РЕШЕНИЕ

№ ……………….

София, 19.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „В“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЕЛЕНА ИВАНОВА
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	ЗЛАТКА ЧОЛЕВА АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

при участието на секретаря Кристина Първанова,

като разгледа докладваното от младши съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 16551 по описа за 2018 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 271 ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Л.И.В. срещу Решение №473718/20.08.2018 по гр. дело № 23711/2017 г. на Софийския районен съд, 57. състав, с което са отхвърлени исковете на въззивника за отмяна на дисциплинарното му уволнение от длъжността „помощник-машинист, локомотивен“ в поделение за Т.П.“ – София на „БДЖ – Т.П.“ ЕООД, извършено със заповед № 6/27.02.2017 г. на директора на поделението, за възстановяването му на посочената по-горе длъжност, и за осъждане на поделение за Т.П. – София на „БДЖ – Т.П.“ ЕООД да му заплати сумата от 2 025, 66 лева – обезщетение за оставане без работа в периода 28.02.2017 г. – 29.05.2017 г. С решението въззивникът В. е осъден да плати и разноски в размер на 360 лева.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Не се оспорват изводите на първоинстанционния съд, че за дисциплинарните нарушения, които се твърди да са осъществени на 15.12.2016 г., са изтекли сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, а две от деянията, квалифицирани като дисциплинарни нарушения и извършени на 27.02.2017 г. – напускане на предната кабина на локомотива, в който е бил помощник-машинист и неизпълнение на задълженията му като такъв за периода на напускането, са извършени при условия, изключващи отговорността. Излагат се доводи, че за останалите три нарушения по обжалваната заповед за дисциплинарно уволнение не показват достатъчна тежест, която да дава основание да се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание. По отношение на релевираното нарушение от 10.12.2016 г. – че въззивникът В. бил пътувал в пътнически влак, без да заплати добавка към цената на билета за запазено място, се излагат доводи, че това правонарушение се санкционира по административен ред с глоба, а не дисциплинарно. Излагат се доводи, че деянието, за което се търси дисциплинарна отговорност е станало само в присъствието на въззивника и кондукторката във влака, без присъствие на трети лица, а последната не била служител на работодателя на въззивника В. и същият нямал служебно задължение да се отнася с нея по определен начин. Поради това не било налице дисциплинарно нарушение. Излагат се доводи, че правилно било прието, че преминаването на помощник-машиниста в задната кабина по указание на машиниста на влака било извършено във връзка с изпълнение на служебна заповед, за което не можело да се вменява вина на служителя, изпълнил заповедта. По отношение на второто нарушение, за което първоинстанционният съд е приел, че е основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на въззивника, се поддържа, че не е налице нарушение. Излагат се доводи, че деянието, за което се търси отговорност – неизпълнение на указания на машиниста на влака за спиране на отоплението в кабината, се отнасяло до условията на труд, и въззивникът е имал право да защитава правата си във връзка с отговорността си на помощник-машинист да контролира безопасността на движението. Оспорва се и изводът, че в последвалото спречкване между двамата служители във влака, са нарушени етичните стандарти. Излагат се доводи, че направеният от първоинстанционния съд извод, че в съвкупност разглежданите деяния издавали липса на професионални качества за работа в екип не обосновавал извод за налагане на дисциплинарно наказание, доколкото липсата на качества представлява различно основание за уволнение. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор на жалбата от въззиваемата страна – поделение за Т.П. – София на „БДЖ – Т.П.“ ЕООД. Поддържа се, че крайният извод на първоинстанционния съд, че на въззивника В. правилно е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, е верен. Въпреки това се оспорват констатациите на Софийския районен съд, че за част от твърдените дисциплинарни нарушения е изтекъл срокът за налагане на дисциплинарно наказание. Поддържа се, че това възражение не било направено от въззивника В. в исковата му молба, поради което същото било преклудирано съобразно практиката на Върховния касационен съд. Поддържа се правилност на останалите мотиви на първоинстанционния съд, с изключение на тези, че оставането на въззивника В. в задната кабина на локомотива, поради което същият не изпълнявал задълженията си по движението на влаковата композиция, не можело да се вмени във вина на същия. Посочва се, че разпитания като свидетел по делото машинист на влака е отстранил въззивника само за движението на влака от първоначалната му отправна гара до достигане на крайната им цел, но не и по време на пътуването на връщане. Въпреки това се посочва, че въззивникът не се завърнал да изпълни задълженията си и след обръщането на посоката на движение на влака, макар че не е имал нареждане да не го прави. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

В съдебното заседание страните поддържат становищата си от жалбата и отговора.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с три обективно кумулативно съединени иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на работника на заеманата от него преди уволнението длъжност и за заплащане за обезщетение на работника за оставането му без работа за период от три месеца след уволнението. Приел е, че между страните е безспорно, че въззивникът В. е работил на длъжност „помощник-машинист, локомотивен“ при поделението за Т.П. – София към „БДЖ – Т.П.“ ЕООД, като трудовото му правоотношение е прекратено със заповед № 6/27.02.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на ръководителя на поделението за общо 8 нарушения на трудовата дисциплина в периода 10.12.2017 г. – 23.12.2016 г. Прието е, че това лице е компетентно да наложи дисциплинарното наказание. Първоинстанционният съд е установил, че от въззивника В. са били поискани писмени обяснения за нарушенията, които са му били вменени във вина, като на 02.02.2017 г. е било проведено и устно изслушване. Било е разгледано възражение на въззивника В. за нарушаване на сроковете за търсене на дисциплинарна отговорност (чл. 194, ал. 1 КТ), и по-конкретно – за 2-месечния срок за работодателя да наложи наказание, който тече от деня на узнаване за извършеното нарушение. Възражението е било прието за редовно направено. Установено е, че за нарушенията, вменени във вина на въззивника В. като извършени на 10.12.2016 г., ръководството на поделението за Т.П. в София е било уведомено на 27.12.2016 г., като 2-месечният срок е бил спазен по отношение на това нарушение. За нарушенията, вменени като извършени на 23.12.2016 г. е прието, че са били съобщени с рапорт на свидетеляИ.К. от 05.01.2017 г., т.е. по-малко от два месеца преди датата на налагане на дисциплинарно наказание на 27.02.2017 г. За нарушенията, вменени в уволнителната заповед като извършени на 15.12.2016 г. е прието, че за същите е било съобщено на работодателя на 20.12.2016 г., като срокът по чл. 194, ал. 1 КТ не е бил спазен, като е отчетено и че на дадената възможност да установи спиране на теченето на срока поради отпуск на работника (чл. 194, ал. 3 КТ) въззиваемото поделение не е представило доказателства. Заради това е прието, че за нарушенията по т. 1 – 3 от уволнителната заповед – неизпълнение от страна на въззивника В. на разпореждания на висшестоящия му машинист В..Д.за изгасяне на осветлението в кабината на локомотива при извършване на маневри на 15.12.2016 г. в района на гара Курило; влизане в конфликт с машиниста Димитров и отстраняването на въззивника В. от работа по този повод, не следва да се разглеждат от съда, тъй като за тях не е спазен срокът за налагане на дисциплинарно наказание.  Останалите вменени на въззивника В. нарушения са разгледани поотделно и като цяло с оглед на описаните в уволнителната заповед за системно нарушение на трудовата дисциплина, което първоинстанционният съд е разгледал като такова, при което се налага наказание за три или повече нарушения на трудовата дисциплина, за които не е наложено наказание. Разгледани са следните нарушения: на 10.12.2016 г. въззивникът В. пътувал във влак 4611, за който следвало да заплати добавка към цената на билета за запазено място,  но не го направил; при поискване на добавката от кондуктора във влака В. са държал „нагло“; на 23.12.2016 г. въззивникът В. не изпълнил разпореждане на висшестоящия си служител – машинистаИ.К., като при управление на товарен влак не пожелал да изключи отоплението в кабината, като реотаните се намирали зад стола на машиниста; вследствие на възникналия спор въззивникът В. се държал грубо и агресивно спрямо машиниста К.; след тази случка напуснал предната кабина на локомотива на влака, който управлявал заедно с К., и отишъл в задната му кабина (напуснал работното си място), и накрая – по този начин въззивникът В. не изпълнявал задълженията си на помощник-машинист при движението на влака до края на смяната си. Съдът е приел, че отказът за заплащане на добавка за пътуване във влак 4611, придружен с провокативно държане към кондукторката (предложение вместо да заплати добавка да ѝ даде сандвич) представлявал нарушение на етичните правила за отношенията между служители от едно и също предприятие. Това задължение било предвидено в Етични кодекс за поведение на служителите в „БДЖ – Т.П.“ ООД, поради което неизпълнението му представлявало нарушение на трудовата дисциплина. Съдът е кредитирал показанията на свидетеля К., че въззивникът В. не бил се подчинил на нарежданията му да изключи отоплението в кабината на локомотива на 23.12.2016 г., и приел, че с това е нарушено правилото на чл. 27 от Инструкцията за работа на машинисти, локомотивни и помощник-машинисти, според което нарежданията на машиниста са задължителни за помощник-машиниста. Посочено е, че при определяне на температурния режим предимство следвало да се даде на предпочитанията на машиниста, тъй като негова е основната отговорност за сигурността при движението на влака. Първоинстанционният съд е кредитирал и показанията на свидетеля К., че в последствие между него и въззивника В. е възникнал конфликт, предизвикан от последния. Съдът е приел, че това е нарушение на задължението за колегиалност, вменено с Етичния кодекс на служителите в в „БДЖ – Т.П.“ ООД. Съдът е приел, че последните две описани в уволнителната заповед нарушения – преминаването на въззивника В. в задната кабина на локомотива и поставянето му в невъзможност да изпълнява задълженията си, не могат да му се вменят във вина, тъй като е изпълнявал задължителни за него разпореждания на машиниста, които, макар и незаконни, изключвали неговата вина. Въз основа на своите изводи за извършване на отделните нарушения на трудовата дисциплина от страна на въззивника В., първоинстанционният съд е приел, че същите могат да се квалифицират като системни нарушения на трудовата дисциплина, а натрупването им в кратък период от време обуславя извод за неколегиално поведение на работника и склонност към конфликти, които дават основание да се приеме, че нарушенията са тежки (чл. 189 КТ) и поради това е налице основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – „уволнение“. Поради това първоинстанционния съд е отхвърлил иска и е осъдил въззивника В. да плати сторените от въззиваемото поделение за Т.П. разноски по делото.

