№ 999
гр. Пазарджик, 02.06.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Николинка Н. П.
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. П. Гражданско дело №
20255220100138 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
И на второ именно повикване в 11:04 часа, се явиха:
Ищцата М. А. Ц., редовно призована, се явява лично и с пълномощника
си адв. Е. П., редовно упълномощена от преди
Ответникът С. Б. Т., редовно призован, се явява лично и с
пълномощника си адв. П. **, също редовно упълномощена с пълномощно
приложено по делото.
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Пазарджик – редовно
призовани чрез ССЕВ, не изпращат законов или процесуален представител.
Постъпил е Социален доклад с вх. № 11961/25.04.2025 г.
Явяват се и допуснатите по делото свидетели.
АДВ. П.: - Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална
пречка.
АДВ. **: - Да се даде ход на делото. Няма процесуална пречка.
С оглед редовното призоваване на страните, съдът счита, че не са налице
процесуална пречка за разглеждане на делото, поради което
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК се пристъпи към изясняване на спора
от фактическа страна.
АДВ. П.: – Уважаема госпожо съдия, поддържам исковата молба.
1
Представям и моля да приемете като писмени доказателства, фетална
морфология при двуплодна бременност, както и протокол от диагностичен
ултразвук на сърце, с копие за ответната страна, с които установявам, че
детето Д. Т. е прегледано от кардиолог, във връзка с установена находка „арса“
при преглед на сърцето му, представям и епикриза от 14-ти май за детето Б. Т.,
с която установявам, че детето е прието в болница с гадене и повръщане,
както и че му е назначен диетичен режим на хранене. Моля на осн. чл. 192 от
ГПК за задължите трето неучастващо по делото лице РДПБЗН гр. Пазарджик
да представи документи, от които да е видно има ли увеличение на месечното
трудово възнаграждение на ответника считано от първи януари тази година,
респективно, какъв е размерът на получаваното от С. Б. Т. месечно трудово
възнаграждение за периода от 01.01.2025 г. до настоящия момент. Представям
и два броя молби по чл. 192 от ГПК, и водим допуснатите до разпит свидетели
– М.на к к, п С.ова п, и моля, във връзка с искането за изменение на
определението по чл. 323 от ГПК, да ми допуснете до разпит още един
свидетел всъщност това е п С.ова п, а другата свидетелка е к А. в.
ИЩЦАТА (ЛИЧНО): - Контактите на бащата с децата са осъществени
съгласно определението от съда.
АДВ. **: – Оспорваме исковата молба, в частта относно режима на
лични отношения и неговите параметри, както и размера на търсената
издръжка. По отношение на родителските права нямаме спор. Моля да
приемете, заплатени издръжки от месец февруари до настоящия момент,
представям ги с препис за ответната страна. На този етап нямаме
доказателствени искания. Водим допуснатите свидетели – П. Б.а Т.а и ю г Т.а.
По отношение на искането за промяна на определението за привременни
мерки, аз ще Ви моля да го оставите без уважение, тъй като считам, че не са
налице обстоятелства и доказателства, които да налагат това изменение. Към
днешна дата то се изпълнява, дори в присъствието на майката, въпреки, че
беше без присъствието на майката в самото определение, за което моят
доверител не е направил възражение в това отношение, че дори и тя
присъства, въпреки, че в определението не е посочено тя да присъства
изрично.
АДВ. П.: – Искането за контактите да се осъществят в присъствие на
майката е с оглед на здравословни проблеми на децата, тъй като едното
2
детенце е с рефлукс – д, а Б. сега е приет в болница, и той има стомашно-
чревни проблеми и трябва строг диетичен режим и хранене в точно
определено време, и притесненията на майката са най-вече с това, има и други
притеснения, но при изслушването тя ще ги каже.
АДВ. **: - Госпожо председател, аз считам, че основанието че ядат под
точен час и стриктен режим, може да се изпълнява и от бащата, както се
изпълнява от майката, и това не е основателна причина да бъдат променяни и
привременните мерки, както и самият режим на лични отношения да бъде
постановен при ограничението, ответникът да вижда децата само и
единствено в присъствието на майката.
ИЩЦАТА (ЛИЧНО): Не кърмя децата, на адаптирано мляко са.
Съдът преди да пристъпи към произнасяне по направените от страните
доказателствени искания и преди излагане на доклада по делото, който ще
съдържа спорните между страните моменти, в съответствие със своето
задължение, счита, че следва най-напред да изслуша двамата родители по
реда на чл. 59, ал. 6 от СК, както и след като ги изслуша да ги прикани към
разрешаване на настоящия спор чрез постигане на спогодба, за което съдът
счита, че в настоящия случай са налице такива предпоставки.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА МАЙКАТА ПО РЕДА НА
ЧЛ. 59, АЛ. 6 ОТ СК.
МАЙКАТА М. Ц. (ЛИЧНО): - Искам, възрастта, в която той да може да
ги взима с приспиване да е три години. Искам децата да могат да свикнат с
него, искам децата да могат да се изразяват, защото в момента аз съм
единственото изразно средство на тези бебета. Аз знам кога и защо плачат,
погледът им познавам, поведението им познавам. Този човек, С., бащата, не
познава децата, не познава поведението на децата. Той се дистанцира от
децата, умишлено, и сега иска да влезе по много груб начин в живота на
децата. Искам преходът от мен към него на децата да бъде по-плавен, аз нямам
против, искам децата да имат баща, но мога да твърдя смело, че той не е
грижовен баща, което си личи от вижданията му с децата. Значи, първото му
идване да вземе децата беше безотговорно, тотално рискува живота на децата
ми. Беше довел майка си и сестра си да гушнат децата, и така да превозят
децата от гр. Пазарджик до с. щ, при което аз повиках полиция, за да
възпрепятствам тяхното вземане. На полицията той обясни, че няма да вземе
3
децата, но нали, каза, че ще ги вземе така, както и да е, полицията се намеси, и
възпрепятства вземането на децата. Не бях съгласна да вземе децата на ръце,
защото той нямаше кошчета. Той претендира, че ще се грижи за децата, но
дори и първия път в който трябваше да се погрижи за децата, той не го
направи. Той трябваше да осигури столчета, за да ги вземе безопасно.
Искам да види как аз се грижа за децата, за да го види и той да го прави.
Децата са отчуждени от него, и фактът, че дори първия път той не проявява
грижа, втория път ги взима – взе ги гладни. Рискува децата да останат гладни.
Аз съм виждала той как гледа децата у дома. Аз искам да присъствам при
контактите на бащата с децата.
Изслушването на майката по реда на чл. 59, ал. 6 от СК.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА БАЩАТА ПО РЕДА НА ЧЛ.
59, АЛ. 6 ОТ СК.
БАЩАТА С. Т. (ЛИЧНО): - Първо, това беше първата среща, в която
успях да си видя децата от януари месец, която тя цитира, че е извикана
полиция. Полицията беше извикана безпредметно. Аз бях с майка ми и сестра
ми – както тя казва, но ние отидохме просто, за да си видя дечицата за първи
път от много време. Това е след привременните мерки. Идеята не беше
въобще да ги качвам в колата, исках да ги видя с количката в парка. Аз
поисках нейните кошчета и отидох без моите кошчета, за да проверя нейното
отношение, как ще реагира на ситуацията, че аз след няколко месеца успявам
най-после да си видя децата, защото преди това ми е забранявано и
непозволявано и са ми отрязани всякакви контакти, и с нея, и с децата.
Смятам, че е отчуждаване – има някаква причина да не ме харесва. Не знам,
каква е причината, аз дадох всичко от себе си, и по време на бедността тотална
грижа за нея, прегледи, лекари изследвания, по Пловдив, по София, по п –
навсякъде. След раждането на децата абсолютно 100 процентова отдаденост
към децата, към тяхната грижа – всичко, всичко, в смисъл, всичко, което
правеше тя за децата го правех аз наравно с нея – хранене, къпане,
преобличане, смяна на памперси – абсолютно всичко. Обвинението е, че си
имам любовница. Обвинението, е че има друга жена в живота ми, което е
пълен абсурд, аз физически нямам възможността да има такова нещо, и
другото което е, при две бебенца няма как да има трети човек между нас
двамата, и това е обвинението, което обвинение дойде след второто ми
4
напускане на техния дом. Аз не знам дали е постижимо и възстановимо
загубеното (бащата въздиша), искам си семейството (бащата плаче). Искам си
децата (бащата плаче). Искам да се грижа за тях, искам да ги отглеждам и да
им дам всичко което, примерно, аз не съм имал, да ги възпитам.
Не знам как стигнахме до тук. От нейна страна, аз виждам само един
твърдения и празни обещания, и никакво действие. От моя страна, понеже на
майка й апартаментът е изключително малък за семейство с две деца, плюс
майка й. Тя се опита да възпрепятства покупката на апартамента, но след като
си тръгнах, аз съм си поставил целта, че трябва да осигуря на децата жилище.
И закупих апартамент, идеята на който е да си отглеждаме децата като
нормално семейство. Но от нейна страна само празни обещания, лъжи и пълна
изолация от нея и децата. И децата ги виждам в момента единствено
благодарение на привременните мерки. Насяно съм със заболяванията на
децата. Изследванията са стари. Аз я заведох – този преглед е още от по време
на бременността, като гледам датите. Знам за арсата на детето. По
информация на професора, при който сме били, на 10 човека 1 човек го има
това нещо, и хората цял живот живеят с него без дори да занаят, че го имат, и
просто това трябва да се проследява във времето, дали е вредно за детето или
не.
За Б.чето, правил съм безброй да се свържа с нея, телефонът ми е
блокиран, не ми се обажда, не ми дава абсолютно никаква информация за
децата Цялата информация за тяхното здравословно съС.ие я получавам от
приложение на телефона ми (бащата плаче), приложението Здраве, и
единствено там мога да прочета къде са били децата на лекар и какво е
тяхното съС.ие.
Изслушването на бащата по реда на чл. 59, ал. 6 от СК приключи.
АДВ. П.: - Госпожо съдия, ако позволите ищцата иска да добави нещо.
ИЩЦАТА (ЛИЧНО): - Значи, господинът С. твърди, че иска да си гледа
децата. Винаги когато сме осъществявали контакт, аз му казвам: „Добре, хайде
да вземем квартира“, на независима територия, да няма родители нито от моя
страна, нито от твоя, ще си гледаме децата. До ден днешен той не наема
квартира. И той ми казва: „Аз в момента нямам пари за квартира“, и аз казвам:
„Добре, аз ще плащам квартирата“. Ако ти наистина искаш да се грижиш за
тези деца. До ден днешен, действай за наемане на квартира, в целия град не
5
намери квартира, за да ни вземе, да се грижи за децата. Той твърди, че иска да
си гледа децата, но аз му казвам, вземи квартира, за да си гледаш децата, аз ще
плащам тази квартира, само и само децата да са с теб. Аз съм му предлагала.
ОТВЕТНИКЪТ (ЛИЧНО): – Апартаментът е на два до три месеца готов
за експлоатация, и готов за живеене. Кредит в размер на 115 000 евро,
вноската по кредита присъства в документите, и целта е собствено жилище, и
семейство, и – да.
ИЩЦАТА (ЛИЧНО): – Значи, жилището беше купено след като той
напусна дома ни, и когато си тръгна, сега януари месец, той ми каза: „ Аз те
напускам“ и ми клатеше едни ключове пред лицето, и ми каза: „Аз отивам да
се развивам, ти се оправяй каккто можеш.“ Така, че аз по никакъв начин не
разбрах, че той отива да създава дом за мен и моите деца, както той се изказва
многократно, че „Моите деца. Твоите деца, твоите деца.“
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА И РАЗЯСНЯВА
НЕЙНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ.
АДВ. **: - Той иска да вижда децата си като всеки нормален баща,
който не прилага домашно насилие, за да има ограничение в това да се вижда в
присъствието на майката поС.но. Съгласен е, до година и половина, нека, след
като толкова настоява майката, че той не може да се справи, но аз не виждам
как той ще се справя самостоятелно, ако тя винаги е там, в присъствието и е
ограничено до два часа, и същият е ограничен и блокиран и няма никаква
информация относно развитието на децата, значи, без съвместни усилия, това
няма как да се случи. Само с искане, да бъде наложено това ограничение до
три годишна възраст защото те са малки и той няма да се научи, той няма да се
научи и до тогава, ако са тези ограничения и е в тези параметри определен
режимът на лични отношения на бащата.
ОТВЕТНИКЪТ (ЛИЧНО): - От нея зависи.
ИЩЦАТА (ЛИЧНО): – Искам децата да могат да се изразяват, да могат
да говорят, когато са с него. Нямам му доверие. Не съм оптимист, защото,
дори и той се вижда с наши общи приятели, и вече дори и приятелите не му
вярват. Приятелите ми казват: „Аз имам чувството, че на него така му е добре,
и иска да изкара теб виновна“ – това го казват общите ни приятели.
АДВ. П.: - Госпожо съдия, само да уточним, че всъщност майката само
6
първия път е присъствала на срещата.
ИЩЦАТА (ЛИЧНО): – Той настояваше пред полицията да не
присъствам. Първия път присъствах. Втория път ги взе, детето плачеше у
него, той въпреки това го сложи в колата, плачейки, опита се да го успокои, но
детето не го познава, дори миризмата му не познава. Детето плачеше, и той се
опита да го успокои, но не успя. Децата не го познават. Просто искам да
запазя психиката на децата си.
СПОГОДБА НЕ СЕ ПОСТИГНА.
Съдът, предвид липсата на предпоставки за разрешаване на правния
спор чрез постигане на спогодба, счита, че следва да пристъпи към излагане
доклада си по делото в следния смисъл,
Предявени са обективно съединени по чл.127 ал.2 от СК, във вр. с
чл.59, ал.2 от СК, чл. 143 от СК .
В подадената искова молба от М. А. Ц. ЕГН ********** с поС.ен
адрес: гр. Пазарджик , ** със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ** чрез адв. Е. П.
