РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. гр. Хасково, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Николова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Даниела К. Николова Административно
наказателно дело № 20215640201242 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл.от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 1970-619 от 07.05.2020 г. на Директор на
ОД МВР-Хасково с което на И.Й.Д.. от гр.Хасково е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 300 лв. за извършено нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ .
Жалбата е подадена от И.Й.Д.. , който намира издаденото наказателно постановление
за неправилно и незаконосъобразно и при допуснати съществени процесуални нарушения.
Оспорва и по същество вмененото му деяние. Моли съдът да отмени наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и се представлява от упълномощен
представител адв.Т.Н. ,който поддържа жалбата и по изложените в нея доводи моли за
отмяна на НП .Претендира и за направените разноски по делото.
Административнонаказващият орган Директор на ОД на МВР-Хасково не се явява в
съдебно заседание,като изпраща упълномощен представител в лицето на гл.юрк.М. ,който
оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 23.04.2020 г. свидетелите И.П.П. и В. Д. Д. изпълнявали служебните се
задължения ,в качеството им на полицейски служители в РУ-Хасково. Извършвали контрол
по спазване на въведените в страната противоепидемични мерки, поради обявеното в
1
страната към този момент извънредно положение заради усложняваща се епидемична
обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 . По този повод и били въведени и
противоепидемични мерки, една от които задължавала всички лица, когато се намират в
закрити или на открити обществени места да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата.
Извършвайки обход на 23.04.2020 г. в централната градска част около 14:30 часа до
часовниковата кула в гр.Хасково полицейските служители установили лице , впоследствие
индивидуализирано като жалбоподателя И.Й.Д.. ,което не е покрило лицето си с маска
или друго защитно средство на обществено място . На място, на същата дата- 23.04.2020 г.
на жалбоподателят И.Д. бил съставен и връчен акт за установяване на административно
нарушение №1970-619 за нарушение по чл. 209а ал.1 от ЗЗ и Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г.на министъра на здравеопазването , който той подписал,без да
направи възражения . На 07.05.2020 г. наказващият орган Директор на ОД на МВР-Хасково
издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ на
жалбоподателя било наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лв.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на
свидетелите по акта И.П. и В.Д. , кредитирани изцяло като достоверни. При анализа на
гласните доказателства съдът възприе изцяло показанията на свидетелите по акта , които са
очевидци, извършили проверката и установили жалбоподателя на открито обществено
място ,без поставена защитна маска за лице или друго защитно средство.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна
и в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по
същество.
При издаването на акта за установяване на административно нарушение и на
атакуваното наказателно постановление съдът констатира допуснати редица съществени
процесуални нарушения, опорочаващи административно-наказателното производство.
Най – напред липсва изпълнение на задължението на наказващия орган да представи
доказателства за оправомощаване на св.И.П.П. за съставяне на актове за установяване на
административни нарушения по Закона за здравето, наказуеми по чл. 290а, ал. 1 от същия
закон, както се изисква с нормата на чл. 290а, ал. 3 от ЗЗдр. В тази връзка,следва да се има
предвид, че ако правомощията за наказващите органи произтичат по силата на закона
съобразно предвиденото в чл. 290а, ал. 4 от ЗЗдр, то материалната компетентност за
актосъставителите произтича пряко от закона само по отношение на държавните здравни
инспектори, като за останалите длъжностни лица, определени от директора на регионалната
здравна инспекция, за длъжностните лица, определени от директорите на областните
дирекции на Министерството на вътрешните работи, респ. за длъжностните лица,
определени от кметовете на общини е необходимо да има изричен акт за тяхното определяне
и оправомощаване. Нещо, което в случая не е установено по отношение на актосъствителя
2
И.П.П. , за да се прецени дали същият има качеството не просто на длъжностно лице от
състава на МВР, но и на такова, определено, съответно овластено за съставяне на актове за
установяване на административни нарушения по чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, като в
тежест на наказващия орган е да удостовери тази група факти, свързана с надлежната
материална компетентност.
Според въведените в съставения акт за установяване на административно нарушение
фактически твърдения, жалбоподателят е санкциониран за това, че на 23.04.2020 г., в град
Хасково до часовниковата кула не е покрил лицето си с маска или друго защитно
средство на обществено място ,с което е нарушил въведените противоепидемични мерки
със Заповед № РД – 01 – 197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, във връзка с
чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето. Отговорността на жалбоподателя, според твърденията в
акта е ангажирана за нарушаване на въведени противоепидемични мерки със заповед на
министъра на здравеопазването по чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, която правна норма, в
актуалната й редакция, касае обаче основанието за обявяване на противоепидемична
обстановка в страната, а не отделни мерки в тази връзка, още повече, че през процесния
период в сила в страната е било обявеното с Решение на Народното събрание на Република
България от 13.03.2020 г. извънредно положение. От друга страна, в редакцията на
цитираната разпоредба, приложима, съобразно действието на материалния закон по време се
налага и следният анализ, основан на съдържанието на чл. 63, ал. 1 ЗЗдр, съгласно която при
възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването да
въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. С
издадена на основание чл. 63 от Закона за здравето Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на
Министъра на здравеопазването са били въведени противоепидемични мерки на
територията на Република България. Тази заповед е допълнена, като е създадена т. 9, със
Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, в сила от 12.04.2020
г. до 26.04.2020 г., според която всички лица, когато се намират в закрити или на открити
обществени места (в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти,
паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) са длъжни да
имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал и др.). За целите на тази мярка
обществени са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и или са
предназначени за обществено ползване (в т. ч. всички места, на които се предоставят
обществени услуги). Именно това е и противоепидемичната мярка, която се твърди, че
жалбоподателят не е изпълнил. Доколкото нормата на чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето
обаче е с бланкетно съдържание и препраща към други актове, в случая заповед на
министъра на здравеопазването, то последната не само задължително следва правилно да се
посочи при правното квалифициране на нарушението, но и да се впише какви са
съответните въведени с нея противоепидемични мерки, които се твърди, че са нарушени. В
настоящия случай от страна на актосъставителя и наказващият орган в текстовата част на
двата акта е посочено ,че се нарушава Заповед №РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на
3
здравеопазването, която допълва Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., при което в последната
се създава именно т. 9, имаща посоченото в АУАН и НП съдържание. От правно значение в
случая са издадените Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. и Заповед № РД-01-197/11.04.2020
г. на Министъра на здравеопазването, тъй като именно те уреждат действащите към
инкриминираната дата противоепидемични мерки. Това са относимите актове към
извършеното от жалбоподателя деяние и именно те е следвало да намерят отражение в
издадения акт за административно нарушение и атакуваното наказателно постановление.
