РЕШЕНИЕ
№ 17963
гр. София, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20221110110425 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано по искова молба, подадена от „***“ ЕООД против Д. С. Б., с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр.чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал.1
ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 3752,27лв. – неплатена главница по
Договор за потребителски кредит № ***/*** г., ведно със законна лихва от 30.09.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата; 168,11 лв. - мораторна лихва върху главницата за
периода от 06.05.2020 г. до 03.07.2021 г. ; 91,74 лв. – законна лихва върху главницата за
периода 03.07.2021г. – 29.09.2021г.; 1468,82 лв. – договорно възнаграждение за периода от
05.07.2020г. до 03.07.2021г., ведно със законната лихва, считано от 30.09.2021г. до
окончателното изплащане на сумата; 65,80 лева - лихва за забава върху договорното
възнаграждение за периода от 06.05.2020г. до 03.07.2021г.; 35,91 лв. – законна лихва,
начислена върху договорно възнаграждение за периода 03.07.2021г. – 29.09.2021г. , за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 56566/2021 г. по описа
на СРС, 61 състав, както и осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
10а, ал. 1, вр. чл. 9 ЗПК и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1100,01 лв. - възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.09.2021г. до
окончателното изплащане на сумата; сумата от 49,28 лева – лихва за забава върху главницата
за закупена услуга „Фаст“ за периода от 06.05.2020 г. до 03.07.2021 г., сумата от 26,89 лв.-
законна лихва върху главницата за закупена услуга „Фаст“ за периода от 03.07.2021 г. до
29.09.2021 г.; сумата от 2126,68 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Флекси”, ведно със
законната лихва, считано от законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК – 30.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 95,28 лв. – лихва за
1
забава върху главницата за закупена услуга „Флекси“ за периода от 06.05.2020 г. до
03.07.2021 г., и сумата от 52,00 лв. – законна лихва върху главницата за закупена услуга
„Флекси“ за периода от 03.07.2021 г. до 29.09.2021 г.
Ищецът твърди, че на 17.03.2020 г. между него и ответника е сключен договор за
потребителски кредит № ***, по силата на който ищецът предоставил на ответника кредит
от 4000 лева за срок от 36 месеца. Ответникът следвало да върне кредита на 36 броя равни
месечни вноски. Посочва, че съгласно подписаният между страните договор
кредитополучателят Д. Б. се е задължил да заплати на кредитодателя договорно
възнаграждение за целия срок на договора в общ размер на 2887,93 лв., начислено съобразно
с чл. 4 от Общите условия към договора за кредит и предварително определено в
погасителен план. Твърди, че ответникът в качеството си на кредитополучател се е
възползвал от предвидената в чл. 15 от Общите условия допълнителна възможност да
избере и закупи една или повече допълнителни услуги към договора, за които се дължи
допълнително възнаграждение. Посочва, че по процесния договор Д. Б. е закупил услугата
„Фаст“ – за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, на стойност 1200
лв. и услугата „Флекси“ – възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски,
намаляване на определен брой погасителни вноски или смяна на падежната дата на
вноските, на стойност 2320 лв. Д. Б. закупил и двете услуги, възползвал се от услугата
„Фаст“, но не е ползвал услугата „Флекси“. Посочва, че съгласно Общите условия към
подписания между страните договор за кредит – при неплащане на двумесечни вноски и с
писмено уведомление, вземането по кредита става изискуемо в пълен размер. Длъжникът е
заплатил по кредита само 3 пълни и една непълна погасителна вноска. На 03.07.2021
г.длъжникът получил писмо с обратна разписка /получено от майка му/, с което е бил
уведомен за предсрочната изискуемост, и от която дата ищецът твърди, че договор за
потребителски кредит е обявен за предсрочно
изискуем. Д. Б. заплатил сумата от 867,76лв., с които плащания е погасил вземания по
договора в размер на 867,42 лв. и сумата от 0,34 лв. – за погасяване на лихвите за забава по
кредита. Поради това, че съдът е отхвърлил заявлението в частта, в която се претендира
договорено възнаграждение, възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“, ищецът подава осъдителен иск за посочените суми. Претендира
присъждането на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с която искът
се оспорва като неоснователен и недоказан. Оспорва договора като изначално нищожен
поради недействителност на договорна лихва, която противоречи на добрите нрави. Твърди
неравноправност на договорната лихва по смисъла на чл. 143 ЗЗП, както и нищожността й
по чл. 21 ЗПК. Уговореният в договора лихвен процент в размер на 40 % не отговарял на
действително приложения такъв. Посочва, че договорът е нищожен, като сключен в
противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. В тази
връзка възразява, че възнаграждението за допълнителните пакети „Факс” и „Флекси” не са
включени в обхвата на ГПР, въпреки, че представляват общи разходи. Оспорва и
дължимостта на претендираната главница и мораторната лихва. Претендира разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240,
2
ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на: валидно облигационно отношение
между „***“ ЕООД и ответника по договор за потребителски кредит, по силата на което
кредиторът е отпуснал на ответника заем в размера, посочен в исковата молба, а за
ответника е възникнало задължението за плащане на процесната сума; размерът на
непогасеното задължение; уведомяване на длъжника за настъпването на предсрочната
изискуемост, респективно – настъпване на изискуемостта на процесното вземане според
договора за кредит;.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1
ЗПК в тежест на ищеца е да установи наличието на: валидно облигационно отношение
между „***“ ЕООД и ответника по договор за потребителски кредит, по силата на което
кредиторът е отпуснал на ответника заем в размера, посочен в исковата молба, наличието на
валидна уговорка за договорна възнаградителна лихва в договора за кредит и нейния размер,
както и наличието на валидни уговорки за заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“, които са индивидуално договорени или че с посочените клаузи не се създава
неравнопоставеност между правата и задълженията на кредитора и длъжника и не се
нарушават императивни изисквания на ЗПК.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да установи: парично задължение на ответника; настъпила забава на последния за
изпълнение на паричното задължение и размер на задължението.
По делото не се спори, а и се установява от приетия като писмено доказателство
Договор за потребителски кредит № ***/*** г., че между „***“ ЕООД – като кредитодател, и
Д. С. Б. – като кредитополучател, е сключен договор за паричен заем, по силата на който
„***“ ЕООД е предоставил на Д. Б. сумата от 4000 лв., срещу насрещното задължение на
ответника да я върне разсрочено чрез заплащане на 36 броя вноски, всяка от който в размер
на 191,37 лв., заедно с възнаградителна лихва при годишен лихвен процент в размер на 41 %
, лихвен процент на ден 0,11 %, и посочен годишен процент на разходите от 49,10 %, като
общата сума, дължима за връщане от кредитополучателя възлиза на 6887,93. В договора за
кредит е предвидено кредитополучателят да заплати възнаграждение и за закупена
допълнителна услуга „Фаст“, включваща право на приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит - 1200 лв. и възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на
2320 лв. Посочен е общият размер на вноската –289,14 лв., от които 97,77 лв. - размер на
вноска по закупена допълнителна услуга, дължима заедно с месечната погасителна вноска
по кредита, и общото задължение по кредита с вноските по допълнителната услуга –
10407,93 лв. Страните са уговорили, че възнаграждението за поисканата и закупена
допълнителна услуга става изискуемо с подписването на договора за потребителски кредит,
но се разсрочва за срока на договора на равни месечни вноски и се добавя към месечните
вноски за погасяване на кредита. В случай, че кредитополучателят поиска да погаси изцяло
или частично своя кредит преди уговорения срок, възнаграждението за закупената
допълнителна услуга „Флекси“ за периода между настъпилата и следващата падежна дата е
изискуемо в пълен размер, а ако клиентът е закупил допълнителна услуга „Фаст“ – дължи
пълният размер на възнаграждението на същата.
В декларация към договора /л. 7 от делото/ е отбелязано в раздел „Б“, че договорът е
подписан при Общи условия, които са негова неразделна част, предадени са на клиента при
подписването му и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма
забележки към тях и се задължава да ги спазва; в раздел „А“, че клиентът декларира, че са
му предоставени: безвъзмездно на хартиен носител и на български език, в ясна и разбираема
форма, информация под формата на Стандартен европейски формуляр, разяснения по
договора с оглед преценка от клиента, доколко предлаганият кредит съответства на
възможностите и финансовото му състояние, разяснения на преддоговорната информация,
основните характеристики на предлаганите продукти, разяснения на допълнителни услуги и
3
др.; в раздел „Г“, че е уведомен, че изборът и закупуването на допълнителни услуги не е
условие за сключване на договора. Ответникът е декларирал, че при подписване на договора
е получил екземпляр от договора, ОУ и погасителен план и споразумение.
По делото са приложени също искане за отпускане на потребителски кредит „***“ №
***/***г., общи условия към договора, погасителен план, стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити и допълнителна преддоговорна
информация, представляваща приложение към Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити. Според последната,
допълнителната услуга „Фаст“ гарантира приоритетно разглеждане на искането за отпускане
на потребителски кредит в рамките на един час, считано от постъпване на искането в
системата на „***“ ЕООД или в срок до два часа от началото на първия следващ работен
ден, в случай, че искането постъпи в системата извън работното време на кредитора, в
неработен ден или на официален празник, като е посочено, че кредитоискателите, които не
са избрали и закупили допълнителната услуга „Фаст“ получават разглеждане и становище
на искането за отпускане на потребителски кредит в срок от пет работни дни, считано от
постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на „***“ ЕООД.
Посочено е, че допълнителната услуга „Флекси“ предоставя право на едностранна промяна
на погасителния план на потребителския кредит, извън предоставените по закон изменения
на погасителния план поради предсрочно погасяване, като е посочено, че
кредитоискателите, които не са избрали и закупили допълнителна услуга „Флекси“ нямат
право да променят първоначално уговорения погасителен план, освен при изпълнение на
законовите изисквания за предсрочно погасяване. В т. 15 от приложимите ОУ е посочено, че
разписаните правила, касаещи допълнителните услуги се прилагат само в случаите, в които
клиентът е избрал да закупи пакет от допълнителни услуги, като за фактическото ползване
на услугите следва да са налице предвидените в ОУ специфични условия за всяка една от
тях.
Тъй като процесният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява договор за потребителски кредит за валидността му и правните му последици
следва да се съобразят изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната му за
периода редакция.
Съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора,
когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие
произтича пряко от твърденията и доказателства по делото /ТР № 1/20 г. на ОСГТК на ВКС/.
Освен това съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител /чл. 7, ал. 3, изр. 1 ГПК/.
Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент
по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е от тях според
императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски
кредит.
В случая договорът за потребителски кредит съдържа част от информацията,
посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – 41 %, като не е
предвидена възможност за промяната му, тъй като същият е фиксиран, и общата сума,
дължима от потребителя по кредита, изчислена към момента на сключване на договора,
посочен е и годишният процент на разходите – 49,10 %. Изготвен е и погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
4
погасителните вноски – изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7 и 11 ЗПК. Предвидена е и
възможността кредитополучателят да се откаже от кредита в определен срок, налице е
информация за размера на лихвения процент на ден /чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК/. Установен е
фиксиран лихвен процент, изключващ необходимостта да се съдържа методика за
изчисляване на референтен процент, съгласно чл. 33а ЗПК /чл. 11, ал. 1, т. 9а/.
Настоящият съдебен състав приема обаче, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният процент
на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат
предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.
В случая в представения договор за потребителски кредит е посочен процент на
ГПР 49,10 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер
не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно –
разходите за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, които се включват в общите разходи
по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ
разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. Съгласно
т. 2 „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя.
Според практиката на СЕС – решение по дело С-686/19, в понятието „общи разходи
по кредита за потребителя“ се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да
заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите,
които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора.
Съгласно разясненията, дадени от Съда на ЕС по дело С-779/18, съдът разполага с
възможността да контролира неравноправния характер при определяне на годишния
процент на разходите, дори при законово установената граница.
Този начин на оповестяване на разходите не е съответен и на изискването на чл. 19,
ал. 1 ЗПК. При отчитането на възнаграждението за закупения пакет допълнителни услуги
като несъмнен разход, действителният ГПР би бил значително завишен, което заобикаля
ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посоченият разход за допълнителна услуга подлежи на
разсрочено плащане, ведно с погасителните вноски по кредита, което води до извод, че по
5
този начин е установено скрито допълнително възнаграждение на кредитора, което не е
посочено при определяне на годишния процент на разходите.
Клаузите, предвиждащи заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги, са
установени и в противоречие на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която
кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Съгласно чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, като съгласно ал. 4 видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. Видно от твърденията, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба такса „Фаст“ е за получаване на приоритетно
становище по искането за отпускане на потребителски кредит, а такса „Флекси“ предоставя
възможност на кредитополучателя да прави едностранни промени в уговорения погасителен
план. Заплащането на възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ е
уговорено без да е ясна типичната насрещна престация, обосноваваща по-високи разходи за
кредитополучателя. По отношение на такса „Флекси“ следва да се има предвид още, че тя се
дължи дори и кредитополучателят да не се възползва нито веднъж от тази услуга, което е в
противоречие с добрите нрави и води до неоснователно обогатяване на кредитора за негова
сметка, както и води до значително неравноправие между тях. В тази връзка следва да се
посочи, че целта на таксите и комисионните по чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит.
Възлагането в тежест на потребителя на допълнителни възнаграждения, свързани с действия
по усвояването и управлението на кредита, които са част от дейността на кредитора по
предоставянето на кредита, не е обосновано с икономическия интерес на търговеца и е
предпоставка за неоснователното му обогатяване. Подобни уговорки, водещи до отделяне на
пакета услуги от основното съдържание на кредита заобикалят изискването за оповестяване
на общия разход и забраната на законодателя размерът му да не надвишава пет пъти размера
на законната лихва.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките,
макар формално процесният договор да покрива изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК,
вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 – годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Характерът на
вземането за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, представляващи възнаграждение на
предоставения паричен ресурс, предполага включването му в ГПР и липсата на този разход
в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според настоящия съдебен състав текстът на последната норма не следва
да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно ГПР, да се приема, че
е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Тази част от сделката е
особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на
годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви
изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните
продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени
обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК.
Нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4 ЗЗД от
императивни правила досежно максимално допустимия размер на договорната лихва, нито
да бъде прието, че частично недействителни са единствено клаузите за допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“, представляващи по съществото си договорна лихва, невключена в ГЛП и
6
ГПР. В тази хипотеза съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят следва да върне
само чистата стойност на кредита – в процесния случай в размер на сумата 4000 лв., като не
дължи лихва или други разходи по кредита.
От представеното от ищеца извлечение по сметка към договор за потребителски
кредит № ***/*** г. /л. 22 от делото/, се установява, че на ответникът е заплатил на
ищцовото дружество сума в общ размер на 867,76 лв.
Предвид изложеното искът за главницата по процесния договор за кредит се явява
основателен и следва да бъде уважен за сумата в размер на 3132,24 лв., като за разликата
над тази сума до пълния предявен размер от 3752,27 лв. следва да бъде отхвърлен.
С оглед изводите на съда за недействителност на договора за потребителски кредит,
исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД като неоснователни
следва да бъдат отхвърлени.
По осъдителните искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 1, вр. чл.
9 ЗПК и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: 1/ валидно облигационно правоотношение между него и ответника
по силата на договор за потребителски кредит № *** от *** г., в който уговорените клаузи са
валидни, като са индивидуално уговорени, съответно не са неравноправни и не
противоречат на императивните материалниправни норми и правилата на
добросъвестността, разбирана като честното и добросъвестно поведение при сключването и
изпълнението на договори в гражданския оборот; 2/ основанието, от което произтичат
твърдяните допълнителни услуги, които реално да се били предоставени, както и дължимото
за тях възнаграждение; наличие на главен дълг и изпадане на длъжника в забава.
Доколкото съдът достигна до извод за недействителност на процесния договор за
кредит, исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат
разноски съразмерно на уважената част от исковете. Съобразно дадените в Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноските както в исковото производство, така и в
заповедното производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ
размер на 142,56 лв., от които 111,66 лв. – заплатена държавна такса и 30,90 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. За исковото производство са представени доказателства за
сторени разноски в общ размер на 280,66 лв., от които 180,66 лв. – заплатена държавна такса
и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 8
ГПК). Съобразно уважената част от претенциите и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът
„***“ ЕООД има право на разноски в размер на 79,99 лв. за заповедното производство и
97,32 лв. за исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът Д. С. Б. има право на разноски съразмерно
на уважената част от исковете. Ответникът претендира разноски в размер на 329,57 лв. -
адвокатско възнаграждение в заповедното производство, и 659,13 лв. – адвокатско
възнаграждение за адв. Ф., и 500 лв. - адвокатско възнаграждение за адв. П., в исковото
производство. Ищецът е релевирал своевременно възражение за прекомерност на
7
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
основателно.
На първо място, съгласно споделяната от настоящия съдебен състав практика на
Върховната инстанция, обективирана в Определение № 50436 от 11.10.2022 г. по ч.т.д. №
1547/2022 г. на ВКС, II ГО при осъществено представителство в процеса от повече от един
адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на страната се дължат разноски за възнаграждение
само за един адвокат.
На следващо място, в качеството си на процесуален представител на ответника адв.
П. е депозирал по делото единствено молба за разглеждане на делото в негово отсъствие, без
да излага каквито и да било доводи за неоснователност на предявения иск. Ето защо липсва
основание за присъждане на разноски за възнаграждение за адв. П..
На последно място, настоящият съдебен състав съобрази вида и обема на
извършената дейност на процесуалния представител на ответника, липсата на фактическа и
правна сложност на делото, както и обстоятелството, че производството е приключило в
рамките на две съдебни заседания, без явяване на процесуален представител за ответника и
без събиране на доказателства, както и решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22,
според което посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат като ориентир, но не са обвързващи за съда в хипотезата на
чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА, намира, че справедливият и обоснован размер на
дължимото на ответника адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лв. С оглед
изложеното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена
сумата от 261,29 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.
По отношение на разноските, претендирани в заповедното производство:
В Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о., ТК, е
пояснено, че заповедното производство е уредено като едностранно, затова в чл. 7, ал. 7 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение то е поставено наред с
други едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ иск,
производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези
производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този
случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба №
1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за иницииране
на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до
молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само
формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и
двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника (в този смисъл
Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.), споделяно от
настоящия съдебен състав.
На следващо място следва да се отбележи и че формализираното заповедно
производство не предпоставя нужда от процесуално представителство за длъжника.
Възражението съгласно изричния текст на закона не се нуждае от мотивиране, а длъжникът
получава формуляра, с който би могъл да упражни правото си на защита. Извън тази граница
остава предприетото в случая процесуално представителство, поради което няма причина
заявителят да бъде държан отговорен за проявената от адвоката инициатива по излагане на
мотиви във възражението.
С оглед изложеното, съдът намира, че възнаграждението за подаване на
възражение от длъжника следва да бъде определено съгласно § 1 от Допълнителните
8
разпоредби на Наредбата, а именно за непредвидените в тази наредба случаи
възнаграждението се определя по аналогия, като приложима е разпоредбата на чл. 6, т. 5 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение (в приложимата й редакция изм. с
ДВ бр. № 88 от 2022 г.), съгласно която дължимото адвокатско възнаграждение следва да
възлиза на сумата от 200 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът Д. Б. има право на
разноски в заповедното производство в размер на 87,79 лв., съразмерно на отхвърлената
част от претенциите.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“ № ***, бл. ***, вх. ***, срещу Д. С. Б.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бул. „***" № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***,
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД, че Д. С. Б. дължи на „***“ ЕООД, сумата от 3132,24 лв., представляваща
неплатена главница по Договор за потребителски кредит № ***/*** г., ведно със законна
лихва от 30.09.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума на 26.11.2021 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 56566/2021 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 3132,24 лв., до пълния предявен размер от
3752,27 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, бул. „***“ № ***, бл. ***, вх. ***, срещу Д. С. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бул. „***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Д. С. Б., дължи на „***“ ЕООД, сумата от
168,11 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 06.05.2020 г. до 03.07.2021 г. ;
сумата от 91,74 лв. - законна лихва върху главницата за периода 03.07.2021г. – 29.09.2021г.;
сумата от 1468,82 лв. - договорно възнаграждение за периода от 05.07.2020г. до 03.07.2021г.;
сумата от 65,80 лева - лихва за забава върху договорното възнаграждение за периода от
06.05.2020г. до 03.07.2021г.; сумата от 35,91 лв. - законна лихва, начислена върху договорно
възнаграждение за периода 03.07.2021г. – 29.09.2021г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, бул. „***“ № ***, бл. ***, вх. ***, срещу Д. С. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бул. „***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, осъдителни искове с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 1, вр. чл. 9 ЗПК и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на Д. С. Б. да заплати на „***“ ЕООД сумата от 1100,01 лв. - възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Фаст“, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 30.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от
49,28 лева – лихва за забава върху главницата за закупена услуга „Фаст“ за периода от
06.05.2020 г. до 03.07.2021 г., сумата от 26,89 лв.- законна лихва върху главницата за закупена
услуга „Фаст“ за периода от 03.07.2021 г. до 29.09.2021 г.; сумата от 2126,68 лв. –
възнаграждение за закупена услуга „Флекси”, ведно със законната лихва, считано от
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.09.2021г. до
окончателното изплащане на сумата; сумата 95,28 лв. – лихва за забава върху главницата за
закупена услуга „Флекси“ за периода от 06.05.2020 г. до 03.07.2021 г., и сумата от 52,00 лв. –
законна лихва върху главницата за закупена услуга „Флекси“ за периода от 03.07.2021 г. до
29.09.2021 г.
ОСЪЖДА Д. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бул. „***“ № ***,
вх. ***, ет. ***, ап. ***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
9
управление: гр. ***, бул. „***“ № ***, бл. ***, вх. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 79,99 лв., представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 56566/2021 г., и сумата
от 97,32 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.
„***“ № ***, бл. ***, вх. ***, да заплати на Д. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к.
„***“, бул. „***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
87,79 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството по
ч.гр.д. № 56566/2021 г., и сумата от 261,29 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10