Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2226 18.12.2019
година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XXII-ри административен състав,
на девети декември две хиляди и деветнадесета
година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Г.С.
като разгледа докладваното от съдията Колева
административно дело № 1903 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от „К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, бл.50, вх.4, ет.4,
представлявано от управителя К. К.В.против решение на директора на Дирекция
ЦАУ-Приморие за отказ за поставяне на преместваем обект на позиция 61, съгласно
схема за разполагане на временни преместваеми обекти по чл.56 от ЗУТ, материализирано в писмо с изх.№
70-00-5589/1/ от 16.07.2019г. В писмото е посочено, че позиция 61 не е
свободна, тъй като е налице неприключило съдебно производство.
Иска се
отмяна на посочения
административен акт и връщане на преписката за администриране съгласно действащите
нормативни разпоредби.
В съдебно заседание за жалбоподателя се
явява адвокат Ц., който поддържа жалбата съобразно изложените в нея доводи,
като излага допълнителни съображения за незаконосъобразност на оспорения акт.
Иска присъждане на разноски.
Ответната
страна – Директорът на Дирекция „ЦАУ ПРИМОРИЕ“ при Община Бургас се представлявано от
юрисконсулт Х., който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, като
твърди, че позиция 61 не е свободна. Иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът
като взе предвид, събраните по делото доказателства счита за установено от
правна и фактическа страна следното:
ФАКТИ
За
процесната позиция 61, находяща се на ул.”Христо Ботев” и ул.”Любен Каравелов”,
гр.Бургас е издадено разрешение № ІІ зона-003257 от 21.12.2015г. за поставяне
на временен преместваем обект на „Б.К.“ ЕООД, представлявано от Константин
Красимиров Владев, за периода от 01.01.2016г.до 31.12.2016г.
Преди
изтичане на срока със Заявление вх. № 70-00-7255/01.11.2016 г. „Б.К.“
ЕООД е поискал от директора на Дирекция ЦАУ „Приморие“ да му бъде
издадено разрешение за поставяне на временен преместваем обект съгласно чл. 56
от Закона за устройство на територията (ЗУТ) на кръстовището на ул. „Христо Ботев“
и на ул. „Любен Каравелов“, по позиция № 61. Обектът представлява павилион с
площ 15 кв. м. за срок от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г..
По делото е
представен Протокол №17/07.03.2017 г. за заседание на комисията по чл.6 от
Наредбата, проведено на 07.03.2017 г. Съгласно дневния ред по т. 6 са разгледани
заявления, постъпили в Дирекция ЦАУ „Приморие“ за издаване на разрешения за
поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56 от ЗУТ. Видно от решения
№ 26 и № 27 по т. 6 от дневния ред (л. 91 – л. 92), след разглеждане на двете
подадени заявления – от „Ванко – 2008“ ЕООД (рег. № 70-00-7226/01.11.2016 г. в
08,39 часа) и от „Б.К.“ ЕООД (рег.№ 70-00-7255/01.11.2016 г. в 12,02 часа),
комисията е постановила следното решение: „Като
взе предвид, че с решение на ВАС е отменена разпоредбата на чл. 7 от
НПОТОДДЕИГОТОБ, а за цитираната позиция е подадено повече от едно заявление,
комисията с 4 гласа „за“ и 2 гласа „въздържал се“ дава положително становище за
издаване на разрешение за поставяне, след освобождаване на позицията, със срок
до 31.12.2019 г. по позиция № 61 на заявителят, който е входирал първи по време
заявление за разполагане на преместваем обект на цитираната позиция - „Ванко – 2008“ ЕООД и
отрицателно становище за издаване на разрешение за позиция №61 на „Б.К.“ ЕООД“.
Директор на
Дирекция ЦАУ „Приморие“ при Община Бургас е постановил отказ за поставяне на
преместваем обект № 70-00-7255/1/ от 15.03.2017г., след като се е съобразил със
становището на комисията, посочено по-горе.
Поради
непремахване на павилиона, след постановения отказ, със заповед №2239 от
24.08.2017г. Зам.кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на
Община Бургас е разпоредил „Б.К.“ ЕООД да премахне собствения си преместваем
обект „павилион“ за продажба на кафе и закуски, поставен в поземлен имот с
идентификатор 07079.615.191 по КККР на гр.Бургас-публична общинска собственост,
позиция 61 по схемата на целогодишните преместваеми обекти. Заповедта е
оспорена и до приключване на делото не е влязла в сила.Представени са
доказателства за висящо адм.д. №1865/2019г. по описа на Административен
съд-Бургас с жалбоподател „К.“ ЕООД.
