РЕШЕНИЕ
№ 6357
гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа М.ова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20231100513229 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 13648 от 07.08.2023 Г. по ГР. Д. № 46435/2022 Г. на
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49-ти състав се: ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените от "Топлофикация София" ЕАД, против
В.И.Е., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1
от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че В.И.Е. дължи на "Топлофикация София" ЕАД
сумата от 1729.42 лева-топлинна енергия за периода от м.10.2018 до
м.04.2020, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
оконочателното плащане, сумата от 304.99 лева лихва за забава за периода от
15.09.2019 до 9.11.2021, сумата от 31.72 лева - дялово разпределение за
периода от м.10.2018 до м.04.2020, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното изплащане; ОТХВЪРЛЯ предявените от
"Топлофикация София" ЕАД, против В.И.Е., искове с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
горницата над 1729.42 лева до пълния предявен размер от 2619.31 лева-
1
топлинна енергия за периода от м.05.2018 до м.09.2018 г., както и за горницата
над 304.99 лева до пълния предявен размер от 461.93 лева за периода от
15.09.2019 до 9.11.2021, както и за сумата от 6.18 лева - лихва за забава за
периода от 1.12.2018 до 9.11.2021т.
Постъпила е въззивна жалба от ответницата пред СРС- В. И. Е..
Решението се обжалва в частта в която претенциите на ищеца
срещу ответницата /въззивник/, предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК с
правно основание по чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД са уважени.
Излагат се доводи, че съдът се бил произнесъл по нередовна искова
молба, тъй като същата следвало да бъде оставена без движение с оглед
изложеното в отговора по нея. Това представлявало съществено процесуално
нарушение. Сочи, че главницата не била конкретизирана относно нейните
компоненти. Счита, че това не следва да бъде правено със заключение на
съдебни експертизи. Вещите лица следвало чрез заключенията си да докажат
направените от ищеца твърдения, а не да установяват факти, които не били
заявени. Не можело фактите на които ищецът основава искането си да се
доказват със специалните познания на вещите лица. Ответницата не била
потребител на топлинна енергия, тъй като още през 2008 г. радиаторите в
жилището й били демонтирани. Това било удостоверено с документи
съставени по надлежния ред. По делото не било установено дали абонатната
станция /АС/ захранва само вх. А или към нея били присъединени и съседния
вход. Не било доказано дали е осигурен достъп за реален отчет, вкл. и в
апартамента на ответницата. След като това не било установено, то
ответницата не можела да направи своите възражения и доказателствени
искания. По този начин била нарушена равнопоставеността в процеса. Това
било недопустимо.
Иска се от съда да отмени решението в обжалваната му част и да
отхвърли така предявените искове. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна – „Топлофикация-София“ ЕАД, ищец пред СРС,
депозира отговор по въззивната жалба в който излага становище за
неоснователност на същата. Претендира разноски.
Третото лице помагач по делото – „Директ“ ЕООД изразява становище
за неоснователност на въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
2
За обжалваното решение въззивницата е уведомена на 30.08. 2023 г., а
въззивната жалба е подадена на 13.09. 2023 г., следователно е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва, СРС частично е уважил исковете
предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание по чл.79, ал.1 ЗЗД
вр. с чл.149 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Следователно е налице правен интерес от обжалване и въззивната
жалба е допустима.
В частта, в която претенциите на ищеца не са уважени, не е
подадена въззивна жалба поради което решението е влязло в сила.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно:
За издадената на 14. 12.2021 г. по ч.гр.д.№ 66659 по описа за 2021 г.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК длъжникът е
уведомен лично на 17.01.2022 г.
На 20.01.2022 г. е подадено възражение по чл.414, ал.1 ГПК.
За указанията на съда по чл.415, ал.1 ГПК заявителя е уведомен на
27.07.2022 г.
Исковата молба е предявена на 29.08.2022 г., т.е. в срок.
„Компонентите“ на ищцовите претенции са конкретизирани още с
подаването на заявлението по чл.410 ГПК. За същите е била издадена и
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Доколкото производството по чл.422, ал.1 ГПК е проекция на
заповедното производство, както и, че с исковата молба са предявени за
установяване вземанията, за които е била издадена заповедта за изпълнение,
доводът на въззивницата, че исковата молба е нередовна, се явява
неоснователен.
Дали претенциите на ищеца са доказани е въпрос по основателността, а
3
не по допустимостта на производството.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел:
Относно качеството на потребител: че от представените по делото
писмени доказателства – нот.акт № 15, дело № 14 от 2008 г. се установявало,
че ответницата В. И. Е. е призната за собственик на основание чл.288, ал.2 вр.
с чл.6 и 7 ГПК, постановено на 19.11.2007 г. по гр.д.№ 7590 по описа за 2007 г.
на СРС, 54 състав, влязло в сила на 12.12.2007 г. на недвижим имот,
представляващ ап.25 с административен адрес: гр.София, ж.к. „*********
/първа част, стар ж.к. „Надежда“/, жилищна сграда – *******.
Идентичността между „Връбница“ ж.к. „*******“ и ж.к. „*********
било удостоверено от Столична община.
При това положение СРС е приел, че от страна на ищеца е доказано, че
ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия.
Съдържанието на правоотношението между ищеца и ответницата се
уреждало от ОУ, одобрени от КЕВР доколкото по делото не се установило
същата да се е възползвала от правото си по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Относно размера на потребената топлинна енергия СРС се е позовал
на заключението на съдебно-техническата експертиза. От това заключение се
установявало, че всички радиатори в жилището на ответницата са
демонтирани. За отчитането на топлата вода в началото на процесния период -
през периода 01.05.2018 г. до 01.10.2018 г., липсвал монтиран и надлежно
узаконен водомер. Затова и БГВ била начислявана на база 140 л на обитател за
едно денонощие, в случая за трима обитатели. За периода от 01.10.2018 г. до
30.04.2020 г. ТЕ за БГВ била отчетена на база двата монтирани водомера. За
жилището на ответницата с аб.№ ******* била начислявана топлинна енергия
/ТЕ/ от сградна инсталация, като количеството ТЕ, отдадена от сградната
инсталация се определяла пропорционално на отопляемия обем на имотите. В
случая отопляемия обем на жилището, собственост на ответницата бил 193
куб.м. Според вещото лице извършените измервания в абонатната станция
/АС/, дяловото разпределение и остойностяването на потребената ТЕ било в
съответствие с нормативните изисквания. Като е кредитирал заключението на
вещото лице, СРС е приел, че стойността на ТЕ за процесния период възлиза
на 2525, 65 лв.
4
/Възражението за давност е уважено относно вземанията, чиято
изискуемост е настъпила преди 23.11.2018 г. или тези за периода от м.05.2018
г. до м.09.2018 г. в размер на 796, 23 лв./.
При съобразяване с частта, в която вземанията на ищеца били погасени
по давност, то предявеният иск по чл.79, ал.1 ЗЗД следвало да бъде уважен до
сумата в размер на 1729,42 лв. за периода м.10.2018 г. до м.04.2020 г. и
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 2619,31 лв.
Дяловото разпределение с оглед заключението на съдебно-
счетоводната експертиза възлизало на 31,72 лв. Същото вземане не било
погасено по давност и следвало да бъде уважено за претендирания период от
м.10.2018 г. до м.04.2020 г.
Относно лихвата за забава на главницата, представляваща
стойност на потребената ТЕ, СРС е определил размера на същата по реда на
чл.162 ГПК при съобразяване, че част от главницата, която е претендирана, е
погасена по давност. Или лихвата за забава на главницата в размер на 1729, 42
лв. възлизала на сумата от 304, 99 лв. За последната сума е бил уважен и иска
по чл.86, ал.1 ЗЗД. За горницата до пълния предявен размер от 461,93 лв.
претенцията е отхвърлена.
По отношение на лихвата за забавено издължаване на стойността
на дяловото разпределение е прието, че за изпадането в забава на
потребителя е необходимо отправяне на покана, арг. от чл.84, ал.2 ЗЗД и след
като такава не била представена, то претенцията за лихва върху вземането за
дялово разпределение е отхвърлена в пълния й предявен размер от 6,18 лв.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Относно наличието на облигационно отношение по доставка и
потребление на топлинна енергия:
Правилен е извода на СРС, че страните по делото са обвързани от
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, по силата на който
топлопреносното предприятие в качеството си на продавач продава на
физическо лице в домакинство в качеството му на купувач топлинна енергия
за битови нужди. От своя страна купувачът се задължава да заплаща на
продавача използваната топлинна енергия по определени цени образувани по
съответната за това Наредба и по начини и в срокове, определени от общите
5
условия, в случая тези от 2016 г.
Отношенията се уреждат по силата на ОУ. Същите са одобрени от
регулаторния орган- ДЕКВР, сега КЕВР и са публикувани. С последното
действие ОУ стават публично известни и съответно обвързват потребителите
на топлинна енергия. За възникване на правната връзка не е необходимо
изрично съгласие, респ. приемане. Точно обратното, ако потребителят не е
съгласен с тези ОУ, то има възможност да възрази и се договори
индивидуално с топлопреносното предприятие. В случая не се твърди, а и не
се доказва такова „индивидуално договаряне“.
От представените по делото /пред СРС/ писмени документи, вкл. тези от
третото лице помагач на страната на ищеца, както и от заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че процесния имот се намира
в сграда, която е топлоснабдена.
Видно от заключението на СТЕ за процесния период относно жилището,
собственост на ответницата е начислявана ТЕ, отдадена от сградна инсталация
и БГВ.
Относно топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация:
По въпроса се е произнесъл Конституционния съд с решение № 5 от
22.04.2010 г. по к.д. № 15/2009 г. на КС, образувано по искане на омбудсмана
на РБ за обявяване противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 от Закона за
енергетиката. Изяснено е, че в § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите
е дадено легално определение на общото понятие "потребител", но за нуждите
на специалните закони съществуват други дефиниции. Например съгласно § 1,
т. 42 от ДР на Закона за енергетиката потребител на енергия или природен газ
за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлопреносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си. Чл. 140, ал. 3 ЗЕ изрично предвижда, че сградните
инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна
собственост. 3аплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна
енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна
енергия от собствениците и носителите на вещни права. То следва от факта, че
сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може
да се откаже. Отказ изцяло от потребление на топлинна енергия в
6
присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна
собственост не е допустим, защото всички собственици трябва да поемат
съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите
части и сградната инсталация.
Това становище е застъпено и в Тълкувателно решение № 2/25.05.2017 г.
на ОСГК, ВКС, с което са дадени разяснения относно задълженията на
собствениците в сграда, намираща се в режим на етажна собственост,
присъединена към топлопреносната мрежда, да заплащат цената на
топлинната енергия отдадена на сградната инсталация. Съгласно мотивите на
тълкувателното решение присъединяването на сградата към топлопреносната
мрежа става въз основа на решение на общото събрание на етажната
собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно
само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик
може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но
остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ).
С оглед на изложеното се налага изводът, че с приемането на ЗЕ
законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под
режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна
собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в
енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се
самостоятелен потребител на услугата "доставка на централно отопление".
Законодателното решение е обяснимо с оглед особеностите на етажната
собственост и невъзможността в заварените сгради централното отопление да
бъде доставяно по друг начин, освен чрез представляващата обща част на
сградата отоплителна инсталация.
На следващо място, въззивният съд съобразява и дадения с Решение на
СЕС от 05.12.2019 г. по съединени дела С-708/2017 и С-735/2017 г. отговор на
поставените с отправените преюдициални запитвания въпроси. В посоченото
решение е прието, че чл. 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на
потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива
1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива
7
85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни
търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния
пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО,
98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент
(EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета ("Директива за
нелоялни търговски практики"), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска
национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия
за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в
своя апартамент. Според СЕС допустима е национална правна уредба, която
предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за
топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на
апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия
апартамент.
Следователно неоснователен е довода на въззивницата, че няма
качеството на потребител на топлинна енергия, както и, че СРС не бил
съобразил, че радиаторите в имота са демонтирани.
Относно размера на задълженията:
Същият е установен от допуснатите, изслушани и приети по делото
съдебни експертизи – техническа и счетоводна:
За отчитането на топлата вода в началото на процесния период - през
периода 01.05.2018 г. до 01.10.2018 г. е липсвал монтиран и надлежно
узаконен водомер. Затова и БГВ е била начислявана на база 140 л на обитател
за едно денонощие, в случая за трима обитатели. За периода от 01.10.2018 г. до
30.04.2020 г. ТЕ за БГВ е била отчетена на база двата монтирани водомера. За
жилището на ответницата с аб.№ ******* е била начислявана топлинна
енергия /ТЕ/ от сградна инсталация, като количеството ТЕ, отдадена от
сградната инсталация е определена пропорционално на отопляемия обем на
имотите. В случая отопляемия обем на жилището, собственост на ответницата
е 193 куб.м. Според вещото лице извършените измервания в абонатната
8
станция /АС/, дяловото разпределение и остойностяването на потребената ТЕ
е в съответствие с нормативните изисквания.
Видно от отразеното в съдебния протокол, съставен за публичното
съдебно заседание, проведено на 07.06.2023 г., процесуалният представител на
ответницата не е оспорил заключенията поради което това оспорване,
направено едва с въззивната жалба е преклудирано, арг. от чл.200, ал.3,
предл.2 ГПК.
Относно лихвата за забава върху приетата за основателна главници
за потребена топлинна енергия въззивната жалба не съдържа конкретни
доводи поради което съдът не дължи излагане на мотиви, арг. от чл.269 ГПК.
Горното е относимо и по отношение на стойността на услугата за
дялово разпределение.
СРС е обсъдил възраженията в отговора по исковата молба и събраните
по делото доказателства; не са допуснати сочените от въззивницата
процесуални нарушения.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции в
обжалваната си част първонистанционното решение като правилно следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за
разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивницата разноски не се следват.
Въззиваемата страна претендира разноски и такива са сторени за
процесуално представителство. Съдът определя такива на основание чл.78,
ал.8 ГПК в размер на 100 лв. за юрк.възнаграждение. С оглед изхода на спора
разноски се следват и такива ще бъдат присъдени.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13648 от 07.08.2023 Г. по ГР. Д. № 46435/2022
Г. на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49-ти състав, в частта в която се :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "Топлофикация София"
ЕАД, против В.И.Е., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че В.И.Е. дължи на "Топлофикация
София" ЕАД сумата от 1729.42 лева-топлинна енергия за периода от м.10.2018
до м.04.2020, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
оконочателното плащане, сумата от 304.99 лева лихва за забава за периода от
15.09.2019 до 9.11.2021, сумата от 31.72 лева - дялово разпределение за
периода от м.10.2018 до м.04.2020, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното изплащане, както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА В.И.Е., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“ *******, *******,
ап.25, съдебен адрес: гр.София, ул.“********* адв.М. К., да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23 Б, сумата в размер на 100 лв.,
представляваща юрк. възнаграждение за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на „Директ” ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10