№ 64
гр. Варна, 20.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно
гражданско дело № 20213100502793 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:21 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивниците М. Ж. КЮЧ. и СТ. В. КЮЧ., редовно призовани, не се явяват.
Представляват се от адв.Висилина К., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Въззиваемите страни М. Ж. Ж. и К. Н. Ж., редовно призовани, не се явяват.
Представляват се от адв.Л.Ш., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
АДВ.К. : Да се даде ход на делото.
АДВ.Ш. : Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба на М. Ж. КЮЧ. и СТ. В. КЮЧ., чрез пълномощник- адв. В.К. - ШАК срещу
решение № 262407/02.08.2021г. постановено по гр.д.№ 6928/2020г. по описа на Варненския
районен съд, с което е прието за установено между страните по делото, че М.Ж. и К. Н. Ж.
са собственици на 247 кв.м. реална част от ПИ с идентификатор 38354.501.620, целият с
площ от 914 кв.м., защрихована в зелен цвят, на приподписаната от съда скица, неразделна
част от решението, както и на разположената върху тази реална част хамбар с площ от 28
1
кв.м. с идентификатор 38354.501.620.5, с административен адрес: с.Константиново,
ул.“Васил Левски“№20, на основание чл.124 ГПК. В жалбата са изложени оплаквания за
неправилност на обжалваното решение. Счита се, че съдът не е съобразил императивната
разпоредба на чл.200 ЗУТ, съгласно която е недопустимо да се придобие по давност реална
част от УПИ в границите на СО, без за тази реална част да са налице изискванията на чл.19
ЗУТ. Излага се, че от доказателствата по делото се установява, че процесната реална част не
отговаря на изискванията на чл. 200, ал.2 ЗУТ и чл.59 ЗТСУ/отм./ за минимална площ от 500
кв.м. и лице, за да може същата да се обособи като самостоятелен парцел. По отношение на
изградения в процесната реална част хамбар от доказателствата по делото безспорно се
установява, че същият попада в имота на въззивниците и е владян от тях през целия период
от време след получаване дарението на недвижимия имот през 1994г. Иска се отмяна на
решението и постановяване на ново, с което искът да се отхвърли като неоснователен.
Претендират присъждане на разноските по делото.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемите страни не са подали отговор на жалбата.
АДВ.К.: Запозната съм с определението, с което е направен доклада на въззивната
жалба и нямам възражения по него. Поддържам въззивната жалба. Няма да соча
доказателства. Представям договор за правна защита и съдействие.
АДВ.Ш. : Оспорвам жалбата. Няма да соча доказателства. Представям списък с
разноски по чл. 80 ГПК.
Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените списъци с разноски
и доказателства за извършването им, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото представените списъци с разноски и доказателства за
извършването им.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа
страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ.К.: Моля да уважите въззивната жалба, като отмените решението на
първоинстанционния съд постановено по гр.дело №6928/2020г. по описа на ВРС, 50 -ти
състав и постановите решение, с което да отхвърлите предявения иск от ищците по
първоинстанционното производство М. Ж. Ж. и К. Н. Ж., като неоснователен и недоказан.
2
Подробни съображения съм изразила във въззивната жалба. Считам, че
първоинстанционното решение е порочно поради грубо нарушение на материалния закон и
поради необоснованост. Посочила съм във въззивната жалба две решения на ВКС в този
смисъл, но са налични и още решения на ВКС, т.е. считам, че е налице трайна практика на
ВКС, според която при тълкуване на императивната разпоредба на чл.200 от ЗУТ не може да
се придобива по давност реална част от УПИ в границите на селищно образование, без тази
реална част да отговаря на изискванията на чл.19 от ЗУТ. Считам, че в настоящия казус
реалната част, която ищците по първоинстанционното производство претендират да е
собствена поради придобивна давност не може и не следва да се тълкува по този начин
разпоредбата на чл.200 от ЗУТ, тъй като в случая са урегулирани и двата имота, както този
на моите доверители, така и на съседния на въззиваемата страна. Урегулирането е станало
през 1974г. със заповед на Председателя на ИК на Градския народен съвет със съответната
заповед, посочила съм и заповедта. Същото важи и за хамбара, тъй като той е в имота на
моите доверители. Изцяло оспорвам решението и моля да бъде отменено. Моля да ни
присъдите и направените разноски за двамата ми доверители, включително адвокатски
хонорар и платената от нас държавна такса за настоящото производство. В условията на
евентуалност правя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна.
АДВ.Ш.: Практиката посочено по чл.200 от ЗУТ щеше да е вярна ако фактическата
обстановка по делото беше такава каквато се твърди от ответната страна, но в конкретната
ситуация и факти сочат на прилагане на изискванията на чл.19 от ЗУТ, т.к. реална част от
УПИ може да бъде придобивана по давност и ако срокът на владение е изтекъл преди 1973г.,
т.е. преди влизането в сила на ЗУТ, или ако е осъществено владение в продължение на 10
години след приемането на ЗУТ, но при условие, че владяната част от поземления имот
може да се обособи като самостоятелен УПИ, или по реда на чл.19, като тази част се
присъединява към съседен имот, а оставащата част отговаря на изискванията на чл.19 от
ЗУТ. В този смисъл към този момент в първоинстанционното производство първо, че
изобщо не са правени такива възражения, каквито сега се навеждат в жалбата и второ
фактическата обстановка се различава от твърдяната, като именно тези 247кв.м. се
присъединяват към имота на моите доверители, а оставащата част от имота на ответниците,
която съгласно регулационните планове е 900 кв.м. отговаря на изискванията за
самостоятелен парцел. Площта е 662кв.м. която остава, лицето на парцела остава не
променено, то е такова каквото е било и преди завеждането на иска. В този смисъл всички
тези разсъждения по отношение на самостоятелност на парцела не са валидни и са
неотносими към настоящия казус. По отношение на хамбара, не са наведени възражения за
това, че не са верни, не са истински или са противоречиви. Показанията, които са дадени в
първоинстанционното производство са изключително убедителни. Съдът е обосновал
решението си и е изложил становище, защо дава вяра на тези свидетелски показания. Още
повече, видно от всички приложени скици на вещото лице и предварителни писмени
доказателства е видно, че достъпът до този хамбар се осъществява единствено и само от
имота на моите доверители, по изградени стълби, то е на височина. Никакъв достъп през
всичките тези години от 1992г. не са имали ответниците спрямо този хамбар. В този смисъл
3
Ви моля да потвърдите решението, като правилно и законосъобразно и да ни присъдите
направените разноски.
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.29часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4