№ 622
гр. София, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослава Кацарска
Членове:Нели Алексиева
Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20211100513550 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№02549/06.10.2021г., подадена от С.О. по пощата с плик с
клеймо от 04.10.2021г. срещу разпределението от ЧСИ Н.П. по изп.дело №20198470400182,
което е в протокол от 30.09.2021г., предявено му на същата дата. Жалбоподателят твърди, че
при извършване на разпределението ЧСИ е нарушил привилегията по чл.136, ал.1, т.2 от
ЗЗД, тъй като сумата за такси битови отпадъци е публично вземане, което би следвало да се
удовлетвори с предимство при извършеното разпределение. Твърди, че вземането за ТБО е
установено по основание и размер, необжалвано от длъжника, материализирано в цитирания
в писмото ревизионен акт. Излага подробни доводи и се позовава на описаната съдебна
практика, включително приложена на АС – Бургас.Предвид горното претендира отмяна на
обжалвания акт като незаконосъобразен.
От противната страна – взискателя „Т.Б. Д“ АД е постъпило възражение от
19.10.2021г., като поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като привилегията не е
нарушена и тя е само за данъци върху имота. Твърди, че таксата за битови отпадъци е
вземане за извършена от общината услуга, което категорично следва да се разграничи от
публичното вземане за данъци.
ЧСИ Н.П. е изложил подробни писмени обяснения по жалбата, като счита, че същата
е неоснователна.
Останалите страни – длъжниците „И.-**“ ЕООД, Г.Л.М. и присъединения взискател –
„Топлофикация София“ ЕАД не изразяват становище по жалбата.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира следното:
Изпълнителното дело №20198470400182 е образувано на 12.06.2019г. по молба на
„Т.Б. Д”АД и въз основа на изпълнителен от 12.04.2019г., издаден по ГД № 19701/2019, по
описа на ,СРС, 88ми състав, по който се осъждат при условията на солидарност длъжниците
- „И.-**“ЕООД, ЕИК *******, и Г.Л.М., да заплатят на „Т.Б. Д”АД посочените в листа
суми.Изпълнението по делото е насочено към недвижими имоти, ипотекирани и възбранени
в полза на взискателя, собственост на длъжника „И.-**“ЕООД. Покани за доброволно
изпълнение са получени от длъжниците на 24.06.2019 г., както следва: „И.-**“ЕООД - изх.
№ 03393/16.06.2019 г. (л.148-151) и Г.Л.М. - изх. № 03394/19.06.2019 г. (л.146-147).
На 11.08.2021г. са изготвени пет протокола за обявяване на купувачи, съответно на
Апартамент №5 (л.1387 - л.1392), ап. №27 (л. 1403-1406), ап. №26 (л.1418-1421), ап. №18
(л.1445- л.1448), находящи се в сградата с административен адрес: гр. София, ул. *******, и
апартамент № 17 (л.1462 - л.1465), находящ се в сградата с адрес: гр. София, ул. „*******
След заплащане на тръжните цени и влизане в сила на постановленията за възлагане,
на основание чл. 460 ГПК е насрочено разпределение на постъпилите суми за , на 30.09.2021
г., за което страните и присъединените взискатели са уведомени с призовки за предявяване
на разпределение (л.1639 - л.1644)
На 30.09.2021г. е изготвен и предявен протокол за разпределение по чл. 460 ГПК от
ГПК. С протокола в полза на присъединения взискател СО, Дирекция ПАМДТ е
разпределена сумата от общо 6 465,48 лв., представляваща вземане за данъци за описаните
пет имота и лихва върху тях, така както са посочени по пера. Разпределена е сума с
привилегия по чл. 136, ал.1 т.1 от ЗЗД на първоначалния взискател – банката и остатъка,
също в полза на банката. Върху от протокола за същите имоти СО има и описаните
вземания за такса битов отпадък и лихви, които са както следва: за апартамент 5 – общо
788,36 лв., за апартамент 18-733,66 лв., за апартамент 26-973,28 лв., за апартамент 27 -
1027,14 лв. и за апартамент 17 – 1624,25 лв., или общо 5146,69лв.
На 06.10.2021г., по пощата с пощенско клеймо от 04.10.2021 г. е постъпила
настоящата жалба от С.О., дирекция „Общински приходи“, Отдел „Ревизии и събиране на
вземания“.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
С влизането в сила на 01.03.2008г. на новия ГПК обхватът на обжалване действията
на съдебния изпълнител е ограничен значително в сравнение с ГПК (отменен), като жалбите
са процесуално допустими само в изрично предвидените случаи, т.е. от лицата, за които
законодателят е предвидил легитимация и срещу определени действия на съдебния
изпълнител. За разпределението законодателят е предвидил специален ред за обжалваемост
и то в тридневен срок от предявяването му. В случая този срок е спазен с подаването на
жалбата по пощата, поради което същата е процесуално допустима.
По делото е безспорно, че жалбоподателят СО е присъединен взискател с вземане за
2
данъци и такси за продаваемия имот, като предмет на обжалване е разпределението на
сумата от публичната продан на същия. Следователно не се касае за частно вземане на
Общината, а за публично такова. Съгласно разпоредбата на чл.84 от ГПК освободени от
държавна такса, но не и от съдебни разноски, са държавата и държавните учреждения, но
само по искове за публични държавни вземания и права върху вещи - публична държавна
собственост; Българският червен кръст; общините, но единствено по искове за публични
общински вземания и права върху вещи - публична общинска собственост. Следователно
доводите на жалбоподателя, че доколкото вземането е публично, общината е освободена от
държавна такса е основателен и следователно сумата от 25 лв. като държавна такса не се
дължи. В този смисъл е налице и практика на съдилищата, а именно: определение
№412/27.06.2014г. по в.гр.д.№424/2014г. на ОС-Пазарджик, решение на СГС
№4990/04.07.2019г. по в.гр.д.№6352/2019г. и др.