На
12.07.2019г. с вх.№ 70-00-5589 от
12.07.2019г. дружеството-жалбоподател „К.“ ЕООД подало заявление до Дирекция
„ЦАУ ПРИМОРИЕ“ при Община Бургас, с което поискал да му бъде издадено разрешение за
поставяне на временен преместваем обект, съгласно чл.56 от ЗУТ, находящ се на
ул.”Христо Ботев” и ул.”Любен Каравелов” – за позиция № 61, в гр.Бургас за периода
от 01.08.2019г. до 31.07.2022г. Към заявлението приложил вносна бележка за
платена такса в размер на 30лв. и Удостоверение за актуално състояние на „К.“ ЕООД с изх.№ 20130902113602 от
02.09.2013г., договор от 02.05.2017г. за покупко-продажба на движима вещ
–павилион, находящ се в гр.Бургас,
ул.”Христо Ботев”40 и ул.”Любен Каравелов”, площ 15 кв.м. с продавач „Б.К.“
ЕООД и купувач „К.“ ЕООД.
В отговор
на посоченото заявление е изпратено оспореното по настоящото дело писмо с изх.№
70-00-5589/1/ от 16.07.2019г. на директора на Дирекция ЦАУ-Приморие, с което е
отказано поставянето на преместваем обект на позиция 61, съгласно схема за
разполагане на временни преместваеми обекти
по чл.56 от ЗУТ, като е посочено, че позиция 61 не е свободна, тъй като
е налице неприключило съдебно производство.
ПО ДОПУСТИМОСТТА
Жалбата е подадена
срещу отказ на
директора на Дирекция ЦАУ-Приморие за поставяне на преместваем обект на позиция
61, съгласно схема за разполагане на временни преместваеми обекти по чл.56 от ЗУТ, материализирано в писмо с
изх.№ 70-00-5589/1/ от 16.07.2019г.
Процесуалният представител на ответника
посочва, че жалбата е недопустима, тъй като визираното писмо с изх.№
70-00-5589/1/ от 16.07.2019г. не представлява решение по смисъла на чл.8, ал.2
от Наредбата за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности
и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Бургас, както и
няма характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1 от АПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от АПК, индивидуален
административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или
бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със
закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения
или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни
граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Следователно
основният белег за това дадено волеизявление да бъде определено като
административен акт, който да подлежи на оспорване, е чрез него да се засягат
права, законни интереси на отделни граждани или да се създават задължения. В
настоящото писмо се съдържа волеизявление на административен орган, в отговор
на депозирано заявление в администрацията, с което се засяга правната сфера на
жалбоподателя с отказ да се издаде акт за удовлетворяване на направеното от
него искане. Налице е изричен отказ на
административния орган да разгледа отправено до него искане за поставяне на преместваем обект,
а изложените в писмото съображения представляват фактическите основания за
отказа.
Правата на
жалбоподателя са засегнати лично, пряко и непосредствено, като съответно отмяна
или отхвърлянето на жалбата въздейства непосредствено негативно или позитивно в
правната сфера на лицето, до което се отнася този акт, в този смисъл е налице и
правен интерес от оспорването на акта.
За постановения индивидуален административен акт е предвидена възможност
за съдебен контрол – чл.145, ал.1 от АПК и от лице, чиито права и законни
интереси са засегнати от издаването й. Жалбата е подадена в законоустановения
14 дневен срок по чл.159, ал.1 от АПК. По тези съображения същата е допустима
за разглеждане.
В резултат на
служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания
административен акт, съгласно нормата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата
валидност. Това се налага, поради служебното начало в административния процес,
съгласно принципа за това, възведен с нормата на чл.9 от АПК. Разпоредбата на чл.146 от АПК сочи основанията за
оспорване на административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна
хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на
компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. При така вменената от закона
служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт,
съдът
приема следното:
ПРАВНИ ИЗВОДИ
Обжалваният
административен акт с постановен отказ е издаден от компетентен орган,
доколкото чл.8, ал.1 от Наредбата е предвидено разрешението за поставяне на
преместваеми обекти да се издава от съответния директор на дирекция „ЦАУ“ при
общинската администрация, а конкретната позиция попада в териториалния обхват
на това звено.
Според чл.8,
ал.2, изр. второ от Наредбата, директорът на Дирекция „Център за
административни услуги” при Община Бургас е компетентен да се произнесе с
решение, с което да уважи или да откаже издаването на разрешения за поставяне
на преместваем обект. Актът е в предвидената от закона писмена форма и в него
са посочени фактическите и правните основания за издаването му.
Съдът счита, че при издаването на
обжалвания административен акт са допуснати особено съществени нарушения на
процесуалните правила.
Съгласно чл.5, ал.1 от Наредбата
за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите
на градско обзавеждане на територията на Община Бургас /Наредбата/, заинтересуваните
лица лично или с изрично упълномощени техни представители подават заявление за
издаване на разрешение за поставянето на преместваеми обекти по чл.2, ал.1,
т.1, 3 и 4 или елементи на градското обзавеждане по образец, утвърден от Кмета
на Община Бургас, в съответната
Дирекция „Център за административни услуги“ по местонахождението на обекта.
Според
разпоредбата на чл.6, ал.1 от Наредбата заявленията се разглеждат от комисия,
назначена със заповед на Кмета на Община Бургас, в чийто състав се включват 5
длъжностни лица от общинската администрация, определени със заповед на Кмета на
Общината и 6 общински съветника - избрани на заседание на Общинския съвет,
която съгласно алинея 3 на същия член се произнася в едномесечен срок от
подаване на заявленията.
Разрешението
за поставяне на преместваеми обекти се издава от съответния директор на
Дирекция „Център за административни услуги“ при Община Бургас, по образец,
одобрен от Кмета на Общината на основание чл.8 ал.1 от Наредбата, в 7-дневен
срок от изготвяне протокола на комисията по чл.6, ал.1 от Наредбата, който се
произнася дали уважава или отказва издаването на разрешение.
В конкретния случай от доказателствата по
делото се установява, че дружеството – жалбоподател е подало заявление последно
на 12.07.2019г., с което е поискал да
му бъде издадено разрешение за поставяне на преместваем обект, след което на
16.07.2019г. е последвало оспореното в настоящото производство писмо. Писмото
по съществото си представлява изричен отказ, поради което не може да се
възприеме тезата на ответника, че е налице мълчалив отказ да се издаде
административен акт. Видно от изложените факти по делото безспорно се
установява, че не е спазена процедурата предвидена в Наредбата за издаване на
административния акт, като в нарушение на
чл.6, ал.1 от Наредбата заявлението не е
разгледано от комисията и съответно тя не е изготвила предложение към
Директора на Дирекция „Център за административни услуги“ при Община Бургас. Независимо от неспазването на
процедурата Директорът е отказал да издаде разрешение за поставяне като е
посочил, че позицията не е свободна, поради неприключило съдебно дело. Съдът
счита, че допуснатото нарушение е съществено и води до отмяна на оспорения акт.
Освен
изложеното административният акт следва да отговаря на изискванията на форма,
визирани в чл.59, ал.2 от АПК, където в т.4 е посочено “фактически и правни
основания за издаване на акта“. Това изискване е особено съществено, защото
само при спазването му адресатът на акта може да осъществи ефективно правото си
на защита, а съдът може да изпълни конституционното си задължение за контрол за
законност. С оглед на това значение трайната съдебна практика приема, че
липсата на фактически и правни основания е основание за отмяна на оспорения
акт.
Съдът счита, че липсват фактически основания
за издаване на отказа, тъй като не е конкретизирано съдебното дело, като номер,
година, което обстоятелство е в пряка връзка с преценката дали позиция 61 е
свободна. Това нарушение е съществено и препятства съдът да извърши проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт.
Предвид изложеното съдът счита, че са
налице основания за оспорване по чл.146, т.2 и т.3 от АПК.
Ответникът
посочва, че жалбоподателят не е спазил срока за подаване на заявление от 01.11.
до 30.11., съгласно чл.5, ал.4 от Наредбата или след обявяване на позицията за
свободна. Действително заявлението е подадено на 12.07.2019г., но отново следва
да се отбележи, че същото не е разгледано от комисията, която следва да
предложи решение на Директора на Дирекция „ЦАУ“. Директорът не може да вземе решение без
становището на комисията, дори и да е ясно че не е спазен срока за подаване на
заявлението или друга положителна предпоставка не е налице.
По изложените
съображения, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА и следва да оспорения отказ да бъде отменен,
тъй като е постановен при нарушения на формата и съществени процесуални
нарушения, а преписката следва да бъде върната за ново произнасяне по отношение
заявлението на дружеството-жалбоподател, тъй като съдът не разполага с
правомощие да реши спора по същество, с оглед неговото естество.
Изходът от
оспорването обуславя възлагането на разноските по делото в тежест на ответника,
който е част от общинската администрация, поради което следва да бъдат
възложени на общината, съгласно чл.143, ал.1 от АПК. Представени са
доказателства за платено адвокатско възнаграждение на един адвокат в размер на
600 лева, както и за платена държавна такса в размер на 50 лева за образуване
на делото или разноски в общ в размер на 650 лева.
Мотивиран от
изложеното, Административен съд – Бургас, двадесет и втори състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на „К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ж.к.“Лазур“,
бл.50, вх.4, ет.4, представлявано от управителя К. К.В.отказ на директора на Дирекция
ЦАУ-Приморие за поставяне на преместваем обект на позиция 61, съгласно схема за
разполагане на временни преместваеми обекти
по чл.56 от ЗУТ, материализирано в писмо с изх.№ 70-00-5589/1/ от 16.07.2019г.
ВРЪЩА делото като преписка на
Директора на Дирекция ЦАУ „ПРИМОРИЕ” при Община Бургас за произнасяне по
заявлението на дружеството –жалбоподател, с оглед дадените указания по
тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на „К.“ ЕООД, ЕИК ********* сума в размер на 650 лева, представляваща общ размер на
направените разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва от страните, с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, в 14 -дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: