
установи, че уволнението е законосъобразно и е било налично основанието за
прекратяване на тр. договор.
Относно доказателствените искания съдът приема следното: като
доказателства следва да бъдат допуснати приложените към исковата молба и
отговора документи, а по искането за събиране на гласни доказателства съдът
ще се произнесе в о.с.з.
При горното и на основание чл. 140 от ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ делото за разглеждане в съдебно заседание и го НАСРОЧВА
за 24.01.2023г. от 11.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба и използване на способите за
доброволно уреждане на спора.
ДА СЕ ВРЪЧАТ преписи от настоящото определение на страните.
ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата
молба и отговора документи.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на
ищеца да се връчи и препис от писмения отговор.
УКАЗВА на ищеца, че до датата на съдебното заседание следва да
конкретизира исковата си молба съобразно мотивната част на определението.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им указва, че в случай че
постигнат такава, на ищеца ще му бъде възстановена половината внесена
3
държавна такса.
УКАЗВА на страните, че към Софийския районен съд действа
Център по медиация, към който страните могат да се обърнат за
разрешаване на спора извънсъдебно. Центърът по медиация се намира на бул.
„Цар Борис III“ № 54, ет. 2, ст. 204. Повече информация можете да получите
на тел. 02 /895 54 23 от 9,00 до 17 часа, пишете и на ел. адрес:
spogodbi@src-bg.org .
По доклада страните могат да изразят становища писмено в срок от
една седмица от връчване на настоящото – на основание чл. 312, ал. 2 от
ГПК.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4