Р
Е Ш Е
Н И Е № 260420
гр. Пловдив, 01.11.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева
при участието на секретаря Елена Ангелова, като разгледа докладваното т. д. №87 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Х.Н.М. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н.Н.М. с ЕГН **********, двамата с адрес-***, против „ЗД Бул Инс“ АД с ЕИК *********, седалище- гр. София и адрес на управление- ул. „Джеймс Баучер“ № 87, с която са предявени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
В исковата молба са изложени твърдения, че на **.**.****г. около 19:40 часа на ул. ***в гр. ***е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което водачът на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Лупо“, с рег. № ** **** **/ в исковата молба е допусната техническа грешка при изписване на рег. номер/- А.И.К. е нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал пресичащия в това време пътното платно малолетен ищец. По случая било образувано АНД № 8109 / 2019 г. по описа на РС – Пловдив, за което се сочи, че към датата на депозиране на исковата молба не е било приключило. След инцидента пострадалият е бил настанен в Клиника по неврохирургия на УМБАЛ „** ******“ – ***, където било установено, че Х. М. е получил следните травматични увреждания, а именно: счупване на основата на черепа, счупване на тялото на раменната кост, охлузвания по лява и дясна буза и на ляв долен клепач, оток на дясно око, разкъсно-контузна рана окципитално. На 11.10.2018 г. бил изписан, след което на 18.10.2018 г. отново приет в Клиниката по неврохирургия за извършване на открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, след което му е поставена гипсова шина и е изписан на 22.10.2018 г. На дата 09.05.2019 г. М. отново е постъпил в лечебното заведение за извършване на оперативно лечение на лява раменна кост. В резултат на процесното ПТП ищецът е претърпял силни болки и страдания, които са били не само физически мъчителни за него, но са се отразили и на детската му психика, като преживеният стрес ще остане за цял живот. Преди инцидента той е бил в добро здравословно състояние, много игриво и жизнерадостно дете, но след него се е изолирал, вече не бил в състояние да извършва обичайните си занимания с връстниците си, а е бил с трайно обездвижен горен ляв крайник за дълъг период от време. Твърди се, че в резултат на ПТП за ищеца са настъпили още и имуществени вреди в размер на 1 020 лв., изразяващи се в стойността на заплатена плака за медиална фемурална фрактура – тип „Права“ – широка. Изложено е, че за увреждащия автомобил „Фолкваген Лупо“, с рег. № ** **** **, към момента на настъпване на застрахователното събитие е имало сключена задължителна застраховка „ГО“ с ответното дружество, обективирана в полица № BG/02/************, валидна до 17.08.2019 г. Пострадалият предявил претенция за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди пред „ЗД Бул Инс“ АД, въз основа на която застрахователят образувал преписка по щета № **********/**.**.****г., но не е изплатил обезщетение.
Предвид изложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответното застрахователно дружество да заплати на ищеца сумата от 80 000 лв., представляваща частичен иск от общо 120 000 лв./ след допуснато изменение на размера на частичната претенция по реда на чл.214, ал.1 ГПК с определение от съдебно заседание, проведено на 29.09.2021г./- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, свързани с настъпилото на **.**.****г. ПТП, както и имуществени вреди в размер на 1 020 лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 11.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски и присъждане на адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.2 ЗА.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител адв. М.Г., подава отговор на исковата молба. Излага становище за допустимост на предявените искове, но оспорва същите изцяло по основание и размер, а в условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице с по-голяма тежест от тази на водача на увреждащия автомобил. Ответникът твърди, че Х.Н.М. е излязъл внезапно на пътното платно, като не се е съобразил с приближаващия го автомобил и по този начин ударът е станал непредотвратим за водача на автомобила, тъй като пешеходецът се е намирал в опасната му зона за спиране; не е пресичал на обозначеното за това място, а в условията на евентуалност- че е навлязъл внезапно на платното за движение, като по този начин не е съобразил поведението си с останалите участници в движението и така сам се е поставил в опасност. Ответникът не спори, че е налице валидно застрахователно правоотношение към датата на настъпване на произшествието по застраховка „ГО“ за увреждащия автомобил, но оспорва механизма, по който е настъпило процесното ПТП, включително ищцовите твърдения, че е причинено виновно и противоправно от водача А.К.. Освен това, застрахователното дружество счита заявената искова претенция за прекомерно завишена и неотговаряща на критерия по чл. 52 от ЗЗД. Оспорва всички описани в исковата молба вреди да са в пряка връзка с процесното ПТП, вкл. имуществените, като счита, че са резултат от собственото противоправно поведение на пострадалия. Оспорва акцесорната претенция за присъждане на законна лихва от дата 11.10.2018 г. с твърдение, че застрахователят не е бил уведомяван за настъпилия пътен инцидент от А.К., а в случай че се установи изпадане в забава, то тя е настъпила едва на 09.03.2020 г.
