Р Е Ш Е Н И Е
№ 41 08.06.2020 г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ІІ-ри въззивен наказателен състав, в публично заседание на двадесети и седми
май две хиляди и двадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ИВАНОВ
ГЕРГАНА КОНДОВА
секретар
М. Коматарова
прокурор
Ж. И.
като
разгледа докладваното от съдия Петков
ВНОХД № 71 по описа на ЯОС за 2020 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивни жалби
на защитниците на подсъдимия Д.К.И.
срещу Присъда № 50/30.09.2019 г., постановена по НОХД № 295/2018 г. по описа на РС – Елхово, с
която въззивникът е признат за виновен в това, че в
неустановен точно час, в периода от 18.00 часа на **.**.**** г. до 06.30 часа
на **.**.**** година, в град ********, област *****, пред жилищен блок № **,
противозаконно повредил чужда движима вещ – лек автомобил марка „*. ** *** ***”
с рег. №* **** ** на стойност 12 000 лева, собственост на М.С.Х. и Х.Д.Х.,***,
чрез пробиване на два броя зимни външни гуми и забиване на кирка в преден
капак, като нанесените щети са на стойност 570.00 лева – престъпление по чл.
216, ал. 1 от НК, като на това основание и на основание чл. 54
от НК е осъден на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. Съдът е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от ТРИ
ГОДИНИ изпълнението на наложеното наказание една година лишаване от свобода, считано от влизане на присъдата в
сила. Определил е на
основание чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК на подс. Д.К.И. ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ между
наказанието наложено му с Присъда №
95/12.06.2018 г. по НОХД № 467/2017 г. на РС – Ямбол, в сила от **.**.****
г. и наказанието наложено му по настоящото НОХД № 295/2019 г. по описа на РС –
Елхово, в размер на по-тежкото от тях – ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. Отложил е на основание чл. 25, ал. 4 от НК във вр. чл. 66, ал. 1 от НК
изпълнението на определеното общо наказание една година и шест месеца лишаване
от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. Съдът е присъединил на основание чл. 25,
ал. 1 от НК във вр. чл. 23, ал. 3 от НК изцяло към определеното общо наказание,
наказанието ГЛОБА в размер на 1000 (хиляда) лева, наложено на подсъдимия И. с
Присъда № 95/12.06.2018 г. по НОХД № 467/2017 г. на РС – Ямбол и приспаднал на основание чл. 25, ал. 2 от НК
изтърпяната до момента част от присъединеното
наказание „ГЛОБА“.
Също така е присъединил на основание чл. 25, ал. 1 от НК във вр. чл. 23, ал. 2
от НК към определеното общо наказание, наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА,
наложено на подсъдимия с Присъда №
95/12.06.2018 г. по НОХД № 467/2017 г. на РС – Ямбол и приспадал на основание чл.
25, ал. 2 от НК във вр. чл. 59, ал. 4 от НК изтърпяната
част от това наказание, считано от 10.50 часа на **.**.****
година. Осъдил е подсъдимия И., на основание чл. 45 от ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на
гражданските ищци М.С.Х. и Х.Д.Х. сумата 570.00 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди причинени от престъпление, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането **.**.****
г. до окончателното й изплащане, като претенцията за присъждане на законна
лихва за дата **.**.**** г. като неоснователна и недоказана е отхвърлил. Осъдил е подсъдимия И.,
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК ДА ЗАПЛАТИ на гражданските ищци и частни
обвинители Х. и Х., сумата
от 400 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение и така също ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр.
чл. 88, ал. 1 от НПК в полза на Държавата сумата 50.00 лв. държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск. ЕРС също е осъдил
подсъдимия на основание чл. 189, ал. 3 от НПК ДА ЗАПЛАТИ сумата 422.58 лв.
направени по делото разноски, от които 117.30 лв., в приход на републиканския
бюджет по сметка на ОДМВР – Ямбол и 305.28 лв., в приход на Бюджета на
съдебната власт по сметка на РС – Елхово и в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист – 5.00 лв. държавна такса.
Във въззивните жалби по същество се твърди, че не е доказано по
безспорен начин участието на подсъдимия в престъплението и механизма на
деянието. Въззивникът Д.И., редовно призован, не се явява в открито съдебно
заседание. Защитниците поддържат наведените в жалбите оплаквания и сочат, че
показанията на основният свидетел на обвинението И. К. не следва да бъдат
кредитирани, тъй като в ДП и в съдебното следствие той е посочил две различни
версии, че не е установено по безспорен начин колко пъти във вечерта на
престъплението подсъдимия е напускал дома си, че е неизяснено има биологична
следа само от подсъдимия по сапа на кирката, че не е изяснен механизмът на
деянието и имат ли свидетелите Х. и И. К. отношение към нанасянето на щетите на
МПС, както и че не е житейски е оправдано подсъдимият месец преди деянието да
предупреждава сина на пострадалите, че „се готви нещо”. По тези съображения
защитата пледира за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на
оправдателна присъда, или алтернативно – за изменение в посока намаление на
размера на наказанието и изпитателния срок.
Прокурорът намира жалбата за неоснователна и счита, че обжалваната
присъда, като законосъобразна и обоснована, следва да бъде потвърдена. Не
споделя доводите, че присъдата почива единствено и само на биологичната следа,
която произхожда от подсъдимия и намира, че са налице и показанията на
свидетелите И., К., Х., които потвърждават извадите относно ДНК-следата.
Повереникът на частните обвинители и граждански ищци настоява да се
оставят без уважение въззивните жалби, като намира че присъдата на ЕРС е
законосъобразна, обоснована и конкретна. Моли за присъждане на направените
разноски за въззивната инстанция.
Ямболският окръжен съд констатира, че въззивните жалби
са процесуално допустими като подадени от лице имащо право и интерес да
обжалва, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледани по същество са неоснователни,
по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
ЯОС приема за установена фактическа обстановка,
правилно възприета и от първоинстанционния съд, основното в която е следното:
През м. ******* **** г. подсъдимият Д.К.И. и пострадалите Х.Д.Х. и М.С.Х. ***. Пострадалите притежавали в режим
на съпружеска имуществена общност, лек автомобил „*. ** *** ***” с рег. № * ****
** и се познавали с подсъдимия, като съграждани.
В края на лятото на **** г. подсъдимият разговарял със свид. Г. Г. (*** на
пострадалите) и му казал, че спрямо автомобила на родителите му може да се
извърши посегателство.
Свидетелят И. Л. К. живеел в гр. ****** на семейни начала със свид. Н. С. Х.
и двамата често отсядали при родителите му в с. *****, обл. *****. Подсъдимият
и свид. К., които били приятели, се уговорил да се свидят в дома на подсъдимия
и свид. К. да занесе там една кирка. На **.**.**** г. вечерта свидетелите И. К.
и Н. Х. отишли от с. ***** в дома на подс. И. ***. Свид.
К. носил металната част на кирка (поставена в найлонова торба) и дървен сап. В
апартамента, подсъдимият заедно със свидетеля, сглобили кирката. На същата дата
между 22.30 ч. и 23.30 ч.
подсъдимият се срещнал със свид. Т. И. и с неговия лек автомобил отишли към
края на град ********, там спрели, пушили марихуана, след което подсъдимия се
прибрал в дома си. Около 01.00 – 02.00 ч. на **.**.**** г. подсъдимия излязъл и
отишъл и си купил закуски от търговски обект където работила свид. С. К. Н..
При едно от двете излизания подс. И. взел със себе си кирката и
предмет с остър връх. Когато достигнал до автомобила на пострадалите Х.Х. и М.Х. – „*. ** *** ***” с рег. № * **** **,
паркиран в град ********
на ул. „***********” пред жилищен блок № ** подс. И. нанесъл осем удара с предмет с остър връх, по
задната дясна гума на автомобила и четири удара
по предната му дясна гума, в резултат
на което пробил предна и задна десни зимни външни
гуми, и двете марка „Ф.” с размер ***/** * **. След това нанесъл удар с острата
метална част на кирката в предния капак на автомобила, пробил капака, оставил забитата там кирка и се прибрал у дома си.
Сутринта на **.**.**** г. около 06.30-07.00 ч., свид. Х.Х. бил уведомен по
телефона от съседа си – свид. Г. Я. за нанесените щети на автомобила. Малко
по-рано и свид. А. А. видял забитата кирка и спадналите гуми на процесния
автомобил. Свид. Х. уведомил органите на полицията и докато ги чакал на
местопроизшествието, извадил кирката от капака на автомобила и я оставил на
задната седалка. За времето от 08.00 ч.
до 08.45 ч. бил извършен оглед на
местопроизшествие и съставен протокол (с фотоалбум), а свид. Х. предал кирката.
По делото е изготвена и изслушана ДНК експертиза – Протокол № **/***-***-**
от **.**.**** г. на БНТЛ при ОД МВР – Бургас. Заключението на вещото лице е, че
в горната третина на сапа на вещественото доказателство кирка, има биологичен
материал от Х.Х. и Д.И. и не доказан такъв от И. Л. К..
Видно от заключението на ВЛ по оценителната експертиза, стойността на лек
автомобил, марка „*. ** *** ***” с рег. № * **** ** е 12 000 лева, на два
броя зимни гуми марка „Ф.” с размер ***/***** – 290 лв. и на предния капак –
280 лева.
Видно от справката за съдимост подс. И. е осъждан и нереабилитиран два пъти
и два пъти е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по чл. 78а от НК. Последното му осъждане е с Присъда
№ 95/12.06.2018 г. по НОХД № 467/2017 г.
на РС – Ямбол, в сила от **.**.**** г. за извършено на **.**.**** г.
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК,
за което на основание чл. 54 от НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок
от една година и шест месеца, изпълнението на което на основание чл. 66,
ал. 1 от НК е отложено за срок от четири години, глоба в размер на 1000 лв.,
както и на основание чл. 343г от НК му е наложено наказание лишаване от право
да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. На основание чл. 59, ал.
4 от НК е приспаднато времето, през което той е бил лишен по административен
ред от възможността да упражнява правото си да управлява МПС, считано от 10.50 часа на **.**.**** година.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Правилно първоинстанционният съд е приел фактическата
обстановка въз основа на: отчасти на
обясненията на подсъдимия от показанията на свидетелите Х.Д.Х., М.С.Х., Д. Х.Х., Г.Х.Х., Т. В. И.
(дадени в хода на съдебното следствие, както и от показанията на свидетеля,
дадени в хода на досъдебното
производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 във вр. ал. 1, т. 1 от НПК),
от показанията на свид. Н. С. Х. (дадени в хода на съдебното производство,
даден в хода на ДП на **.**.**** г. пред съдия, приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК дадени в хода на ДП
на **.**.**** г. пред разследващ
полицай, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 във вр. ал. 1, т. 2 от НПК, и
показания й дадени в хода на ДП на **.**.**** г. приобщени по реда на чл. 281,
ал. 4 във вр. ал. 1 т. 2 от НПК), Г.Д. Я.,
А. Г. А., С. К. Н., П. Д., И.Л. К. (дадени в хода на съдебното следствие,
дадени в хода на ДП на **.**.**** г., приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 във
вр. ал. 1, т. 1 от НПК), от показанията на св.Г.Х. В. и А. Н. А., от
изготвените и изслушани по делото експертизи: стоково-оценъчна, оценъчна
експертиза на автомобил, ДНК експертиза (Протокол № **/***-***-** от **.**.****
г. на БНТЛ при ОДМВР – Бургас) и
допълнителна ДНК експертиза обективирана (Протокол № **/*** - *** на БНТЛ
при ОДМВР – Бургас), от извършеното по реда на чл. 284 от НПК
процесуално-следствено действие по предявяване на вещественото доказателство по
делото – кирка, както и въз основа на писмените доказателства по делото –
протокол за оглед на местопроизшествие,
от **.**.**** г. ведно с фотоалбум към него, протокол за доброволно предаване
от **.**.**** г., протокол за доброволно
предаване от **.**.**** г., протокол за вземане на образци за сравнително
изследване от **.**.**** г., писмо рег. № ****-***** от **.**.**** г. на РУ –
Елхово, ведно с разпечатка от АИС за МПС – л.а. марка „*. ** *** ***” с рег. № *
**** ** и собственици на автомобила, писмо изх. № **-**-**/**.**.**** г. на
Агенцията по вписванията при МП и удостоверение изх.№ **************/**.**.****
г. на агенцията по вписваната при МП, протокол № **/**.**.**** г. за проведена
оперативка на с кмета на община Болярово, писмо изх. № **.**-**/*/ от **.**.****
г. на община Болярово, ведно със скица изх. № */**.**.**** г. за имот *****-***
по плана на с. *****, разрешение с изх. № **-**-***/*/ от **.**.**** г. на гл.
архитект на община Болярово, за поставяне на преместваеми съоръжения и схема –
проект по чл. 56 от ЗУТ, Справка рег. № ****-*****/**.**.**** г. на РУ –
Елхово, справка рег. № ****-*****/**.**.**** г., приемо-предавателен протокол
от **.**.**** г., свидетелство за регистрация част I за МПС л.а. марка „*. ** *** ***” с рег. № * **** **,
справка за съдимост на подсъдимия.
Въззивният състав изцяло подкрепя доказателствения
анализ на решаващия съд, възприема всички изводи безкритично и счита за ненужно
да ги преповтаря подробно. Тук следва да се отбележи, че процесуалният закон
(чл. 339, ал. 2 от НПК) не задължава въззивния съд
да обективира в решението си нов цялостен и пълен анализ
на доказателствената съвкупност, освен в случай, че изрази несъгласие
с някои от фактическите и правни изводи на първостепенния съд. Когато обаче
мотивира съгласие с възприетите от първата инстанция фактически
положения, въззивният съд не е задължен да анализира отново тази
съвкупност, а само да даде отговор на доводите на защитата (в този смисъл
Решение № 482/22.12.2014 г. по н. д. № 1556/2014 г. на Трето НО на ВКС, Решение
№ 10/21.02.2019 г. по
НВОХД № 268/2018 г. на Апелативен съд – Бургас и др.).
ЯОС ще акцентира че правилно, при установяване на
горната фактическа обстановка решаващият съд е кредитирал изцяло показанията
на свидетелите М.Х., Х.Х., Г.Х., Д. Х., Т. В. И. (приобщени по реда на чл. 281,
ал. 4 във вр. ал. 1, т. 1 от НПК), Г.Д. Я., А. Г. А., С. К. Н., П. Д., Г. В. и
А. А.,като е съобразил, че те са последователни, непротиворечиви,
кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства съдът.
Правилно ЕРС е дал вяра на показанията на свид. И. дадени в хода на ДП,
досежно това дали свид. Т. И. се е срещал на **.**.**** г. с подсъдимия И.,
както и какво му е съобщил свид. К. – къде са били със свид. Х. през нощта на **/**.**.**** г., като е съобразил,
че свидетелят е заявил, че показанията му дадени в хода на ДП са тези които са достоверни.
Безспорно показанията на свидетелите И. К. и Н. Х. следва да се кредитират
частично. Правилно са игнорирани от ЕРС в частите им където се сочи: че К. не е
знаел какво има в торбата която е занесъл в жилището на подсъдимия, тъй като са
в противоречие с показанията на свид. Х. (пред
съдия), сочеща че той носил от с. ***** сап на кирка; и че не е помагал
вечерта на **/**.**.**** г. на подсъдимия да сглоби кирка (противоречащи на
собствените му показания дадени в ДП); че И. К. не е носил нищо, когато са
отишли в апартамента на подсъдимия, като противоречащи на последователните,
детайлни и дадени във време най-близо до момента на деянието показания на свид.
Х. пред съдия от **.**.**** година.
Също така вярно и с аргументи които ЯОС напълни споделя
и намира за ненужно да преповтаря, първата инстанция не е приела за достоверни
твърденията на подсъдимия,
че по никакъв начин не е докосвал кирката и не е причинил повредите по
автомобила на пострадалите. Тук трябва да се изтъкне, че извлечения биологичен
материал от повърхността на сапа на кирката съдържащ ДНК на подсъдимия
еднозначно сочи, че той е имал съприкосновение с нея. Не са достоверни и обясненията на подсъдимия в
частта им, в която се твърди, че свид. И. К. е излизал през нощта на **/**.**.**** г. от дома му, като е отсъствал
около 20 минути. В
тази им част обясненията на подсъдимия противоречат на кредитираните
доказателства и отчетливо съставляват защитна теза. В останалата им част на
обясненията следва да се даде кредит на доверие, тъй като същите са в съзвучие
с ценените и от двете съдебни инстанции доказателства по делото и разкриват
личните му възприятия по случая.
ЯОС намира, че всички доказателствата, кредитирани от
ЕРС (и настоящия състав), по същество са безпротиворечиви, допълващи се, в
логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, по безспорен начин установяват фактите относно авторството,
времето, мястото и механизма на извършване на престъплението.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При правилно приета фактическа обстановка, районният
съд е направил обосновани правни изводи, че и от обективна, и от субективна
страна подсъдимият Д.К.И. е осъществил
състава на престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, тъй като в неустановен точно час, в периода от 18.00 часа на **.**.**** г. до 06.30 часа на **.**.**** година, в град ********,
област *****, пред жилищен блок № **, противозаконно повредил чужда движима вещ
– лек автомобил, марка „*. ** *** ***” с рег. № * **** ** на стойност 12 000
лева, собственост на М.С.Х. и Х.Д.Х.,***, чрез пробиване на два броя зимни
външни гуми и забиване на кирка в преден капак, като нанесените щети са на
стойност 570.00 лева.
Правилно ЕРС е посочил, че от обективна страна подс. И., в инкриминирания период от време и място, противозаконно е
повредил процесната чужда движима
вещ, като с кирка пробил предния капак на л.а. „*. ** *** ***”, а с неустановен остър предмет – дупки в предната и
задната му десни гуми. Аргументирано е посочил, че авторството времето и
мястото и механизма на извършването се установява от съвкупността от всички
кредитирани доказателства. Изпълнителното деяние е осъществено чрез нанасяне на
удар с кирка по капака на автомобила и пробождане с остър предмет на гумите на
автомобила и това е направило вещта временно негодна за използване по
предназначение. Съставомерният резултат – повреждане на чужда движима вещ е
настъпил и размерът на причинените вреди е установен въз основа на изготвената
по делото оценъчна експертиза.
От субективна страна престъплението
е извършено от подсъдимия при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11,
ал. 2 от НК, обективиран
в действията му. Логично, като човек с достатъчен житейски опит, той е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, като е осъществил
целенасочени и съзнателни волеви действия върху чужда движима вещ, в израз на намерението му да я повреди. Съзнавал е всички елементи
от състава на престъплението – че извършва противоправно и общественоопасно
деяние, целял е настъпването на престъпните последици и пряко се е насочил към тях. Съзнавал е и предвиждал повреждането на вещта като последица от
осъщественото от него физическо въздействие върху й. Следователно, налице е и интелектуалния момент на умисъл
за повреждане.
Правилно ЕРС е установил, че причините за извършване на престъплението са
незачитането от страна на подсъдимия на установения в страната законов ред, на
правото на собственост и ниския му оценъчен критерий на поведение.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл. чл. 216, ал. 1 НК, Законодателят е предвидил наказание лишаване от
свобода за срок до пет години. Решаващият съд правилно е установил смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства
– стойността на вредите, както и отегчаващите такива – обществената опасност на
дееца предвид неговото съдебно минало и демонстративния начин на извършване на
деянието. Тези
фактори като комплекс, не дават основание смекчаващите отговорността на
подсъдимия обстоятелства да се приемат за многобройни или за изключителни по
своя характер, така щото да му бъде определено наказание при условията на чл.
55, ал. 1 от НК. Затова
правилно ЕРС не е приложил тази разпоредба и е определил на подсъдимия
наказание при условията на чл. 54 от НК – една
година лишаване от свобода.
Относно начина на
изтърпяване на наказанието, въззивният съд прие, че в случая института на
условното осъждане е приложен правилно, като решаващият съд е съобразил съдебно
минало на подсъдимия и размера на конкретното наказание лишаване от свобода.
ЯОС също счита, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, не е
наложително той да търпи ефективно наложеното му наказание, което би било
оказване на ненужна пенитенциарна репресия по отношение на личността му. Целите
по чл. 36 от НК ще се постигнат и при отлагане на изпълнението на наказанията
им, без той да бъде изолиран от обществото. Правилно, предвид личността на
подсъдимия, първостепенният съдът е определил и изпитателния срок – на неговия
минимум от три години. ЯОС счита, че наложеното на подсъдимия наказание е
необходимо и достатъчно да окаже поправително и възпиращо
въздействие както него, така и върху останалите членове на
обществото.
