№ 20183
гр. ***, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20241110119679 по описа за 2024 година
Предмет на делото е иск от Г. А. К. с ЕГН **********, срещу *** – гр. ***, с която е
предявени обективно съединени искове по чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 357, ал. 1 КТ за заплащане
на сумата 1344,44 лева, представляващи разлика с платеното и дължимото трудово
възнаграждение за периода 01.01.2023г. – 18.04.2023г., и по чл. 222, ал. 3 от КТ за заплащане
на сумата 4074,10 лева, представляващи разлика между изплатеното и дължимото според
ищцата обезщетение вр. с чл. 13, ал. 3, т. 2 от КТД.
Ищцата твърди, че работила в посоченото *** като „***“ от 01.09.***, когато се пенсионира.
Сочи, че е член на ***. Въз основа на Анекс № Д01-192/10.08.2023г. на *** се приема
увеличение на работните заплати с 15 % със задна дата от 01.01.2023г. Отправила писмено
Заявление вх. № 232-147/27.09.2023г. до директора на ***то да й бъдат начислени и
заплатени разликите, но получила мотивиран отказ. Отправила запитване и до *** , откъдето
пък получила аргументиран отговор, без реално съдействие.
Ответното ***, чрез адв. Я. Я., оспорва исковете, като твърди, че ищцата не е била в трудово
и *** правоотношение когато анексът бил сключен и така посоченото увеличение не я
касаело. Според него предпоставка да действа променение КТД и за ищцата е тя да е ***
член, а това й членство било прекратено считано от ***
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
Не се спори между страните, а и от писмените документи се установява, че ищцата
е работила по трудов договор от ***, когато се пенсионира.
1
Установява се от приетия по делото Анекс № Д01-192/10.08.2023г. на Колективен трудов
договор /КТД/ за системата ***, сключен между МОН, Съюза на ръководителите в системата
на народната просвета в България и *** на българските ***и, се определят минимални
възнаграждения в увеличен размер, като изменението влиза в сила считано от 01.01.2023г.
със задна дата.
Не се спори още, че ищцата е била член на *** като работещ *** до *** – видно от Протокол
на л. 29 от делото. Съгласно Служебна бележка № 5/29.04.2024г. на *** Г. К. е била
индивидуален член на *** и е внасяла дължимите вноски до края на 2024г.
Изготвената по делото Съдебно-счетоводна експертиза, която изцяло се кредитира от съда
като безпристрастна и обективна, дава заключение по зададените от ищцата въпроси, след
обстойна проверка на находящите се при ответното *** ведомости. Установява се разлика в
изплатеното и определеното по КТД брутно трудово възнаграждение в размер на 5418,54
лева за периода 01.01.2023г. – 18.04.2023г., а по пера: разлика в брутното трудово
възнаграждение – 1122,89 лева, разлика при обезщетение за неизползван отпуск – 221,55
лева и разлика от обезщетение при пенсиониране – 4074,10 лева.
По запитване на ищцата *** е дал тълкуване на зададения от нея въпрос дали й се
дължи увеличения размер на възнаграждението в смисъл, че се дължи със задна дата за
периода, за който е била на длъжността.
На запитване на ищцата *** Ю. Н. е съставила и изпратила „Мотивиран отговор“
изх. № 274-189/10.10.2023г. с обяснение, че увеличеното възнаграждение не се дължи и че
„буквалното“ тълкуване на КТД визирало само лицата, работещи в момента на влизане в
сила на анекса, с което се отказва да се начисли увеличения размер – л. 11.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
Основателността на иска по чл. 128, т. 2 от КТ се обуславя от установяване от
ищеца наличието на следните предпоставки: трудово правоотношение между страните през
процесния период, реално полагане на труд при работодателя през периода, за който се
претендира заплащане на трудово възнаграждение; размера на дължимото трудово
възнаграждение, както и неговия падеж.
В случая е налице увеличено възнаграждение със задна дата. Условията, на които следва да
отговаря работникът, а именно – да е член на ***, за да се ползва от изменението на КТД, се
преценяват към датата на изменението – кога то влиза в сила. С постановяването му през м.
август 2023г. изрично се казва, че влиза в сила считано от 01.01.2023г. Напълно нелогично,
необосновано и голословно, също лишено от всякаква правна логика е да се твърди, че се
изследват предпоставките дали служителят е бил член на *** към м. август 2023г. Датата на
влизане в сила на тази промяна е 01.01.2023г., а не 10.08.2023г. Непонятно защо ***,
извършвайки „буквално“ тълкуване, не стига до очевидния извод за датата на влизане в сила
на изменението, а именно: 01.01.2023г. Още по-голямо недоумение буди начинът на отказ
2
без да е поискано автентично тълкуване от първостепенния разпоредител с бюджетни
средства, в случая МОН, и тогава да се вземе становище. Вместо това *** /вече в друг
персонален състав/ предизвиква ищцата да търси правата си по съдебен ред и наема адвокат,
комуто изплаща възнаграждение в размер на 1163,96 лева. Настоящият състав счита, че при
така осъщественото „частно“ процесуално представителство има данни за разходване на
обществени средства не по предназначение и в завишен размер. Поради това препис от
решението ведно с доказателствата за уговорения и заплатен адвокатски хонорар следва да
се изпратят на Националния инспекторат на образованието.
Единствените евентуално релевантни аргументи за недължимост на увеличеното
възнаграждение биха били неизпълнение на самите трудови задължения за посочения
период и реално неполагане на труд, изключващо приложението на чл. 128 КТ.
По размер исковете са доказани по приетата ССЕ. Дължимите брутни трудови
възнаграждения за периода за общо в размер на 1344,44 лева. Претендираното по чл. 222, ал.
3 КТ обезщетение, с оглед обективния си характер – лицето се е пенсионирало и
установеност по увеличения размер в ССЕ, се дължи както е посочено – в размер на 4074,10
лева.
Сумите се дължат ведно със законна лихва от подаването на исковете.
По разноските
С оглед изхода на делото и по направеното искане се следват разноски на ищцовата
страна. Същата доказва, че са сторени такива в размер на 830,00 лева адвокатско
възнаграждение, които подлежат на присъждане в цялост.
Ответникът дължи освен това да заплати по силата на чл. 78, ал. 6 ГПК държавна
такса върху уважените искове общо в размер на 216,74 лева и разноските – 280,00 лева за
изготвеното заключение, изплатено от бюджета на съда.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 270 вр. чл. 128, т. 2 от КТ *** *** *** – гр. ***
, с адрес : гр. ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г. А. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ***,
сумата 1344,44 /хиляда триста четиридесет и четири лв. и 44 стотинки/ лева, ведно със
законната лихва считано от 05.04.2024г. до окончателното изплащане, представляващи
неизплатена част от дължимо брутно трудово възнаграждение за периода 01.02.2023г. –
18.04.2023г., както и на основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 270 вр. чл. 222, ал. 3 от КТ ДА
ЗАПЛАТИ сумата 4074,10 /четири хиляди седемдесет и четири лв. и 10 стотинки/ лева,
ведно със законната лихва считано от 05.04.2024г. до окончателното изплащане,
представляващи дължимо обезщетение при пенсиониране.
3
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК *** *** *** – гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на Г. А. К. с
ЕГН **********, сумата 830,00 /осемстотин и тридесет/ лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК *** *** *** – гр. *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийския районен съд сумата 216,74 /двеста и шестнадесет лв. и 74 стотинки/ лева
дължима държавна такса и 280,00 /двеста и осемдесет/ лева дължими разноски.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Препис от решението, ведно с препис на л. 26 – 28 от делото да се изпрати и на ***о на
адрес: гр. ***, бул. ***.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4