Постъпила е допълнителна искова молба в срока по чл. 372 от ГПК, с която се оспорват всички възражения, направени от ответника с отговора на исковата молба. Изложено е от ищеца, че механизмът на ПТП не е част от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което не подлежи на доказване в настоящия процес, като в тази връзка се позовава на материалната доказателствена сила, която има съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица относно това, че е настъпило ПТП, кои са участниците в него, допуснато ли е нарушение на правилата за движение, има ли пострадали лица и вреди, както и какви документи са представени от участниците в произшествието. На следващо място се сочи, че не се изисква вината на водача на увреждащия автомобил да бъде установена с влязла в сила присъда по наказателно дело, за да се приеме, че такава е налице по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Оспорва се твърдяното от ответника съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице. Твърди се, че претенцията за присъждане на законна лихва от 11.10.2018 г. намира основание в разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от КЗ и доколкото за деликвента е установено задължение да уведоми застрахователя си в 7- дневен срок от датата на настъпване на застрахователното събитие. Най-късният момент, от който възниква задължение за лихва, е 28.10.2019г., за която дата са представени доказателства, че от ищеца е постъпило уведомление до застрахователя.
В двуседмичния срок по чл. 373, ал. 1 от ГПК постъпва отговор на допълнителната искова молба, с който ответното застрахователно дружество изцяло поддържа вече заявените възражения. Сочи, че от представените по делото писмени доказателства не се установява виновно поведение от страна на водача на МПС „Фолксваген Лупо“ К.. Твърди, че ПТП не е реализирано в присъствието на длъжностно лице, поради което протоколът за ПТП не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на ПТП. Ответникът допълва твърденията си относно наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, като посочва, че процесното ПТП настъпва в тъмната част от денонощието /около 19:40/ на непозволено за пресичане на пешеходци място, на слабо осветено място, пострадалият е малолетно лице без придружител по време на денонощието, когато не е следвало да бъде извън дома си и то без надзор на възрастен, които обстоятелства са довели до настъпване на вредните последици.
Допълнителни съображения по спора са изложени в писмена защита на адвокат К.- пълномощник на ищеца и в становище на процесуалния представител на ответника- адвокат Т.В..
Съдът, след като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
От
представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица е видно, че на **.**.****г. около 19,40 ч., в гр. ***на ул.”*****”, е станало пътнотранспортно
произшествие с участници- А.И.К., управлявал лек автомобил „Фолкваген
Лупо“ с рег. № ** **** **, и пешеходеца- Х.Н.М..
По повод
процесното ПТП е образувано досъдебно производство №101/2018г. по описа на Сектор „Разследване на престъпления по транспорта“
при ОД на МВР- Пловдив, пр. пр. №9212/2018г., за престъпление по чл.343, ал.1,
б.“Б“, пр.2, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, в хода на което с постановление от
16.09.2019г. като обвиняем е привлечен А.И.К.. По внесен срещу последния
обвинителен акт от Районна прокуратура- Пловдив е образувано анд № 8109/2019 г.