Правилно ЕРС е съобразил, че деянието по НОХД №
295/2018 г. на РС – Елхово и деянието на подсъдимия, за което с
Присъда № 95/12.06.2018 г. по НОХД № 467/2017 г. на РС – Ямбол, в сила от **.**.****
година, е осъден на лишаване
от свобода за срок от една година и шест
месеца, на глоба в размер на 1000 лв. и
на лишаване от право да управлява МПС за
срок от една година и шест месеца, са
били извършени преди, за което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда.
Затова на основание чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК ЕРС
законосъобразно е определил на подсъдимия Д.К.И. едно общо наказание
между наказанието лишаване от свобода наложено му с Присъда № 95/12.06.2018 г. по НОХД № 467/2017 г. на РС
– Ямбол и наказанието лишаване от
свобода наложено му по НОХД № 295/2019 година по описа на РС – Елхово, в размер
на по-тежкото от тях, а именно – една година и шест месеца лишаване от свобода
и на чл. 25, ал. 4 от НК – отложил изпълнението на определеното общо наказание
една година и шест месеца лишаване от
свобода за срок от четири години.
Правилно предвид факта, че по НОХД № 467/2017 г. на РС – Ямбол на подсъдимия са
били наложени и наказания глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца,
решаващият съд на основание чл. 25, ал. 1 от НК във вр. чл. 23, ал. 3 от НК е
присъединил изцяло към определеното общо наказание лишаване от свобода и
наказанието глоба в размер на 1000лева, наложено на подсъдимия по НОХД №
467/2017 г. на РС – Ямбол, като е приспаднал на основание чл. 25, ал. 2 от НК
изтърпяната до момента част от присъединеното наказание „глоба“, както и на
основание чл. 25, ал. 1 от НК във вр. чл.23, ал. 2 от НК присъединил към определеното
общо наказание лишаване от свобода наказанието „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“ за срок от
една година и шест месеца, наложено на подсъдимия по НОХД № 467/2017 г. на РС –
Ямбол, като на основание чл. 25, ал. 2 от НК във вр. чл. 59, ал. 4 от НК е
приспаднал изтърпяната част от това наказание, считано от 10.50 ч. на **.**.****
година.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА
Неоснователни са всички съществени възражения на
защитата – че прокурорът не е успял да докаже: участието на подсъдимия в
престъплението и механизма на деянието; колко пъти във вечерта на
престъплението подсъдимия е напускал дома си; че подсъдимият и свид. И. К. са
сглобили кирката и имат ли свидетелите Х. и И. К. отношение към нанасянето на
щетите на МПС; че житейски не е оправдано подсъдимият да предупреждава сина на
пострадалите, че се готви това деяние.
ЯОС намира, че решаващият съд задълбочено и всестранно е анализирал
всички доказателствени източници и е направил правилна преценка за
достатъчност, годност и достоверност на доказателствените материали,
така щото да може да постанови
осъдителна присъда. Първоинстанционният съд е изложил подробно съображения,
които ЯОС напълни споделя, относно обективната и
субективната съставомерност, като в последователно са описани действията
на подсъдимия, които обосновават осъщественото от него изпълнително деяние
на престъплението за
което му е повдигнато обвинение. Безспорно
основният въпрос стоящ за решаване по делото, е този за авторството на
подсъдимия в процесното деяние. Правилно решаващият съд е посочил, че авторството на деянието се установява от съвкупността
от косвени доказателства (частично от обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите И. К., Н. Х., Т. И. и С. Н.) и от изготвената по делото ДНК
експертиза. ЯОС
счита, че съвкупния анализ на събраните в хода на наказателното производство
доказателства установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Въззивната инстанция намира, че доказателства
анализирани поотделно и поставени в логична взаимовръзка помежду, обсъдени
съвкупно обосноват единствено възможния извод, че подсъдимият е автор на
деянието, предмет на обвинението. От доказателствената съвкупност (извършения по делото оглед на местопроизшествие и
показанията на свидетелите Х.Х., Д. Х., Г.Х., А. А. и Г. Я.) се установява и механизма на
извършване на деянието. Ето защо въззивният състав счита, че по делото са
налице поредица от свидетелски показания, заключения на ВЛ, обективни находки
на местопрестъплението, които дават основание да се заключи за авторството като
не се установяват факти, който да пораждат съмнение в тази поредица. Теоретично
една присъдата може да почива и само на косвени доказателства, стига по
безспорен начин да е установена тяхната фактическа и логическа връзка и
последователност, която в цялост да разкриват всички съставомерни елементи на
престъпно поведение и на тази основа да не е възможен друг извод, освен този за
извършеното деяние и авторството му.
По
отношение на възражението касаещо субективната страна, настоящият състав ще
посочи, че съобразно трайната съдебна практика, за умисъла на дееца се съди по
обективните факти които могат да обосноват извод за психическото отношение на
дееца към престъпния резултат. Всички те сочат именно за формирано у подсъдимия
решение да нанесе щети по процесното МПС, чрез удар с кирка по капака на автомобила и пробождане с
остър предмет на гумите на автомобила.
Възражението, че не е установено дали свидетелите К. и Х. не са
съпричастни към деянието е несъстоятелно, тъй като няма такова обвинение, е
това че не е житейски оправдано подсъдимият да предупреждава сина на
пострадалите, че се готви това деяние е ирелевантно в конкретния случай.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ
ИСК
При предвидените за това условия в НПК и по надлежния
ред пострадалите М.Х. и Х.Х. са били конституирани като граждански ищци по делото и
първостепенният съд е приел за съвместно разглеждане предявения против
подсъдимия граждански иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди от престъплението, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва. За да се ангажира гражданската отговорност на подсъдим за непозволено
увреждане, в адхезионния процес следва да се установи едновременното наличие на
всички обективни и субективни елементи на сложния фактически състав на деликта,
въведени в императивната норма на чл. 45 от ЗЗД, а именно – деяние, вреда,
причинна връзка между тях, противоправност на деянието и вина на автора. В
случая, предвид изхода на делото, решаващият съд законосъобразно е приел, че
несъмнено е доказано наличието на всички изброени елементи от визирания
фактически състав и предявения иск е доказан по своето основание и размер
несъмнено и категорично. Затова е постановил подсъдимият да заплати на
гражданските ищци обезщетение в размер на 570.00 лв., представляваща стойността на повредените части от автомобила,
ведно със законната лихва върху същата,
считано от датата на повредата – **.**.**** г. до окончателното изплащане на
сумата.
Правилно ЕРС е възложи на подсъдимия и заплащането на държавна такса върху уважения размер
на гражданския иск, възлизаща на сумата 50.00 лева.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При
този изход на делото, законосъобразно, в съответствие с чл. 189, ал. 3 от НПК,
в тежест на подсъдимия са присъдени и направените по делото разноски – 117.30 лв. в приход на републиканския бюджет по сметка
на ОДМВР – Ямбол и 305.28 лв. в приход на Бюджета на съдебната власт по сметка
на РС – Елхово. Правилно
ЕРС е осъдил подс. И. да
заплати на гражданските ищци и частни обвинители направените от тях разноски в
производството – сума от 400.00 лева.
В
производството пред въззивната инстанция гражданският ищец Х.Х., видно от
Договор за правна защита и съдействие сер. * № **********, е направил разноски
в размер на 400 лв. за възнаграждение на повереник. Предвид искането на
въззиваемата страна и изхода на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в
тежест на подс. Д.К.И.,
следва да се присъдят и тези разноски.
Водим
от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Ямболският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 50/30.09.2019 г. постановена по НОХД № 295/2018 г. по описа на РС – Елхово.
ОСЪЖДА подсъдимия Д.К.И.
с постоянен и настоящ адрес ***, б. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ НА гражданският
ищец и частен обвинител Х.Д.Х.,*** с ЕГН **********,
направените във въззивното производство пред ЯОС разноски в
размер на сумата от 400 лв. (четиристотин лева).
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: _________________________
ЧЛЕНОВЕ:
________________________
________________________