Р Е Ш Е Н И Е
№….........../06.07.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 18859 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Предмет на разглеждане са предявени
от Т.П.Т., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, срещу
„Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответното дружество следните суми: сумата
от 3855,60 лв. с ДДС (3213 лв. без ДДС), представляваща стойността на
допълнително начислена електроенергия за периода от 22.11.2017 г. до 30.06.2018
г., както и сумата от 2669,41 лв. с ДДС (2224,51
лв. без ДДС), представляваща стойността на допълнително начислена
електроенергия за периода от 01.07.2018 г. до 21.11.2018 г., които суми са
начислени след извършена корекция на сметката на абоната за обект на
потребление с абонатен № *** и клиентски № ***, находящ
се в гр. Варна, ул. ***, и за същите е издадена фактура № *** от 16.10.2019 г.
на обща стойност 6525,01 лв. с ДДС от „Е.П.” АД.
По твърдения на ищеца (изложени
в исковите молби, въз основа на които са образувани гр.д. № 18859/2019 г. и
гр.д. № 18560/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, съединени за общо
разглеждане с определение № 179/03.01.2020 г.), същият е потребител на
електроенергия за обект на потребление с абонатен № *** и клиентски № ***, находящ се в гр. Варна, ул. ***. При проверка на
задълженията му към ответното дружество е установил, че от него се претендира
сума в размер на 6525,01 лв. с ДДС по фактура № *** от 16.10.2019 г., издадена
от „Е.П.” АД след извършена корекция на сметката му за общия период от
22.11.2017 г. до 21.11.2018 г., в който са включени следните подпериоди и следните начислени за всеки от тях количества
ел. енергия със съответна стойност, включена в общата сума по фактурата, а
именно: за подпериода от 22.11.2017 г. до 30.06.2018
г. са начислени служебно 20725 кВтч на стойност 3213
без ДДС (респ. 3855,60 лв. с ДДС) и за подпериода от
01.07.2018 г. до 21.11.2018 г. – 13504 кВтч на
стойност 2224,51 лв. без ДДС (респ. 2669,41 лв. с ДДС). Ищецът счита, че не
дължи тези суми. Оспорва процедурата по извършената корекция и съставения
констативен протокол, в който са обективирани резултатите от техническата
проверка в обекта, доколкото показанията са отчетени в скрит регистър, върху
който потребителят е бил лишен от възможност да упражни контрол съобразно чл.
10 ПИКЕЕ. Оспорва също служебно начисленото общо количество ел. енергия да е
реално доставено и потребено от него. Поддържа, че не е налице виновно негово
поведение, което да обуслови договорната му отговорност. В тази връзка твърди,
че не са констатирани механични повреди, деформация или неизправност в корпуса,
схемата на свързване или схемата на измерване на електромера, както и че
средството за търговско измерване е собственост на електроразпределителното
дружество и именно то е длъжно да поддържа уреда в изправност. Излага, че
поради невъзможността да бъде доказан началният момент на вмешателството и
продължителността на въздействието, не може да бъде определена и цената, по
която да бъде заплатена натрупаната електроенергия. Счита също, че за ответното
дружество не е възникнало правото да извърши едностранна корекция, предвид
отмяната на разпоредбите на чл. 1-47 и чл. 52-56 от ПИКЕЕ към датата на
извършване на проверката.
По изложените съображения по същество моли да бъде установено в отношенията
между страните, че не дължи на ответното дружество процесните суми от 3855,60
лв. с ДДС за периода от 22.11.2017 г. до 30.06.2018 г. и 2669,41 лв. с ДДС за периода от 01.07.2018 г.
до 21.11.2018 г., за които е издадена съответната фактура. Претендира и
сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. С.В., поддържа исковите претенции и формулираното
искане по същество и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът „Е.П.“ АД депозира отговор на исковата молба (с идентично
съдържание по двете съединени дела), в който излага становище за допустимост,
но неоснователност на предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че
страните са обвързани от договорно правоотношение по повод продажбата на
електроенергия. Поддържа, че сумата от общо 6525,01 лв. с ДДС по процесната
фактура представлява стойност на реално доставена и потребена от абоната
електрическа енергия, дължима от ищеца на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 50 ПИКЕЕ. Твърди, че при извършена на 21.11.2018 г.
от служители на „Е.С.“ АД техническа проверка на електромера са направени
замервания с еталонен калибриран уред и е установено, че в регистър 1.8.3. има
показания, които не са визуализирани на дисплея и съответно не са отчетени и
заплатени от абоната. Средството за търговско измерване е демонтирано и
подменено с ново, като за проверката е съставен констативен протокол.
Демонтираният електромер е изпратен за експертиза в БИМ, където при софтуерно
прочитане е установена намеса в тарифната схема на електромера и наличие на
преминала енергия по невизуализирана тарифа 1.8.3. Със становище от 14.10.2019
г. на „Е.С.“ АД е установено точното количество ел. енергия след прочитане на
регистър 1.8.3. - 34229 кВтч, което е остойностено в
размер на 6525,01 лв. с издадена от ответника фактура № ***/16.10.2019 г.
Твърди, че абонатът е уведомен за извършената техническа проверка и
фактурираната сума с писма, изпратени му от „Е.С.“ АД и от „Е.П.“ АД. Счита, че
е налице хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ и са осъществени всички предпоставки за
приложение на корекционната процедура. В условията на евентуалност – при извод
за неприложимост на чл. 50 ПИКЕЕ, поддържа, че процесните суми се дължат на
основание чл. 183 ЗЗД, доколкото се касае до установено точно количество реално
потребена енергия, чието заплащане се дължи от потребителя по силата на
продажбеното правоотношение между страните.
По тези аргументи моли
за отхвърляне на предявените искове и претендира направените по делото
разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Идентично искане ответникът,
чрез процесуалния му представител адв. В.М., поддържа
и в открито съдебно заседание. Представя и списък на разноски по чл. 80 ГПК.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно по делото е обстоятелството, че
страните между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение
по повод доставката на електроенергия в обект на потребление с абонатен № *** и
клиентски № ***, находящ се в гр. Варна, ул. ***.
От
съдържанието на приетия по делото протокол за монтаж № 1012848 от 21.07.2015 г. (л. 47) се
установява, че на посочената дата е подменен монтираният в обекта електромер с
ново СТИ с фабричен номер 1115031500760596
с нулеви показания на регистрите, отчитащи нощна и дневна тарифа. В протокола
не е отбелязано какви са били показанията на електромера по останалите
регистри.
Видно от констативен
протокол № 1105238/21.11.2018 г. (л. 33), на 21.11.2018 г. служители на „Е.С.“
АД са извършили техническа проверка на електромер със същия фабричен номер,
като при проверката са констатирани показания в невизуализиран регистър, поради
което измервателният уред е демонтиран и подменен с нов с нулеви показания по всички
тарифи. Съставеният протокол е подписан от служителите, извършили проверката, и
от клиента (ищец).
Приобщен към доказателствения материал по делото
е и констативен протокол от метрологична експертиза на електромер № 2365/09.10.2019
г. (л. 35), според който е извършена експертиза на демонтирания електромер. В
протокола е посочено, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната му
схема и наличие на преминала енергия по тарифа Т3, която не е визуализирана на
дисплея. Отбелязано е, че не е осъществен достъп до вътрешността на
електромера, същият съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерването на електрическата енергия.
Въз основа на установените от метрологичната
експертиза обстоятелства на 14.10.2019 г. е съставено становище от „Е.С.“ АД за
начисление на електрическа енергия в общ
размер на 34229 кВтч за периода от 22.11.2017 г. до 21.11.2018
г., от които 20725 кВтч за периода 22.11.2017 г. –
30.06.2018 г. и 13504 кВтч за периода 01.07.2018 г. –
21.11.2018 г. В становището е посочено, че корекцията е извършена на основание софтуерен
прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена
ел. енергия (л. 37).
За стойността на служебно начислената
електроенергия, възлизаща в общ размер на 6525,01 лв. с ДДС, от страна на „Е.П.“
АД е издадена оспорената фактура № ***/16.10.2019 г. с получател ищеца Т.П.Т.
(л. 38). Във фактурата е отразено, че данъчната основа е в размер на сумата от
5437,51 лв., формирана като сбор от следните суми: 3213 лв. за стойността на
20725 кВтч за подпериода от
22.11.2017 г. до 30.06.2018 г. и 2224,51 лв. за стойността на 13504 кВтч за подпериода от 01.07.2018
г. до 21.11.2018 г.
За извършената проверка и направеното
преизчисляване на количеството потребена електрическа енергия от страна на „Е.С.“
АД и „Е.П.“ АД до ищеца са изпратени писма от 16.10.2019 г. (л. 43 и 44), които
са надлежно връчени на лично адресата, видно от приложените известия за
доставяне (л. 45 и 46).
От
приложените и приети по делото справка за потреблението на ел. енергия през
последните 12/24/36 месеца (л. 40) и извлечение за фактури и плащания към дата 27.11.2019
г. (л. 41) се изяснява, че за периода от 22.11.2017 г. до 22.11.2018 г. по партидата на ищеца са начислени 34229 кВтч ел.
енергия на стойност 6525,01 лв.,
която не е заплатена.
От приетото по делото заключение на назначената
съдебно-електротехническа експертиза (л. 65 и сл.) се установява, че към датата
на извършване на проверката процесният електромер е бил в срок на метрологична
годност. Изяснява се, че същият е параметризиран
за двутарифен отчет, при който преминалото през
измервателната му схема количество ел. енергия, съобразно часовата зона на
потреблението, се записва съответно в регистър 1.8.1 (нощна тарифа) или
регистър 1.8.2 (дневна тарифа), които са визуализирани на дисплея на
измервателния уред. Според експерта показанията, записани в невизуализирания регистър
1.8.3, предвиден да регистрира количеството електроенергия, консумирано в
часовата зона, определена за върхова тарифа (неприложима за битови абонати), води
до извод за нарушение на нормалната работа на СТИ. Съгласно заключението това
нарушение се дължи на неправомерно вмешателство в програмата за параметризация и по-точно в тарифната схема на електромера,
а не е резултат от хардуерно вмешателство или промяна в схемата на свързване.
Според вещото лице направените изчисления за остойностяване на определената за
доплащане ел. енергия са математически точни. При изслушването на вещото лице
по реда на чл. 200 ГПК инж. Л.Б. пояснява, че не може да се установи кога е
започнало натрупването на ел. енергия в невизуализирания регистър, нито в кой
часови диапазон е отчетено потреблението.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Според чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването
или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има
интерес от това.
В настоящия случай е безспорно, че страните са
обвързани от облигационно правоотношение по повод доставката на електроенергия до процесния обект на
потребление, поради което ищецът се
явява битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на
Закона за енергетиката. С оглед релевираните от него възражения за
незаконосъобразно коригиране на сметката му за ел. енергия за минал период и
предвид потенциалната опасност от преустановяване на електрозахранването в
обекта при незаплащане на претендираните суми за стойността на служебно
начислените количества, за абоната е налице правен интерес от предявените отрицателни
установителни искове, с които цели да установи несъществуването на вземанията на
ответното дружество по издадената от него фактура за тези суми в общ размер на
6525,01 лв. с ДДС, респ. да се освободи от задължението за тяхното заплащане.
Налице са и останалите
положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване
на правото на иск и липсват процесуални пречки за това, поради което исковите
претенции са допустими.
При доказания интерес на ищеца и вида на търсената от него съдебна защита,
доказателствената тежест в процеса се носи от ответника, който следва да установи,
при условията на главно и пълно доказване, че претендираните от него суми по оспорената
фактура са дължими. Ответното дружество поддържа, че вземанията му са възникнали
след извършена по реда на чл. 50 ПИКЕЕ корекция на цената за реално доставена и
консумирана от ищеца електроенергия за общия период на корекцията, в който са
включени подпериодите по отделните искове.
Правният спор се съсредоточава върху
наличието на предпоставките за възникване правото на ответника да извърши
въпросната корекционна процедура.
Поради спецификата на обществените
отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос и
износ, пренос, разпределение и търговия с електрическа енергия, същите са
нормативно регламентирани, като една от основните цели на правната уредба е
създаването на предпоставки за качествено и сигурно задоволяване потребностите
на обществото от електрическа енергия и гарантиране защитата на живота и
здравето на гражданите, собствеността, околната среда, сигурността на доставките,
интересите на потребителите и националните интереси (арг.
от чл. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за енергетиката).
В съответствие с тази цел на закона, според разпоредбата на чл. 83, ал. 1,
т. 6 от ЗЕ (в приложимата редакция, ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012
г.), устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществяват съгласно норми, предвидени в правила за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините
и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване.
Чл. 83, ал. 2 ЗЕ предвижда, че ПИКЕЕ се приемат от независим орган - Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране (ДКЕВР, понастоящем КЕВР), като същите представляват по своята
правна същност подзаконов нормативен акт, който е задължителен както за
доставчика, така и за потребителите на електроенергия.
С нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено и допълнително
изискване в Общите условия, при които крайният снабдител продава електрическа
енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция
по сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
От гореизложеното следва, че, за да възникне правото на
ответното дружество да извърши корекция на сметката на абоната за минал период,
следва да е доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия
съгласно нормативно установени в правила за измерване на количеството
електрическа енергия условия и ред, и абонатът да е уведомен за извършената
корекция по регламентирания в общите условия начин.
Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ са приети по
т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР и обнародвани в
„Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г.
Разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 от Правилата са отменени с решение №
1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.
(обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.), а с решение № 2315
от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017 г. (обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г.) са отменени и чл. 48 - 51 от тях. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародването на съдебното решение, поради което действието
на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ е отпаднало, считано от 14.02.2017 г., а това
на чл. 48 – 51 ПИКЕЕ – считано от 23.11.2018 г.
В случая техническата проверка в процесния обект,
констатирала неточното измерване на електромера и релевантна за определяне на
приложимото право, е извършена на
21.11.2018 г. и към тази дата са били отменени разпоредбите на чл. 1 -
47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ, респ. същите са неприложими към съдебно предявения
спор.
Действие към посочената дата са имали само нормите на чл.
48, 49, 50 и 51 ПИКЕЕ, които регламентират предпоставките за извършване на
корекция и методологията за начисляване на допълнителни суми. Начинът, по който
следва да бъде установено наличието на тези предпоставки обаче, обуславящи
възможността за извършване на корекцията, както и конкретната процедура, не са
регламентирани в действащите към момента на проверката ПИКЕЕ, нито в друг
нормативен източник.
Доколкото липсва
изискуемият нормативно установен ред за извършване на корекционни процедури (в
това число правила кога, къде, през какъв период, и в присъствието на кои лица
следва да бъдат извършени проверките, констатиращи неточно измерване, кой е
компетентният орган да ги извърши и в какъв акт следва да обективира
извършените действия и констатираните обстоятелства), доказването на
предпоставките за извършване на корекция не би могло да бъде осъществено. За
установяване на релевантните факти е недопустимо приложението на общите правила
за доказване, предвидени в ГПК, предвид обсъдените по-горе законови изисквания
и специфика на отношенията между доставчиците и потребителите на електроенергия.
По изложените съображения
действащите към момента на извършване на проверката разпоредби на ПИКЕЕ, в това
число и чл. 50 от Правилата, на който се позовава ответникът, на практика са
неприложими, а извършените въз основа на тях корекционни процедури -
незаконосъобразни.