на РС- Пловдив, което е прекратено, на основание чл.343, ал.2, т.2 НК във вр. с
чл.24, ал.1, т.9 НПК- по искане на пострадалия, с протоколно определение от съдебно
заседание, проведено на 21.01.2020 г.
По делото е
допусната комплексна съдебно- медицинска експертиза, с вещи лица д-р Д.М. и д-р З.В., чието заключение съдът кредитира
като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните. Установява се
от него, че при станалото на **.**.****г. пътнотранспортно произшествие на
ищеца са причинени- счупване на основата
на черепа и счупване на лявата раменна кост, охлузвания по лицето, оток на дясно
око, разкъсно- контузна рана на главата. За получените увреждания същият е
лекуван двукратно оперативно в КОТ на УМБАЛ „***** ******” ЕАД, съотв. през
месец октомври 2018 г. и месец май 2019 г., като под обща анестезия е поставена
и отстранена метална плака с винтове. Извършено е консервативно лечение в
Клиника по Неврохирургия на болничното заведение с медикаменти и наблюдение. За
45 дни ищецът е носил имобилизация, след което лечение е провеждано в домашни
условия. Раните на главата и лицето са обработени хирургично по спешност.
Оздравителният процес е продължил седем месеца. При извършения от експертите
преглед на ищеца е констатирано, че травмата на лявата мишична кост е напълно
възстановена, останал е единствено кожен постоперативен белег. При пострадалия
липсват остатъчни симптоми и субективни оплаквания, свързани с описаната
фрактура на базата на черепа. Посочено е още в заключението, че разходите за
закупуване на метални тела са били необходими за оперативното лечение на ищеца.
При изслушването на заключението в съдебно заседание на 02.12.2020 г. вещото
лице д-р М. е заявил, че счупването на лявата раменна кост е причинило трайно
затрудняване движението на горния ляв крайник за период от 6-7 месеца. Белегът
на раменната кост е с дължина около 10 см и ширина от поне 2 см, като при децата
се разширява и става голям поради растежа, би могъл да се премахне оперативно.
Във връзка с изясняване механизма на пътнотранспортното произшествие са изготвени основно и допълнително заключения на назначената САТЕ, с вещо лице инж. С.М.. Според основното заключение, най-вероятен
от техническа гледна точка е следният механизъм на ПТП- Водачът К. е управлявал лекия автомобил „Фолкваген Лупо“ по източната лента на платното за движение на ул.”*****”,
в посока от юг на север, със скорост около 57 км/ч. По същото време пешеходецът
Х.М. се е намирал на източния тротоар, откъдето е предприел пресичане на
платното за движение в посока от изток на запад- отдясно наляво пред
автомобила. Водачът е задействал спирачната система на автомобила, но въпреки
това е последвал удар със скорост на автомобила около 30 км/ч, който е настъпил
в предната дясна странична част на МПС и лявата страна на пешеходеца, като след
удара последният е отхвърлен напред и надясно спрямо посоката на автомобила.
Според заключението, основни причини за настъпване на произшествието, от
техническа гледна точка, са, че пешеходецът М. е
предприел пресичане на платното за движение пред автомобила по начин и в
момент, когато това не е било безопасно, т.е. без да се съобрази с неговото
приближаване, както и това че водачът се е движил със скорост 57 км/ч, поради
което не е имал техническа възможност да избегне удара от момента, в който е
реагирал, тъй като при движение със скорост по-малка от 36 км/ч той би имал
възможност да спре преди мястото на удара. Посочено е още от вещото лице, че
произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от пътя, при
движение на здрачаване, платната за движение на мястото на ПТП са с асфалтова
настилка, която е била суха. На мястото на произшествието, преди мястото на
удара, има пътен знак- В 26- „Забранено е
движение със скорост по- висока от означената” - 30 км/ч и А 19 „Деца”. В
мястото на удара няма маркирана пешеходна пътека. Няма данни за препятствия,
които да са ограничавали видимостта на пешеходеца към автомобила и на водача
към пешеходеца или към пътния знак, при което няма обективни причини водачът да
не реагира при навлизане на ищеца на платното или да не намали скоростта до 30
км/ч. В заключението са разгледани и няколко варианта на поведение на участниците в произшествието, с
оглед възможността за предотвратяването му. Според допълнителното заключение на АТЕ, скоростта на лекия автомобил,
когато предната му част се е намирала на една линия със знак В 26, е била около
37 км/ч. Разгледана е хипотеза, при която пешеходецът е навлязъл на платното за
движение иззад кофи за смет, като е посочено, че с каквато и скорост да се е
движил той водачът К., при своевременна реакция и задействане на спирачната
система, е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на
удара, ако се е движил със скорост по-малка от 50 км/ч.
