№ 398
гр. К., 18.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20215510101447
по описа за 2021 година
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв. В. Г.
заявява, че в законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422
от ГПК предявява настоящия иск за установяване на съществуващо и
изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство.
Заявява, че за ищцовото дружество не представлява интерес признаването за
установено по отношение на ответника, че дължи вземане за мораторна лихва
в размер на 18.45 лв., с оглед на което се отказва от посочената претенция за
мораторна лихва за забава по ч.гр.дело № 556/2021 г. Твърди, че ищцовото
дружество предявява исковата си претенция срещу М. Й. Ч., ЕГН **********,
въз основа на договор за цесия от 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията
"С.Г. Г." ООД, ЕИК ***, което дружество, от своя страна, е цесионер и
собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител
на вземания „Б." ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК" ЕАД е
прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно
описани в Приложение № 1 от договора. „Ю." ЕООД, ЕИК *** е встъпил в
правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК и в настоящото производство е
ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил права върху
цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и
задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности,
включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и
други. Сочи, че въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е
ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението
е фактурирано под клиентския номер на абоната № ***. (чл. 29 от Общите
условия на мобилния оператор). Заявява, че между кредитора „Б." ЕАД, ЕИК
*** и М. Й. Ч., ЕГН ********** е сключен договор за предоставяне на
1
далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от 14.03.2014 г. за
ползване на мобилна услуга за номер *** при условията на тарифен план ***
S с месечен абонамент 9.80 лева. Срокът на договора е бил 24 месеца - до
дата 14.03.2016 г. На *** г. ответникът сключил допълнително споразумение
към договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер ***, с което променил условията за ползване на мобилна услуга за
номер ***, избирайки условията на нов тарифен план *** с месечен
абонамент 17.99 лева за срок от 24 месеца. С Допълнително споразумение от
30.04.2016 г. ответникът добавил за ползване и пакетна услуга ***: *** + TV
с месечен абонамент 17.80 лв. и допълнителна интернет услуга + *** 10 с
месечен абонамент 2.00 лв. с ДДС. Въз основа на сключен договор за
предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер *** от
14.03.2014 г. между ответника и „Б." ЕАД, ЕИК *** са издадени фактури №
*** г., *** г., **********/*** г., **********/*** г., *** г., за периода от
22.03.2018 г. до 21.08.2018 г. Абонатът е потребил и не е заплатил услуги,
фактурирани за пет последователни отчетни месеца 04/2017, 05/2017,
06/2017, 07/2017 и 08/2017 на стойност 81.36 лв. Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е
обусловило правото на БТК (чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1.) да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната. След едностранното
прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор
е издал по клиентски номер № *** на 22.09.2018 г. крайна фактура № ***.
Сочи, че датата на деактивация на процесния абонамент е 18.09.2018 г., като
същата се генерира автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане
и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Цената на иска представлява сума, за която е издадена фактура от доставчика
на мобилната услуга/и цедент по първия договор за цесия/, начислена е
мораторна лихва за забава и е посочен периодът й /иск по чл. 86 ЗЗД/ и
действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в
производството - цесионерът по втория договор/заявител по чл.410 ГПК/.
Заявява, че представената/те фактура/ри сама/и по себе си, не е/са основание
за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал
съответната далекосъобщителна услуга, респ. получил е предоставената
лизингова вещ, които не е заплатил в указания срок, респ. същият е в
неизпълнение на договора си. Като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „БТК" ЕАД, абонатът,
подписвайки конкретна Декларация, се е съгласил и е приел Общите Условия
на Оператора, за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги. (чл. 45.1. и чл. 43.1. от Общите Условия). Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е
обусловило правото на БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор
на абоната. Когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил в
размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им,
ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива. В
конкретният случай ответникът М. Й. Ч., ЕГН ********** е подписал договор
за далекосъобщителна услуга, потребявал е избраните услуги, не е изпълнил
задължението си по договора да заплаща стойността на услугата, като с това
2
си поведение е изпаднал в забава. Издадена му е фактура и в срок не я е
заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение
по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си. Излага
правни доводи. Заявява, че към исковата молба е приложено уведомление за
двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г. Г." ООД, което
дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от
16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г.
Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и
документа удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на
цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по
чл. 99, ал .4 от ЗЗД и в практиката на ВКС. (Решение №123 от 24.06.2009г. на
ВКС по т.д.№12/2009г., II т.о. ТК; Решение № 3/16.04.2014г. по т.д. №
171172013г., II т.о. на ВКС; Решение № 78 от 09.07.2014г. по т.д.№
2352/2013г., IIт.о. на ВКС) Счита за безспорно, че уведомлението за цесия,
приложено към исковата молба изхожда от цесионера, но същото е отправено
до длъжника от името на цедента, който изрично е упълномощил цесионера
да извършва уведомяване по. 99, ал. 3 ЗЗД от негово име. Сочи, че в
настоящия случай към исковата молба са приложени договорите за цесия.
Всички изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника и да му
позволят да плати добре на носителя на вземането са изпълнени. Що се касае
до уведомяването, то има това значение, че стабилизира правата в лицето на
цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму. След като бъде
известен за цесията, длъжникът не може да възразява на претенцията на
цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване.
Практиката е установена. Длъжникът би могъл да противопоставя
възражение, че не му е надлежно съобщена цесията само ако едновременно с
това твърди, че е изпълнил задължението си на стария кредитор, за да се
освободи от задължението да плати и на новия кредитор. Сочи съдебна
практика. Твърди, че в конкретния случай, длъжникът-ответник М. Й. Ч., ЕГН
********** не е изпълнил задълженията си до датата на подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК, към кредитора, както и към настоящия момент
на подаването на иска, което обуславя правния интерес на кредитора - ищец в
настоящото производство, за установяване на наличието на съществуващо и
изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК. С оглед на
изложеното и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника М. Й. Ч., ЕГН **********, че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца „Ю." ЕООД, ЕИК ***, в размер на 81.36 лв. – незаплатена
далекосъобщителна услуга за периода 22.03.2018 г. до 21.08.2018 г., дължими
по повод на валидно действал договор с клиентски номер *** от 14.03.2014г.,
сключен между ответника и мобилния оператор „Б." ЕАД, за което са
издадени фактури № *** г., *** г., **********/*** г., **********/*** г., ***
г. Моли съда да осъди ответника да заплати направените от ищеца разноски,
както и да присъди в полза на „Ю." ЕООД, ЕИК *** 180 лева адвокатско
възнаграждение, както да се произнесе по отговорността за разноските в
заповедното производство и да присъди в полза на ищцовото дружество -
25.00 лева, представляваща държавна такса и 180 лева възнаграждение за
адвокат по ч.гр.дело № 556/2021 г. по описа на Районен съд-С., 5 с-в, съобр. т.
12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
3
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Ж.Р., в
качеството й на особен представител на ответника М. Й. Ч., с който заявява,
че счита предявения иск за неоснователен. В качеството й на особен
представител на М. Й. Ч. оспорва предявения от „Ю." ЕООД иск както по
основание, така и по размер, като излага следните съображения: 1.1. Налице е
и изтекла погасителна давност за изискуемите задължения. В чл. 111, буква
„в" от ЗЗД законодателят е приел, че с изтичането на 3-годишна давност се
считат за погасени „...вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания", каквито са и задълженията за заплащане на телефони услуги,
лизинг и други. Поради което и прави възражение за изтекла погасителна
давност. Сключването на договор за цесия, няма отношение към института на
погасителната давност, като този факт не води след себе си прекъсване на
давността. Същата е започвала да тече от момента, в който вземането е
станало изискуемо – арг. чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. В случая, вземанията по
отделните фактури са с определен падеж – съответната дата, посочен в самата
фактура – 29-то число на месеца на издаване на фактурата, касаеща
задължението за предходен месец. 1.2. Фактурите са неясни и издадени в
противоречие на материалния закон. Смита, че ищецът не доказва и
законосъобразното извършване на процедурата по издаване на фактурите.
Съставянето на фактури от служители на ответното дружество, не доказва
законосъобразно проведената процедура, начина, по който е извършено
изчислението на задълженията, както и размера и изискуемостта на
начислената сума Оспорва представените от ответника фактури, тъй като
счита, че ищецът не е доказал правно основание за издаването им както и
получаването им от ответника. Няма данни дали представените фактури са
предявени за плащане на ответника и дали същите са приети от последния. Не
е ясно дали ответникът е бил поканен да извърши плащане по тези фактури В
исковата молба липсва и мотивирано изложение, за начина, по който са
съставен и фактурите, както и за начина на сформиране на претендираните в
тях суми. Посочено е единствено, че се претендират интернет услуги,
пакетни услуги, а в последната „корекции, дарения и услуги от партньори“ на
стойност 356 лв., без да се посочва на основание на кой договор и между кои
лица е сключен. Посочено, че потреблението е фактурирано под клиентски
номер на абоната № *** – данни и за което липсват. Не става ясно за какво се
търси процесната сума. Без да бъдат представени изисканите по реда на чл.
190 ГПК доказателства от ищеца, не може да се обоснове правен извод за
делимостта на представените фактури, поради което счита, че последните не
доказват наличие на задължение от ответницата към ищцовото дружество.
1.3. Липса на приети и разписани Общи условия: Не отрича, че в исковата
молба, ищецът е посочил наличието на Общи условия (ОУ), но счита, че тези
общи условия следва да са част от договор, сключен при общи условия,
какъвто ищецът не е представил. В исковата молба многократно е посочено,
че договорите са индивидуални, и само за два от тях са представени в
незаверени копия-декларации, че са подписани при приемане на Общите
условия, подписани от представител на БТК: На първо място представените
са ОУ, който нито са подписани от представител на БТК, нито става ясно към
кой момент са били приети и са били в сила. На следващо място при влизане
в сайта на търговеца (приложение № 1) липсва раздел като посочените и
представени в исковата молба: Общи условия на договора между „Б." АД И
4
абонатите на услуги, предоставяни чрез обществена фиксирана електронна
съобщителна мрежа на дружеството". Ищецът в исковата си молба се
позовава на прекратяване поради неплащане, посочено в чл. 50. б."в" от ОУ, в
който е записано, че договорът се прекратява едностранно от БТК с 30-дневно
писмено предизвестие при неплащане в срок на сметки или при системно
закъснение в плащането на дължимите суми. В исковата молба не е
конкретизирано при коя от двете хипотези договорът е прекратен, към коя
дата и за какви задължения ищецът счита, че се е прекратил договорът/ите, не
се твърди и не се представят доказателства за наличие на писмено
предизвестие, което да е получено от ответника, за да може да се претендират
последиците от такова прекратяване -възникване на задължение и за
неустойка. 2. Липса на правен интерес: Заявява, че според чл. 36 ЗЗД
представителната власт възниква по волята на представляващия, нейният
обем се определя според това, което упълномощителят е изявил - чл. 39 ЗЗД,
и не са предвидени никакви изрични ограничения посредством повелителни
правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията (Р-137 2015
г., Ш т.о.). В случая обаче уведомленията не са връчени. Липсват данни за
уведомителните писма. Неоснователно ищецът е претендирал права от
обстоятелството, че уведомленията за извършената цесия са връчени на
ответника с исковата молба. ВКС приема за редовно уведомяване, ако
уведомленията са връчени на длъжника заедно с исковата молба и
приложенията към нея, защото законодателят не е предвидил конкретен,
специален начин за уведомяването. Тази хипотеза обаче в случая е
неприложима, тъй като ответникът-длъжник е представляван в
производството от особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6
ГПК, т.е. За разлика от процесуалния представител на страната в гражданския
процес, особеният представител не би могъл да доведе до знанието на
ответника всички относими до спорното право факта, вкл. и знанието за
извършената цесия. А целта на закона (нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД) е
длъжникът да бъде защитен срещу ненадлежно изпълнение на лице, което не
е носител на вземането и е немислимо да бъде осъществена в хипотезата,
когато длъжникът се представлява от особен представител. Връчването на
особен представител не може да се приравни на връчване на ответника или на
упълномощен от него адвокат именно поради невъзможността този особен
представител да доведе до знанието на длъжника узнатите факта и
обстоятелства, релевантен за спорното право. Представителната власт на
особения представител спрямо отсъстващата страна произтича от акта на
съда, с който той е назначен, като приложение намират общите правила на
чл.47, ал.6 ГПК, която се свързва с общото правило на чл.29, ал.З ГПК- ТР
6/2012 г. на ОС ГТК, т.6. Тази представителна власт е ограничена — арг.
чл.29, ал.5 ГПК, от което следва, че особеният представител не притежава
пасивна представителна власт да приема волеизявления, свързани с промяна в
материалното правоотношение. С договора за цесия се променя една от
страните в материалното правоотношение, която промяна не зависи от
настъпването на обективни факта, предвидени в договора или при наличието
на конкретни уговорки между страните. С оглед на това счита, че ответницата
не е била уведомена за прехвърлянето на вземането на новия кредитор по
предвидения в закона ред, поради което цесията няма действие спрямо нея.
Затова тя не дължи търсената от нея сума на този ищец. Оспорва като
5
доказателства представените от ищеца частни документа - фактури като
непълни и неясни, съставени в противоречие с материалния закон и моли да
не се приемат от настоящия състав. Оспорва като доказателства
представените от ищеца: „уведомления за цесия" – липсва данни за
съставителя, дата и място за съставяне; „Извлечение от приложение 1 към
договора от 01.10.2019 год." – липсва място на съставяне, и Потвърждение за
прехвърляне по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД" – липсват данни за дата, място и
представител, положил подписа. Оспорва представените ОУ- по съображения
изложени по-горе, и моли същите да не се приемат по делото. Предвид
гореизложеното моли съда да отхвърли предявения установителен иск както
неоснователен и недоказан, както и да обезсили издадената заповед за
изпълнение по ч.г.д. № 556/2021 г.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка :
От приложеното ч.гр.дело № 556/2021 г. по описа на Районен съд-К. е
видно, че в полза на заявителя - ищец в настоящото производство е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение за сумите, предмет на
установителните искове против длъжника М. Й. Ч. ЕГН ********** с адрес:
гр. К., обл. С., ул. ***. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът е дал
указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Това
обуславя за ищеца правния му интерес от предявяване на настоящия иск.
Видно от представения по делото договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от 14.03.2014 г., същият е
сключен между ответника и "Б." ЕАД, за ползване на мобилна услуга за
номер ********** при условията на тарифен план *** S с месечен абонамент
9.80 лева, със срок 24 месеца.
На *** г., видно от приетото по делото допълнително споразумение
към договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер ***, ответникът променил условията за ползване на мобилна услуга за
номер **********, избирайки условията на нов тарифен план *** с месечен
абонамент 17.99 лева за срок от 24 месеца.
Представен по делото е и Договор от 30.04.2016 г., видно от който
ответникът добавил за ползване и пакетна услуга ***: *** + TV с месечен
абонамент 17.80 лв. и допълнителна интернет услуга + *** 10 с месечен
абонамент 2.00 лв. с ДДС.
По делото са представени следните заверени копия на месечни сметки и
извлечения за потребление към всяка от тях, издадени от "БТК" ЕАД с
получател ответника, а именно месечни сметки № *** г., *** г.,
**********/*** г., **********/*** г., *** г., за периода от 22.03.2018 г. до
21.08.2018 г., както и месечна сметка № *** от 22.09.2018 г.
По делото са представени сключени договор за цесия от 16.10.2018 г.
между цедент "БТК" ЕАД и цесионер "С. Г. Г." ООД и договор за цесия от
01.10.2019 г. между цедент "С. Г. Г." ООД и цесионер "Ю." ЕООД. Само към
втория договор за цесия е представено извлечение от Приложение 1, в което е
индивидуализирано вземането, което се прехвърля от "С. Г. Г." ООД на "Ю."
