РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Етрополе, 17.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Цветомир Ц. Цветанов
при участието на секретаря Сияна Мл. Манчева-Василева
като разгледа докладваното от Цветомир Ц. Цветанов Гражданско дело №
20231830100275 по описа за 2023 година
Производството е по предявени искове с правно основание чл. 258 ал.1 вр. чл.262
ал.2 предл.1-во от ЗЗД, чл.93 ал.2 изр. 2-ро вр. чл.86 ал.1 ЗЗД и при условията на
евентуалност, иск по чл.59 от ЗЗД.
В РС-Етрополе е постъпила искова молба с вх.№1368 от 03.08.2023 г. от С. А. Ю., от
с.Т., общ. П., обл.С., чрез адв.Т. Ц.-САК против Р. Р. Х., от гр.Е., с цена на иска 1 200 лева,
представляваща размера на двойния задатък по договор за изработка от 31.03.2023 год., и
при условията на евентуалност 600.00 лева, представляващи сума, с която ответникът се е
обогатил неоснователно.
В молбата се твърди, че на 29.03.2023 година, ищецът забелязал обява в социалната
платформа Фейсбук за изработка на дървени маси и пейки на Фейсбук страница – „М.“, като
на обявата бил оставен и телефонен номер - +*************0. На същата дата позвънил на
посочения номер, на който отговорил ответникът. Чрез приложението Вайбър, изпълнителят
е дал данни за мебелите, които следва да изработи, своите данни, размера на задатъка и своя
телефон. Ищецът поръчал два комплекта, всеки състоящ се от 2 бр. пейки с маса на 1,60 м.
без лак, 90 см. Широчина на плотовете и облегалка с два детайла. Параметрите са
потвърдени от изпълнителя, като е уговорен задатък за изработка в размер на 600 лева.
Ищецът предал сумата на лицето Д.Х., който чрез Изипей, превел сумата на ответникът.
Твърди се, че уговорили крайна дата за изпълнение на поръчката до 23.04.2023 година.
Поръчката не била изпълнена, като ответникът отказал да върне и заплатеното капаро.
Моли ответника да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 1 200 лева,
представляваща размера на двойния задатък по договор за изработка от 31.03.2023 год.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
плащане на присъдената сума и при условията на евентуалност да му заплати сумата от
600.00 лева, представляващи сума, с която ответникът се е обогатил неоснователно.
1
В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от ответника. В същия се
оспорва основателността на предявения иск. Твърди се, че твърденията в исковата молба не
кореспондират с релевантните данни по делото. Счита направените доказателствени искания
за неотносими към предмета на спора.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез адв.Т. Ц. моли предявеният иск
да бъде уважен изцяло.
В съдебно заседание ответникът Р. Х., редовно призован, не се явява и не се
представлява. С писмени бележки оспорва предявените искове.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В хода на производството са приети писмени доказателства, които не са оспорени по
надлежния ред от ответната страна, от които се установява, че във връзка с публикувана
обява за изработка на дървени маси и пейки на Фейсбук страница – „М.“, с оставен
телефонен номер - +***************0, ищецът влязъл във връзка и провел телефонни
разговори с ответника, като се договорили за изработка на посочените по-горе изделия.
От заверени копия на комуникация в приложението „Вайбър“ се установява, че
изпълнителя посочил имената си, ЕГН, телефон за връзка, размер на капаро от 600 лева,
платимо по „Изипей“, технически данни, вид, модел и количество на дървените маси и
пейки, описани като „два комплекта дървени маси и пейки с размери 1,60м., без лак, на 90
см. ширина на плотовете и облегалки с два детайла“.
От Разписка №0100018327219847/31.03.2023 год. /л.14/ се установява, че на същата
дата св.Д.С.Х., чрез „Изипей“ наредил сумата в размер на 600.00 лева с получател Р. Х.,
ЕГН-**********, с отбелязването, че паричния превод представлява „капаро“.
Снимка на разписката, била изпратена, чрез приложението „Вайбър“ на ответника.
От съдържанието на кореспонденцията между страните по делото се установява, че
по отношение на срока за изработка, ищецът заявява – „дано до 19ти да станат“, на което
ответникът отговаря „правим всичко възможно, но не ви обещавам, може три четири дена да
е след тази дата“. От кореспонденция, проведена на 25-ти април 2023 год. се установява, че
ответника не отговорил на телефонно позвъняване на ищеца, като му отговаря, че след
Гергьовден „ще е готов“, което не „устройва“ ответника, защото му е прекалено късно. На
същата дата ищецът изпратил съобщение с текст да му бъдат върнати парите, като посочил
трите си имена, ЕГН и телефонен номер.
По делото не са ангажирани доказателства за връщане от страна на ответника на
сумата в размер на 600 лева, преведени като „капаро“ във връзка с изработката на
процесните изделия.
От показанията на св.Д.С. Х., които съдът кредитира изцяло, т.к. същите
кореспондират с останалите доказателства се установява, че с ищеца се познават от 7-8
години, като същия го помолил да преведе чрез „Изипей“ сумата в размер на 600 лева,
2
представляваща капаро за изработка на пейки и маси. Ищецът поръчал същите на лице с
име „Р.“ във връзка с обява във „Фейсбук“.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът е сезиран с предявени искове с правно основание чл. 258 ал.1 вр. чл.262 ал.2
предл.1-во от ЗЗД, чл.93 ал.2 изр. 2-ро вр. чл.86 ал.1 ЗЗД и при условията на евентуалност,
иск по чл.59 от ЗЗД.
Съдът приема, че предявеният главен иск е допустим, но същия е неоснователен по
следните съображения:
След преценка на писмените и гласни доказателства по делото съдът прие, че
страните са сключили договор за изработка на „два комплекта дървени маси и пейки с
размери 1,60м., без лак, на 90 см. ширина на плотовете и облегалки с два детайла“. Съгласно
чл.258 от ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи
нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение.
Съдът приема за доказано, че при условията на чл.93 ал.1 от ЗЗД - „Задатъкът служи
за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение“ и съгласно
уговорка между страните, ищецът, чрез св. Д. Х. превел уговорената сума в размер на 600
лева „капаро“ на ответника. За съдебния състав е несъмнено, че ответникът е лицето, с което
ищецът е провел договарянето, т.к. в кореспонденцията по „Вайбър“, същия е посочил свои
лични данни и телефонен номер за връзка.
Безспорно е, че до изпълнение на договора не се стигнало, поради което ответникът
предложил да върне преведеното му „капаро“, но въпреки, че ищецът му предоставил своите
лични данни и телефонен номер, за връщане на сумата от 600 лева не се ангажираха
доказателства.
Съдът приема, че липсват безспорни доказателства за уговорен срок за изпълнение на
договора за изработка. От представената кореспонденция е видно, че е налице по-скоро
изразено желание от ищеца „дано до 19ти да станат“ /за съдът е ясно, че се касае за
19.04.2023 год./, но не и категорично уговорен срок за изпълнение на поръчката. Дори след
като ответникът отговорил, че „може да се забави три-четири дни след тази дата“, ищецът не
възразил. Едва след неизпълнение и на тази „уговорка“, ищецът поставил условие да му
бъдат върнати парите.
За основателността на претенцията по реда на чл.93 ал.2 изр. 2-ро от ЗЗД – „Ако
задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при
отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер“, съдът счита, че обуславящо е
наличието на изрично уговорен срок за изпълнение между страните. Съгласно разпоредбата
на чл.262 ал.2 предл. 1-во от ЗЗД - „Ако стане явно, че изпълнителят няма да може да
изпълни в срок работата … , поръчващият може да развали договора, като има право на
обезщетение по общите правила. Т.е. претендираното обезщетение за неизпълнение в срок
би било основателно, ако в хода на производството бе доказано по несъмнен начин, че
страните са договорили краен срок за изработка на процесните изделия. Доказа се, че такъв
не е уговорен в началото на преговорите, както и след превеждане на капарото. Посочената
3
дата „19-ти април“ е „спомената“ от ищеца в писмената кореспонденция като желана от
него, с оглед организирано на тази дата мероприятие, но същата не е задължила изрично
изпълнителя, т.к. той самия е заявил, че може да се забави „три-четири“ дни, на което
първия не е възразил.
По изложените съображения главният иск искове с правно основание чл. 258 ал.1 вр.
чл.262 ал.2 предл.1-во от ЗЗД, чл.93 ал.2 изр. 2-ро вр. чл.86 ал.1 ЗЗД следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
С отхвърлянето на този иск се осъществява вътрешно процесуалното условие да
разглеждане на втория-евентуален иск за връщане на получената от ответника сума, като
дадена при липса на основание.
Именно това твърди ищеца, като предявява при условията на евентуалност своя иск
да неоснователно обогатяване, считайки, че с превеждане на ответника на сумата в размер
на 600 лева, същия се е обогатил без правно основание.
След като при разглеждане на главния иск съдът прие, че сумата от 600 лева е излязла
от патримониума на ищеца и е получена от ответника, но не са налице доказателства за
връщането й в двоен размер, ищецът всъщност е установил подлежащите на доказване от
негова страна факти.
В тежест на ответника, който оспорва иска по чл. 55 от ЗЗД, бе да установи
евентуално наличие на правно основание за получаване на сумата или на такова – да я
задържи и да не я връща на ищеца.
Установи се, че сумата от 600 лева е получена от ответника, като същия се е обогатил
с нея без правно основание.
С оглед горното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 600 лева, с която се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва върху
същата, считано от 03.08.2023 година-датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски по делото. Със списък на разноските по чл.80 от ГПК
/л.20/ се претендират сумите 650 лева за адвокатско възнаграждение и 100 лева за държавна
такса. Т.к. по делото е внесена държавна такса в размер само на 50.00 лева, тази претенция е
частично основателна и следва да бъде уважена в общ размер от 700.00 лева, от които 650
лева за адвокатско възнаграждение и 50.00 лева за държавна такса.
При провеждане на единственото по делото съдебно заседание, от пълномощника на
ищеца са представени два броя договори за правна защита и съдействие - /л.55/, касаещ
договор за правна защита от 21.03.2022 год. за 200.00 лева и договор за правна защита и
съдействие от 15.08.2023 год. за 200.00 лева /л.56/. Съдът намира представения договор за
правна защита от 21.03.2022 година за неотносим към настоящия спор, т.к. е видно, че е
съставен повече от една година преди образуване на делото, поради което и разноски по
същия не следва да бъдат присъждани. Следва да бъде уважен договор за правна защита и
съдействие от 15.08.2023 год. за 200.00 лева, при което ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца общо разноски по делото в размер на 900.00 лева.
4
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от С. А. Ю., ЕГН-**********, от с.Т., общ. П.,
обл.С.против Р. Р. Х., ЕГН-**********, от гр.Е., ул.“К., с който иска ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата в размер на 1 200 лева, представляваща размера на двойния
задатък по договор за изработка от 31.03.2023 год., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане на присъдената сума.
По предявения при условията на евентуалност иск по чл. 59 от ЗЗД:
ОСЪЖДА Р. Р. Х., ЕГН-**********, от гр.Е., ул.“К. да заплати на С. А. Ю., ЕГН-
**********, от с.Т., общ. П., обл.С. сумата в размер на 600.00 /шестстотин лева/, с която се е
обогатил неоснователно, ведно със законната лихва, считано от 03.08.2023 година-датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Р. Р. Х., ЕГН-**********, от гр.Е., ул.“К. да заплати на С. А. Ю., ЕГН-
**********, от с.Т., общ. П., обл.С. сумата в размер на 900.00 /деветстотин лева/ разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на съобщение
пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
5