Решение по дело №119/2021 на Окръжен съд - Кърджали

Номер на акта: 37
Дата: 31 август 2021 г. (в сила от 31 август 2021 г.)
Съдия: Мария Кирилова Дановска
Дело: 20215100500119
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. К. , 31.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ в закрито заседание на
тридесет и първи август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария К. Дановска
Членове:Йорданка Г. Янкова

Георги Ст. Милушев
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело
№ 20215100500119 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК, и е образувано по жалба
на Д.Т. Г., Й. Т. Г. и С.. Т. Г., всички от гр.К., с вх. № 684/08.07.2021 г.,
против отказ на ЧСИ Р.С. по изп. дело № 382/21г.
Жалбодателите сочат, че с констативен протокол с изх. №
40293/14.09.2021г. по изп. дело № 20218120400382 е оставено без уважение
възражението им за вдигане на наложени възбрани върху 1/2 идеална част от
парцел * по плана на с. Д., общ. Б., обл. С., ведно със същата идеална част от
стопанска сграда с площ 24 кв.м, /която е погинала преди пет години/, както и
втори етаж от масивна сграда със застроена площ 66 кв.м, ведно е
югозападната стая от първия етаж, който етаж е построен в същия парцел *.
Наложените възбрани били незаконосъобразни, тъй като били явно
несъразмерни с размера на задължението по изпълнителното дело и следвало
да бъдат отменени. Изпълнението било насочено върху търговски обект с
идентификатор № * /Бар-клуб „У.”/, който бил ипотекиран в полза на
банката-взискател и за него била обявена публична продан. Оценката на
имота надхвърляла значително търсената по изпълнителното дело сума.
Считат, че с налагането на възбрани върху техни имоти, придобити на
1
наследство, се обезмислял ипотечният кредит, от който възникнало
задължението. Кредитът бил разрешен като ипотечен, за да може кредиторът
да събере вземането си от продажбата на ипотекирания имот и изпълнението
да не се разпростира върху други имоти на длъжника. Това бил смисълът на
обезпечаването на вземането с ипотека - кредиторът да се удовлетвори от
продажбата на ипотекирания имот, а не да бъдат възбранени всички имоти на
длъжника, което нарушавало неговите конституционни права и се
превръщало в произвол на съдебното изпълнение. Сочат в жалбата че са
неоснователни мотивите на частния съдебен изпълнител, изложени в
посочения констативен протокол, според които вземането било по-голямо от
началната тръжна цена на имота, тъй като била от значение крайната, а не
началната цена на изнесения на търг имот. Излагат, че съгласно чл.133 ЗЗД,
цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на неговите кредитори,
които имат еднакво право да се удовлетворят от него, освен ако няма законни
основания за предпочитане, но считат, че точно такова основание е налице в
случая, тъй като кредиторът имал вземане, обезпечено с ипотека.
Молят да бъде отменен атакувания констативен протокол, вместо което да
бъде постановено решение, с което да бъдат заличени наложените
обезпечителни мерки - възбрани - върху 1/2 идеална част от парцел * по плана
на с. Д., общ. Б., обл. С., ведно със същата идеална част от стопанска сграда с
площ 24 кв.м, /която е погинала преди пет години/, както и втори етаж от
масивна сграда със застроена площ 66 кв.м, ведно с югозападната стая от
първия етаж, който етаж е построен в същия парцел *.
Постъпило е възражение от взискателя по изпълнителното дело - „Б.” АД.
Сочи се в същото, че следвало да се вземе предвид, че по изпълнителното
дело с удостоверение по чл. 456 ГПК са присъединени изпълнителни дела
№1389/2020 и № 1/2021 г., водени срещу длъжника Д.Т. Г., и изпълнително
дело №2/2021, водено срещу длъжниците Д.Т. Г. и С.. Т. Г.. Във връзка с
извършените присъединявания размерът на задължението по процесното
изпълнително дело е увеличен и е на стойност над един милион лева. Не се
оспорва, че действително е насочено изпълнение срещу ипотекиран и
възбранен в полза на „Б.” АД недвижим имот, представляващ търговски обект
с идентификатор *, със застроена площ 693 кв.м., находящ се в гр. К..
Следвало да се има предвид, че последната публична продан на този имот,
2
която е била в периода 01.03.2021 г. - 01.04.2021 г., при начална тръжна цена
829 298,40 лева, е обявена за нестанала, а към настоящия момент била
насрочена публична продан за периода 08.06.2021 г. - 08.07.2021 г. при
начална тръжна цена 746 368.56 лева. Счита, че процесната възбрана е
наложена законосъобразно и същата не се явява несъразмерна с оглед
размера на задължението по изпълнителното дело, поради което моли
жалбата да бъде оставена без уважение.
ЧСИ в писмените мотиви взема становище за неоснователност на
подадената жалба.
Настоящият съдебен състав, след преценка доводите на жалбодателите,
възражението на взискателя и мотивите на ЧСИ, и като обсъди събраните по
изпълнителното дело доказателства, намира следното:
1. По допустимостта на жалбата:
Със ЗИДГПК /ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г. / е нормативно въведено с новата
разпоредба на чл. 442а, ал. 1 от ГПК изрично изискване за съразмерност на
наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с
размера на задължението. Несъобразяването на принудителното изпълнение с
това изискване води до неговата незаконосъобразност, съгласно изричната
разпоредба на чл. 441, ал. 2 от ГПК. С оглед на това е предвидена и защита на
длъжника срещу процесуално незаконосъобразното принудително
изпълнение при несъразмерност. На същия е предоставена възможността по
чл. 442а, ал. 2 от ГПК да релевира несъразмерността чрез възражение пред
съдебния изпълнител, който при установяване на такава вдига съответните
обезпечителни мерки. Длъжникът може и по исков ред да ангажира
отговорността на съдебния изпълнител за вреди от незаконосъобразно поради
явна несъразмерност принудително изпълнение, съгласно чл. 441, ал. 2 от
ГПК.
Действително, посредством цитираното изменение и допълнение на ГПК
не е приета разпоредба, която да предвижда възможност за длъжника да
обжалва конкретно постановения по възражението му отказ на съдебния
изпълнител да вдигне съответните обезпечителни мерки. Следва обаче, да се
има предвид, че с новата уредба се разшири и кръга на подлежащите на
3
обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител, като на същия се
предостави правото по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК да обжалва отказа на
съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение, реципрочно на съществувалото и до тогава, сега регламентирано
в чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК право на взискателя да обжалва спирането,
прекратяването и приключването на принудителното изпълнение. При
положение, че несъразмерността е възведена изрично като порок на
принудителното изпълнение, водещ до неговата процесуална
незаконосъобразност и ангажиращ на самостоятелно основание отговорността
на съдебния изпълнител за вреди от такава, и са предвидени процесуални
способи за нейното преодоляване в рамките на провежданото принудително
изпълнение по възражение на длъжника, като при вдигане на съответните
обезпечителни мерки – запор и възбрана, съставляващи, според
задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителни действия по
насочване на принудителното изпълнение спрямо конкретните имуществени
обекти, за които са предприети, взискателят разполага с право на жалба в
хипотезата на чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК на отказ на съдебния изпълнител да
извърши исканото изпълнително действие, то на длъжника не може да бъде
отречено реципрочното право да обжалва не само насочването на
изпълнението върху несеквестируемо имущество, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2
от ГПК, но и върху имущество, съставляващо свръхобезпечение, при отказ на
съдебния изпълнител да вдигне съответните обезпечителни мерки поради
несъразмерност в хипотезата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК на отказ на
съдебния изпълнител да преустанови принудителното изпълнение спрямо
това имущество. По изложените съображения настоящата инстанция приема
жалбата да е насочена против подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител, поради което същата се явява допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
2. По отношение на нейната основателност:
Предмет на обжалване в настоящото производство е отказът на ЧСИ Р. С.
да уважи подаденото възражение за прекомерност на наложена обезпечителна
мярка и предприет изпълнителен способ, като бъде вдигната наложена
възбрана върху 1/2 идеална част от парцел * по плана на с. Д., общ. Б., обл. С.,
4
ведно със същата идеална част от стопанска сграда с площ 24 кв.м, /която е
погинала преди пет години/, както и както и втори етаж от масивна сграда със
застроена площ 66 кв.м, ведно е югозападната стая от първия етаж, който
етаж е построен в същия парцел *.
Настоящото изпълнително дело № 20218120400382 по описа на ЧСИ Р. С.