Не са налице и
предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на потребителя по реда
на ЗЗД, тъй като не е установено при условията на пълно и главно доказване
реалното потребление на служебно начисленото количество електроенергия в
периода на корекцията. Поради липсата на данни за началния момент, от който
електромерът, параметризиран за двутарифен
отчет, е започнал да отчита потребената енергия в трета, върхова тарифа, не
може да бъде установено и обстоятелството дали показанията в невизуализирания
регистър са натрупани след монтирането на СТИ в обекта. Подобен извод не може
да бъде направен и от протокола за първоначален монтаж на електромера, тъй като
в същия не са отразени показанията на въпросния регистър 1.8.3. към датата на монтажа.
Съдът не кредитира заключението на съдебно-електротехническата експертиза в
частта по т. 5.3, според която натрупаното в невизуализирания регистър
количество ел. енергия е доставено и потребено в обекта, както и в частта по т.
5.4, според която при монтажа показанията в този регистър са били нулеви, тъй
като тези изводи са аргументирани с предположения на вещото лице, а не
представляват категорично установени чрез експертните му знания факти. Щом е
налице възможност чрез неправомерно вмешателство да бъде манипулирана тарифната
схема на електромера, то има вероятност също чрез такава или подобна
манипулация да се променят параметрите по неговите регистри, вкл.
невизуализирани и/или сумарен, и тази промяна да се извърши във всеки един
момент по време или след първоначалния монтаж на преминалия задължителна
техническа и метрологична проверка измервателен уред. Затова и съдът намира за
основателни възраженията на процесуалния представител на ищеца относно
доказателствената стойност на заключението в тази му част, респ. за недоказано
в хода на процеса реалното потребление на служебно начислените количества
електроенергия.
Изложеното
мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че предявените искове са основателни
и следва да бъдат уважени, като се приеме за установено, че ищецът не дължи на
ответното дружество служебно начислените суми, за които е издадена процесната фактура.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените пред настоящата инстанция разноски в общ размер на 931 лв.,
от които 261 лв. за държавни такси, 10 лв. за съдебни удостоверения и 660 лв. за
адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането на което са представени
по делото – договор за правна защита и
съдействие от 10.02.2020 г. (л. 75), съдържащ отбелязване, че уговореното
възнаграждение е заплатено изцяло в брой.
Съдът намира
направеното от процесуалния представител на ответника възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК за неоснователно, тъй като минималният размер на адвокатското
възнаграждение, изчислено върху общия материален интерес от 6525,01 лв. по реда
на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в ред. изм. ДВ бр. 7 от 22.01.2019 г.,
действаща към момента на сключване на договора), възлиза в размер на 656,25 лв. и надвишава претендираното възнаграждение с минимална разлика от
3,75 лв., която не може да обоснове извод за прекомерност.
Съобразно изхода
от делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът Т.П.Т., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ
на ответника „Е.П.” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, следните суми: сумата от 3855,60 лв. (три хиляди осемстотин петдесет и пет лева и
шестдесет стотинки) с ДДС,
представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за периода
от 22.11.2017 г. до 30.06.2018 г., както
и сумата от 2669,41 лв. (две
хиляди шестстотин шестдесет и девет лева и четиридесет и една стотинки) с ДДС, представляваща стойността на
допълнително начислена електроенергия за периода от 01.07.2018 г. до 21.11.2018
г., които суми са начислени след извършена корекция на сметката на абоната за
обект на потребление с абонатен № *** и клиентски № ***, находящ
се в гр. Варна, ул. ***, и за същите е издадена фактура № *** от 16.10.2019 г.
на обща стойност 6525,01 лв. с ДДС от „Е.П.” АД, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК;
ОСЪЖДА „Е.П.”
АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, ДА
ЗАПЛАТИ на Т.П.Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, сумата от 931 лв. (деветстотин тридесет и
един лева) за сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: