Р
Е Ш Е Н И Е
№
16
гр. Разград, 05.02.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора СЕЗГИН ОСМАНОВ като разгледа адм. дело № 226 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 284
и сл. ЗИНЗС във вр. с § 49 ПЗР към ЗИДЗИНЗС (ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от
7.02.2017 г.) във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
Постъпила е искова молба от Г. А.
Ч. от гр. Р., който твърди, че по мярка за неотклонение задържане под стража е
бил настанен в Ареста в гр. Русе на 21.01.2010 г. с прекъсвания до 12.11.2010
г. Ответникът не му осигурявал свободен достъп до телефона без надзирател,
достъп до лавка за снабдяване с храна, а получаваната храна била с лошо
качество и без топла напитка, не му осигурявал задължителен преглед от лекар –
специалист след транспортирането му от затвора, необходимите 4 кв.м. площ в
килията, постоянна температура от 24 градуса, вентилация със свеж въздух и килия за непушачи, достъп на пряка
слънчева светлина и разходка на слънце за 30 мин., изправни легла със спално
бельо, одеяло и възглавници, необходимото изкуствено и естествено осветление от
100 лукса на кв.м., достъп до тоалетна на два часа, течаща вода и тоалетна в
килията. Ищецът сочи, че поради неосигуряване на необходимите условия за изпълнение
на мярката за неотклонение в ареста е претърпял неимуществени вреди – болка,
страдание, стрес, уронване на престижа, безсъние, болки в кръста, за които
претендира обезщетение в размер на 10 000 лв. Искът е предявен като
частичен в размер на 2000 лв., ведно с текущата законна лихва и разходи за адвокат.
Ответникът Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието оспорва иска и
моли за отхвърлянето му. В писмения отговор на исковата молба и в хода на
устните състезания ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на периода до 15.10.2010 г., а в останалата част счита, че искът не
е доказан. Моли за отхвърлянето му с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Разградската
окръжна прокуратура дава заключение, че искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Разградският административен съд,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно е по делото, че за
времето от 21.01.2010 г. до 12.11.2010 г. ищецът е бил задържан по мярка за
неотклонение задържане под стража, взета по НОХД № 2422/2009 г. по описа на Районен
съд – гр. Русе. Мярката е била изпълнявана в Ареста – Русе и в Затвора – Ловеч.
Видно от справка рег. № 280/08.02.2019
г. /л. 47 – л. 49 от ЧАД № 469/2015 г. по описа на Административен съд – Русе /
ищецът е пребивавал в Ареста – Русе, както следва:
От 21.01.2010 г. до 01.03.2010 г.
в килия № 6 /9,24 кв.м./, сам;
От 08.03.2010 г. до 22.03.2010 г.
в килия № 23 /13.33 кв.м./ с лицата:
- З.
Ж. З. /от 06.03.2010 г. до 12.03.2010 г./
- И.
А. И. /от 08.03.2010 г. до 10.03.2010 г./
- С.
А. С. /от 08.03.2010 г. до 12.03.2010 г./
- Р.
С. С. /от 10.03.2010 г. до 11.03.2010 г./
- Г.
П. Д. /от 10.03.2010 г. до 12.03.2010 г./
- Б.
К. Г. /от 11.03.2010 г. до 12.03.2010 г./
- П.
Д. М. /от 11.03.2010 г. до 12.03.2010 г./
- Т.
Р. М. /от 12.03.2010 г. до 16.03.2010 г./
- Н.
В. П. /от 16.03.2010 г. до 18.03.2010 г./
- П.
И. П. /от 16.03.2010 г. до 18.03.2010 г./
- В.
Б. Я. /от 17.03.2010 г. до 19.03.2010 г./
- Б.
Г. П. /от 17.03.2010 г. до 18.03.2010 г./
- Е.
С. Я. /от 18.03.2010 г. до 22.03.2010 г./
- Е.
С. Е. /от 19.03.2010 г. до 23.03.2010 г./
- Е.
С. Е. /от 19.03.2010 г. до 23.03.2010 г./
- Л.
Г. П. /от 19.03.2010 г. до 23.03.2010 г./
От 25.03.2010 г. до 31.03.2010 г.
в килия № 1 /13,12 кв.м./ с лицата:
- Д.
Й. А. /от 25.03.2010 г. до 29.03.2010 г./
- А.
Д. К. /от 29.03.2010 г. до 30.03.2010 г./
- Ц.
Н. С. /от 30.03.2010 г. до 01.04.2010 г./
- В.
Н. Ф. /от 30.03.2010 г. до 31.03.2010 г./
От 12.04.2010 г. до 14.04.2010 г.
в килия № 23 /13.33 кв.м./ с лицата:
- М.
Й. Ш. /от 12.04.2010 г. до 13.04.2010 г./
- Б.
Г. П. /от 12.04.2010 г. до 14.04.2000 г./
- С.
А. С. /от 12.04.2010 г. до 13.04.2010 г./
- С.
Р. А. /от 13.04.2010 г. до 14.04.2010 г./
- Т.
Р. Т. /от 13.04.2010 г. до 14.04.2010 г./
От 19.04.2010 г. до 22.04.2010 г.
в килия № 1 /13.12 кв.м./ с лицата:
- К.
П. П. /от 19.04.2010 г. до 23.04.2010 г./
- И.
И. Й. /от 14.04.2010 г. до 28.04.2010 г./
От 27.04.2010 г. до 30.04.2010 г.
в килия № 23 /13.33 кв.м./ с лицата:
- В.
Н. Д. /от 27.04.2010 г. до 30.04.2010 г./
- Я.
М. Д. /от 27.04.2010 г. до 28.04.2010 г./
От 21.05.2010 г. до 15.06.2010 г.
в килия № 1 /13.12 кв.м./ с лицата:
- Н.
И. Т. /от 20.05.2010 г. до 25.05.2010 г./
- Е.
Х. М. /от 21.05.2010 г. до 27.05.2010 г./
- Ш.
А. М. /от 21.05.2010 г. до 27.05.2010 г./
- М.
Ц. Г. /от 27.05.2010 г. до 27.05.2010 г./
- Е.
С. Д. /от 31.05.2010 г. до 02.06.2010 г./
- С.
А. Ю. /от 31.05.2010 г. до 03.06.2010 г./
- И.
С. Т. /от 01.06.2010 г. до 02.06.2010 г./
- Г.
Т. Г. /от 02.06.2010 г. до 04.06.2010 г./
- З.
И. В. /от 03.06.2010 г. до 09.06.2010 г./
- Е.
И. К. /от 03.06.2010 г. до 07.06.2010 г./
- Б.
Ш. Ю. /от 04.06.2010 г. до 07.06.2010 г./
- К.
С. Н. /от 07.06.2010 г. до 09.06.2010 г./
- Н.
Д. М. /от 09.06.2010 г. до 11.06.2010 г./
- В.
В. М. /от 09.06.2010 г. до 09.06.2010 г./
- С.
С. А. /от 10.06.2010 г. до 11.06.2010 г./
- Ш.
А. М. /от 11.06.2010 г. до 15.06.2010 г./
- Е.
Х. М. /от 11.06.2010 г. до 15.06.2010 г./
От 21.06.2010 г. до 23.06.2010 г.
в килия № 2 / 8.91 кв.м./ с лицето М. Т. Х. /от 21.06.2010 г. до 24.06.2010 г./
От 28.06.2010 г. до 30.06.2010 г.
в килия № 5 / 8.40 кв.м./ с лицата И. И. Й. и Ц. А. Ц.
От 07.07.2010 г. до 09.07.2010 г.
в килия № 1 /13.12 кв.м./ с лицето Л. О. Т.
От 02.09.2010 г. до 07.09.2010 г.
в килия № 23 / 13.33 кв.м./ с лицата Ц. К. Г. /от 02.09.2010 г. до 03.09.2010 г./
и Д. Е. Г. /от 02.09.2010 г. до 03.09.2010 г./
От 11.10.2010 г. до 13.10.2010 г.
в килия № 23 / 13.33 кв.м./ с лицата:
- Е.
Х. М. /от 07.10.2010 г. до 12.10.2010 г./
- Ш.
А. М. /от 07.10.2010 г. до 12.10.2010 г./
- Е.
О. М. /от 12.10.2010 г. до 14.10.2010 г./
- Д.
С. А. /от 12.10.2010 г. до 14.10.2010 г./
- З.
И. В. /от 12.10.2010 г. до 20.10.2010 г./
От 25.10.2010 г. до 27.10.2010 г.
в килия № 23 / 13.33 кв.м./ с лицата:
- Р.
А. А. /от 22.10.2010 г. до 26.10.2010 г./
- З.
И. А. /от 22.10.2010 г. до 27.10.2010 г./
- И.
Я. И. /от 25.10.2010 г. до 27.10.2010 г./
От 10.11.2010 г. до 12.11.2010 г.
в килия № 3 /13.33 кв.м./ с лицето Й. Г. И. /от 11.11.2010 г. до 12.11.2010 г./
Не се спори между страните, че
през 2010 г. арестът е разполагал с 23 килии с разгъната застроена площ 1335,66
кв.м. и капацитет от 51 задържани лица. В
килиите не е имало тоалетни и бани. На II арестантски
етаж е имало две бани и три тоалетни, ползването на които е било осъществявано
по график три пъти дневно. Извън този график задържаните лица са били извеждани
до тоалетна след сигнализиране с бутони от килиите. Всички килии са имали
прозорец със светла отваряема площ 83/55 см за директно осветление и още един
прозорец със същата площ към арестния коридор.
През 2013 – 2014 г. е правен
ремонт, след който във всяка килия е бил изграден санитарен възел с течаща вода
и тоалетна.
Арестът се помещавал в сградата
на ОД на МВР – Русе и не разполагал с помещение за престой на открито. За
такова е било обособено закрито помещение от 31,30 кв.м., намиращо се на III
етаж, което се е ползвало след заявено желание чрез вписване в Дневник за
разходка в каре. До него са били разположени телефоните.
Храненето е било осъществявано от
външна фирма, храната е била доставяна три пъти на ден по определени норми за
количество и калории.
Медицинското обслужване в ареста
е било извършвано от медицински специалист – фелдшер. Видно от справка за
предварителен медицински преглед от 21.01.2010 г., при постъпването в ареста
ищецът е бил прегледан и е заявил оплаквания от често уриниране, дискова
херния, високо кръвно налягане. Заключението е било, че е клинично здрав /л. 33
от адм. д. № 469/2015 г./. По делото е представена извадка от амбулаторната
книга, от която се установява, че ищецът е бил преглеждан в ареста след всеки
превод от Затвора – Ловеч, както следва: на 09.03.2010 г., на 25.03.2010 г., на
12.04.2010 г., на 19.04.2010 г., на 27.04.2010 г., на 21.05.2010 г., на 21 и
22.06.2010 г., на 29.06.2010 г., на 07.07.2010 г., на 03.09.2010 г., на 12.10.2010
г. и на 25.10.2010 г. /л. 34 – л. 46 от адм. д. № 469/2015 г./.
Приложена е епикриза от
Ревмокардиологичното отделение с интензивен кардиологичен сектор в „МОБАЛ“АД –
Велико Търново, от която се установява, че на 28.10.2010 г. ищецът е бил приет
на лечение в отделението след два епизода на синкоп през м.юни и м.юли 2010 г.
Изписан е с подобрение на 05.11.2010 г.
с окончателна диагноза Исхемична болест на сърцето. Нестабилна ангина пекторис
– нисък риск. Хипертонична сърдечна болест / л. 58 от адм. д. № 469/2015 г./.
За доказване на описаните в
исковата молба факти са разпитани свидетелите Т. К. – вещо лице по граждански дела,
страна по които е бил ищецът, и Д. Н. – приятел на ищеца.
Св. К. дава показания, че по
време на задържането си ищецът се чувствал много зле, оплаквал се, че условията
били много лоши – нямало дневна светлина, нямало прозорци, нямало тоалетни и
бани в килията, нямало проветрение и топла вода, а в килията се пушело. Ищецът
споделял, че страда от високо кръвно налягане и от болки в мускулите. Когато се
срещали в съда, ищецът бил небръснат и миришел неприятно, миришел и на цигари.
След ареста не бил добре, бил отслабнал, имал забавяне на говора, косата му
започнала бързо да побелява, ръцете му треперели.
На св. Д. Н. ищецът разказвал, че
килиите били пренаселени, понякога в една килия имало до 10 човека
едновременно, вътре се пушело, нямало тоалетна в килията, осветлението било с
крушка от 25 вата, което не позволявало да се чете. Според св. Н. ищецът имал
бъбречни проблеми, които били усложнение от факта, че нямал непрекъснат достъп
до тоалетна. Случвало се дори да уринира в шише в килията. Св. Н. заявява, че ищецът
треперел, не можел да се храни, започнал да вижда лошо, правел хипертонични
кризи, припадал, получавал чести пристъпи на констипация, бил сринат и нямал
предишната сила, което се дължало на престоя му в ареста. В тази част съдът не
кредитира показанията на св. Н., които счита за силно преувеличени и
недостоверни. Свидетелят не е компетентен да прецени степента на увреждане на
физическото и психическото здраве на ищеца, нито произхода на заболяванията му.
Видно от справката за предварителния медицински преглед от 21.01.2010 г., при
настаняването в ареста ищецът е имал оплаквания от често уриниране, поради
което неправдоподобно е твърдението на св. Настев, че този проблем е възникнал
в резултат от липсата на постоянен достъп до тоалетна в ареста. Същевременно св.
Н. сочи, че промените в състоянието на ищеца започнали още през 2007 – 2008 г.,
когато започнали имотни спорове и множество дела, от които, според свидетеля, ищецът
излизал все по-покрусен и по-изтерзан.
Съдът преценява, че свидетелите К.
и Н. нямат непосредствени възприятия от условията в ареста, поради което
показанията им не са достоверен доказателствен източник относно тези
обстоятелства.
Подробна и обективна информация в
тази насока дава св. Т. Л. – младши инструктор по охраната в Арест – Русе. Той
описва, че към 2010 г. в килиите в ареста имало легла, маса и два стола. Нямало
мивка и санитарен възел. Капацитетът бил 51 лица, но понякога броят на
задържаните достигал 140 и тогава те били разпределяни по килиите. Имало е
случаи в килия от 13 кв.м. да се настаняват 5 човека. Първоначално в килите
имало нарове, а впоследствие били монтирани двуетажни легла. Леглата били
заредени с дюшеци, възглавници и одеяла, но не винаги имало чаршафи поради
това, че били изпратени за пране, или поради постоянното им унищожаване. Св. Л.
не помни през процесния период да не са достигали дюшеци, но допуска, че е
възможно да се е случвало.
Св. Л. сочи, че една част от
килите имали прозорци към вътрешния двор на сградата, а друга част – към
улицата, като всички имали прозорци и към арестния коридор. Външните прозорци
се отваряли навътре, при което се оформял процеп от около 10 см. В килиите
имало централно отопление с вградени в стените радиатори и аспирационна система,
която понякога се повреждала. По принцип имало разделение на пушачи и непушачи,
но при множество задържани били настанявани заедно в килиите, като пушачите
пушели с разрешение на непушачите. Несъгласието се изразявало писмено. Баните и
тоалетните били извън килиите. Баните се ползвали по график от всички
задържани, а тоалетните - по всяко време на денонощието при нужда, която се
заявявала или с почукване, или с бутона от килията. Св. Л. признава, че се е
случвало да има забавяне при извеждането до тоалетна, примерно когато други
лица са извън килията, или ако е пристигнал конвой и в същия момент се
обискират задържани в коридора.
Св. Л. обяснява, че задържаните
разговаряли по телефона по време на „каре“. Когато искали да се обадят,
съобщавали номера, надзирателят го набирал и питал дали лицето от избрания
номер ще приеме разговора. Действително разговорът се осъществявал в
присъствието на надзирателя, който имал право да го прекрати, ако се провежда в
нарушение на регламента.
Относно храната за задържаните
лица св. Л. сочи, че се доставяла от външна фирма, на кетърингова основа, по
рецептурник. Сутрин имало тестена закуска, на обяд – супа, а вечер – готвено
ядене. Храната била различна. Осигурявала се по дадена заявка от предния ден.
Случвало се заявената храна да не достигне, когато през нощта бъдат задържани
много хора и тогава се разпределяла за всички. Св. Л. не помни ищецът да се е
оплаквал, че е оставал гладен.
Относно медицинското обслужване св.
Л. разяснява, че всяка молба от задържан с искане за медицински преглед се
записвала в отделен регистър, а когато случаят бил спешен, се викал фелдшерът
или спешна помощ. Когато фелдшерът не бил на работа, също се викала спешна
помощ. Ако задържаните не са съгласни с диагнозата или лечението, имали право
за тяхна сметка да бъде допуснат лекар. Лекарствата се раздавали от дежурния по
арест, по предписание от медицинско лице. Водел се раздавателен лист за това
колко, какви лекарства и как се дават.
По делото са представени
експедиционните листи – менюта за периодите на престоя на ищеца в ареста, от
които се доказва, че храненето е било три пъти дневно, като всяка сутрин се
предлагала готова закуска, обядите включвали различни видове супи, а вечерите
били разнообразни – яхнии, пържени или запечени ястия, понякога и салати.
Менютата включвали топли напитки, пресни плодове и зеленчуци само за лицата на
диета.
Ответникът представя копия от
регистъра на жалбите в Арест – Русе, както и всички искания, жалби и молби,
които ищецът е подавал по време на задържането /л. 12 – л. 85 от ЧАД №
10836/2019 г. по описа на ВАС/. Те са многобройни – над 40 и разнородни, като
повечето са изготвени по повод на участието на ищеца в наказателни и граждански
производства. Нито едно от тях не е адресирано до арестната администрация с
оплакване относно условията в ареста.
Безспорно е по делото, че ищецът
е бил освободен от ареста след като по реда на възобновяването е била отменена
постановената срещу него осъдителна присъда.
С Решение № 107/20.04.2012 г. гр.
дело № 148/2011 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, изменено с Решение № 305/30.11.2012
г. по в.гр.дело № 390/2012 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново,
Прокуратурата на РБългария е била осъдена да заплати на ищеца обезщетение
за неимуществени вреди от незаконното му
обвинение в размер на 5000 лв. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, а на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Районен съд – Русе и Окръжен съд – Русе са
били осъдени да заплатят солидарно на ищеца обезщетение за неимуществени вреди
от незаконното му осъждане в размер на 15000 лв., ведно със законната лихва от
11.11.2010 г. до окончателното изплащане. При определяне на обезщетенията
решаващият съд не е възмездил вредите от незаконното задържане на ищеца по
мярката за неоклонение, но е взел предвид престоя му в следствения арест –
Русе.
Въз
основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският
административен съд намира следното:
Ищецът
претендира обезщетение за неимуществени вреди поради поставянето му в
неблагоприятни условия в Ареста – Русе през периода 21.01.2010 г. – 12.11.2010
г. Искът е предявен на 15.10.2015 г., при което основателно е възражението на
ответника за изтекла погасителна давност за времето преди 15.10.2010 г. По
силата на чл. 110 ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл. 114 ЗЗД
давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Както
е посочено в Решение № 12306 от
16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1569/2018 г., III о., правото на обезщетение
за вреди възниква за всеки ден, прекаран от задържаните лица в неблагоприятна
жизнена среда по причина проявеното от отговорните длъжностни лица незаконно
бездействие. Следователно, за периода 21.01.2010 г. – 15.10.2010 г. претенцията
е погасена по давност и в тази част искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед
на горното предмет на преценка от съда следва да е осигуряването на
необходимите условия за изтърпяване на мярката за неотклонение задържане под
стража през периода 15.10.2010 г. – 12.11.2010 г. В рамките на този период ищецът
е пребивавал в Ареста – Русе от 25.10.2010 г. до 27.10.2010 г. и от 10.11.2010
г. до 12.11.2010 г., или общо 6 дни.
Недоказано
е твърдението на ищеца, че ответникът не му е осигурявал свободен достъп до
телефона без надзирател. Липсват каквито и да било доказателства, че правото на
ищеца по чл. 281 във вр. с чл. 79 ППЗИНЗС да провежда телефонни разговори е
било ограничено или нарушено.
Не са
доказани и твърденията, че не му е бил осигурен достъп до лавка за снабдяване с
храна, плодове и зеленчуци, а получаваната храна била с лошо качество и без
топла напитка. Съгласно чл. 84, ал. 2, т. 1 ЗИНЗС лишените от свобода имат
право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно
таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на
здравеопазването и министъра на финансите. Ищецът не е ангажирал доказателства,
че предлаганата му в ареста храна не е отговаряла на изискванията за вид и
състав. В чл. 279, ал. 1 ППЗИНЗС е предвидено, че задържаните под стража могат да
получават хранителни пратки и други разрешени вещи само по време на свиждане.
При това оплакването за отказан достъп до лавка е неоснователно.
Противно
на заявеното в исковата молба, по делото е установено, че ответникът е
изпълнявал задължението си по чл. 53, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 1 от Наредба №
2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за
лишаване от свобода, като всеки път при постъпването на ищеца в ареста той е
бил подлаган на първичен медицински преглед за оценка на общото му здравословно
състояние. Съгласно чл. 54 от наредбата медицинското обслужване на лицата,
настанени в арестите, се извършва от медицински специалист към ареста. Няма
изискване този медицински специалист да е лекар.
Недоказани
са твърденията на ищеца, че в килиите не е имало достатъчно осветление, постоянна
температура от 24 градуса и вентилация със свеж въздух, което е довело до
задух, усилен от пушенето в килията. Липсват доказателства, че температурата в
килиите е била неподходяща за есенния сезон, че лицата, с които е бил настанен
в килия № 23 през периода 25 – 27.10.2010 г. и в килия № 3 през периода 10 –
12.11.2010 г. са били пушачи и искането му за преместване не е било уважено. Показанията
на свидетелите К. и Н. не са достатъчни да докажат горните обстоятелства поради
това, че не са израз на непосредствени впечатления и не са пряко относими към
разглеждания период от 6 дни.
Установено
е, че всички килии в ареста са имали отваряеми прозорци към вътрешния двор или
към улицата, при което достъпът на слънчева светлина и притокът на свеж въздух
са били възможни. Съгласно чл. 20, ал. 2, пр. 2 ППЗИНЗС количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се
определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени
сгради. Ищецът не сочи и не доказва конкретно нарушение на съответния стандарт.
Голословно
и неподкрепено с доказателства е и твърдението, че на ищеца не са били
предоставени изправни легла със спално бельо, одеяло и възглавници, поради
което е бил принуден да спи направо на пружината.
За да
приеме обсъдените факти за недоказани, съдът отчита, че ищецът не е подавал
жалби и писмени оплаквания относно качеството на храната, достъпа до телефона, температурата
и въздуха в килиите, постелъчния материал, нито е търсил медицинска помощ
поради страдания, свързани с твърдяните неудобства.
Съдът
намира, че останалите твърдения на ищеца са доказани.
Установено
е, че всички килии в ареста, включително килия № 3 и килия № 23, в които е
прибивавал ищецът през горните 6 дни, не са били снабдени със самостоятелни
тоалетни и бани. По този начин е нарушен чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС, изискващ
осигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода.
Установено
е, че ищецът не е бил извеждан на разходка на открито, което е нарушение на
правото на престой на открито не по-малко от един час на ден по чл. 240 във вр.
с чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС.
Установено
е и че за времето от 25.10.2010 г. до 27.10.2010 г. ищецът е бил настанен в
килия № 23 с площ 13.33 кв.м., в която е пребивавал с още 3 лица, при което не
е спазено изискването за минимална жилищна площ от 4 кв.м. по чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС. Това нарушение обаче не е било допуснато през периода от 10.11.2010 г.
до 12.11.2010 г., когато ищецът е бил в килия № 3, също с площ 13.33 кв.м., но с
едно лице.
Липсата
на достатъчна жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел и престой на
открито в ареста са проявни форми на поставяне в неблагоприятни условия за
изтърпяване на задържането по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, които уронват
човешкото достойнство и пораждат чувство на
малоценност.
Посоченото
отклонение от подходящата жизнена среда за ищеца е нарушение на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС, съгласно който задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко и унизително отношение. А на основание чл.
284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на задържаните под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл. 3.
По
силата на чл. 12, ал. 1 ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността
на местата за лишаване от свобода се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“. Ответникът не е изпълнил задължението си да осигури
изпълнението на законовите изисквания относно условията за изтърпяване на
мярката за неотклонение задържане под стража, взета по отношение на ищеца. В
резултат от противоправното му бездействие
ищецът е претърпял твърдяните неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдание, стрес, уронване на престижа.
В
съответствие с чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС съдът взе предвид кумулативното въздействие
на всички обстоятелства, които са се отразили върху физическото и психическото
състояние на ищеца по времето, когато е бил задържан под стража. Съдът отчита продължителността
на неблагоприятните условия в ареста и
техния характер – 6 дни без постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода,
3 дни без минималната жилищна площ и поне 6 часа без престой на открито. Краткото
времетраене и съотношението между претендираните и доказаните нарушения налагат
извод за нисък интензитет на понесените неимуществени вреди. Наред с това,
съдът преценява, че липсата на благоприятни условия в ареста не е била
единствената вредоносна причина. По същото време ищецът е търпял неимуществени
вреди и от незаконното задържане и незаконното осъждане по НОХД № 2422/2009 г.
по описа на РС – Русе. Множеството други съдебни производства, в които е
участвал, също са оказвали отрицателно въздействие върху него, предизвиквайки
терзания и покруса. Релевантен е и фактът, че при присъждане на обезщетението
по гр. дело № № 148/2011 г. по описа на Окръжен съд – Габрово е бил взет
предвид и престоят на ищеца в ареста.
С оглед
на горните обстоятелства и на основание чл. 52 ЗЗД съдът намира за справедлив
размер на обезщетението от 60 лв., която сума се дължи ведно с текущата законна лихва от предявяване
на иска до окончателното изплащане. В останалия размер искът е неоснователен и
недоказан, и следва да бъде отхвърлен. Претенцията за присъждане на разходи за
адвокат е неоснователна, тъй като ищецът не е направил такива разноски.
Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца внесената
държавна такса.
На
основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на
ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение съразмерно с
отхвърлената част от иска в минималния размер от 100 лв.
По
изложените съображения Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието да
заплати на Г. А. Ч. от гр. Р., ЕГН **********,
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно бездействие на
администрацията да осигури благоприятни условия за изтърпяване на мярката за
неотклонение задържане под стража в Арест – Русе през времето от 25.10.2010 г.
до 27.10.2010 г. и от 10.11.2010 г. до 12.11.2010 г., в размер на 60 лв., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 15.10.2015 г. до окончателното
изплащане, и за разноски по делото сумата 10 лв.
ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част и до първоначално предявения размер като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Г.
А. Ч. от гр.
Р., ЕГН ********** да
заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за разноски по делото
сумата 100 лв.
Решението подлежи на касационно
оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от съобщението
пред тричленен състав на Разградския административен съд съгласно чл. 285, ал.
1, пр. 2 ЗИНЗС.