Съгласно правилото на чл. 460 от ГПК в случай, че събраната по изпълнителното
дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител
извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се
ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между
другите вземания по съразмерност. В разпределението участват взискателите, предявили
вземанията си в рамките на съответното изпълнително дело преди изготвяне на
разпределението. Взискател по изпълнителното дело е кредитор, който се е снабдил с
изпълнителен лист и който е образувал изпълнителното дело или се е присъединил в
последствие по реда на 456 от ГПК. Взискател е и този кредитор, за когото е предвидено, че
е присъединен по право - чл. 458 и чл. 459 от ГПК. Разпределението се извършва между
взискателите по реда на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД и особените закони. От сумата
подлежаща за разпределение се удовлетворява притезанието, което е първо по реда на
привилегиите и ако остане свободна сума от нея се удовлетворява следващото по реда на
привилегиите и така до изчерпване на сумата. При няколко вземания от един и същи ред,
общия размер на които надхвърля оставащата за този ред сума за разпределение, те се
удовлетворяват съразмерно, т.е. пропорционално на размера на вземанията. В случая няма
спор относно легитимацията на взискателите и размера на вземанията им, включени в
разпределението, като жалбоподателят е присъединен взискател. Част от вземанията са
включени в разпределението с поредност по чл. 136, ал.1 т.2 от ЗЗД, но част от тях не са. В
жалбата си СО е изразила недоволство, че неправилно в разпределението не са включени
като привилегировани вземания по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД сумите за ТБО и лихви върху тях,
посочени в представеното по изпълнителното дело удостоверение. Следователно спорният
за разрешаване въпрос е дали ТБО за продадения имот/и представлява привилегировано
вземане по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД. Съгласно изричната разпоредба с привилегията по т.2 се
ползват само публичните вземания за данък върху имота, който е бил обект на
принудително изпълнение (уреден като местен данък), но не и за ТБО. Вземания по чл. 136,
ал. 1, т. 2 ЗЗД са не всички публични вземания, а само посочените в тази норма, която не
подлежи на разширително тълкуване. В този смисъл този ред на привилегии не обхваща
никакви такси, дори и свързани с недвижимия имот, въпреки че държавни и общински
3
такси, установени по основание със закон, представляват други публични взeмания съгласно
чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК. Те се удовлетворяват по чл. 136, ал.1 т.6, а именно вземания на
Държавата, освен тези за глоби. Ето защо, оплакванията срещу разпределението са
неоснователни. Не е налице сочената привилегия относно вземането за ТБО, която
представлява цена на извършена услуга съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ, а не
съставлява данък за имота. В разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД изброяването на
вземанията е лимитативно и обхваща само вземанията за данъци върху недвижим имот, но
не и други публични задължения, свързани с този имот. Дължимите суми за такса битови
отпадъци не представляват данък, поради което попадат в приложното поле на разпоредбата
на чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД / в същия смисъл изрично е решение №1057/19.10.2021г. по
в.ч.гр.д.№2922/2021г. на САС, решение №1021/07.10.2021г. по в.гр.д.№2316/2016г. на САС,
решение № 82 от 29.04.2015 г. по в. гр. д. № 240/2015 г. на АС Пловдив, решение № 134 от
15.09.2015 г. по в. ч. гр. д. № 400/2015 г. на АС Варна, решение № 26 от 27.01.2014 г. по гр.
д. № 487/2013 г. Апелативен съд Велико Търново и мн. др. Цитираната в жалбата практика
в противния смисъл е на по-долен по степен съд и не се споделя от настоящия състав, като
същата няма задължителен характер. Вземането на общината за такси за битови отпадъци,
макар и определено нормата на чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК като публично общинско вземане, е
различно от това за данъци. Данъкът е публично държавно вземане, установено от закона,
срещу което държавата /съответно общината при дължим местен данък/ не дължи насрещна
престация. Докато таксата за битови отпадъци е заплащане за извършена от съответната
община услуга по извозване на битовите отпадъци. Нормата на чл. 136 ЗЗД е била обект на
изменения и допълнения от законодателя след 1993 г. при действието на сегашната
Конституция, но не е намерено за необходимо в гражданския процес да се предоставят
привилегии на общините за техните публични вземания за такси. Нормата на чл. 136 ЗЗД е
изключителна и императивнаи и по общо правило същата не подлежи на разширително
тълкуване, като следва да се приеме, че изброяването в нея (и в частност – в ал. 1, т. 2 от
същата) е изрично и изчерпателно. Задълженията за данък върху недвижимите имоти и за
такса битови отпадъци представляват публични общински вземания (арг. чл. 162, ал. 2, т. 1 и
т. 3 от ДОПК вр. чл. 1, ал 1, т. 1 и чл. 9а, ал. 3 ЗМДТ), но са с различен характер.
Разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД обаче не прави препращане към чл. 162 ДОПК и към
всички публични вземания въобще, а касае само задължението за данък. Предвид горното
съдът намира, че няма основание за отмяна на акта за разпределение и извършване на
исканите от жалбоподателя промени.
С оглед горното съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Воден от горните съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата с вх.№02549/06.10.2021г., подадена от С.О. по пощата с плик с
4
клеймо от 04.10.2021г. срещу разпределението от ЧСИ Н.П. по изп.дело №20198470400182,
обективирано в протокол от 30.09.2021г. и предявено на 30.09.2021г. като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните по реда на чл. 274 от ГПК.
Да се изпрати препис от решението на ЧСИ, след евентуално влизане в сила.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5