6
ЕООД, а именно вземане в размер на 81.36 лв. спрямо М. Й. Ч..
В с.з., проведено на 27.06.2022 г. съдът е извършил оглед на СD –
Приложение № 1 към договор за цесия от 16.10.2018 г. , като при отваряне на
CD, находящо се по гр.д. № 1447/2021 г. по описа на Районен съд – К. се
констатира, че дискът съдържа само един файл, като при отваряне на същия
се установява, че под № 556 е посочено името М. Й. Ч., с ЕГН **********;
графа „възложен: 18.10.2019 г.; графа „цяло задължение“: 437,98 лева, графа
„за плащане“: 437,98 лв.; графа „платено“: 0.
Няма твърдения и данни уведомления за извършените цесии да са били
връчени на ответника преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Към
исковата молба е приложеното уведомление до ответника за извършените
цесии с искане да му бъде връчено като приложение към исковата молба.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи :
В случая основният спор по делото, с оглед наведените в тази насока
възражения от особения представител на ответника, е дали извършената
цесия е надлежно съобщена на длъжника.
В случая липсва надлежно съобщаване на извършената цесия на
длъжника, доколкото уведомлението за нея не е било връчено на ответника
преди завеждане на настоящото дело, а е приложено към исковата молба и е
връчено само на особения представител на ответника, а не на ответника.
Противоречивата съдебна практика в страната по този въпрос – дали може да
се приеме, че цесията е надлежно съобщена, при условие че уведомлението е
връчено на особен представител на ответника в хода на процеса, е
преодоляна, като се наложи разрешението, че връчването на особен
представител не би могло да се приравни, нито на връчване на ответника
/поради обективна невъзможност за извършване на фактически действия от
страна на особения представител, които да доведат извършената цесия до
знанието на длъжника/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да
извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се
предполага. Представителната власт на особения представител спрямо
отсъстващата страна произтича от акт на съда, с който той е назначен, като
приложение намира разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, която се свързва с
общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК (в този смисъл т. 6 от мотивите на
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Тази
представителна власт е ограничена /арг. чл. 29, ал. 5 ГПК/, което води до
извода, че особеният представител не притежава право да приема
волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение между
страните. В този смисъл е трайно установената съдебна практика на
въззивните съдебни състави на ОС – С., както и решение № 74 от 27.07.2017 г.
по в. т. д. № 154/2017 г. на Апелативен съд Б., което не е допуснато до
касация с определение № 567/18.09.2018 г. по т. д. 3153/2017 г. на II ТО на
ВКС и др.
Гореизложеното води до неоснователност на предявените искове на
горепосочените основания и като такива следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни, поради което се явява безпредметно обсъждането на
останалите доводи и възражения на страните по съществото на спора.
7
По отговорността за разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът, но такива не
са сторени, не са и поискани, поради което и не следва да се присъждат.
Воден от горните мотиви съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ю.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление гр. С., р-н „*** чрез пълномощника адв. В.Г. със съд.
адрес: гр. С., бул. ***, против М. Й. Ч. ЕГН ********** с адрес: гр. К.,
обл. С., ул. ***, искове за установяване съществуването на вземанията на
"Ю." ЕООД за сумата от 81.36 лв. (осемдесет и един лв. и 36 ст.) -
незаплатена далекосъобщителна услуга за периода 22.03.2018 г. до
21.08.2018г., дължими по договор с клиентски номер *** от 14.03.2014г.,
сключен между ответника и мобилния оператор „Б.” ЕАД, по издадени
фактури *** г., *** г., **********/*** г., **********/*** г., *** г., за
изпълнението на което парично задължение е издадена заповед №
260448/17.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
по частно гражданско дело 556/2021г. по описа на Районен съд – К., като
неоснователни.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд С. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч. гр.
д. № 556/2021 по описа на К. районен съд.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
8