В подкрепа на
твърденията в исковата молба по делото са ангажирани и гласни доказателства
посредством показанията на свидетелите А.Я.М..
и Р.В.М..
Свидетелят М. твърди, че през месец октомври 2018 г. синът му пострадал при пътнотранспортно произшествие. Видял го непосредствено след инцидента, бил в
безсъзнание, лицето му било синьо, очите- подути, имал силни болки. Откарали
детето в болница, където се установило, че рамото и черепът му са счупени. Х.
престоял в болничното заведение седем дни, не можел да става от леглото, да се
храни и самообслужва, затова свидетелят се грижил за него. След изписването,
ръката на детето била обездвижена с колан, който то носило около 20 дни.
Впоследствие Х. отново бил приет в болница, направили му операция и поставили
шина, която отстранили оперативно след три месеца. Свидетелят посочва, че след
инцидента момчето изпитвало страх от автомобили, имало кошмари. Твърди, че на
ръката на детето останал голям белег, който му причинява неудобство, и то
носело само блузи с дълъг ръкав, за да го прикрие.
Аналогични показания депозира и свидетелката М., която е баба на ищеца. Същата заявява,че при пътнотранспортното произшествие Х. получил наранявания по главата и ръката, лицето му било в синини, имал силни болки, бил уплашен. По време на престоя в болницата, а и след изписването на момчето за него се грижила майка му, тъй като то не можело да ходи и било все на легло. По-късно Х. пак постъпил в болница, оперирали му ръката. След операцията имал силни болки, не можел да спи, да си играе.
За доказване на претърпените имуществени вреди, вследствие на увреждането, по делото са представени- фактура №**********/**.**.****г. и фискален бон към нея. Видно от фактурата, издадена от УМБАЛ ”** ******” ЕАД, заплатена е сума в размер на 1 020 лв. за закупуване на Плака за медиална фемурална фрактура- тип „Права”.
По делото не е формиран спор, а и се установява от представената справка от ИЦГФ, че лекият автомобил „Фолкваген Лупо“, рег. № ** **** **, е бил към датата на настъпване на събитието със сключена задължителна застраховка „Гражданска отговор-ност“ при ответното дружество с полица № BG/02/************, с период на покритие -18.08.2018 г.- 17.08.2019 г.
Няма спор и че пострадалият е предявил претенция за заплащане на обезщетение за претърпените вреди пред „ЗД Бул Инс“ АД, като с писмо изх. №НЩ-8395/13.11.2019г. застрахователят отказал да я удовлетвори с мотив, че не са представени безспорни доказателства относно виновността на застрахования водач за настъпване на ПТП.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Според разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ, увреденият, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя, е необходимо да се установи наличието на всички кумулативни изисквания на фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител на вредата, както и че към момента на увреждането съществува валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със застрахователя.
В случая е безспорно между страните, че към датата на настъпилото пътно-транспортно произшествие е било налично застрахователно правоотношение по застра-ховка „ГО” за лекия автомобил „Фолкваген Лупо“, рег. № ** **** **.