При служебната проверка на обжалваното решение за валидност по реда на чл. 269 ГПК настоящият съдебен състав не установява пороци, които биха могли да доведат до нищожност на решението. Решението е постановено по предявен иск при липса на абсолютни и относителни процесуални пречки, поради което същото е допустимо. Въззиваемата страна и ответник по делото – поделение за Т.П. – София при „БДЖ – Т.П.“ ООД има качеството работодател като обособено поделение на юридическо лице с право да назначава работници съгласно § 1, т. 1 КТ.

Настоящата съдебна инстанция дължи и да повтори проверката на първоинстанционния съд за спазване на процедурата за налагане на дисциплинарно наказание – чл. 193 КТ, тъй като тази разпоредба представляват императивни материалноправни норми (съобразно чл. 193, ал. 2 КТ). В случая дисциплинарното наказание е наложено след вземане на обяснения от работника (искането за обяснения, съобщено на въззивника В. на 27.01.2017 г. – на лист 35 от първоинстанционното дело, посочва фактите, послужили за ангажиране на дисциплинарната му отговорност). Въззивникът е дал подробни обяснения за действията си пред лицата, които са свидетелствали за поведението му в рамките на устно изслушване от 02.02.2017 г., за което самият въззивник В. е представил доказателства – писмен протокол на лист 17 – 20 от първоинстанционното дело. С предприетите от него действия работодателят – поделение за Т.П. – София при „БДЖ – Т.П.“ ООД, е дал възможност на въззивника В. да представи гледната си точка по вменените му дисциплинарни нарушения и да изрази защитната си позиция. С това са изпълнени изискванията за изслушване по
чл. 193, ал. 1 КТ и съдът може да разгледа въпроса за съществуването на нарушенията по същество.

По изложените във въззивната жалба и отговора оплаквания за правилност на първоинстанционното решение настоящият съдебен състав намира следното:

Първоинстанционният съд е разгледал възражението на въззивника В. за това, че при налагане на дисциплинарно наказание за част от нарушенията, описани в уволнителната заповед, не е спазен срокът за налагане на наказание по чл. 194, ал. 1 КТ – дисциплинарните наказания се налагат в 2-месечен срок от деня, в който работодателят узнае за извършването на дисциплинарно нарушение. Този извод на първоинстанционния съд съответства на част от практиката на Върховния касационен съд (ВКС), обективирана в Решение № 86/11.04.2014 г. по гр. д. № 7424/2013 г., ІІІ ГО, според която разпоредбите на чл. 194 КТ относно сроковете за налагане на дисциплинарни наказания уреждат императивни правни норми и същите се прилагат от съда и служебно. Следователно правилно първоинстанционният съд е приел, че не са спазени сроковете за налагане на дисциплинарно наказание по отношение на нарушенията, които се твърди, че въззивникът В. е извършил на 15.12.2016 г., и не се е произнесъл по тях.