против ответника С. Б. Т. ЕГН ********** с поС.ен адрес: с. щ, общ. **, обл.
Пазарджик, се твърди, че с ответника С. Т. заживели на семейни начала през
2019 г. в апартамента на нейната майка в гр. Пазарджик, **. Твърди се, че на
** г. се родили децата им близнаците д С.ов Т. и Б. С.ов Т.. Твърди се още, че
ответникът работи в Служба по пожарна безопасност гр. **, като един ден
работи и след това три дни почива, както и че след раждането на децата, а
дори и по време на бременността, същият започнал да излиза за
продължително време от вкъщи през дните, през които почивал, започнал да
вдига скандали без причина, като обиждал ищцата и викал по нея в
присъствието на децата им. Твърди се, че през месец декември преди
Коледните празници ответникът се изнесъл от жилището, в което живеели,
казал на ищцата, че ще помага за разходите и ако имало нещо да му се обади.
Ищцата разбрала, че С. има връзка с друга жена и тогава си обяснила
поведението му. Твърди се, че откакто се изнесъл ответникът дошъл веднъж
по Коледа да види децата и останал за няколко дни, след което отново ги
напуснал. Твърди се, че в момента ищцата се грижела за двете им деца, като и
помагала нейната майка, както и че ответникът не давал пари за издръжка на
децата, за времето през което го няма - за памперси, адаптирано мляко, мокри
кърпи, козметика, сиропи за колики. Твърди се, че за един месец за памперси
7
на двете деца ищцата плащала по 250,00 лв., за адаптирано мляко плащала
около 900лв. на месец, като посочва, че 1 кутия двете деца я изпивали за едно
денонощие, а тя струвала между 25-28 лв.. Твърди се, че децата пиели
пробиотици на Панда, като 1 кутия струвала 60,00 лв. и свършвала за 15 дни,
тоест за един месец разходите за две кутии били 120,00 лв.. твърди се, че
ищцата давала на децата капки за колики, които стрували 60,00 лв. за един
месец, комплект козметика за месец струвала 100,00 лв., за мокри кърпи на
месец плащала по 50,00 лв., като единият пакет струвал 4,00 лв. Твърди се, че
понякога на ищцата се налагало да ползва почасово услуги на детегледачка,
тъй като майка й работела, което й струвало между 10-15 лв. на час. Твърди
се, че по този начин месечната издръжка за двете деца без детегледачката
възлизала на 1480,00 лв. или за едно дете – 740,00 лв. Сочи, че тъй като
издръжката се разпределя между двамата родители и като се вземело предвид,
че ищцата осъществявала непосредствените грижи за децата, се счита, че
ответникът следва да заплаща издръжка в размер на по 500,00 лв. месечно за
всяко от децата им. Твърди се, че ответникът е в добро здравословно съС.ие,
няма други деца, живее в жилището на родителите си, получава добро
възнаграждение, като по празници взима допълнително възнаграждение
когато е на работа. Моли се съдът, на основание чл.127, ал.2 от СК да
постанови съдебно решение, с което да бъде предоставено упражняването на
родителските права по отношение на малолетните деца Б. С.ов Т., ЕГН
**********, роден на ** г. и д С.ов Т., ЕГН **********, роден на ** г. на
майката М. А. Ц., ЕГН **********, до навършване на пълнолетие на децата,
като бъде определен режим на лични отношения на децата с баща им, както
следва: всяка първа и трета неделя от месеца от 16.00 часа до 18.00 часа до
навършване на 3 годишна възраст на децата в присъствието на майката; след
навършване на 3 годишна възраст на децата всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10.00 часа на съботния ден до 17.00 часа на неделния ден
и 15 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск;
Великденските, Коледните и Новогодишни празници през всяка четна година
децата да прекарват с бащата, а през нечетна година с майката; Рожденият си
ден децата да прекарват с баща си през всяка четна година, а през нечетна
година с майката. Моли се, съдът да определи местоживеенето на децата при
майката М. А. Ц., ЕГН **********, а ответникът С. Б. Т., ЕГН ********** да
заплаща на малолетното си дете Б. С.ов Т., ЕГН **********, роден на ** г.,
8
чрез М. А. Ц., ЕГН **********, като негова майка и законен представител
месечна издръжка в размер на 500 лв. и на малолетното си дете д С.ов Т., ЕГН
**********, роден на ** г., чрез М. А. Ц., ЕГН **********, като негова
майка и законен представител месечна издръжка в размер на 500 лв., дължима
до 10-то число на месеца, за който се полага издръжката, ведно със законната
лихва при забава на всяка месечна вноска, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда до настъпване на основания за нейното изменение или
прекратяване. За заплащане на издръжката сочи банкова сметка: IBAN **,
BIC **, титуляр на сметката е М. А. Ц.. Сочат се доказателства. Претендират
се съдебно- деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който
не оспорва допустимостта на исковете, но оспорва изложените в исковата
молба обстоятелства. Ответникът твърди, че с ищцата имали дългогодишна
връзка и след много медицински прегледи, изследвания, няколко неуспешни
инвитро процедури и много разходи, М. Ц. го дарила с две прекрасни
момчета. Трудовата му ангажираност била свързана със Службата по пожарна
безопасност в гр. **, като не отрича обстоятелството изложено в исковата
молба и посочва, че графикът му за заетост се определял от началника, а не от
него самия. Твърди, че категорично не отговаряло на обективната истина, че
по време на бременността на ищцата, а и след раждането на децата им, е имал
агресивно отношение към нея, както и че я обиждал безпричинно. Твърди, че
през последните 3 месеца от съвместният им живот, ищцата била тази, която
се държала с него по необясним за него самия, агресивен и омразен начин,
като го „тормозела“ психически с измислени обвинения, обиди, вменяване на
вина за всевъзможни неща, дори и такива, които не зависели от него. Твърди,
че освен това, тя се била настроила със същото поведение и срещу неговите
родители, като без какъвто и да е повод не им позволявала да виждат децата и
непрекъснато изтъквала различни неоснователни, според ответника, причини.
Твърди се, че в началото на месец декември, тя самата го принудила да си
изнесе всички лични вещи от апартамента на майка й, като заявила, че може
да остави само най - необходимото му и дрехите си. Твърди се, че ответникът
търпял това нейно необяснимо поведение от момента преди да се родят
децата, а и след това, като се надявал да отшуми и си го обяснявал, като
следродилна депресия. Твърди се още, че за съжаление на ответника,
поведението на ищцата не се променило, а ескалирало, като и неговото
9
търпение се изчерпало и решил да се изнесе от семейното им жилище за
известно време и отишъл при родителите си. Ответникът твърди, че силно се
надявал, че тези негови действия ще й окажат влияние отрезняващо, за да си
събере мислите и ще продължат заедно да се борят с живота, като едно
семейство. Твърди се, че след около 10 дни на взаимни убеждения и преговори
помежду им се разбрали, отново да се върне в дома си и да намерят начин с
взаимни компромиси да отгледат заедно децата си. След завръщането му,
обаче, ответникът твърди, че нещата били поносими няколко дни, като
впоследствие всичко продължило по старому, отново нямало убедителна
мотивировка, защо се държи така с него и на какво се дължи тази неприязън,
която демонстрира в отношенията си с него. Твърди се, че от момента, в който
отново напуснал семейното жилище не бил прекъсвал опитите за
комуникация с ищцата, за да има информация как се чувства, как са децата и
имат ли от нещо нужда. Твърди се още, че не отговаряло на истината
посоченото в исковата молба, че не полага грижи за тях, нито от финансова
страна, нито от физическа и морална. Излагат се подробни доводи и
обстоятелства , в тази посока, като се поддържа , че в грижите към децата
двамата са били напълно равнопоставени, тъй като с близнаци било
изключително трудно и били необходими двойно повече усилия. Твърди се, че
всичко, което правела ищцата, го правел и той. Твърди, че за времето, в което
живеели заедно, като единствен мъж в жилището се стараел да го поддържа в
безупречно съС.ие, като правил всичко необходимо с поддръжката му, за
ремонти и подобрения. Твърди се, че напълно абсурдно било становището на
ищцата и не отговаряло на истината, че ответникът има взаимоотношения с
друга жена, както и че бил излизал за продължително време от дома им.
Твърди се, че ищцата била напълно наясно, че единствената причината, за
която ответникът бил излизал без нея в почивните му дни е била свързана със
закупуването на тяхно собствено жилище, за което трябвало да ходи на огледи
на имоти или по различни институции, свързано с изготвянето на документи
нужни за кредита от банката. Не отрича обстоятелството, че към момента
ищцата полага основно грижи за децата, като той също желаел да участва в
отглеждането им, но тя възпрепятствала всеки негов опит от момента в който
си тръгнал повторно на 12.01.25г. Твърди се, че на 15.01.2025г. ищцата се
обадила на ответника по телефона, за да напазарува необходими неща за
децата им, като му обещала, че по-късно ще говорят, за да се разберат за
10
отношенията им, давайки му някаква надежда, въпреки, че тя вече била
подала исковата молба против него, с описаните в нея неоснователни според
ответника обвинения, като откровено го била лъгала. Твърди се още, че
ищцата имала пълен достъп до дебитната му карта и разполагала със
средствата в нея, и не била имала никакви финансови разходи по децата до
12.01.2025г. докато не бил принуден от нея, да си тръгне за втори път. Не на
последно място, отбелязва че ищцата получава не малка финансова помощ -
детски и социални помощи, след раждането на децата, роднини и приятели им
оказали силна финансова подкрепа, като всички тези средства били
единствено и само на нейно разположение. Не оспорва искането
упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката, като
децата са с местожителство на нейния адрес. Изразява съгласие със
становището, че издръжката на децата се разпределя и следва да се заплаща и
от двамата родители, но не споделя становището, че следва да бъде опредЕ.
към търсения от ищцата размер, като счита, че е изключително завишен. По
отношение на сочения режим на лични отношения, моли, да се приеме, че
въпреки ниската възраст на децата, той следва да бъде определен в един по
„широк размер“ и то без присъствието на майката, като счита, че искането за
упражняването на лични контакти в присъствието на майката до
навършването на 3 годишна възраст е неоснователно и не се сочат мотивирани
и обосновани причини. В тази връзка поддържа, че от момента на раждането
им, до завеждането на настоящето дело, той и ищцата полагали еднакво
грижи за децата им, освен във времето, в което е бил на работа, като изцяло
той се справя самостоятелно със задълженията си по отглеждането им, като
техен баща. Освен това сочи, че както майката ползва помощта на свой
родител, той също може да разчита изцяло на съдействието и подкрепата на
неговите родители.
Съдът с Определение № 1091/03.04.2025 г. е постановил като
привременна мярка по подадената от ответника С. Б. Т. молба с правно
основание чл. 127 ал.3 СК за определяне на привременни мерки режим на
лични отношения между бащата С. Б. Т. ЕГН ********** с адрес : с. щ, общ.
** , обл. Пазарджик и малолетните деца Б. С.ов Т. ********** и д С.ов Т. ЕГН
********** , както следва: До приключване на настоящото производство,
бащата С. Б. Т. ЕГН ********** с адрес: с. щ, общ. ** , обл. Пазарджик ще
може да вижда децата си Б. С.ов Т. ********** и д С.ов Т. ЕГН **********
11
всяка първа и трета неделя от месеца от 16,00 до 18,00 ч. както и по всяко
друго време при взаимно съгласие на страните.
По делото е постъпила молба след постановяване на определението за
привременни мерки, в което ищцата е поискала изменение на привременните
мерки само по отношение на начина за провеждане на режима на лични
отношения, а именно, желанието на майката е същият да бъде в нейно
присъствие.
По това искане съдът ще се произнесе в днешното съдебно заседание
след събиране на допуснати по делото доказателства.
Съдът УКАЗВА на всяка една от страните в настоящото производство,
че носи доказателствената тежест за установяване и доказване на твърдените
от нея факти и обстоятелства, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
По доказателствените искания, съдът се е произнесъл с определение по
чл. 140 от ГПК, като в днешното съдебно заседание следва да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото, представените от
ищцовата и от ответната страна писмени доказателства, както и изготвеният и
представен по делото социален доклад, и удостоверение за доходите на
ищцата М. А. Ц.. Следва да се пристъпи към събиране на допуснатите по
делото гласни доказателства, поради което съдът
О П Р Е Д ЕЛ И:
ПРИЕМА днес представените от пълномощниците на страните писмени
доказателства.
ПРИОБЩАВА към доказателствения материал по делото изготвения
социален доклад.
ПРИЕМА като писмено доказателство удостоверение издадено от ТП на
НОИ гр. Пазарджик.
ДОПУСКА по делото да бъдат разпитани като свидетели М.на к к, п
С.ова п, к А. в, П. Б.а Т.а и ю г Т.а.
ИЩЦАТА (ЛИЧНО): - Госпожо съдия, моля да бъда освободена от
съдебната зала, тъй като режимът на децата изисква те да бъдат нахранени
навреме.
СЪДЪТ ОСВОБОЖДАВА ИЩЦАТА И СЪЩАТА НАПУСНА
12
СЪДЕБНАТА ЗАЛА.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ, ДОВЕДЕНИ ОТ
СТРАНА НА ИЩЦАТА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ, КАКТО
СЛЕДВА:
М.НА к к: - на 53 години, българка, български гражданин, разведена,
неосъждана, М. ми е дъщеря.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.
СВ. М.НА к: Искам да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. М.НА к: - Обещавам да кажа истината. В момента дъщеря ми и
господин Томов не живеят заедно от декември. Имат двама сина близнаци д
С.ов Т. и Б. С.ов Т.. Децата вече на са осем месеца. Децата и майката живеят
при мен, **. М. в момента се грижи сама за децата, когато аз съм на работа.
След като се прибера вкъщи остатъка от деня и нощта сме заедно двете. Имам
хол, спалня и кухня, и санитарен възел. Децата са в спалнята, с майката, в
собствени кошарки. М. е чудесна майка, безупречно се справя с децата.
Неуморна е, грижи се за тях, сменя ги, къпе ги, храни ги редовно под час и
спрямо нуждите им понякога, когато е необходимо, води ги на лекар, води ги
на необходимите месечни прегледи. Мога да кажа, че М. се справя чудесно. В
момента сама се грижи за тях, и мога да кажа, че аз не бих могла да се справя
така, както тя.
Да, присъствала съм когато г-н Т. – бащата, е хранил децата, преди да се
разделят, след това той не е хранил децата. Преди да се разделят, мога да
кажа, че той проявяваше нетърпимост към тях, беше гневен, агресивен, в
смисъл, по принцип той не е грижовен родител и това му пречеше да бъде
търпелив, когато хранеше едното дете, което се храни по принцип по-бавно.
Когато хранеше другото дете, то е с рефлукс, детенцето трябваше да се държи
по-дълго време изправено, и той също губеше търпение, слагаше го на
леглото, масажираше коремче, само и само да може детето да се успокои, но
пък детето след това на фонтани още повече започваше да повръща. Тогава
имаше спор между майката и него: „Не така, не дръж така детенцето. Виж, че
повръща“, което сякаш, като че ли нарочно правеше така, че детенцето да
13
повръща повече. Той не е къпал децата. Той държеше децата, нали, когато
майката къпе детето, той държи детето на ръце, не на ръце, а имаше един
шезлонг който той беше взел, детето лежи на шезлонга и се къпе, след което
той трябваше да вземе детенцето, да го обърне и майката да го изплакне, той
губеше търпение и почти насапунисано вадеше детето от коритото, за да може
да се отърве, защото кръста го боли, ръцете го болят, дископатията го хваща,
и подобни неща. Б., да, наскоро боледува. Той има проблем с храненето, по
принцип той е по-трудно хранещото се дете, по-бавно се храни, по-деликатно
се храни. Беше в болница поради отказът му от храненето. Лежаха два дни в
болница и от тогава детето е на по-специален режим на хранене, тъй като
получи – може би от самото захранване ли, не знам, обостряне на
хранопровода, и това наложи да търсим гастроентеролози, педиатри. В
момента детенцето започна да се храни малко по-добре, но все още не мога да
кажа – захранваме ги, сокчета, пюренца – зеленчукови, плодови, масълце
включваме, месо, яйчица, така, както е за възрастта им. Доколкото знам,
децата не са хранени от бащата, когато ги е взимал, всъщност на втората му
среща с децата, доколкото знам, майката е казала да се купят необходимите
млека, защото едното дете се храни с един вид адаптирано мляко, другото с
друг вид, и да бъдат нахранени след като той ги взима. Но, доколкото знам,
децата се върнаха гладни – видях, че децата са гладни, и разбрах, че децата не
са нахранени, тъй като е закупено по-евтин вариант на шишенцата, които
бащата чудесно знае с какви шишета и биберони се хранят децата. Доколкото
знам има решение, в което бащата има право да взима децата, преди да излезе
сегашното решение. Значи, първия път не ги беше взел, всъщност, само в
присъствието на майката се осъществи свиждането, аз не съм присъствала,
това е когато и бабата е дошла. На второто виждане вече, бащата си е
подготвил столчета за колата, където първия път не е имал, за да може да ги
вземе, и едно от децата, което е така по-емоционално, започнало е да плаче,
плакало е. Аз не бях долу, аз бях горе на прозореца, защото чух плач на дете и
погледнах през прозореца. Майката заведе децата долу пред входа на блока, за
да може да даде дечицата, и чувам, че се плаче, погледнах през прозореца, и
видях и чух, че едно от децата реве силно – д. След което видях, че майката го
гуши, успокоява го дълго време, и аз се разстроих, и така. Осъществил се е
контактът, да, бащата беше взел децата за два часа. Тогава не са били
нахранени децата, тъй като едно от дечицата спеше все още, нали е
14
определено свиждане от 16-18 часа, детенцето едното спеше и майката
помоли бащата да изчака докато се наспи. Беше 16:30 часа, а следващото
хранене трябваше да е около шест часа, и те се разбраха, че след като по-късно
ги взима децата, по-късно ще ги върне и това наложи да бъдат хранени при
него децата.
АДВ. П.: - Но той не е успял да ги нахрани.
СВ. М.НА к: - Той не е успял да ги нахрани.
АДВ. **: - Възразявам, госпожо председател, няма как свидетелката да
знае, тъй като не е била там. Свидетелката изказа предположение, тъй като
предполагала, защото децата са били гладни – няма как да знае свидетелката
дали е нахранено детето или не, при неприсъствието й.
СВ. М.НА к: - И двете деца не са били нахранени. Те имат режим на
хранене. Децата се хранят по различно време, по принцип майката прави
отлагане на храненето, тоест, двете не се хранят едновременно в 12 ч., в 3 ч., в
18 ч., защото това е невъзможно, защото са близначета, и тогава майката
отлага едното дете и се хранят с може би около час разлика. Това налага, ако в
3 ч. едното е яло, другото да яде в 6ч., но това, което в 4 ч. не се е нахранило,
тъй като е спало, в няма как да бъде нахранено.
Децата, когато се върнаха гладни, бяха стреснати – аз ги намерих
стреснати.
д има находка на арса, всъщност това е допълнителен кръвоносен съд,
който би бил вероятност за развитие на синдром, и това налага д да бъде
често, или не често, да му бъде обърнато по специално внимание, ако има
някаква видима или някакъв признак за наличие на сърдечен проблем. Това
наложи, децата след изписването да се направи, още докато бяха родени е
направена консултация с кардиолог, с препоръка да се следи. Бащата знае за
това заболяване, защото още по време на морфологията още в утробата на
майката е установено това нещо. Бащата не ги е водил по лекари. Ние водим
децата, търсим приятели, познати, за да може да бъдат отвозени децата.
Бащата е участвал в началото, когато се водеха на консултация. От момента, в
който е напуснал децата, той не е полагал грижи да се водят на лекар, дори и
когато трябваше да се заведат на кардиолог, и тя му се обади да му каже: „Ще
водя децата на кардиолог, може ли да ми дадеш пари?“ Прегледът на едно
дете беше 150 лева, той започнал да крещи по телефона: „Кой е казал, че
15
трябва да се водят тези деца на лекар?“ Тук бих казала, че не само че няма
загриженост, но и възпрепятстване загрижеността на майката.
Памперсите на децата на месец са около 200-250 лв. – за двете деца. д
пие „Аптамил еър“, който струва около 28 лева. Б. пие козе мляко, около 32
лева е кутията – горе долу вървят около 4-5 кутии на седмица, може би около
600 лева на месец вървят за мляко. Пробиотици задължително приемат всеки
Божи ден и двете деца, може би около 140-150 лв. месечно вървят за
пробиотици за децата. Капки за колики – хомеопатични взима майката, за да е
по-щадящо за децата, хомеопатия взима за зъбки, за колики, отделно се купува
масло за децата специално бебешко, бебешки пюрета, месни, плодови,
зеленчукови, купува сухари, купува бебешки бисквитки – всичко това е доста
скъпо. Капките за колики на месец струват може би около стотина лева.
Зеленчуковите пюрета – вървят по три пюрета на ден, около 400 лева са
пюретата – 400 и отгоре даже – за двете деца. Отделно ядат плодови пюрета,
каши, плодовите пюрета и сокчета купува са около 350 лева. Козметика купува
за лицето, за тялото мазила, купува слънцезащитен в момента, измивни
гелчета, за телцата където ги къпе и те са от порядъка на стотина лева. В
момента не ползва детегледачка, но ползваше детегледачка до скоро. Плащали
сме по 10 лв., плащали сме и по 12 лева, зависи, коя детегледачка колко иска.
Майката държи много децата да ги запази здрави и винаги държеше,
когато влиза у нас човек в стаята при децата, да бъде с преоблечени дрехи и
задължително маска на лицето и измити ръце – много държи и продължава да
държи на това, независимо близък ли е наш или е детегледачка, независимо.
Ответникът знае за тези изисквания, ами, той не ги спазва.
Друго нещо, за което сега се сещам е, на последната среща, която се е
осъществила на два пъти, със съгласието на бащата, нали, майката предлага,
тъй като детето скоро е изписано от болница, майката предлага на таткото да
види децата в удобно за децата време, осъществява се свиждането, и това,
което мен ме впечатли, а също и нея, че му казва, че трябва да отиде до
аптеката за да закупи лекарства за децата, той казва: „Аз ще държа количката,
ти отивай“, което още веднъж показва „загриженост“ за бащата (свидетелката
прави знак за кавички с двете си ръцете).
АДВ. П.: - Нямам повече въпроси.
АДВ. **: – Колко често бащата търси контакт с майката и с децата си?
16
СВ. М.НА к: – С децата си не е търсил, с майката не мога да кажа колко
често е търсил. Той не е търсил майката от момента в който напусна децата,
може би до нейния рождения ден, и след това не я е търсил.
АДВ. **: – Знаете ли дали дъщеря Ви е блокирала телефона и
комуникацията си?
СВ. М.НА к: – Да знам.
АДВ. **: – Блокирани ли са?
СВ. М.НА к: – В момента не мога да Ви кажа дали е блокиран
телефонът. Мога да кажа само, че тя блокира телефона, защото обажданията,
които той правеше бяха отново под форма на агресия, което създаваше
допълнителен стрес и напрежение на майката. Тя реши, че няма излишни
енергия и сили да изслушва празните приказки на бащата, затова реши да
съхрани себе си, за да може да се грижи за децата си. Не съм чувала тези
празни приказки. От нея съм чувала, че са празни приказки.
АДВ. **: – Какво Ви е споделила?
СВ. М.НА к: – Ами, започва да обяснява: „М. как ще гледаме сега тези
деца?“, „М.“ – неща които, които се говорят, но не в момента нужните неща.
„Децата, М., как са?“, „Аз, трябва да си гледаме децата“, или примерно „Аз си
купих апартамент“, или незнам си какво. Това са неща, които в момента не
касаят нито майката, нито децата, в момента казвам. Не съм разбрала бащата
да е питал за децата, когато се е обаждал на М..
АДВ. **: – Когато сте ходили на кардиолог, бащата искал ли е да
присъства на прегледа на децата заедно с вас?
СВ. М.НА к: – Значи, когато майката му се обади, за да поиска пари,
защото сме запазили час за кардиолог, аз мисля, че се изказах – не мога да Ви
кажа дали е искал да присъства, всъщност, условието му е било: „Ако не съм
на работа ще Ви закарам“, „Ама, ако мога ще Ви закарам“, такива едни, мога
да кажа безотговорно отношение към здравословното съС.ие на неговите
кръвни деца. Ами той поставя условия дали ще е на работа, пък ако е на
работа, ще ги закара пък ако е на работа, – майката тук отново също не иска да
слуша празните му приказки и решава проблема сам сама.
АДВ. **: – В какво се изразява нетърпеливостта и агресията на бащата
спрямо децата докато ги храни?
17
СВ. М.НА к: – Да, ще Ви кажа, значи, хранейки детето, което се храни
бавно, няма търпение, няма търпение да го изчака детето да се изсмука,
защото той дърпа, почива си, това са бебета, те имат нужда от търпение,
понякога и половин час е необходимо едно бебе да издърпа млякото си. Той
няма търпение, и почва, вади бибероната, разглежда шишето вдигнато във
въздуха: „Ето, повече не иска да яде“, а детето е толкова, толкова е фино,
толкова е крехко и толкова е деликатно относно храненето си, че то наистина
спира да яде в такъв момент. После трябва отново да му дадеш, но или ще
задърпа отново бибата или не, а той чудесно го знаеше. Отделно хвърля
шишето с млякото, хвърля бибероните, рита им кошчетата. Някаква гняв,
някакава ярост, която необяснима, просто той няма търпение, той не е
грижовен, той просто няма, няма търпимостта да се грижи с насладата, която е
необходима в момента за тези деца.
Аз мисля, че се изказах, значи, той вади шишето от устата на детето,
защото е нетърпим да изчака бебето да може да издърпа млякото, и вади
шишето, след това пак го муши, но детето не винаги захапва отново засмуква,
детето остава гладно, хвърля шишето не иска да яде. Това е.
АДВ. **: - А фактът, че вади шишето от устата му, за да си почине, да го
направите като извод – не сте, нали?
СВ. М.НА к: - Не.
АДВ. **: - Свързвате го само с агресия?
СВ. М.НА к: - Разбира се. Значи бебето не иска до го проверяваме
непрекъснато колко е изпило, а бебето, когато засмуче шишето, се изчаква.
Да, знам че той заплаща по 600 лева месечно издръжка, от момента, в
който е получил информация, че М. е подала искова молба, иначе не би дал.
Точната дата не мога да Ви кажа, кога М. подаде искова молба, мисля че беше
януари, значи, нямам спомен. Той напуска – децата си напуска, два пъти,
единия път мисля, че беше около 17-и декември, просто бяха тръгнали,
доколкото аз съм чула, завежда децата на консултация детска, и връщайки се
той заявил на майката: „М., от утре, не ме чакай.“ И тя казала, „Защо да чакам
от утре, още сега“.
Втория път, той ги напусна на 12-и януари, на връх четвъртия им месец.
Не мога да Ви дам точна информация за дата на завеждане на исковата
18
молба от М., януари беше, не мога да Ви кажа, може би седмица след това или
две, не мога точно да Ви кажа.
Не мога да кажа, нямам спомен дали исковата молба е заведена преди
или след като ги напусна.
Размерът на майчинството е около 1000-1200 лв. – точната цифра не
мога да Ви кажа. Не съм през целия ден с дъщеря ми да й помагам с
отглеждането на децата. Сама се грижи в момента за децата, аз помагам след
като се върна от работа, след 17 часа до сутринта до 6:30 часа. Неговата майка
на мен не е помагала в отглеждането на децата. Значи, когато се изписаха
децата, да, добре, когато изписаха децата, още на първия ден на изписването
на децата, прибрахме си децата вкъщи, те стояха половин час неговите
родители, и казаха: „Хайде, ние тръгваме да не Ви пречим“, това е чудесно,
след което жената каза, че излиза в отпуск и че може да помага за
отглеждането на децата. Помагала им е за отглеждането на децата, може би
около – не повече от две седмици, мисля.
Значи, С., когато забременя М., С. ми сподели, че смята да закупи
апартамент, защото в апартамента, в който живеем е тясно.
А след като го закупи – това, нямам информация госпожо, за това.
Аз нямам информация той какво е закупил, за къде е закупил и какво се
случва. Това мен не ме интересува, в момента грижата ми е за децата. И няма
нужда да отклоняваме темата, тук сме за децата.
АДВ. **: - Нямам други въпроси.
АДВ. П.: - Може ли само още един последен въпрос. Докато са живели
заедно, защото са живели с Вас, имал ли е ответникът агресивни прояви в
присъствието на децата?
СВ. М.НА к: - Е да, той се караше непрекъснато с майката и с мен.
Прояви – риташе кошчетата на децата. Децата в са вътре в кошчетата той
минава и ги рита, защото е бясен, защото не издържа на това, че трябва да се
грижи за децата. Аз на няколко пъти го молех: „Слез в реалността. Тези деца
имат нужда от грижа, внимание и любов.“ Ами, вадеше ги от ваничката за
изкъпване неизплакнати почти, защото го болеше кръста, боляха го ръцете,
децата бяха тежки, те бяха само на по три килограма и половина, но бяха
твърде тежки за неговата фигура.
19
Не съм засичала колко често е ритал кошчетата – казах, не съм засичала.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
повече въпроси.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ СВИДЕТЕЛ, ДОВЕДЕН
ОТ СТРАНА НА ИЩЦАТА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
п С.ОВА п: – на 67 години, българка, български гражданин, неомъжена,
неосъждана, без родство със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. п п: - Обещавам да кажа истината. Познавам М. и г-н Т.. Съседи са
ми. Присъствала съм един път, когато бащата дойде да вземе децата. Това
беше, април месец, не мога да Ви кажа точно датата, дойде С. да ги вземе, м
свали децата, той ги взе. Той взе Б., сложи го в колата в столчето, то започна
да плаче детето, и после м го взе, успокои го и го оставиха пак в колата. Това е
което съм видяла. Децата са спокойни, защото аз помагам да ги сваляме, че тя
просто не може. Когато ме видят мен, децата не плачат.
АДВ. П.: - Нямам други въпроси.
АДВ. **: - Нямам въпроси към свидетелката.
Разпитът приключи. Свидетелката напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ТРЕТИЯ ДОПУСНАТ СВИДЕТЕЛ
ПРИ ДОВЕЖДАНЕ ОТ ИЩЦАТА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
к А. в: - на 34 години, българка, български гражданин, неомъжена,
неосъждана, М. ми е първа братовчедка.
Свидетелката предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК.
СВ. к в: - Обещавам да кажа истината. Познавам ответника по делото.
Присъствала съм на случай, когато бащата е дошъл да вземе децата от майката
– първия път, в който беше дошъл да ги вземе. Беше една неделя, той беше
дошъл с майка си и сестра си, с готовност да вземе децата, но нямаше
столчета в колата, колата беше спряна по този начин, че все едно взима децата
20
и тръгва, при което М. се възпротиви и каза, че няма как да вземе децата без да
има столчета за тях и той каза: „Добре, тогава ще ги взема без столчета“ Не, не
ги взе. Срещата се осъществи в най-близката градинка до блока, но той не ги
взе в колата и не ги закара никъде. Бях там, срещата протече спокойно, децата
бяха спокойни, но той не попита нито веднъж децата яли ли са, кога са яли,
трябва ли да се сменяват. Попита само и единствено как са децата, това му
беше единственият му въпрос. Майката беше там.
АДВ. П.: - Нямам други въпроси.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. **, СВ. к в: – Когато дойде с колата, той каза,
че е дошъл да вземе децата. Да, имаше готовност да ги качи в колата. Този
извод направих, защото колата беше по средата на паркинга и той стоеше, и
чакаше ние да доведем децата и да ги натоварим.
АДВ. **: - Нямам повече въпроси.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ ДОВЕДЕНИ ОТ
СТРАНА НА ОТВЕТНИКА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ, КАКТО
СЛЕДВА:
ю г Т.А: - на 54 години, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, майка съм на С..
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.
СВ. ю Т.А: - Искам да бъда свидетел.
Свидетелката предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК.
СВ. ю Т.А: – Обещавам да кажа истината. Да, след като се родиха
близнаците, аз присъствах в дома в който се гледаха децата. Помагах с
отглеждането на децата 2 седмици, в дома, в който живееха, сутрин от осем –
вечер до шест часа.
Смятам, да, имам наблюдение, синът ми е правил мляко, хранил е
децата, сменявал е памперси, къпал е, капки за колики - адекватно може да се
грижи за децата си.
АДВ. **: - Някакви по-специфични изисквания към храненето на децата
21
да Ви е направило впечатление дали има?
СВ. ю Т.А: – До този момент не. В периода, в който аз съм присъствала –
не. Нещо специфично в начина на хранене – не.
АДВ. **: - Ищцата да Ви е споделяла нещо, че има изисквания към Вас –
Вие хранили ли сте ги?
СВ. ю Т.А: – Да.
АДВ. **: - Някакви изисквания към Вас конкретно?
СВ. ю Т.А: – Не е споделяла, не ми е казвала.
АДВ. **: - Когато за пръв път сте били на опредЕ.та от съда среща с
децата и ответника, как се чувстваха децата – някакви възприятия имате ли?
СВ. ю Т.А: – Добре се чувстваха децата, спокойни бяха. Майката също
присъстваше там и децата се чувстваха два часа добре. Срещата протече в
една градинка. Бяхме седнали на пейките, освен мен с нас беше и дъщеря ми –
П. Т.а. Тримата бяхме.
Да, синът ми я търси, майката, почти ежедневно, ежеседмично,
блокиран е, няма контакти с нея, блокиран е – неможе да осъществи контакт с
майката. Не знам причината. Причината е да му ограничи контактите, за да
няма контакти децата
АДВ. **: - Проявявал ли е агресия към нея, към децата?
СВ. ю Т.А: – Не, не. В никакъв случай, не.
АДВ. **: Нямам други въпроси.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. П., СВ. ю Т.А: - Да присъствах на първата
среща. Да, тази свидетеЛка, която напусна съдебната зала, к, беше на тази
среща, да, в градинката.
Преди първата среща на 20-и април, не съм ги виждала децата. Значи,
октомври месец съм ги виждала, пита правихме на децата, преди да им се
развалят отношенията. Някъде около Димитровден – от октомври месец, да,
20-и април, не ги бях виждала децата.
Ами, той е имал три срещи до сега, на две срещи съм присъствала.
Не съм присъствала на случай, при който някое от децата да плаче при
срещата.
Да, знам, че Б.че е с раздразнен хранопровод. Да, знам че едното от
22
децата не се храни адекватно, нормално, нали, има проблеми, да. И знам и за
проблемите с бъбреците на д – да, има някакви здравословни проблеми.
АДВ. КЪРПАРОВА: – Последен въпрос, като знаете за този
здравословен проблем с храненено, имате ли някаква инструкция или съвет от
майката как да се храни това дете, което е със здравословен проблем с
храненето – изисква ли по-специфични нужди?
СВ. ю Т.А: - Не, те изискванията бяха към С. – за козе мляко, което той
купи, и купи и млякото за другото дете. Не, в механизма на хранене не. Не
знам за проблеми в механизма на хранене, не. Синът ми финансова грижа
полага за децата. Изплаща издръжка откакто се е прибрал, всеки месец по 600
лева превежда пари за децата. Не, не е отказвал да плаща.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
повече въпроси.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ СВИДЕТЕЛ, ДОВЕДЕН
ОТ СТРАНА НА ОТВЕТНИКА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
П. Б.А Т.А: - на 34 години, българка, български гражданин, неомъжена,
неосъждана, С. ми е брат.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.
СВ. П. Т.А: - Искам да бъда свидетел.
Свидетелката предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК.
СВ. П. Т.А: - Обещавам да кажа истината. Доколкото ми известно тези
месеци откакто са родени децата, до когато той се прибра вкъщи, да, полагал е
грижи и усилия, така че, да, би се справил брат ми с грижите за децата. Лично
не съм виждала как се справя брат ми с грижите за децата. Доколкото знам, от
отношение си е тръгнал – лошо отношение от майката на М., и от М.. Два-три
пъти е виждал децата си. Да, присъствала съм на среща, първият път беше
около Великден, тогава бяхме пред тях, тя се обади на полицията, вече имаше
документ от съда, че той може да си види децата без нейно присъствие.
Когато ние отидохме там, тя се обади на полицията, защото всъщност ние
23
причината не я разбрахме защо тя се обади на полицията. Той тогава искаше
да ги вземе, нали, и я попита „Ще дадеш ли кошчетата?“, защото ние нямахме
кошчета, той ги беше поръчал и чакахме да дойдат, но след няколко дни
трябваше да дойдат, при което тя каза „Не“, и от там натам, тя се обади на
полицията, те дойдоха, и така. Тогава видях децата, с нейно присъствие.
Децата по време на тази среща се чувстваха добре. Не, въобще не плачеха.
Даже, в смисъл, нормално е, бебенца са, едното се разплака, при което брат ми
попита М.: „Сестра ми може ли да гушне другото бебе,“ и, тя нищо не каза, и
той тогава ми го подаде, защото другото се разплака в количката, и той взе
другото, и така. Гушнах го, да.
АДВ. **: Нямам други въпроси.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. П., СВ. П. Т.А: - На две срещи съм присъствала
на брат ми с децата. Втората беше, когато той вече беше взел кошчетата, бяха
дошли, и ги взехме вкъщи. Тогава беше без присъствието на майката. Да, на
втората среща съм виждала брат ми да храни децата, защото тогава се падаше
да ги храни. Друг е въпросът, че те, едното не искаше, специално едното, не
помня кое от двете, мисля че беше Б., не, дчо, точно така, дчо не искаше да
хапне, защото всъщност тогава аз го гушнах и исках да го нахраня, но той не
искаше да яде. Не знам децата да имат здравословни проблеми.
Не мога да се сетя специално, преди Великден, кога съм ги виждала
децата. На питата, на 40-тия ден, тоест октомври месец, от тогава не ги бях
виждала децата, преди да ги видя на Великден.
АДВ. П.: - А при някоя от тези две срещи някое дете да е плакало?
СВ. П. Т.А: - Нормално е, бебенца са, и двете плакаха, но се успокоиха.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
други въпроси.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
АДВ. П.: - Нямам други искания, освен произнасянето Ви по молбата ми
по чл. 192 от ГПК.
АДВ. **: - Нямам искания.
Съдът в днешното съдебно заседание, след като събра представените от
страните писмени доказателства и след като обсъди събраните гласни
доказателства, и преди всичко след като взе предвид изявленията на страните
24
дадени по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, намира, че са налице предпоставките за
изменение на допуснатата привременна мярка в хода на настоящото
производство, като с оглед здравословното съС.ие на децата съдът намира, че
до приключване на настоящото производството следва да постанови личният
режим на бащата с двете деца да бъде извършен в присъствие на майката, като
привременна мярка, като тази мярка ще важи до влизане в сила на съдебното
решение с което се разрешава спорът по същество. С оглед на което, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА изменение на определените със съдебен акт, а именно,
Определение рег. № 1091/03.04.2025 г. привременни мерки, както следва:
До приключване на настоящото производство бащата С. Б. Т. ЕГН
********** с адрес: с. щ, общ. **, обл. Пазарджик ще може да вижда децата
си Б. С.ов Т. ********** и д С.ов Т. ЕГН **********, всяка първа и трета
неделя от месеца от 16:00 ч. до 18:00 ч. в присъствие на майката М. А. Ц. ЕГН:
**********, с поС.ен адрес гр. Пазарджик, **, ет. 2, ап. 5, както и по всяко
друго време при взаимно съгласие на страните.
Определението е окончателно.
По доказателственото искане направено от ищцовата страна за събиране
на доказателства по реда на чл. 192 ГПК, съдът счита същото за
неоснователно, дотолкова, доколкото по делото са събрани доказателства за
трудовото възнаграждение на ответника, като евентуална индексация
увеличение на неговото възнаграждение, предвид факта, че той работи в
бюджетна организация, би могъл да се извърши от съда и служебно, тъй като
данните за увеличение на работните заплати на тези служители са
публикувани в съответните електронни медии.
С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за събиране на допълнителни
доказателства по реда на чл. 192 от ГПК.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
други искания.
След изчерпване на доказателствените искания, съдът
25
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. П.: - Уважаема госпожо районен съдия, моля да постановите
решение, с което да предоставите упражняването на родителските права по
отношение на малолетните деца на доверителката ми, така, както сме
поискали в исковата молба. Моля да определите местоживеене на децата при
майката. Моля да осъдите ответника да заплаща месечна издръжка по 500
лева за всяко дете както сме поискали в исковата молба до настъпване на
обстоятелства водещи до нейното изменение или прекратяване. Моля да ми
дадете възможност да изложа подробни съображения в писмени бележки,
както и да присъдите сторените разноски, за което представям списък.
АДВ. **: – Госпожо председател, аз ще Ви моля да уважите частично
исковата молба, като няма спор относно присъждането на родителските права.
По отношение на останалата част изложена в нея, аз моля да възприемете
отговора на исковата молба, по съображения изложени в писмени бележки, за
което ще Ви моля да ми предоставите срок, с оглед на което моля за Вашия
съдебен акт. Моля да ми присъдите сторените по делото разноски.
СЪДЪТ дава на двете страни в производството петдневен срок, считано
от днес, за представяне на писмени защити по делото и ОБЯВИ, че ще се
произнесе с решение в законния едномесечен срок, но не по-късно от
27.06.2025 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:29 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
26