Не е спорно и че е изпълнена процедурата по чл.380 от КЗ, доколкото увреденото лице е насочило писмена претенция до ответника, като не е било изплатено исканото обезщетение.
Освен това, въз основа на събраните по делото доказателства, се установи и осъществяването на елементите от фактическия състав на деликта.
Доказа се, че на **.**.****г. в гр. *** на ул.”*****” е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което е пострадал ищецът. Обстоятелството, че послед-ният и водачът на застрахованото МПС- лек автомобил „Фолкваген Лупо“ са участници в процесното ПТП е удостоверено с констативен протокол за ПТП, съставен на 04.10.2018г., който има характер на официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179 ГПК и в свидетелстващата си част същият обвързва съда с материална доказателствена сила.
От заключението на комплексната съдебно- медицинска експертиза се установи, че на ищеца са били причинени описаните
в исковата молба увреждания- счупване на основата на черепа и счупване на лявата раменна
кост, охлузвания по лицето, оток на дясно око, разкъсно- контузна рана на
главата. Въз основа на това заключение и изслушаните показания на свидетелите А.М.. и Р.М., които, преценени по правилата на чл. 172 от ГПК, следва да се кредитират, тъй
като са непротиворечиви, отразяват непосредствените възприятия на свидетелите, а и кореспон-дират със събрания
доказателствен материал, се налага
извод за доказаност както на търпените болки
и страдания, свързани
с уврежданията, значителни неудобства при обслужването, негативни психически изживявания на
пострадалия, така и наличието на причинна
връзка между настъпилите вреди и ПТП.
Съобразно анализираната пътна ситуация в заключението на САТЕ, което съдът кредитира, като обективно и
професионално изготвено, следва да се приеме, че поведението на водача на лекия автомобил е противоправно, тъй като той е нарушил правилата
за движение по пътищата- същият не е предприел задължителните
по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от
ЗДвП действия за намаляване на скоростта и при необходимост спиране
при възникнала опасност за движението; нарушил е изискването на чл.21, ал.2 ЗДвП, като
е управлявал автомобила със скорост, превишаваща разрешената за движение; допуснал е нарушения на чл. 116 от ЗДвП- „Водачът на пътното превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата“,
както и на чл.117 ЗДвП- „При приближаване към място,
където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно
средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост – и да спре“. Предвид изяснения в
заключението механизъм на произшествието и при липсата на доказателства К. да е
нарушил умишлено правилата за движение, се налага извод, че формата на вината е
непредпазливост.
С оглед на
така установените обстоятелства и доколкото се доказа, че към датата на
процесното ПТП е съществувало валидно застрахователно правоотношение по
отношение на увреждащия автомобил, то следва да се приеме, че са налице всички изискуеми предпоставки,
обуславящи отговорността на ответника за обезщетяване на ищеца по реда на чл.432, ал.1 от КЗ за
причинените му вреди.
Обезщетението, дължимо за претърпените неимуществени вреди, следва да се определи по справедливост, по правилата на чл. 52 от ЗЗД, като се отчетат и конкретните факти за случая- вида и характера на причинените увреждания, последвалите от това болки и страдания, интензивността и продължителността на негативните преживявания на пострадалия.
В случая се доказа по категоричен
начин, че в резултат на пътнотранспортното произшествие на ищеца са причинени
посочените в заключението на КСМЕ телесни увреди, които са довели
до влошаване на здравословното му състояние за период от около 7 месеца, същият е претърпял
болки и страдания с
висока интензивност непосредствено след инцидента, оздравителният
период е бил продължителен, като към настоящия момент възстановяването
му е пълно. Пострадалият е лекуван в болнично заведение,
претърпял е оперативни интервенции, имал е затруднения
при обслужването, нарушен е бил
обичайният му ритъм на живот. Имайки предвид така установените
обстоятелства, съобразявайки възрастта на ищеца, който към датата на
инцидента е бил на 7 години, времетраенето на оздравителния процес, конкретната икономическа
обстановка към момента на увреждането, както
и предвидения размер на застрахователните лимити към този момент, съдът намира, че справедливият
паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди е сума в размер на
60 000 лв.