Съгласно друга част от практиката на ВКС (Решение № 167/30.07.2014 г. по гр. д. № 6368/2013 г., ІV ГО; Решение № 23/02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/2015 г., ІV ГО) уредените в чл. 194 КТ срокове за реализиране на дисциплинарната отговорност на работника и служителя са давностни и съдът не следва да се произнася служебно за неспазването им с оглед правилото, че давността не се прилага служебно (чл. 120 ЗЗД). Дори и да се приеме тази практика и изводът на първоинстанционния съд, че не следва да разглежда нарушенията по т. 1 – 3 от заповедта за уволнение на въззивника В. поради налагането на наказание за тези нарушения след изтичане на предвидените за това срокове (чл. 194 КТ), да е неправилен, това не би променило резултата от делото, постановено от първоинстанционния съд. Посоченото в т. 1  от уволнителната заповед нарушение, състоящо се в отказ на въззивника В. да изключи осветлението в кабината на локомотива, в който на 15.12.2016 г. изпълнявал функциите на помощник-машинист при извършване на маневри, е установено по делото, включително и от собствените му обяснения, дадени при съвместното изслушване пред работодателя на 02.02.2017 г. (на лист 18 от първоинстанционното дело). С това поведение въззивникът В. е нарушил правилото на чл. 27 от Инструкцията за работа на машинисти, локомотивни и помощник-машинисти, като не се е съобразил с указанията на машиниста – свидетеля Валентин П., който се е нуждаел от тъмна обстановка, за да възприема правилно светлинните сигнали при нощно движение (както същият посочва в разпита си пред първоинстанционния съд от 20.02.2018 г. – на лист 67 от първоинстанционното дело). С това се установява, че и нарушението, изразяващо се в пускане на светлината представлява опасност за движението на влака и така се явява друго тежко нарушение на трудовата дисциплина (чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ) съобразно изложените по-горе аргументи. Това поведение на въззивника В. не може да бъде оправдано с нуждата му да се преоблече, доколкото свидетелятП.посочва в показанията си, че в депото е имало съблекалня. Освен това задълженията за осигуряване на безопасността на движението са първостепенни пред тези относно комфорта на работника и условията на труд, поради което нарушаването на видимостта на машиниста при влак, готвещ се да извършва маневра, не може да бъде оправдано с нуждата от обличане на работни дрехи.

Нарушението по т. 2 – отправяне на заплахи към свидетеля П., не е доказано по делото, доколкото не са установени конкретни действия на въззивника В., които да сочат към такъв извод за характера на поведението му. Нарушението по т. 3 – неявяване на работа вследствие на отстраняване на работника, пък не е извършено по вина на въззивника В., а изцяло по решение на машиниста – свидетеля П., поради което не може да се вмени в отговорност на въззивника. Затова тези нарушения нямат отношение към налагането на дисциплинарно наказание на въззивника В..

По отношение на останалите нарушения, посочени в заповедта за уволнение настоящият съдебен състав намира следното:

По нарушенията, описани в т. 4 от заповедта за уволнение:

С т. 4 от заповедта за уволнение от 27.02.2017 г. на въззивника В. е вменено, че на 10.12.2016 г. пътувал във влак 4611, за който следвало да заплати добавка към цената на билета за запазено място,  но не го направил, а при поискване на добавката от кондуктора във влака В. са държал „нагло“. В заповедта (на лист 12 от първоинстанционното дело) е посочено, че с това въззивникът нарушил други задължения по трудовия си договор, а именно вмененото му с чл. 37, ал. 1, т. 30 от правилника за вътрешния трудов ред задължение да не пречи и да не затруднява работата на „останалия персонал“, и задължението му по чл. 37, ал. 1, т. 31 от същия правилник да работи в условия на „колегиалност“. Твърди се, че това поведение съставлявало и нарушение на задължението за колегиално отношение според Етичния кодекс на служителите в „БДЖ – Т.П.“ ЕООД, както и уронва престижа на работодателя пред служителите на други дружества и пред обществото (пътуващите във влака).

Първоинстанционния съд е достигнал до неправилен извод за нарушаване на посочените правила. Следва да се има предвид, че дружеството „БДЖ – Т.П.“ ЕООД (както личи и от името му) не предоставя транспорт на пътници, а кондукторите в пътническите влакове са служители на „БДЖ – П.П.“ ЕООД. Този извод на съда се потвърждава и от представеното от въззиваемото поделение за Т.П. писмо с изх. № 03-04-620/27.12.2016 г. (на лист 30 – 31 от първоинстанционното дело), с което е посочено, че кондукторката в пътническия влак – свидетелката П.А., работи в Териториален център за П.П. – Горна Оряховица към „БДЖ – П.П.“ ЕООД. Поради това и лошото отношение на въззивника В. към служител на друго дружество от групата на холдинга „БДЖ“ не може да се санкционира като нарушение на изискванията за колегиално отношение, доколкото същите се отнасят за работниците и служителите в рамките на едно предприятие.

По делото не се установява въззивникът В. да е пречил на свидетелката А.да изпълнява задълженията си на служител по транспорта. Отказът за заплащане на билет в пътнически влак не може да се квалифицира като затрудняване на работата на кондуктора, която се състои в голямата си част именно от извършване на контрол за редовност на пътниците. СвидетелкатаА.не посочва да е била възпрепятствана да извърши служебните си задължения от поведението на въззивника В., поради което с отказа да плати билет и вербалната си реакция срещу същата не може да отговора за нарушения на посочените в заповедта за уволнение свои задължения.

Накрая, не може да се приеме за нарушение и самото пътуване без билет в пътнически влак на друго дружество от групата на холдинга на работодателя на въззивника В. - „БДЖ – П.П.“ ЕООД. Това правонарушение не е във връзка с полагането на труд или по повод на изпълнение на трудовите задължения на въззивника, поради което не може да доведе до дисциплинарна отговорност. Пътуването без редовен билет във влак се санкционира по реда на чл. 78 ЗЖпТ със заплащане на увеличена цена на превозния билет или с отстраняване от влака, в който нарушителят пътува, но само по себе си не е основание за дисциплинарна отговорност.

В уволнителната заповед е посочено и още едно задължение, нарушено от въззивника В. при неговото пътуване с влак на 10.12.2016 г., а именно, че с поведението си същият е уронил доброто име на предприятието на работодателя. Установява се, че поведението на въззивника В. спрямо свидетелката С. (кондукторка във влака) наистина е било предизвикателно и сочи към упорство в противоправното му поведение, съчетано с неуважение към служителите, упражняващи контрол за редовността на пътниците. Поканата към свидетелката от страна на въззивника В. – да ѝ купи сандвич вместо да плати добавката си, е годна да създаде впечатление, че служителите на „БДЖ – Т.П.“ ЕООД не зачитат установения ред за заплащане на превозни билети в пътническите влакове. По делото обаче се установява от показанията на свидетелката С., дадени пред първоинстанционния съд на 20.02.2018 г. (на лист 68 от първоинстанционното дело), че същата не възприема поведението на въззивника В. като присъщо на всички служители на „БДЖ – Т.П.“ ЕООД, а като негово лично противоправно поведение. Свидетелката сочи, че е имала инциденти единствено с този служител на „БДЖ – Т.П.“ ЕООД, т.е. поведението на въззивника В. се е отразило единствено на неговия собствени имидж, а не на този на предприятието, в което работи. по делото не е установено отказът за заплащане на билет да е станал в присъствието на трети лица, които да останат с впечатление, че служителите на „БДЖ – Т.П.“ ЕООД не спазват установения правов ред, поради което поведението на въззивника не е можело да урони доброто име на предприятието, в което работи пред обществото.

По изложените съображения се установява, че извършеното от въззивника В. на 10.12.2016 г. – отправянето на забележки спрямо кондукторката във влак, в който се е возел без билет, не съставлява нарушение на трудовата дисциплина, което е основание за носене на дисциплинарна отговорност.

По нарушенията, описани в т. 5 и 6 от заповедта за уволнение:

В заповедта за уволнение се твърди, че на 23.12.2016 г. въззивникът В. не изпълнил разпореждане на висшестоящия си служител – машинистаИ.К., като при управление на товарен влак не пожелал да изключи отоплението в кабината, а реотаните се намирали зад стола на машиниста, и след това влязъл в пререкание с машиниста К..

Настоящият съдебен състав приема за установено, че на 23.12.2016 г. въззивникът В. наистина е бил назначен на смяна (повезка) с разпитания по делото  свидетелИ.К. като машинист. Съдът кредитира показанията на свидетеля К. (на лист 68 от първоинстанционното дело) като логични и последователни, и подкрепени в голямата си част (относно това, че двамата са били заедно на работа и е настъпил конфликт относно температурата в кабината на машиниста) и от твърденията на въззивника В., дадени в обясненията му пред работодателя при изслушването му преди налагане на дисциплинарно наказание на 31.01.2017 г. (на лист 40 от първоинстанционното дело), както и от устните му обяснения, снети при съвместното изслушване на въззивника и свидетеляИ.К. на 02.02.2017 г. (на лист 19 от първоинстанционното дело).

Противоречие между страните съществува относно две обстоятелства, които не са изяснени при конфликта – дали въззивникът В. е поискал пускане на отоплението, тъй като е бил облечен леко, или свидетелят К. е управлявал влака при отворен прозорец на кабината на локомотива, поради което в същата обективно е било по-студено, както и кой е предизвикал конфликта между двамата. Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетеля К., доколкото същите са безпротиворечиви и трите пъти, в които са отразени в доказателствата по делото – в доклада му с вх. № 1027/29.12.2016 г. (на лист 32 от първоинстанционното дело), при снемането на съвместни обяснения от работодателя на 02.02.2017 г. (на лист 18 – 19 от първоинстанционното дело) и при разпита му пред съда на 20.02.2018 г. (на лист 68 от първоинстанционното дело), и логично пресъздават разказаната случка. И в трите случая свидетелят К. съобщава, че въззивникът се е разсъблякъл в кабината, оставайки по тениска, и е поискал да включи отоплението. Посочва също, че това е създало затруднения за него като машинист и главен отговорник за безопасното придвижване на влака, тъй като калориферът в кабината се намира непосредствено зад гърба му и високата температура пречи на концентрацията му. Съдът кредитира и показанията на свидетеля, че причина за конфликта е станал именно въззивникът В., доколкото няма логика машинистът на влака да се опитва да налага чрез заплахи или други реплики изпълнение на нарежданията си – по правило всички указания на машиниста по отношение на системите и възлите във влака са задължителни за помощник-машиниста. Поради това е логично именно последният да се опитва да защитава позициите си чрез отправяне на реплики към машиниста.

По делото е установено от показанията на свидетеля К., че въззивникът В. е употребил спрямо него израза „ти на супермен ли ще ми се правиш“, който не може да се квалифицира като нарушение на етичния кодекс на служителите на „БДЖ – Т.П.“ ЕООД. Вярно е, че в същия кодекс е въведено задължение служителят „да владее емоциите си и да се държи почтително“ и колегиално с колегите си, като „Грубостите между служителите са напълно неприемливи...“. Тези правила обаче ограничават възможността на служителите да изразяват мнение и така евентуално биха могли да засегнат правото на свободно изразяване по чл. 39 от Конституцията на република България и чл. 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Поради това подобни ограничения, наложени за защита на личната чест на служителите, следва да се тълкуват стриктно и съдът следва да ги прилага единствено, доколкото същите уреждат разумни и пропорционални ограничения на правото на свободно изразяване. В случая не може да се приеме, че изразът „ти на супермен ли ще ми се правиш“ представлява грубост, недопустима между служители. Наистина този израз е израз на емоционално отношение и е силно критичен към лицето, към което е насочен. Той обаче не съдържа груби или нецензурни форми на общуване, които рязко да нарушават добрия тон в отношенията между колеги. Поради това не може да се приеме, че е налице нарушение на правилата за колегиално отношение.

По делото не се установява друга форма на насилие, която да се е осъществявал между въззивника В. и свидетеля К. при общото им дежурство на 23.12.2016 г. Поради това действията на въззивника в конфликта му с въззивника В. не могат да се квалифицират като дисциплинарно нарушение.

По отношение на нарушението, описано в т. 5 от уволнителната заповед – включване на калорифера в кабината на локомотива, въпреки изричната забрана на машиниста К. да се прави това, настоящият съдебен състав също намира, че то не може да обоснове налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание по отношение на въззивника В.. По делото е установено от показанията на свидетеля К., а и от обясненията на самия въззивник В., че последният наистина е включил отоплителното тяло в кабината въпреки даденото му от машиниста К. нареждане да не прави това. Действително това е нарушение на трудовата дисциплина, доколкото според чл. 27 от Инструкцията за работа на машинисти, локомотивни и помощник-машинисти нарежданията на машиниста са задължителни за помощник-машиниста. Доколкото обаче нарушението касае условията на труд и температурния режим в кабината, а и неизпълнението на нареждането не би могло да доведе до други сериозни последици за движението, в случая това нарушение не оправдава налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение.

По нарушенията, описани в т. 7 и 8 от заповедта за уволнение:

В тази част от уволнителната заповед на въззивника В. са вменени нарушения, че по време на движение на влака е напуснал предната кабина на локомотива и не се е завърнал в нея, като е оставил машинистът К. да управлява влака сам, и стоейки в задната кабина не е изпълнявал задълженията си да осигурява безопасността на движението на влака.

Страните не спорят, че по време на дежурството на 23.12.2016 г. въззивникът В. е напуснал поста си в предната кабина на локомотива и се е возел изцяло в задната кабина. Въззивникът навежда единствено доводи, че е стоял в задната кабина, защото така му бил наредил машинистът на влака – свидетелят К..

Настоящият съд приема, във връзка с направения в отговора на въззивната жалба довод, че първоинстанционният съд не е отразил изцяло фактическата обстановка на това нарушение в мотивите на решението си. От преценката на доказателствата по делото може да се направи извод, че поведението на въззивника К. е било продължително, като се е проявило в два периода – при отиването на влака от гара Илиенци в София към гара Перник, и отделно от това – при обратния курс от Перник до София. От показанията на свидетеля К., дадени пред Софийския районен съд в съдебното заседание на 20.02.2018 г. (на лист 68 от първоинстанционното дело) се установява, че конфликтът между него и въззивника В. относно отоплението в кабината е възникнал при курса на влака към Перник, а в последната гара е била сменена посоката на движение, при което предната кабина на локомотива се е оказала задна, а въззивникът В. отново е сменил кабините, въпреки че не му е било нареждано. Машинистът К. е продължил да управлява влака сам през цялото време и на двата курса – в посока Перник и в посока София.

Обстоятелството, че и при обратния курс на влака въззивникът В. не е стоял на поста си в предната по посока на движение кабина на локомотива, има значение за определяне на тежестта на неговото нарушение с оглед на даденото му нареждане от свидетеля К. при избухване на конфликта между тях. Доказателствата по делото съдържат противоречие относно това какво е било нареждането на свидетеля К. – дали въззивникът В. да напусне предната кабина, или повече да не влиза в предната кабина до края на повезката (работния ден). Съдът кредитира в това отношение показанията на свидетеля К., че той само е наредил на въззивника В. да напусне предната кабина на локомотива след възникване на пререканието между тях, а не му е наредил да не се връща повече в кабината. Последното се твърди единствено от въззивника В. в обясненията му, дадени при съвместното изслушване на участниците в инцидента от работодателя, проведено на 02.02.2017 г. (на лист 19 от първоинстанционното дело). Съдът приема в тази част обясненията за защитно средство, което не следва да се цени като достоверно, доколкото липсва друго доказателство по делото, което да установява, че свидетелят К. като машинист е отстранил въззивника В. от кабината за целия курс. В изявленията на свидетеля К. до работодателя, обективирани в доклад от 29.12.2016 г. (на лист 32 от първоинстанционното дело), както и в проведеното съвместно изслушване от 02.02.2017 г. (на лист 18 от първоинстанционното дело), както и в показанията му, дадени пред Софийския районен съд в съдебното заседание на 20.02.2018 г. (на лист 68 от първоинстанционното дело) същият посочва, че е отстранил въззивника В. от предната кабина само за да предотврати ескалиране на конфликта между тях при провеждане на курса от София към Перник. В показанията си и в дадените пред работодателя обяснения свидетелят К. акцентира, че при промяната на посоката на движение въззивникът В. отново е останал в задната кабина, въпреки че не му е давал никакви нареждания в този смисъл. Оттук може да се направи извод, че свидетелят К. е очаквал при курса на влака на връщане към София въззивникът В. да се върне в предната кабина. Освен това твърденията на въззивника В., че му е било наредено до края на работния ден да не се явява повече в предната кабина не звучат логично в контекста на възникналата между двамата колеги ситуация. Следва да се има предвид, че става предвид за конфликт между квалифицирани служители, натоварени със задължения по безопасността на транспорта, които ясно са съзнавали, че е необходимо да управляват влака заедно. При това положение и двамата са съзнавали, че въззивникът В. не е редно да напуска кабината. Свидетелят К. обаче е решил да допусне подобно нарушение, за да избегне допълнителни усложнения със забавянето на влака (както сам посочва в показанията си от 20.02.2018 г., на лист 68 от първоинстанционното дело). При това положение и с оглед на възникналата емоционална ситуация е логично да се приеме, че същият просто е наредил на въззивника да напусне кабината, а не че му е дал указания и докога да стои в задната кабина. С оглед на липсата на други данни по делото да е отправяно именно такова нареждане, съдът приема, че свидетелят К. не е заявявал изрично, че не желае въззивникът В. да остане в предната кабина на локомотива и при изпълнение на курса на връщане към София.

Поведението на въззивника В. по напускане на предната кабина на влака в посока Перник съставлява нарушение на трудовата дисциплина, доколкото нарушава разпоредби на Инструкцията за работа на машинисти, локомотивни и помощник-машинисти, съгласно които помощник-машинистът следва да следи релсовия път, целостта на преминаващите други влакове при разминаване с тях и приборите на влака по време на движение. Въззивникът е бил запознат с инструкцията и че я нарушава, тъй като ясно е посочил в обясненията си пред работодателя, дадени в рамките на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание с рапорт с рег. № 10-00-537/31.01.2017 г.- (на лист 40 от първоинстанционното дело), че не е позволено машинистът да управлява влак сам.

Въззивникът оправдава поведението си с това, че е изпълнявал нареждане на машиниста, което също е задължително за него съгласно правилото на чл. 27 от Инструкцията за работа на машинисти, локомотивни и помощник-машинисти. Нареждането за напускане на кабината обаче представлява незаконосъобразно такова – с него е наредено на въззивника В. да наруши задължения, за чието съществуване е знаел. Въззивникът В. е знаел, че нареждането е незаконно, както личи и от рапорта му, посочен по-горе, но въпреки това го е изпълнил. От правна страна това поведение е неправомерно – работникът следва да изпълнява единствено законните нареждания на работодателя (вкл. на висшестоящите му служители) –
чл. 126, т. 7 КТ. Когато за същия е очевидно, че нареждане на някой от висшестоящите му е незаконосъобразно, служителят е длъжен да не го изпълни, ако по този начин би нарушил трудовата дисциплина. В случая с изпълнението на нареждането на машиниста К. въззивникът не просто не е изпълнил служебните си задължения, но и е създал риск за безопасността на транспорта, доколкото са му били вменени задължения за следене на обстановката по железния път, чието неизпълнение би могло да доведе и до катастрофа със сериозни щети.

Дори и да се приеме, както е направил първоинстанционният съд, че изпълнението на нареждането на машиниста К. за напускане на предната кабина на локомотива при движението на влака към Перник, то това обстоятелство не е съществувало за въззивника В. при изпълнение на курса на връщане към София. При смяната на кабините в гара Перник – разпределителна въззивникът В. не е поискал да остане в предната по посока на движението кабина (която дотогава се е явявала задна и където се е намирал след пререканието си със свидетеля В.). Той не е казал нищо и е отишъл в срещуположната, задна кабина по посока на движението и при изпълнение на курса на връщане (в посока София). При това не му е било дадено никакво нареждане да не се намира на поста си в лявата част на предната по посока на движението кабина на локомотива. С това си поведение въззивникът е нарушил вече цитираните правила на правилото на Инструкцията за работа на машинисти, локомотивни и помощник-машинисти относно задълженията си да следи железния път и сигналите по него, преминаващите влакове и приборите на влака по време на движение. С това е извършил дисциплинарно нарушение.

Посоченото по-горе дисциплинарно нарушение се явява достатъчно сериозно, за да обоснове налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ в хипотезата на
чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ – „други тежки нарушения на трудовата дисциплина“. Извършеното от въззивника В. е тежко нарушение, доколкото същият не е изпълнявал важни свои задължения за осигуряване на безопасността на железопътния транспорт, включително и следеното на сигналите по железния път, когато машинистът няма възможност да ги възприема правилно (при движение в лява крива съгласно посоченото в чл. 51, б. „а“ от Инструкцията за работа на машинисти, локомотивни и помощник-машинисти). С това е бил създаден риск от настъпване на транспортно произшествие с потенциални сериозни последици. Следователно поведението на въззивника В. може да се квалифицира като такова нарушение, което обуславя и дисциплинарното му уволнение.

Така правилен е изводът на първоинстанционния съд, че искът на въззивника В. за признаване на уволнението му за незаконно и неговата отмяна
(чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) следва да се отхвърли. Доколкото останалите предявени от въззивника искове са обусловени от уважаването на този иск, а той е отхвърлен, и тези искове следва да бъдат отхвърлени. Така поради съвпадение на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд първоинстанционното решение следва да се потвърди.

С оглед на горните мотиви изводите на настоящия съд не търпят изменение и при разглеждане на всички нарушения по същество. Поради това първоинстанционното решение следва да се потвърди.

Относно разноските:

При този изход на производството разноски се дължат само на въззиваемия работодател – поделението за Т.П. – София при „БДЖ – Т.П.“ ЕООД, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК. С оглед потвърждаването на първоинстанционното решение въпросът за разноските пред Софийския районен съд не следва да бъде пререшаван.

Пред настоящата съдебна инстанция поделението за Т.П. – София при „БДЖ – Т.П.“ ЕООД е направило искане за присъждане на разноски и е доказало сключване на договор от 31.01.2019 г. с процесуален представител – адвокат С., в който се съдържа разписка за платен в брой хонорар в размер на 300 лева (на лист 17 от делото). Сумата следва да се присъди в пълен размер на дружеството „БДЖ – Т.П.“ ЕООД, тъй като поделенията на това дружество има работодателска правоспособност, но нямат такава за придобиване на имуществени парични права, и ако разноските бъдат присъдени в полза на поделението за Т.П., съдебното решение няма да има как да се изпълни.

Решението подлежи на касационно обжалване на основание
чл. 280, ал. 3, т. 3 КТ.

Така мотивиран, Софийският градски съд, четвърти „в“ въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 473718/20.08.2018 г. по гражданско дело№ 23711/2017 г. по описа на Софийския районен съд, 57. състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Л.И.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „БДЖ – Т.П.“ ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес на управление:***, сумата от 300 лева (триста лева) – разноски във въззивното производство.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 или 2 ГПК в едномесечен срок от получаване на препис от страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.