Определение по дело №128/2020 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 138
Дата: 21 април 2020 г. (в сила от 29 април 2020 г.)
Съдия: Веселка Цокова Иванова
Дело: 20201400200128
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...

 

Врачанският окръжен съд, наказателно отделение, в съдебно  заседание на двадесет и първи април две хиляди и двадесета година, в състав:

 

   Председател: Веселка Иванова

                         

участието на секретаря Миглена Костадинова и прокурора Владимир Дилков, като разгледа докладваното от съдията ЧНД № 128 по описа за  2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба от л.св.И.Т.И., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода. В молбата се твърди, че осъденият е придобил това право, тъй като има добро поведение и са изпълнени целите и задачите, заложени в плана на присъдата. С оглед на това се прави искане молбата за условно предсрочно освобождаване да бъде уважена.

Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС и личното затворническо досие на л.св.И.И.. Допълнително е изискан и приложен план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС

Участието на осъдения в съдебното заседание е осигурено чрез видеоконферентна връзка по скайп. Същият  поддържа молбата си с изложените в нея доводи и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.

Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС, изразява становище за основателност на молбата по съображения, че осъденият е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание и с поведението си е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП-Враца дава становище за основателност на молбата за УПО и прави искане за уважаването й.

Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, приема следното:

Молбата е допустима, тъй като от влизане в сила на 05.11.2018 г. на предходния отказ за условно предсрочно освобождаване на л.св. И.И., постановен с определение № 637/26.10.2018 г. по ЧНД № 546/2018                                                                                                                                                                                                                                                                                                     г.   по описа на ОС-Враца, е изтекъл шестмесечният срок по чл.441 НПК.

Разгледана по същество тя е основателна по следните съображения:

 

 И.Т.И. е осъден с присъда № 33/23.09.1999 г. на ОС Враца по н.о.х.д. № 237/1998 г., за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, вр. чл.20, ал.2 НК на осемнадесет години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален режим  „строг“.

Л.св.И.И. е започнал да търпи наложеното му наказание от осемнадесет години  и шест месеца лишаване от свобода на 10.06.2002 г., като до момента е изтърпял фактически 17 години, 10 месеца и 11 дни, от работа му се зачитат 22 дни, от предварителен арест-5 месеца и 7 дни, или общо изтърпяното наказание е 18 години, 4 месеца и 10 дни. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 1 месец и 20 дни.

При това положение л.св.И. е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК. Следователно, налице е първата материално-правна предпоставка за приложение института на условното предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК.

На второ място съдът трябва да прецени дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне.

Приложените по делото писмени доказателства по чл.155 и чл.156 ЗИНЗС безспорно сочат, че л.св.И. се поправя и превъзпитава. От доклада за оценка на риска от рецидив и вреди, изискуем съгласно чл.155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив  е в средни граници -41 точки. Рискът от вреди по време на престоя за служителите на затвора и останалите лишени от свобода е среден, а рискът от вреди за обществото е висок и се определя от характера на извършеното престъпление и психиатричните проблеми на осъдения. С оглед констатираните дефицитни зони при осъдения И., като цели в плана за изпълнение на присъдата са заложени: подобряване на психическия и емоционален статус; снижаване на възникващите в ежедневието напрежения; създаване на правилна ориентация и поведенческа линия за безпроблемен престой; устройване на работа. При междинните оценки за л.св. И. рискът от рецидив запазва своите средни стойности, а рискът от вреди за обществото е понижен до среден.

В условията на затвора, за изтеклия период от изтърпяване на присъдата рискът от рецидив запазва своите средни стойности от 41 точки, което е на границата до ниския риск. Рискът от вреди за обществото е среден. Положителни промени са настъпили в зоните: отношение към правонарушението, взаимоотношения, злоупотреба с алкохол, междуличностни проблеми. Дефицитни зони все още остават емоционални проблеми и умения за мислене. Ресурсите, с които разполага л.св. И. са: подкрепата от страна на неговата майка, жилищно устройване, наличието на средно образование и професионалните му умения като заварчик.

Л.св. И. *** на 11.03.2010 г., като преди това е търпял наложеното му наказание в ЗО “Атлант“ гр.Троян. По време на пребиваването си в затвора Враца поведението му е белязано основно от характеровите му особености и психичното му заболяване "шизофренна психоза" – рядко контактува с други лишени от свобода, представата му за заобикалящата го действителност е объркана и неадекватна, живее в собствен свят. Въпреки това, л.св.И. поддържа линия на безпроблемно поведение, няма прояви на враждебност и агресия, напротив спазва линия на толерантно поведение и не влиза в конфликти с останалите лишени от свобода. Със служителите на затвора се държи уважително. Изпълнява разпорежданията им и спазва ограниченията, предвидени в ЗИНЗС Няма наложени наказания за извършени нарушения, нито награди. Не е ангажиран трудово поради здравословното му състояние и поради липса на подходящо работно място.

Лекуван е неколкократно в психиатрично отделение на СБАЛЛС-Ловеч, като последното му лечение е в периода от 13.09.2017 г. до 22.02.2018 г. След завръщането му в Затвора-Враца поведението му е по-адекватно. Въпреки объркания на моменти мисловен процес, все по-често показва свързано и логично мислене. В провежданите с него разговори споделя, че има желание да се устрои на работа, тъй като има професионален опит и умения като заварчик. Показва информираност за синовете си, затова как са устроени. Основна финансова и емоционална подкрепа получава от майка си, която редовно го посещава и проявява изключителна загриженост. Амбицирана е да го подкрепя и да направи всичко възможно за стабилизиране на неговото здравословно състояние, както и да подпомага неговата успешна ресоциализация.

Л.св.И. е положително настроен към плана на присъдата и изпълнява заложените в него цели и задачи. Все по-често посещава организираните общопенитенциарни мероприятия, а от м.октомври 2018 г. по свое желание е записан в курс за религиозна подкрепа "Християнски ценности", който посещава редовно до настоящия момент.

В обобщение становището на затворническата администрация е, че с цялостното си поведение и отношение към режимните изисквания, осъденият е дал достатъчно категорични доказателства за позитивна промяна в нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот при освобождаване.

При тези данни съдът приема, че към настоящия момент са налице и двете материално - правни предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.70, ал.1 НК – фактическо изтърпяване на повече от 1/2 от наказанието и наличието на убедителни доказателства за поправянето на осъдения, което обуславя предсрочното му условно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода в размер на 1 месец и 20 дни.

Съобразно разпоредбата на чл.70, ал.6 НК на осъдения следва да се определи изпитателен срок в размер на остатъка от неизтърпяната част от наказанието.

При  горните съображения и на основание чл. 440 НПК, Врачанският окръжен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

ОСВОБОЖДАВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО И.Т.И. ***, ЕГН **********, от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода, наложено му по н.о.х.д. № 237/1998 г. по описа на Окръжен съд гр.Враца, в размер на 18 години и 6 месеца лишаване от свобода, с остатък 1 месец и 20 дни.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.70, ал.6 НК на И.Т.И. изпитателен срок в размер на 1 месец и 20 дни.

Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред САС, като същото подлежи на незабавно изпълнение след изтичане срока на обжалване, освен ако е подаден частен протест, който не е в интерес на осъдения.

След влизане в сила на определението, препис от същото да се изпрати на Затвора-Враца и РС-*** за отметка в бюлетина за съдимост на осъдения.

 

                                                                   Председател: