РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Перник, 22.04.2020 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание проведено единадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ |
|
|
АНТОНИЯ АТАНАСОВА
- АЛЕКСОВА |
при
участието на секретаря ЗЛАТКА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова-Алексова възз. гр. д. № 856 / 2019 по описа на Окръжен съд Перник, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258 и сл. от ГПК, образувано е по подадена въззивна жалба:
ОТ: „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, чрез пълномощника З. Н. Д.
- Прокурист, упълномощена от Я. Й. О. и П. Я. П. - в качеството им на
представляващи Дружеството, чрез
пълномощника си юрисконсулт К.К.Т., преупълномощена от З. Д., съгласно
нотариално заверено пълномощно с регистрационен № 12571/2017 г. от *** г. на
нотариус И. И. с peг. N° *** на НК, с район на действие СРС.
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 1440
от 27.09.2019 г., постановено по гр.д. № 4162 / 2019 г. по описа на PC
Перник
С жалбата първоинстанционното
решение се оспорва изцяло, като
незаконосъобразно, неправилно и постановено в противоречие със събрания
по делото доказателствен материал, включително и в частта за разноските.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че първоинстанционният съд
неправилно бил обосновал фактическия извод, че Анекс № *** към Договор за
потребителски кредит от ***г. не предвижда възможност кредиторът да прехвърли
вземането си по договора на трето лице, следователно не е изпълнено изискването
на чл. 26, ал. 1 от ЗПК. В т. 4 от подписания Анекс № *** било посочено, че
всички останали уговорки между страните, договорени в Искане - Договор за
отпускане на кредит от ***г. и разпоредбите на Общите условия към него, които
не са изменени с анекса, остават в сила и продължават да действат между
страните. Предвид на което следвало да се отчете факта, че съгласно чл. 16, ал.
5 от Общите условия за предоставяне на потребителски паричен кредит към
Договора за отпускане на потребителски паричен кредит, приложени в
първоинстанционното производство към Искова молба с вх. № 20024 от 09.07.2019г.
и Становище с вх. № 25927 от 19.09.2019г. при Районен съд Перник, „УКФ може по
всяко време да прехвърли правата си по договора за паричен кредит на трети лица
или на част от него, заедно с дължими лихви, такси, комисионни и други
разноски, като уведоми Потребителя писмено за това в съответствие със
закона". Съгласно следващата разпоредба на чл. 16, ал. 6 „Потребителят
дава изричното си съгласие УКФ да прехвърли правата си по договора за кредит на
трети лица". С подписване на Договора за кредит и посочените към него Общи
условия кредитополучателят се считал за информиран относно възможността вземането
да бъде прехвърлено на трето лице. Поради което кредитодателят не бил нарушил
императивните разпоредби на ЗПК и по-конкретно чл. 26, ал. 1, тъй като в случая
такава клауза за прехвърлимост била изрично предвидена в сключения договор за
кредит.
Счита, че първоинстанционният съд неправилно бил обосновал и фактическия
извод, че не е изпълнено и изискването на чл. 26, ал. 4 ЗПК, съгласно което
кредиторът е задължен да информира потребителя за прехвърляне на вземането. След
като законът не изисквал специална форма за действителност на уведомлението от
цедента до длъжника и предоставял възможност уведомяването да се извърши и от
лице, което цедентът е упълномощил да стори това, нямало пречка това лице да
бъде цесионерът. Съгласно упълномощаването от името на „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД (цедент) в полза на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД, предишният кредитор бил упълномощил цесионера да уведомяваме от негово име
всички длъжници по вземания на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, които
са били цедирани, съгласно сключения Договор за цесия от ***г. Предвид това и
съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД, бил изпратил до А.Б.Д. Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания.
Пратката, съдържаща Уведомлението по чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД, била изпратена
чрез препоръчана поща с обратна разписка на посочения в Договора за кредит
адрес: ***, като същата била доставена лично на А.Б.Д. на дата 19.06.2014г.,
видно от приложеното към Исковата молба копие.