При определяне размера на реално дължимото обезщетение обаче следва да се прецени и направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, което съдът намира за основателно.
Установи се от заключението на назначената по делото АТЕ, в което е изяснен механизмът на ПТП, че настъпването на вредните последици се дължи и на поведението на малолетния ищец, предприел пресичане на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно. Х.М. е предприел пресичане на място, където няма пешеходна пътека, като не се е съобразил с приближаващия автомобил- в нарушение на нормата на чл.113,ал.1 от ЗДвП. Следователно, ПТП е било обусловено и е в причинна връзка с поведението на пострадалия, като съпричиняването на вредите съдът определя на 30% за последния и 70 % за водача. В случая водачът на МПС има по-голям принос, тъй като ПТП е настъпило основно поради допуснатите от него нарушения на правилата за движение, предвидени в чл.20 ,ал.2 от ЗдвП, чл.21, ал.2 ЗДвП, чл.116 и чл.117 ЗДвП. Същият не е реагирал адекватно на създадената пътна ситуация, макар да е имал техническа възможност да забележи пресичащия пешеходец и да задейства своевременно спирачната система на автомобила. По изложените съображения, отговорността на ответника следва да се намали до 70%, на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, при което дължимото от застрахователното дружество обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 42 000 лв. За тази сума предявеният иск се явява основателен и доказан и подлежи на уважаване, а за разликата до претендирания частичен размер от 80 000 лв. от общия заявен размер от 120 000 лв.- ще се отхвърли.
Частично основателен е и искът за обезщетяване на причинените на ищеца иму-ществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение.
Относно тази претенция по делото е представена фактура за закупена „Плака за медиална фемурална фрактура- тип „Права”” на стойност 1 020 лв., като извод, че въпросният разход е свързан с причиненото увреждане е направен в заключението на СМЕ. С оглед на това и предвид приетото вече от съда за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, отговорността на ответника следва да се намали до 70 % от горепосочената сума и същият да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 714 лв. До този размер искът на ищеца е основателен и ще се уважи, а за разликата до пълния претендиран размер от 1 020 лв. - ще се отхвърли.
По отношение на претенциите за лихви за забава върху обезщетенията:
Според разпоредбата на чл.429, ал.2 от КЗ, в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, при условията на ал. 3. Съгласно ал.3 на чл.429 КЗ, лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахо-вателното събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
По делото няма спор, че е предявена пред ответното дружество- застраховател претенция за изплащане обезщетение на ищеца за претърпените вреди от процесното ПТП. От представените доказателства по преписката, образувана по повод молбата на пострадалия за обезщетяване, се установява, че датата на отправената от увреденото лице претенция е 24.10.2019 г. /видно от приложения към молбата пощенски плик- л.128/, която е най-ранната дата в случая. С оглед на това, дължимите обезщетения за неимуществени и имуществени вреди ще се присъдят ведно със законната лихва, считано от 24.10.2019 г. до изплащането им, а за периода от 11.10.2018 г. до 24.10.2019 г. искането ще се отхвърли като неоснователно.
При този изход на спора и на основание чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат П.Д.К. адвокатско възнаграждение за предоставяне безплатно на правна защита и съдействие на ищеца при условията на чл.38, ал.2 вр. с чл.38, ал.1, т.3 от ЗА /съгл. ДПЗС от 01.10.2019г./, което в случая, съобразно уважената част на исковете и съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза в размер на 1 811,42 лв. или 2173,70 лв. с ДДС.
Ответникът има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част на исковете, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Същият е заявил своевременно искане за присъждане на разноски и е представил списък по чл.80 ГПК, според който се претендират разноски за- депозит за САТЕ- 510 лв., депозит за призоваване на свидетел- 20 лв. /останал неизползван тъй като свидетел не е разпитан в производството/, 12 лв. - разноски за снабдяване с адрес на свидетел, както и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лв. с ДДС. Неоснователно се явява възражението на ищцовата страна по чл. 78, ал.5 ГПК- за прекомерност на заплатеното от ответника възнаграждение на адвокат. Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /при отчитане цената на исковете/, нормативно установеният минимум на дължимото за една инстанция адвокатско възнаграждение се изчислява на сума в размер на 2 960 лв., а заплатеният на упълномощения адвокат хонорар е 1 500 лв. или 1 800 лв. с ДДС, при което не са налице предпоставки за намаляване на последния. Доколкото от данните по делото се установява, че припадащата се част от определеното възнаграждение за работа на вещо лице по допуснатата АТЕ, заплатена от ответника, е 435лв. /240лв. - първоначален депозит, 75 лв.- допълнителен депозит и 120лв.- за поставените към АТЕ допълнителни задачи/, то именно тази сума следва да се съобрази при определяне размера на дължимите на ответника разноски. Ето защо, на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на застрахователното дружество разноски в размер на 1 056,70 лв., изчислени съобразно отхвърлената част на исковете.
Тъй като ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и разноски по делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС-Пловдив, дължимата за производството държавна такса в размер на 1 708,56 лв., както и сумата от 381,70 лв.- изплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица по допуснатите СМЕ и АТЕ /съотв. за СМЕ- 306,20лв. и 332,80лв. и за АТЕ - 85лв./, изчислени съобразно уважената част на исковете.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД с ЕИК *********, седалище- гр. София и адрес на управление- ул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на Х.Н.М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н.Н.М., ЕГН **********, двамата с адрес-***, сумата 42 000 /четиридесет и две хиляди/лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със застрахователна полица № BG/02/************, с период на покритие 18.08.2018 г.- 17.08.2019 г., за претърпени от ищеца неимуществени вреди- болки и страдания вследствие на получени телесни увреждания при пътнотранспортно произшествие, станало на **.**.****г. в гр. ***, причинено виновно и противо-правно от А.И.К. при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Лупо“, рег. № ** **** **; сумата 714 /седемстотин и четиринадесет/ лв.- обезщетение за имуществени вреди, съставляващи направени разходи за лечение, претърпени от ищеца в резултат на пътнотранспортното произшествие, станало на **.**.****г. в гр. ***, ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от 24.10.2019г. до изплащането им, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 42 000 лв. до претендираните 80 000 лв. - част от вземане с общ заявен размер от 120 000 лв.; предявения иск за обезщетение за имуществени вреди- за разликата над 714 лв. до пълния претендиран размер от 1 020 лв., както и искането за присъждане на законната лихва върху обезщетенията за периода от 11.10.2018г. до 24.10.2019г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД с ЕИК *********, седалище- гр. София и адрес на управление- ул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на адвокат П.Д.К. – САК, с адрес-***, сума в размер на 2 173,70 лв. /две хиляди сто седемдесет и три лв. и седемдесет ст./лв., представляваща адвокатско възнаграждение /с ДДС/ за оказана безплатна помощ на ищеца по т. д. № 87/2020 г.
ОСЪЖДА Х.Н.М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н.Н.М., ЕГН **********, двамата с адрес-***, да заплати на „ЗД Бул Инс“ АД с ЕИК *********, седалище- гр. София и адрес на управление- ул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 1 056,70 /хиляда петдесет и шест лв. и седемдесет ст./ лв.- разноски по делото, изчислени съобразно отхвърлената част на предявените искове.
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД с ЕИК *********, седалище- гр. София и адрес на управление- ул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския окръжен съд, сумата 1 708,56 / хиляда седемстотин и осем лв. и петдесет и шест ст. /лв.- дължимата за производството държавна такса, както и сумата 381,70 /триста осемдесет и един лв. и седемдесет ст./лв., представляваща изплатени от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица по допуснатите съдебно-медицинска и автотехническа експертизи, изчислени съобразно уважената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: