Решение по дело №827/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи / ЗМВР/. Образувано е по жалба подадена от И. А. А. чрез адв. Г.К. против Заповед № ЗН-447/17.04.2024г. издадена от началника на Затвора Бургас I-ва категория с която на основание чл. 194, ал.2 т.1 ЗМВР, вр. с чл.197, ал.1 т.3 от ЗМВР, чл.200,ал.1 т.15 от ЗМВР и чл.204, т.4 от ЗМВР във вр. с чл.15, ал.1 т.3 от Закона за изпълнението на наказанията на задържането под стража на жалбоподателят е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, немотивирана и издадена при нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че началника за затвора е бил предубеден, тъй като при проведено изслушване било изразено предубедено отношение към жалбоподателя „че е извършил нарушението “, а протокола за изслушване бил предварително изготвен и е поискан отвод на началника, но същия не се е произнесъл по направеното искане. Твърди, че в заповедта липса конкретна правна норма която да е нарушена от жалбоподателят като разпоредбата чл. 194, ал.2 т.1 от ЗМВР е бланкетна норма и от нея не става ясно какво точно е нарушението на този закон или издадените подзаконови актове. Оспорва констатациите на АО, че не е бил в готовност да се яви незабавно по служба, тъй като е без униформено облекло или част от него“ и излага доводи за нарушено право на защита , тъй като не може да разбере кои разпоредби е нарушил като е използвал помещението за почивка съобразно ежедневната ведомост. Моли съдът да отмени заповедта. Претендира направените разноски.

В писмено становище ответникът по жалбата чрез пълномощника М.С. - старши юрисконсулт оспорва жалбата и сочи, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, в предвидената от закона форма и при спазване на материалния закон.Твърди, че не са били налице основанията за отвод на издалия заповедта и в заповедта се съдържат всички предвидени реквизити. Представя административната преписка. Моли съдът да отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателят поддържа жалбата и ангажира доказателства.

Ответникът – Н. на Затвора – Бургас, редовно призован чрез процесуалния представител юрисконсулт С. оспорва жалбата.

Жалбата е подадена в законния срок, от надлежно легитимирано лице имащо интерес от обжалване и е процесуално допустима.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че жалбоподателят И. А. А. заема длъжността младши надзирател II - ра степен в затворническо общежитие „Дебелт“ I-ва категория към Затвор – Бургас.

Предмет на оспорване е Заповед № № ЗН-447/17.04.2024г. издадена от началника на Затвора Бургас I-ва категория с която на И. А. А. е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца за това, че на 10.03.2023г. в 01.00ч. в помещение на корпус „Д“ младши инспектор И. А. спи, като е бил без униформено облекло и с деянието си мл.инспектор И. А. виновно е нарушил служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал.2 т.1 от ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове във връзка с допълнителните разпоредби на ППЗИНС § 1 т.3 „време за отдих“ е времето през което служителят възстановява трудовите си сили в зоните и обектите на отговорност, но е длъжен да изпълнява служебните си задължения в рамките на продължителността на наряда или дежурство.

Заповедта е изготвена в писмена форма и на основание чл. 194, ал.2 т.1 ЗМВР, чл.197, ал.1 т.3 от ЗМВР, чл.200, ал.1 т.15 от ЗМВР и чл.204, т.4 от ЗМВР във вр. с чл.15, ал.1 т.3 от Закона за изпълнението на наказанията на задържането под стража на И.А. е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца и служителя е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по тежко дисциплинарно наказание – „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години на основание чл.201 от ЗМВР.

По делото е представена докладна записка № ДЗ-2510/11.03.2024г. изготвена от мл.експ. Д. Д. Н. – командир на отделение в ЗО „Дебелт“ до началника на затвора, в която е посочено, че на 10.02.2024т. в 01.00ч. на територията на ЗО „Дебелт“ е извършена проверка от старши комисар Я. Ж., главен инспектор Ж. И. и главен инспектор Д. М. и е констатирал заедно със старши комисар Я. Ж., че мл.инсп. М. Н., мл.инсп. К. Л., мл. инсп. Д. М., мл.инсп. И. А., мл.инсп. Т. А. се намират в корпус „Д“ и спят без униформено облекло. Н. така представената докладна записка е поставена резолюция на 12.03.2024г. с която на н-к сектор ЗО „Дебелт „ е разпоредено „ да се извърши проверка и снемат обяснения от служителите“. Представена е ежедневна ведомост на служителите от надзорно-охранителния състав за 09.03.2024г. в която е отбелязано, че И. А. е постови надзирател на пост № 4 от 20.00ч. до 00.00ч. и от 01.20.ч. до 08.00, почивка от 00.00ч. до 01.30ч.

След докладната записка е изготвена Справка от гл.инспектор Н. С. – началник на сектор ЗО „Дебелт“ в която е посочено, че за времето от 20.00ч. на 09.03.2024г. до 08.00ч. на 10.03.2024г. постови надзирател на пост № 4 в ЗО „Дебелт“ е мл.инсп. И. А., който в 22.00ч. е преустановил действието на поста, за времето от 00.00ч. до 01.30ч. е бил в почивка и в 06.00ч. е възстановил поста. Посочено е, че от камерите за видеонаблюдение е установено, че около 00.00ч. И. А. и други описани в справката инспектори се отправят към корпус „Д“ за използване на предвиденото време за почивка и в 01.00ч. е извършена проверка и комисар Я. Ж. заедно с дежурния командир на отделение мл.експерт Н. констатират, че служителите „спят без униформено облекло“. Н. тази справка на 22.03.2024г. е поставена резолюция „за изготвяне на покани за изслушване, ДН „порицание“ за срок 1 год.“

В преписката се съдържа писмена покана с рег. № ДЗ – 3022/25.03.2024г. за изслушване отправена от началника на затвора до жалбоподателят с определена дата за изслушване - 29.03.2024г. в 10.00ч. в кабинета на началника на затвора. Поканата е връчена на жалбоподателя на 28.03.2024г. Представен е и Протокол за изслушване с рег. № ДЗ-3102/27.03.2024г. видно от който на 08.04.2024г. в 09.30ч. е „изслушан“ И. А. в присъствието на инспектор А. С. в който протокол е отбелязано, че И. А. оспорва извършеното от него нарушението на служебната дисциплина. Отбелязано е, че на изслушването присъства и адв. Г.К., която е записала в протокола „ настоящия протокол е изготвен преди изслушването на И. А.“.

До жалбоподателят е отправена и Покана за даване на допълнителни обяснения или възражения в срок от 24ч. от връчване на поканата като са посочени и конкретни въпроси на които да отговори жалбоподател в писмените си обяснения. Поканата е връчена на И. А. на 08.04.2024г. т.е. непосредствено след като е бил изслушан. Н. същата дата – 08.04.2024г. жалбоподателя е депозирал допълнителни писмени обяснение и възражения. В същите, като е възразил срещу начина на водене на проверката – тенденциозно, необективно и предубедено е поискал отвод на началника на Затвора Бургас. В писмените обяснения посочва, че е легнал да почива и оспорва да е бил по бельо, а сочи, че само е свалил якето от полар и разкопчал колана на панталона. Твърди че никога не му е представяна заповед, инструкция, правилник или указания от които да е ясно в какво облекло следва да осъществява полагащата се почивка по време на дежурство.

Началникът на затвора е приел, че е извършено нарушение от И. А. А. и е издал Заповед № ЗН-447/17.04.2024г. с която на основание чл. 194, ал.2 т.1 ЗМВР, чл.197, ал.1 т.3 от ЗМВР, чл.200,ал.1 т.15 от ЗМВР и чл.204, т.4 от ЗМВР във вр. с чл.15, ал.1 т.3 от Закона за изпълнението на наказанията на задържането под стража на жалбоподателят е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца.

Произнасяне по искането за отвод на началника няма.

В хода на съдебното производство е разпитан св.М. който свидетелства, че е присъствал при извършване на проверката от началника на затвора и също му е наложено дисциплинарно наказания. Сочи, че след като командира на отделението е определил кой кога ще почива, той и И. се отправили към корпус „Д“ в една от стаите където изпълнявали времето за почивка, като Ивайло си свалил якето и обувките и легнал. След известно време видели, че лампата светва и че някой се качва по стълбите и станали при което в стаята влезнал началника и започнал да ги обвинява, че спят и са по бельо. Времето им за почивка било прекъснато и се върнали по постовете обратно.

При така установената фактическа обстановка настоящия състав счита , че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушение и жалбата е основателна.

Оспорваната заповед е издадена от компетентни орган. В разпоредбата на чл.15, ал.1 т.3 от ЗИНЗС са определени правомощията на началника на затвора, като в т.3 е регламентирано налагането на дисциплинарни наказания, поради което съдът приема, че Началникът на Затвора Бургас е компетентен да издава заповеди за налагане на наказанието „порицание“ по чл. 197, ал.1 т.3 от ЗМВР.

Дисциплинарното производство е започнало без издаване на изрична заповед, в съответствие с разпоредбата на чл. 308 от ЗМВР, която предвижда, че при наличието на извършено дисциплинарно нарушение по чл.198-202 или по чл. 203, ал.1 т.1 дисциплинарното производство може да започне без издаване на заповед и в този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението и това е докладната записка. Жалбоподателят е наказан за нарушение по чл. 194,ал.2 т.1 от ЗМВР и е налице хипотеза при която писмена заповед за образуване на производство не се издава и не се определя дисциплинарно разследващ орган / в този смисъл Решение № 11808/06.10.2017г. на ВАС по адм.дело № 4869/2016г., V отд./

Видно от представения Протокол за изслушване на свидетел, изслушването е проведено на 08.04.2024г. в 9.30ч. в кабинета на началника на затвора, а същия протокол е с регистрационен номер ДЗ-3102/27.03.2024г. и този рег.няма друго обяснение освен че протокола е изготвен преди изслушването, като няма пречка същия да бъде подготвен с възможност за внасяне на промени и записване изявленията на служителя и защитата. В протокола е посочено /подчертано/, че И. А. оспорва извършеното от него нарушение на служебната дисциплина и никакви допълнителни изявления на жалбоподателя не са отразени, макар целта на изслушването е именно да се даде възможност на служителя да изложи своята версия и гледна точка, да оспори или не твърденията за извършено от него нарушение и посочи причина за извършеното, за да може наказващия орган да прецени всички факти и обстоятелства преди да прецени следва ли да наложи дисциплинарно наказание, което налага извода за съвсем формален подход в производството.

Следващото съществено процесуално нарушение според настоящия състав е липсата на произнасяне по направеното искане за отвод на началника на затвора, което съда счита за недопустимо. Без значение дали дисциплинарно наказващия орган е счел, че това искане е неоснователно, същия дължи произнасяне, като изложените мотивите биха дали възможност на съда да извърши проверка и прецени основателно ли е искането за отвод и нарушен ли е принципа за безпристрастност. Принципа за безпристрастност по смисъла на чл. 10, ал.2 от АПК е общ принцип в административното производство, каквото е и производството по налагане на дисциплинарна наказания по ЗМВР. Настоящия състав счита, че този принцип е приложим във всяко дисциплинарно производство, а не само в дисциплинарното производство при допуснати тежки дисциплинарни нарушения, с оглед неговата универсалност в административното производство. Затова и задължително АО дължи произнасяне по направеното искане за отвод, още повече че началника на затвора е след лицата извършили проверката и по късно съответно е действал в качеството си на дисциплинарно наказващ орган и от това са възникнали съмнения относно неговата безпристрастност, тъй като вече е формирано мнение относно извършеното нарушение. В представената преписка не се съдържат сведения събрани от други лица имащи отношение към нарушението, а единствено се съдържа докладна записка, справка и ежедневна ведомост. В същото време напълно формално е извършено изслушването на жалбоподателя в дисциплинарното производство, като неотразяване в него на изявления на „изслушвания“, също води до извод за нарушаване принципа на безпристрастност по смисъла на чл10, ал.2 от АПК.

Относно приложението на материалния закон, съдът съобрази следното:

Дисциплинарната отговорност е лична съгласно чл. 194, ал.4 от ЗМВР и следва да се ангажира само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение и неговото авторство. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието – действие или бездействие което е извършило, а от обективна страна следва да се докаже противоправност на това деяние, че е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, а от субективна страна следва да е налице вина на дееца – умисъл или непредпазливост. За да е законосъобразен актът с който се налага дисциплинарно наказание, следва да се установят посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е направил правилна преценка и да е изложил мотиви за всеки от тях.

Разпоредбата на чл. 210, ал.1 от ЗМВР сочи, реквизитите на заповедта с която са налага дисциплинарно наказание и тя трябва да съдържа: извършителят, мястото, времето и обстоятелствата при които е извършено нарушението, разпоредбите които са нарушени, доказателства въз основа на които то е установено, правното основание и наказанието което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

Настоящия състав намира, че заповедта не съдържа всички реквизити посочени чл. 210, ал.1 от ЗМВР. Един от задължителните реквизити на заповедта е точното посочване на разпоредбите които са нарушени, като в обжалваната заповед липсва ясно посочване на разпоредбите на закона които е нарушил жалбоподателят и в тази връзка са основателни доводите изложени в жалбата, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като няма посочена конкретна правна норма която е нарушена. От една страна в заповедта се сочи, че при проверка е констатирано, че в 01.00ч. в помещение на корпус „Д“, младши инспектор И. А. „спи като е бил без униформено облекло /по бельо/“ и с деянието си младши инспектор И. А., виновно е нарушил служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР — „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове“... във връзка с допълнителните разпоредби на ППЗИНЗС §1. - По смисъла на този правилник: т. 3 - „Време за отдих“ е времето, през което служителят възстановява трудовите си сили в зоните и обектите на отговорност, но е длъжен да изпълнява служебните си задължения в рамките на продължителността на наряда или дежурството, и т. 6 - „Време за хранене“ е период от време през наряда, което ръководителят определя на служителите за хранене, без да бъдат прекъсвани изпълняваните задължения, и се зачита за отработено време“, но не се сочат обаче кои конкретни разпоредби са нарушени от жалбоподателят.Нормата на чл. 194, ал.2 т.1 изисква да бъдат конкретизирани нарушените разпоредби. Освен това в така описаното нарушение, не е отразено, че времето в което жалбоподателят „ спи без униформено облекло“ е времето в което ползва почивка – времето за отдих. След като АО приема, че нарушението което е извършено, е че И. А. е бил „без униформено облекло“ във времето за отдих, квалифицирайки нарушението като такова по чл.194,ал.2 т.1 от ЗМВР, административния орган е следвало да се посочи кои разпоредби на закона или друг нормативен акт са нарушени, т.е. тези разпоредби които не позволяват на жалбоподателя да бъде без униформено облекло по време на почивката. Тази непълнота не може да бъде запълнени в друг етап на производството. Съобразно чл. 194, ал.2 т.1 от ЗМВР дисциплинарни нарушения са неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, а от заповедта не става ясно неизпълнение на кои точно разпоредби има предвид за да се приеме че е извършено нарушение по чл. 194, ал.2 т.1 ЗМВР. Отново в заповедта обаче се сочи, „ за да изпълняват служебните си задължения, служителите от надзорно-охранителния състав трябва да бъдат облечени в установената униформа и снаряжение. Когато служителите ползват „Времето за отдих“, целта е те да възстановят трудовите си сили, но са длъжни да изпълняват служебните си задължения в рамките на продължителността на дежурството. В конкретния случай, мл. инспектор А. при необходимост не е бил в готовност да се яви незабавно на пост, тъй като е без униформено облекло или част от него. Когато служителите ползват „Времето за хранене“, това е период от време през наряда, което се ползва за хранене, но без да бъдат прекъсвани изпълняваните задължения, и се зачита за отработено време. В конкретния случай за мл. инспектор Атанасов може да се отчете, че е прекъснал изпълнението на служебните си задължения, тъй като е бил без униформено облекло или част от него“. Така в обжалваната заповед се сочи осъществен друг състав, различен от предвидения в чл. 194, ал.2 т.1, а именно нарушение на служебната дисциплина по чл.194, ал.2 т.2 от ЗМВР. Прави впечатление, че в писмения отговор на жалбата, че сочи, като дисциплинарно нарушение посочено в заповедта - „ на 10. 03.2024г. при необходимост от повикване за да изпълнява служебните си задължения, служителят не е в готовност незабавно да се яви по служба, тъй като е без част от униформеното облекло, като по този начин е допуснал нарушение на служебната дисциплина. Това соченото друго нарушение на служебната дисциплина „прекъсване изпълнение на служебните задължения“, внася объркване и неяснота за това с извършените от жалбоподателя действия кой състав е осъществен.

Налице е според настоящия състав неяснота относно това за какво е ангажирана административнонаказателната отговорност, като не се очертава по необходимия категоричен начин предмета на доказване в производството, което не позволява да се формират категорични изводи от фактическа и правна страна.

По изложените съображения, настоящия състав счита, че обжалваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Своевременно е направено искане за присъждане на разноските и е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представен е списък на разноските в който са включени д.такса в размер на 10лв. и адв.възнаграждение в размер на 750лв. Съдът намира, че възнаграждението не е прекомерно С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал.1 от АПК, Затвора Бургас при ГД „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието следва да бъде осъден да заплати на И. А. А. сумата

Мотивиран от изложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № ЗН-447/17.04.2024г. издадена от началника на Затвора Бургас I-ва категория с която на основание чл. 194, ал.2 т.1 ЗМВР, чл.197, ал.1 т.3 от ЗМВР, чл.200,ал.1 т.15 от ЗМВР и чл.204, т.4 от ЗМВР във вр. с чл.15, ал.1 т.3 от Закона за изпълнението на наказанията на задържането под стража на И. А. А., [ЕГН], мл.инспектор, надзирател II-,а степан в затворническо общежитие „Дебелт“ I – ва категория към Затвор Бургас е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

Осъжда Затвора Бургас при ГД „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието да заплати на И. А. А., [ЕГН] сумата от 760 /седемстотин и шестдесет/ лева направени разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.