Затова и неправилното или непълно посочване на заповедта на министъра на
здравеопазването, която се твърди, че е нарушена води до неяснота относно
административното нарушение, вменено на нарушителя, поради бланкетния характер на
нормата на чл. 209а ал. 1 от ЗЗ и отговорността за неспазване на противоепидемични
мерки.Макар в случая да е налице необходимата конкретизация какво точно фактически е
било поведението на лицето, липсва конкретизация какви конкретни противоепидемични
мерки са нарушени, тъй като липсва и необходимото позоваване на относимата Заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г., която именно е допълнена цитираната от наказващия орган Заповед
№ РД-01-197 от 11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, откъдето да може да се
приеме, че е налице описано съставомерно поведение, в което се изразява и визираното
нарушение по чл. 42 т. 5 от ЗАНН. Изискването по този текст от закона се отнася до
задължението на контролните органи и конкретно на актосъставителя за посочване на
законните разпоредби, но не какви да е норми на закона, а нарушените. Нещо, което в
случая не е изпълнено, а това обосновава извода за допуснато съществено процесуално
нарушение при съставяне на акта за установяване на административно нарушение,което
следва да се квалифицира като съществено, съобразно относимия критерий за това, тъй като
е довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя, а така също препятства се
упражняването на контрол за законосъобразност. Отделно от това фактическото обвинение
,според изложеното в констативната част на АУАН и НП не кореспондира със състава на
нарушението по чл.209а ал.1,вр.чл.63 ал.4 от ЗЗдр. Според актосъставителя и наказващия
орган то се е изразило в непокриване на лицето с маска или друго защитно средство на
обществено място,а противоепидемичната мярка, която се твърди да е нарушена е за
непоставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал и др.)/т.9 от Заповед № РД-01-
124/13.03.2020 г.,вр. Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. и двете на министъра на
здравеопазването/. Следователно, всеки от коментираните по-горе пороци се явява
основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение
по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването. Посочената разпоредба чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, в редакцията към датата на
деянието предвижда, че се наказва с глоба от 300 до 1000 лева лице, което наруши или не
изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2 ЗЗ. От
друга страна в чл. 63, ал. 4 ЗЗ е уредено, че при обявена извънредна епидемична обстановка
4
министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки
по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за
отделна област.
Същевременно от тяхната словесна редакция е видно, че същите са бланкетни, като за
съдържанието на конкретната нарушена противоепидемична мярка препращат към
съответната заповед на министъра на здравеопазването, която съгласно чл. 63, ал. 11 от ЗЗ
представлява общ административен акт и подлежи на предварително изпълнение.
За да е спазен принципът за законоустановеност на административното нарушение и на
административната санкция съставът на дадено административно нарушение и
предвижданата за него санкция да са предвидени в нормативен акт.
В АУАН е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 209а ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от
ЗЗ, която е неотносима към настоящия случай, доколкото визира неизпълнение на
задължение за поставяне защитна маска или друго средство покриващо носа и устата. В НП
също е посочена ненадлежна правна квалификация на нарушението посредством
позоваването на разпоредбата на чл. 209а ал. 1 от ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ.Това е
така,защото въвеждането на противоепидемичните мерки е регламентирано в чл. 63, ал. 4,
ал. 7 и чл. 63а ал. 1 и ал. 2 от ЗЗ, а не в посочения чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, който предвижда
единствено, че при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от
епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване
живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична
обстановка.Посочването на правилната правна квалификация на нарушението е от
съществено значение с оглед гарантиране правото на санкционираното лице да узнае за
какво точно нарушение му е наложено административно наказание. Констатираното от съда
нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като нарушава правото на защита
на жалбоподателя - да разбере в какво точно деяние е обвинен и да реши как да се защитава
срещу него и представляват формална предпоставка за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да
бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН в тежест на
административнонаказващия орган, следва да бъдат възложени направените от
жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото
адвокат. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е 300 лева, което следва АНО
да бъде осъден да заплати на жалбоподателя.
Мотивиран така,съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №1970-619 от 07.05.2020 г. на Директор
5
на ОД на МВР-Хасково .
ОСЪЖДА ОД на МВР-Хасково , с адрес: гр. Х. ,бул. ********, да заплати на
И.Й.Д..,ЕГН- ********** от гр.Х. ************* сумата в размер на 300 лв.- разноски по
делото – адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Хасково, в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
6