е образувано на основание чл.426 ГПК по молба на „Б.” АД, с ЕИК *, против
Д.Т. Г. с ЕГН **********, от гр.С., и С.. Т. Г. с ЕГН **********, от гр.С., въз
основа на изпълнителен лист от 03.06.2019г., издаден по Решение
№1119/08.05.2017г. по гр. д. № 5409/2017г. по описа на САС и Решение
№5232/13.07.2017г. по гр. д. № 165/2016г. по описа на СГС, за сума в общ
размер на 155 993, 90лв. Видно от приложения по делото изпълнителен лист
от 03.06.2019г., длъжниците Д.Т. Г. и С.. Т. Г. са осъдени да заплатят
солидарно на „Б.” АД сума в размер на 89 280,41лв. /главница по договор за
кредит от 27.11.2006г./, 6 219,92лв. – възнаградителна лихва за периода
18.12.2013г. – 15.10.2014г., заемни такси в размер на 598,73лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 16.01.2015г. до окончателното
изплащане на вземането.
На 11.06.2021г. взискателят „Б.” АД е депозирал 3 броя молби до ЧСИ Р.С.
за присъединяване към изп. дело №382/2021г. на изпълнителни дела
№1/2021г., №2/2021г. и № 1389/2020г.
Видно от удостоверение изх. № 39539/10.06.2021г. /л.222 от изп. дело/ по
изпълнително дело № 1/2021г. по описа на ЧСИ Р.С. взискател е „Б.” АД, а
длъжник е Д.Т. Г. за сумата в размер на 696 974,21лв.; а по изпълнително
дело № 2/2021г. по описа на ЧСИ Р.С. взискател е „Б.” АД, длъжник е С.. Т. Г.
за сумата в размер на 232 324,74лв.
Видно от удостоверение изх. № 39541/10.06.2021г. /л.226 от изп. дело/ по
изпълнително дело № 1389/2020г. по описа на ЧСИ Р.С. взискател е „Б.” АД, а
длъжник е Д.Т. Г. за сумата в размер на 278 494,79лв.;
С Разпореждания за присъединяване на взискател въз основа на
удостоверение по чл.456 ГПК /л.223, 227 и 231 от изпълнителното дело/, на
11.06.2021г. взискателят „Б.” АД е присъединен за посочените суми, против
длъжниците Д.Т. Г. и С.. Т. Г..
5
Така, по процесното изпълнително дело № 382/2021г. по описа на ЧСИ
Р.С., към 18.05.2021г. взискателят „Б.” АД има вземане срещу длъжниците
Д.Т. Г. и С.. Т. Г. в общ размер на 1 372 862,40лв.
Установява се също, че на 20.04.2021г. за обезпечение на вземането на
взискателя е наложена възбрана /л.144 от ИД/ върху 2/6 идеални части
/собствени на двамата длъжници/ от търговски обeкт „БАР-КЛУБ „У.”/ с
идентификатор №* и върху имот с идентификатор № *.
На същата дата е наложена възбрана и върху 2/6 идеални части, собствени
на длъжниците, от парцел * по плана на с. Д., общ. Б., обл. С., ведно със
същата идеална част от стопанска сграда с площ 24 кв.м, /която е погинала
преди пет години/, както и върху 2/3 идеални части от втори етаж от масивна
сграда със застроена площ 66 кв.м, ведно с югозападната стая от първия етаж,
който етаж е построен в същия парцел * /л.176 от ИД/.
Тук следва изрично да се отбележи, че предмет на настоящото обсъждане е
именно последно посочената обезпечителна мярка - възбрана върху 2/6
идеални части от парцел * по плана на с. Д., общ. Б., обл. С., ведно със
същата идеална част от стопанска сграда с площ 24 кв.м, /която е погинала
преди пет години/, както и както и върху 2/3 идеални части от втори етаж от
масивна сграда със застроена площ 66 кв.м, ведно с югозападната стая от
първия етаж, който етаж е построен в същия парцел *, а не неправилно
посоченото във възражението до ЧСИ и в жалбата до КОС - възбрани - върху
1/2 идеална част от парцел * по плана на с. Д., общ. Б., обл. С., ведно със
същата идеална част от стопанска сграда с площ 24 кв.м, /която е погинала
преди пет години/, както и втори етаж от масивна сграда със застроена площ
66 кв.м, ведно с югозападната стая от първия етаж, който етаж е построен в
същия парцел * /вероятно подари допусната от жалбодателите при
изписването техническа грешка, тъй като по делото не е налага възбрана
върху такива идеални части от имота/.
Длъжниците са уведомени за наложените възбрани, като на 27.05.2021г. те
са депозирали възражение с вx. № 22567/27.05.2021г. /л.198/.
Срещу същото, на 11.06.2021г. взискателят е представил становище с вx.
№ 24615, с което счита възражението за неоснователно.
6
На 14.06.2021г. е съставен процесния констативен протокол с изх. №
40293, с който депозираното от длъжниците възражение е оставено без
уважение, съобщено на длъжниците на 21.06.2021г.
На 02.07.2021г., в срок е постъпила жалба с вx. № 28460, подадена от Й. Т.
Г. и от длъжниците Д.Т. Г. и С.. Т. Г., в която се твърди, че наложените
възбрани са незаконосъобразни, тъй като са явно несъразмерни с размера на
задължението по изпълнителното дело и следва да бъдат отменени.
Към мотивите си, представени по настоящото производство, ЧСИ Р.С. е
приложил копие от обявление за публична продан на недвижим имот по реда
на ГПК по изпълнително дело № 1/2021г. по описа на ЧСИ Р.С. /както бе
казано по-горе, впоследствие присъединено към настоящото изп. дело №
382/20221г./ с изх. № 32382/18.05.2021г., видно от което от 9 часа на
08.06.2021г. до 17 часа на 08.07.2021г. е насрочена втора публична продан на
следния недвижим имот : търговски обeкт „БАР-КЛУБ „У.” с идентификатор
№*, при начална цена в размер на 746 368,56лв., представляваща 90% от
началната цена по първата публична продан, която е 80% от пазарната
стойност на целия недвижим имот, определена въз основа на оценка на вещо
лице; както и е приложена експертна оценка на вещо лице, видно от която
крайната оценка на оценявания имот е в размер на 1 036 623лв., а 80% от
крайната оценка е в размер на 829 298лв.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав
намира жалбата на Й.Г., Даниела Г. и С.Г. за неоснователна.
С оглед въведените в жалбата доводи, съдът съобрази следното:
С измененията на ГПК, обн. в ДВ бр. 86/2016 г., конкретно в текстовете на
чл. 441, ал. 2, чл. 442а, чл. 507а и чл. 73а ГПК, като условие за процесуалната
законосъобразност на действията на съдебния изпълнител в изпълнителния
процес, изрично се прогласи принципа за съразмерност на изпълнителните
действия и предмета на изпълнителното дело. Съразмерността не е нов
принцип - той е изведен от правната теория и съдебната практика по делата за
обезпечения (преценката за адекватност на обезпечението и за избор на
подходяща обезпечителна мярка), като до приемане на нормата на чл. 442а
от ГПК липсва законов текст, който да е пряко основание от съдебния
7
изпълнител да се изискват само такива действия на принуда, които са
съразмерни (количествено и стойностно) с оглед целта на принудителното
изпълнение - взискателят да се удовлетвори за вземането си. От тази гледна
точка, принудителната мярка трябва да е способна да осъществи тази цел, да
й съответства, но без да е прекомерна и да засяга неоправдано правната сфера
на длъжника. Същевременно съдебният изпълнител поначало не може да
откаже да приложи посочен от взискателя изпълнителен способ върху
секвестируемо имущество на длъжника (така и Решение № 209 от 15.12.2020
г. на ВКС по гр. д. № 2640/2020 г., III г. о., Решение № 212 от 31.10.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 1541/2018 г., IV г. о., Решение № 523 от 19.07.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 1496/2010 г., IV г. о.). Единствено длъжникът разполага с
възможността да предложи на основание чл. 443 ГПК изпълнението да бъде
насочено върху друга вещ или вземане, или да бъде извършено само чрез
някои от поисканите от взискателя начини на изпълнение. Ако съдебния
изпълнител прецени, че предложеният от длъжника начин на изпълнение е в
състояние да удовлетвори взискателя, той насочва изпълнението върху
посочената от длъжника вещ или вземане, но освобождава от изпълнение
посочените от взискателя имуществени обекти, след като той бъде
удовлетворен. При действието на нормата на чл. 442а ГПК (ДВ, бр. 86/2017
г.) съдебният изпълнител може по възражение на длъжника да вдигне
наложени обезпечителни мерки, когато установи, че са несъразмерни с
размера на дълга, като при формиране на преценката си трябва да отчете
"всички конкретни данни и обстоятелства по делото, процесуалното
поведение на длъжника и възможността вземането да остане
неудовлетворено", като ще отговаря за вреди както в случая, когато те са
произтекли от неправилното неуважаване на възражението на длъжника, така
и когато в резултат на вдигане на мерките, някаква част от вземането на
взискателя остане неудовлетворена. По тази причина, при преценката си за
съразмерността на наложените мерки съдебният изпълнител, трябва да има
предвид не само стойностното съответствие между дълга и запорираното и
възбранено имущество (като известна несъразмерност е допустима), но и
комплекс от фактори с различна относителна тежест по конкретното делото и
в хода на целия изпълнителен процес, които законодателят най-общо е
посочил в чл. 442а ГПК (така и Решение № 14 от 15.02.2021 г. по гр. дело №
ЗЗ43/2020 г. на III ГО на ВКС).
8
С оглед очертаната правна рамка, в конкретиката на настоящия казус,
длъжниците са били уведомени за образуваното изпълнително дело, връчени
са им покани за доброволно изпълнение, като не са изпълнили в срок,
независимо че са били уведомявани за предприетите изпълнителни действия
по предвидения процесуален ред; не са предложили изпълнението да бъде
насочено върху друг обект (чл. 443 от ГПК), различен от възбранените имоти.
Тъй като съдебния изпълнител е длъжен да се съобразява с разпоредбата на
чл. 442 от ГПК, според която "взискателят може да насочи изпълнението
върху всяка вещ или вземане на длъжника", както и с чл. 133 от ЗЗД, според
който цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите
кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма
законни основания за предпочитане, действията на съдебния изпълнител по
делото не са противоправни.
Действително, от значение при продажбата на възбранения недвижим
имот е не първоначалната цена, а крайната такава, като към настоящия
момент няма данни по делото как е завършила обявената продан.
Очевидно е обаче, че с продажбата на изнесения на публична продан
имот БАР-КЛУБ „У.”, взискателят няма да се удовлетвори в пълна степен,
тъй като разликата между обявената начална цена на имота и размерът на
задължението е повече от 500 000лв. /и по-точно – 626 493,84лв./. Не може да
се направи заключение, че със стойността на ипотекирания недвижим имот
автоматично ще бъде намален дългът, тъй като тепърва предстои извършване
на ПП. До приключване на изпълнителното производство и реализиране на
обезпеченията няма как да се предвиди кое имущество ще се продаде първо,
на коя подред продан, съответно на каква цена и в какъв размер ще бъде
удовлетворен взискателя.
Ето защо и с оглед разпоредбата на чл.133 ЗЗД, тъй като цялото имущество
на длъжника служи за обезпечение на неговите кредитори, които имат
еднакво право да се удовлетворят от него, освен ако няма законни основания
за предпочитане, логично и законосъобразно е за обезпечение на вземането на
взискателя да бъдат наложени и други мерки.
с оглед всичко казано по-горе, не се установява несъразмерност на така
наложената обезпечителна мярка - възбрана върху 2/6 идеални части от
9
парцел * по плана на с. Д., общ. Б., обл. С., ведно със същата идеална част от
стопанска сграда с площ 24 кв.м, /която е погинала преди пет години/, както и
върху 2/3 идеални части от втори етаж от масивна сграда със застроена площ
66 кв.м, ведно с югозападната стая от първия етаж, който етаж е построен в
същия парцел *, поради което жалбата, подадена от Й. Т. Г., Д.Т. Г. и С.. Т. Г.,
като неоснователна следва да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от Й. Т. Г., Д.Т. Г. и С.. Т. Г.
жалба с вх. № 684/08.07.2021 г., против отказ на ЧСИ Р.С., обективиран в
констативен протокол изх.№ 40293/14.06.2021г. по изп. дело № 382/21г., да
уважи подаденото възражение за прекомерност на наложената обезпечителна
мярка и да заличи наложената възбрана върху 2/6 идеални части от парцел *
по плана на с. Д., общ. Б., обл. С., ведно със същата идеална част от стопанска
сграда с площ 24 кв.м, /която е погинала преди пет години/, както и върху 2/3
идеални части от втори етаж от масивна сграда със застроена площ 66 кв.м,
ведно с югозападната стая от първия етаж, който етаж е построен в същия
парцел *.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10