Моли за присъждане всички разноски, направени както
в хода на първоинстанционното производство, така и в хода на настоящото
въззивно производство, а именно: юрисконсултско възнаграждение за всяка
инстанция в размер на 300.00 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25,
ал. 1 Наредба за заплащането на правната помощ, както и заплатените държавни
такси за предявения установителен иск и за въззивната жалба в общ размер на
74.05лв., съгласно приложения списък.
Производството
е и по подадена жалба вх. № 33682 / 22.11.2019г. срещу:
Определение от 28.10.2019г., постановено по гр.д. № 4162 / 2019г., PC Перник, с
искане да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, тъй като не били заявени претенции за заплащане на
разноски по подаване на възражението по заповедното производство, като не били
представени доказателства, че били платени, а били и прекомерни.
В
законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната на
въззивна жалба страна, не е подала отговор нито по първоначално подадената
въззивната жалба, нито в указания едноседмичен срок по подадена жалба вх. №
33682 / 22.11.2019г. срещу: Определение от 28.10.2019г.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не изпраща представител,
преди датата на откритото съдебно заседание е депозирано писмено становище с
което, чрез процесуалния си представител е заявил, че няма възражение за даване
хода на делото и съществото на спора, като подържа изцяло депозираните въззивна
жалба вх.№ 29345/21.10.2019г, становище вх. №29694/23.10.2019 и частна жалба
вх. № 33682/22.11.2019г., като моли да бъде отменено първоинстанционното
решение по съображенията изложени във въззивната жалба и бъдат уважени
предявените исковете и направените в хода на производството разноски.
В условията на евентуалност, ако бъдели
възложени разноските в тежест на жалбоподателя, прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител
адв. М., оспорва подадената въззивна жалба, като моли да бъде оставена без
уважение, а решението на първоинстанционния съд, като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено. Дружеството жалбоподател не доказало валидно
облигационно правоотношение. Исковата претенция произтичала от анекс към
договор, който не бил подписан от ответника. По отношение на разноски счита, че
същите били правно изчислени от районния съд, с оглед обстоятелството на осъществена безплатна правна помощ.
Моли за присъждане направените разноски и
в хода на въззивното производство, за което прилага и списък по чл. 80 от ГПК.
Пернишки окръжен съд, като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
За да
постанови решението си, районния съд е приел, че:
Нa *** г. между „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ"
ЕАД, като кредитор от една страна и А.Б.Д., като кредитополучател от друга, бил
подписан Анекс № *** към Договор за отпускане на потребителски паричен кредит
от ***г. Остатъкът от дълга към датата на подписване на съответния Анекс бил
договорен на 2 201.74 лв., включващи главница и лихва. Кредитополучателят се е
задължил да погаси усвоения кредит чрез 30 вноски, както следва: месечна
вноска, дължима ежемесечно за периода от 14.09.2013г. до 14.02.2014г. - 34.55
лв., и месечна вноска, дължима ежемесечно за периода от 14.03.2014г. до
14.02.2016г. - 116.80 лв. Общата дължима сума, която кредитополучателят
следвало да върне в края на периода, била в размер на 3,010.50 /три хиляди и
десет лева и петдесет стотинки/.
Ищцовото дружество твърдяло, че кредитополучателят А.Б.Д.
била направила 3 пълни вноски за погасяване на задължението си на стойност
103.65 лв. /сто и три лева и шестдесет и пет стотинки/ и частична вноска в
размер на 19.74 /деветнадесет лева и седемдесет и четири стотинки/, както и била
платила начислени лихви за просрочие в размер на 3.06 лв. /три лева и шест
стотинки/. Общо внесените от А.Б.Д. суми били в размер на 126.45 лв. /сто
двадесет и шест лева и четиридесет и пет стотинки/. Последната частична вноска,
която била направена от кредитополучателя, била на дата 20.03.2014г. След тази
дата длъжникът не бил платил оставащите 26 вноски и съобразно уговорения
погасителен план.
Между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и
"Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД бил сключил Договор за цесия ***г.,
по силата на който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД /като цедент/
цедирал вземането си Анекс към Договор за потребителски кредит на "Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД /като цесионер/. Съгласно Договора за цесия,
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД прехвърля на цесионера "Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени и
неизплатени Договори за потребителски кредити, подробно описани в Приложение N°
1, представляващо неразделна част от Договора. В предмета на сключения Договор
за цесия от ***г. било включено и вземането по Анекс № *** към Договор за
отпускане на потребителски паричен кредит от ***г., сключен между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и А.Б.Д..
Въз
основа заключението на съдебно - счетоводната експертиза,
по процесния договор за заем, съдът е приел, че ответницата дължи на
ищеца вземания в общ размер на 407,58лв., които са покупната цена на цесията,
от които: главница в размер на 167,41 лв., сумата от 6,55лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 21.04.2015 г. до 02.06.2015 г.,
сумата от 137,50лв., представляваща такса разходи, сумата от 96,12
лв., представляваща неустойка за периода от 21.04.2015 г. до 02.06.2015г.,
поради което следва да признае за установено, че ответницата дължи на
ищеца плащане на горепосочените суми.
Въз основа заключението по съдебно - счетоводната
експертиза, съдът е приел, че на И. П. Е. е предоставен кредит
съгласно договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер ***г. в
размер на 991,64 лева. Датата на последно направена вноска е на 31.01.2014г., с
която е погасена част от вноската с падеж 20.02.2014г. След направените вноски
по кредита, остатъка от дължимата сума по договор за потребителски кредит ***г
е в размер на 1004,63 лева, от които 816,24 лева главница и 188,39 лева такса
за обработка на кредита. По договора лихвения процент е 0%. Обезщетението за
забава върху всяка забавена погасителна вноска за периода от 21.02.2014г. до
07.08.2018г. била е в размер на 305,54 лева.
С оглед на установеното първоинстанционния съд намерил,
че не било изпълнено и изискването на чл.26, ал.4 ЗПК, съгласно което
кредиторът бил задължен да информира потребителя за прехвърляне на вземането.
Следователно прехвърлянето на правата по договор за потребителски кредит на
трето лице, без това условие да е било изрично предвидено в договора,
съставлява заобикаляне на императивната норма на чл.26, ал.1 от ЗПК, поради което процесното
цедиране като двустранна сделка било нищожно на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2
във вр. с чл. 44 от ЗЗД, съгласно и ТР №
5/28.11.2012 г. по т. д. № 5/2012 г., ОСГК
Въз основа на гореизложеното първоинстанционният съд приел, че предявеният от "Кредит респект" ООД установителен иск се явявал неоснователен, а с оглед на това неоснователен бил акцесорният иск за лихва, поради което и отхвърлил предявените искове.
С определение от 28.10.2019г. първоинстанционния съд по
молба на процесуалния представител на ответника, предвид изхода на делото, определил
размера на дължимите от ищеца разноски, като е присъдил в полза на ответника А.Б.Д.
сумата в размер на 200.00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269
от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално
допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
За
процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 1953 / 2019г. по описа на Пернишкия районен съд. С оглед своевременно
постъпило възражение от ответника на осн. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК съдът дал
указания до кредитора да предяви иск за вземането си В срока по чл. 415, ал.4 от ГПК от заявителя била подадена
исковата молба. Следователно са били налице всички положителните процесуални
предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните
процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд
се е произнесъл именно по предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището на въззиваемата
страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното:
Основния довод изложен в депозираната въззивната жалба
е, че кредитора не бил нарушил разпоредбите на Закона за защита на
потребителите и по - конкретно разпоредбата чл. 26, ал. 1, тъй като клаузата
за прехвърлимост била изрично предвидена в приложените общи условия в сключения
договор за кредит, а цедента надлежно упълномощен с оглед сключения договор за
цесия от ***г. от своя страна бил надлежно уведомил длъжника А.Б.Д., с писмо с обратна
разписка доставена лично на дата 19.06.2014 г., копие от която било приложена
към исковата молба. Било заявено изрично в писмено становище вх. № 25927 /
19.09.2019г., че ако съдът приемел, че длъжника А.Б.Д. не била надлежно уведомена. С Анекс № ***
към Договор за потребителски кредит от ***г. се предвижда възможност кредиторът
да прехвърли вземането си по договора на трето лице, следователно не е
изпълнено изискването на чл. 26, ал. 1 от ЗПК, тъй като в т. 4 от подписания
Анекс № *** било посочено, че всички останали уговорки между страните,
договорени в Искане - Договор за отпускане на кредит от ***г. и разпоредбите на
Общите условия към него, които не са изменени с анекса, остават в сила и
продължават да действат между страните. Предвид на което следвало да се отчете
факта, че съгласно чл. 16, ал. 5 от Общите условия за предоставяне на
потребителски паричен кредит към Договора за отпускане на потребителски паричен
кредит, приложени в първоинстанционното производство към Искова молба с вх. №
20024 от 09.07.2019г. и Становище с вх. № 25927 от 19.09.2019г. при Районен съд
Перник, „УКФ може по всяко време да прехвърли правата си по договора за паричен
кредит на трети лица или на част от него, заедно с дължими лихви, такси,
комисионни и други разноски, като уведоми Потребителя писмено за това в
съответствие със закона". А съгласно чл. 16, ал. 6 „Потребителят дава
изричното си съгласие УКФ да прехвърли правата си по договора за кредит на
трети лица". С подписване на Договора за кредит и посочените към него Общи
условия кредитополучателят се считал за информиран относно възможността
вземането да бъде прехвърлено на трето лице.
По делото се установява, че с Анекс № *** г. към
Договор за потребителски кредит от ***г., страните по договор искане № ***г. длъжника А.Б.Д. и кредитора
„Уникредит Кънсюмър Файнансинг“ АД, са се съгласили да променят договорените
финансови задължения, както и сроковете
за погасяване на остатъка на кредита. Остатъка на дълга към датата на
подписване на анекса бил в размер на 2 201.74г., включващ главница и лихви
ще се разсрочи на 30 броя месечни вноски, с крайна дата на погасяване
14.02.2016г. Стойността на всяка една месечна вноска за периода от 14.09.2013г.
до 14.02.2014г. е в размер от 34.55лв., а за периода от 14.03.2014 –
14.02.2016г. в размер на 116.60 лв. При годишен лихвен процент – 22.399 %,
процент на разходите – 24.85%, год. При подписването на анекса страните по
искане – договора за отпускане на стоков кредит с № ***г. Страните са се
съгласили, че всички останали уговорки между тях договорени в искане -договор
за отпускане на стоков кредит и паричен заем
№ ***г. и разпоредбите на общите условия към тях, които не са изменени с
настоящия анекс, остава в сила и продължават да действат.
Пред първоинстанционния съд и въззивната инстанция е представен
неподписан документ с наименование договор за отпускане на потребителски
паричен кредит № *** с посочено лице като кредитоискател А.Б.Д. и данни за
заема – финансова информация: чиста стойност на кредита : 3000.00 лв.; бр.
месечни вноски: 36; комисионна: 210.00 лв.; месечна сума: 121.45 лв.; обща
стойност на кредита: 3477.84 лв.; начин на погасяване: на каса; ГЛП: 15.521 %;
и ГПР: 21.95%.
С оглед изложените факти и обстоятелства в исковата
молба и въззивната жалба, както и с оглед данните посочени в приложения
неподписан с наименование договор за отпускане на потребителски паричен кредит
№ *** следва, че по отношение на възникналите отношения межди ищеца – твърдящ
че е цесионер на кредитора и длъжника А.Б.Д. са възникнали отношения, които
могат да се подведат под нормата на чл. 9 от
Закона за потребителския кредит, като съгласно чл. 10 от ЗПК договорът
трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител. Съгласно
правната теория и съдебната практика за да е налице договор, е необходимо да е отразено
авторството на изразените от двете страни волеизявления в този договор, за да
му се придаде формална доказателствена сила съобразно чл.188 от ГПК.
Представеният по делото договор за отпускане на потребителски паричен кредит № ***
не е подписан от посочените в него като негови автори лица, поради което не
може да се приеме, че е налице договор между страните. Не обуславят
съществуването на такъв останалите писмени доказателства, косвено
свидетелстващи за наличието му. Липсата на подписан договор за потребителски
кредит не може да бъде заместена от други писмени документи. Поради което при извършената
служебна проверка, настоящият състав намира, че между страните не е възникнала
валидна облигационна връзка. Така дори да се приеме плащане на сумата от 2 448.19
лева при отсъствието на доказана облигационна връзка, произтичаща от договор за
отпускане на потребителски паричен кредит № ****, то в рамките на настоящото
производство ищецът не би могъл да претендира същата извън заявеното договорно
основание.
С оглед на всичко изложено следва извод за липса на
съгласие от страна на ответника за сключване на договора, която липса на
съгласие води до нищожност на същия. Тъй като договорът е нищожен, същият не е
породил правно действие, поради което предявените искове за установяване на
процесните вземания, на основание договор за отпускане на потребителски паричен
кредит № ***, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Предвид
изложеното обжалваното решение, с което
са отхвърлени изцяло исковите претенции макар и с различни мотиви следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските за производството:
С оглед резултата от обжалването и
оставянето без уважение на въззивната жалба на осн. чл. 273 във връз. с чл. 78,
ал.2 от ГПК на въззивника не следва да бъдат присъждани, направените в хода на
въззивното производство разноски. Такива следва да бъдат присъдени в полза на
въззиваемата А.Б.Д. представлявана в хода на първоинстанционното и въззивното
производство от адв. М., която в съдебно заседание претендира присъждане на
разноски при оказана безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.2
от ЗА – материално затруднено лице в размер на 401.00 лв., съгласно представен
списък по чл. 80 ГПК. Същевременно пълномощникът на ищеца/въззивник е направил в условията
на евентуалност възражение за прекомерност на осн. чл. 78 ал. 5 от ГПК, като е
депозирал и частна жалба срещу постановеното от първоинстанционния съд определение
от 28.10.2019г.. с което в полза на А.Б.Д. са присъдени разноски в размер на
200.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Доколкото производството
е образувано по въззивна жалба и се дължи произнасяне по отношение правилността
на първоинстанционното решение и в частта за разноските подадената частна жалба
не подлежи на самостоятелно разглеждане. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА в случаите
на предоставени безплатно адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗА,
когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна. Осъществяването на
предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗА задължава съда да определи адвокатско
възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер не по-нисък
от предвидения в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като осъди другата страна да го заплати. Разпределянето на
отговорността за разноски се извършва според правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, които се прилагат във всяка съдебна инстанция /чл. 81 ГПК/. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемата страна има право на разноски за въззивното
производство съобразно отхвърлената част от въззивната жалба, съответно на
процесуалния й представител по пълномощие – адвокат се дължи адвокатско
възнаграждение по силата на чл. 38, ал. 2 ЗА. Въззиваемата страна е била
представлявана в открито съдебно заседание от упълномощения адвокат, при
наличието на договор на осн. чл. 38, ал. 1 ЗА. Следователно в полза на
процесуалния представител на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство съобразно
обжалваемия интерес в размер на 401.68 лв., определен съгласно чл. 7, ал. 2, т.
1 Наредбата. Предвид фактическата и
правна сложност на делото, разгледано пред въззивния съд в едно съдебно
заседание и претендирания минимален размер се явява неоснователно възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното се
явява неоснователно и възражението в частта за определения общ размер на присъдени
с обжалваното първоинстанционно решение № 1440 / 27.09.2019 г. и определение от
28.10.2019 г. в полза на ответника разноски, същото се явява неправилно в чия
полза са присъдени но доколкото няма жалба в тази насока, а единствено и само
по отношение на размера въззивния съд не дължи произнасяне.
Предвид изложеното в полза на процесуалния
представител по пълномощие на въззиваемата А.Б.Д. – адв. Д. М. от АК Перник с адрес: *** следва да
бъде присъдена на осн. чл. 38, ал.2 от ЗА сумата в размер на 401.36 лв. дължимо
адвокатско възнаграждение пред въззивна инстанция
С оглед цената на иска, въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. първо ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Предвид изложеното,
Пернишки окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 1440 от 27.09.2019 г. по
гр. д. № 4162/2019 г. по описа на РС
Перник, допълнено с определение от 28.10.2019 г. в частта за разноските.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ адв. Д. М. от АК П. с адрес:
*** процесуален представител по пълномощие на въззиваемата А.Б.Д.–сумата в
размер на 401.36 лв. /четиристотин двадесет и девет лева и 49 ст./ представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция по чл.38, ал.2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.