МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 66/15.06.2018 г .по НОХД № 1411/2013 г. по описа на РС гр.
Дупница
Районна прокуратура гр. Дупница е
повдигнала обвинение против Б.Л.С., роден на ***г***, българин,
български гражданин, със средно образование, безработен, женен, осъждан, с ЕГН **********, за това че на 28.07.2013г., около 22.00 часа в село Ресилово, обл. Кюстендил, на горната автобусна спирка на селото е
причинил средна телесна повреда на Н.Й.Г. ***, изразяваща се в избиването на
втори и трети зъб отгоре в ляво, както и счупване на 4 и 5 горни леви зъба, без
които се затруднява говоренето и дъвченето (чрез нанасяне на удари с юмрук в
областта на главата на пострадалия), като така е осъществил състава на
престъплението по чл.129, ал.1 в случаите на ал.2 от НК.
В съдебно заседание участващият
представител на Районна прокуратура -гр. Дупница поддържа повдигнатото срещу
подсъдимия Б.Л.С. обвинение, счита че то е доказано по безспорен и категоричен
начин. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, при първоначален общ режим. Счита, че следва
да бъде определено едно общо наказание с това по НОХД № 508/2016 г. по описа на
КнОС.
Пострадалият свидетел Н.Г. е
конституиран като граждански ищец и частен обвинител и представляван в процеса
от адв. О., който пледира подсъдимият да бъде признат
за виновен, тъй като обвинението е доказано по безспорен начин. Счита, че не
следва да бъдат кредитирани показанията на св. Г. и св. Маринкова, както счита
че същите са заинтересовани от изхода на делото, тъй като първата съжителства с
подсъдимия като негова съпруга, а втората е дъщеря на св. Г.. Моли
да бъде уважен предявения граждански иск в пълен размер.
Подсъдимият С. първоначално е представляван
в процеса от надлежно упълномощен защитник - адв. Б.,
а в хода на съдебните прения от адв. Гергов. В пледоарията
си адв. Гергов
излага доводи за невиновността на своя
доверител, като анализира фактическата обстановка установена чрез гласните
доказателства и счита, че същата е противоречива, като тази противоречивост
идва най-вече от показанията на пострадалия свидетел. Поради която причина,
счита, че подсъдимия С. не е извършил деянието от обективна страна.
Подсъдимият С. и е дал обяснение, в което твърди, че той не е
нанасял побой на пострадалият Г.. Напротив, твърди, че разправията станала
между неговата доведена дъщеря и пострадалия свидетел, като действието се
случило зад автомобила, който бил спрял, за да слязат част от возещите се пътници. Св. Маринкова го
блъснала с две ръце в областта на гърдите, от който удар пострадалия свидетел,
първоначално бил се подпрял на автомобила, и вследствие на удара в областта на
гърдите, тъй като бил пиян, паднал в близост до бордюр. За влошените отношения
между пострадалия свидетел и св. Маринкова е налице предистория свързана със
закани от страна на св. Г., че и нея и другата дъщеря на подсъдимия, ще ги
направи проститутки, като по този начин
ще си възвърне парите от починалото куче, което било скъпо и дадено на
подсъдимия да го отглежда. Извън
автомобила бил и И.Л., който стоял от дясно на автомобила. След случилото се шофьорът на лекия автомобил
веднага потеглил, а подсъдимия и доведената му дъщеря отишли в дома на
пострадалия свидетел, който ги бил поканил да пийнат, където пострадалия
свидетел взел клещи от шкафа и си извадил зъби.
Съдът, като прецени събраните по
делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Б.Л.С. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, със средно образование, безработен, женен,
осъждан, с ЕГН **********.
На 28.07.2013 г. св. И.Л. *** със своя
автомобил, в който бил качил св. Н.Г. и св. Г.К.. Поради повреда в автомобила
повикал приятеля си В.Л. ***, за да го
дръпне с неговия автомобил. Тъй като вече било късно, се отказали от тази идея.
Св. В.Л. седял до шофьорското място, а автомобилът бил управляван от неговия
син – св. Г.Л..***, находяща се в гр. Дупница, в
близост магазин „СБА“, св. Г. Лазов спрял с автомобила и отзад се качили
тримата свидетели. От дясната стана седнал пострадалия свидетел Н.Г., по
средата седнал св. И.Л., а отляво –св. Г.К.. Св. Г.Л. спрял на втората спирка
на с. Ресилово, посока от гр. Дупница за с. Овчарци, като св. К. веднага слязъл
от колата и си тръгнал без да благодари. Последният през цялото време докато
пътували писал СМС-и по телефона си и батерията му била изчерпана, поради което
веднага слязъл от автомобила, от към неговата -лявата страна, и тръгнал за дома
на св. Н.Г., където бил отседнал в продължение на около два месеца, тъй като
бил изгонен от съпругата си, където живеел с нея в гр. Благоевград. От дясната страна на автомобила първо слязъл
св. Н.Г., а след него от същата страна слязъл св. И.Л., които благодарили на
св. В. Лазов, че се отзовал на помощ. Двамата стояли от дясната страна на
автомобила, като до първата врата на автомобила бил св. И.Л. и си говорел със
св. В.Л.. По това време срещу автомобила, вървейки по тротоара, срещу предната
страна на автомобила, се приближавала св. Маринкова, като същата била на
разстояние около 10-15 метра. Св. Г. Лазов не е видял пред автомобила
подсъдимия С., но установил, че същия е зад автомобила. Именно там, отзад, от
дясната страна на автомобила, подсъдимия С. блъснал св. Н.Г., в областта на
гърдите, като двамата започнали да се карат. Освен това подсъдимия му нанесъл
юмручни удари в областта на лицето, вследствие на което получил наранявания.
Тъй като св. Г. бил употребил алкохол се олюлял и паднал в близост до бордюра,
тъй като автомобила бил спрял на средата на пътното платно. При първоначалното съприкосновение между
подсъдимия и пострадалия свидетел, тъй като до автомобила, от задната, дясна
страна бил застанал св. Г., лекия
автомобил се залюлял. Св. Маринкова се доближила
до тях, намесила и се опитала да ги разтърве да не се бият. За да не става
свидетел на възникналия спор, а и да не повредят автомобила му св. В. Лазов
казал на сина си св. Г.Л. веднага след разлюляването на автомобила да потегля с
автомобила, който бил включен, за да се приберат у дома. На спирката било осветено, тъй като
има улично осветление, което било в изправност
по това време.
Подсъдимият помогнал на свидетеля Г.
да се изправи, тъй като последния изпаднал за кратко време в несвяст, като
хванал от зад, прегръщайки го с двете си ръце през гръдния кош и го изпратил до
вкъщи. Независимо, че бил пиян св. Г. се придвижвал до вкъщи на собствен ход.
Там седнали в хола и св. Г. след като се видял на огледалото че устатата и лицето
му са в кръв и хематоми, както и че
липсват и падат зъби, казал че злосторника ще си получи заслуженото.
Вещото лице д-р Д. Н.
е изготвил съдебно -медицинска експертиза, назначена в хода на съдебното
следствие, от която е видно, че пострадалия свидетел вследствие на създалата се
ситуация има избити 2-ри и 3-ти горни десни зъби, фрактури
на коронковите
части до нивото на венеца на 4,5-ти долни десни зъби, разскъсно
контузни рани по лигавицата на горна и долна устни в
ляво, кръвонасадяне (хематом) в областта на дясното
око. Разкъсно контузна рана
в областта под ляво око и кръвонасядане около ляво око, разкъсно
контузна рана в левия устен ъгъл с оток и кръвонасядане по горна устна; контузия (палпаторна
болка) в областта на носа; множество охлузвания на лицето, тялото и горни и
долни крайници. Контузия на главата (неуточнена); мозъчно сътресение. Така
описаните увреждания се причиняват от действие на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, но за вещото лице е невъзможно да
даде категорично заключение относно вида на действалите предмети и начина им на
приложение, тъй като в приложената по делото медицинска документация описанието
на получените наранявания относно форма, големина и разположение на повечето от
получените увреждания, не е обстоятелствено.
Такива по-конкретни данни се извличат от показанията на св. Евтимова,
св. Соколов, св. Маринкова и пострадалия св. Г.. В тази връзка вещото лице е посочило
вероятността, с оглед на събраните и гласни доказателства, освен представената
медицинска документация, дали е било възможно пострадалия свидетел да падне
директно „по очи“, ако е бил блъснат в областта на гърдите. Доколкото няма
обективни данни относно посоката и силата на блъскане в момента на деянието,
позицията на тялото на блъснатия в момента на деянието, последващи
негови движения, тъй като човешкото тяло не
е неподвижен инертен предмет, чиято посока на падане зависи само от
посоката на блъскане, вещото лице е посочило, че ако св. Г. е бил в нормално
изправено положение с прибрани крака и блъскането е осъществено внезапно, рязко
и с по-голяма сила, в посока точно отпред назад, то свидетелят би паднал назад
и би получил увреждания на задните части. При всички други случаи, с възможност
пострадалия да има по-голяма начална
устойчивост и да извършва допълнителни движения в опит за възстановяване
н равновесието си, е възможно падане на всяка една страна, включително и „по
очи“, като това важи в по-голяма степен, ако лицето е употребило алкохол, като
падането „по очи“ не е директно, а първоначално ще има „занасяне, залитане,
завъртания“ след първоначалното му блъскане. При падане от собствен ръст върху твърда и с неравности повърхност по
принцип се получават характерните за действие на твърди тъпи/тъпоръбести предмети увреждания- охлузвания, кръвонасядания, отоци, рани, фрактури. Същите обичайно се
разполагат на най-изпъкналите части на
тялото в плоскостта (частите) на тялото на които е паднал пострадалия, като
тежестта и вида на увреждания са различни в зависимост от различни фактори като сила и начин на падане („свличане“ или
„падане като отсечено дърво“ ; опит или не за предпазване с ръце и падане
първоначално върху тях), но в случая липсват обективни данни как е паднал св. Г..
При посочените възможности на падане е възможно пострадалия свидетел да получи
описаните в медицинското свидетелство увреждания на зъби, независимо дали
лицето страда или не от пародонтоза. Възможно е лице,
което е със запазени физически функции на горни крайници, с нормално физическо
развитие и сила (какъвто е св. Г.) да извади с клещи предни зъби, включително и
напълно здрави, но това действие е свързано с болка и необходимост от
психологично преодоляване, в някаква степен, на естествени инстинкти за „самосъхранение и ненараняване“, като на
практика такива самостоятелни действия са много по-лесно осъществими при
предварително болестно или травматично увредени зъби- например силно
разклатени от пародонтоза
зъби или луксирани от травма (при травматични луксации 3 -4 степен, зъбът излиза частично или почти
изцяло от алвеолата си, като в този случай могат да бъдат извадени от лицето и
с пръсти или дори избутване с език).
В заключение вещото лице
д-р Н. е обобщил, че от медицинска гледна точка, разглеждани самостоятелно или
частично групирани, всяко едно от описаните в медицинските документи увреждания
на Г. би могло да се получи при падане от собствен ръст. Разглеждани в
съвкупност, обаче, така отразените
увреждания, или поне част от тях (сравнително по-тежки травми в „по-хлънали“ области на лицето- рани и кръвонасядания
под ляво око и в левия устен ъгъл;травми на зъби в дясно и кръвонасядане
около дясното око; липса на по-тежки травми по най-изпъкналите му части –чело,
нос), не могат да са получени само при еднократно падане „по очи“ или от негови
самостоятелни действия за увреждане на зъби, за каквото съобщава св. Маринкова
и подсъдимия С.. В случая е по-вероятно уврежданията да са причинени от
комбинация от удари (с ръце или предмет) в областта на лицето и последващо падане, за каквото съобщава пострадалия свидетел
Г..
Горната фактическа обстановка се установи от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, обсъдени както поотделно, така и в съвкупност:
показанията на разпитаните свидетели и прочетените такива по предвидения в
закона процесуален ред, включително проведената очна ставка за изясняване на
установените разминавания в свидетелските показания, приетите съдебно
-медицински експертизи, медицински документи, приложените и представените като
доказателство справки, справка за съдимост на подсъдимия.
В тази връзка съдът следва да
подчертае, че не кредитира обясненията на подсъдимия и св. Маринкова, в частта,
в която твърдят, че е възникнал словесен спор между св. Маринкова и св. Г., който я бил хванал за ръката и я
дърпал, а тя го обидила и го блъснала с ръцете си в областта на гърдите и той
паднал „по очи“. При което подсъдимия се притекъл на помощ и го вдигнал, а св. Г.
е казал, че ще ги почерпи у тях, за да се извини по този начин. От една страна
обясненията на подсъдимия и показанията
а св. Маринкова се разминават относно начина на избухване на разпрата. Според
св. Маринкова пострадалия свидетел слизайки от автомобила я е видял на спирката
и започнал да се заканва, хващайки я за ръката, че тя трябва да му изкара пари
като проституира, което възбудило агресия у трениращото борба и подрастващо
момиче и тя го блъснала, след като той бил слязъл от колата. От друга страна
подсъдимият твърди, че св. Г. и св. Маринкова били в задния десен край на
автомобила, на който св. Г. се бил подпрял, тя го блъснала, защото той я държал
за ръката и той паднал на лице. Съдът не кредитира и показанията на св. Г. в
частта, в която твърди, че изваждайки си десния крак от автомобила, усетил
удари в областта на лицето, тъй като същият е бил употребил алкохол, изпитал
болка от удара и част от събитията в следствие на удара не си ги спомня. В тази
връзка са налице известни разминавания в показанията на св. И.Л. (същият има
здравословни проблеми, което е видно и
от представената медицинска документация и видимото му влошено здравословно
състояние при провеждане на повторния разпит) св. В.Л. (който по обясними
причини, отивайки да помогне да прибере от пътя кума си св. И.Л., става неволен
свидетел на свада, прераснала във физическа саморазправа между две други лица,
които също прибрал от пътя, тъй като били заедно със св. Л.), поради което
съдът възприе установената по-горе фактическа обстановка, като изцяло кредитира показанията на св. Г.Л.,
които съдът възприе като напълно обективни и изясняващи в пълна степен
последователността на възникналите събития. Показанията на св. Г.Л. изцяло
кореспондират с приетата от съда съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
в.л. д-р Н., относно начина на получаване на травми от пострадалия св. Г.. Като
начина на уврежданията на зъбите безспорно
се установи и от показанията на
св. В.К.- стоматолог, който е лекувал
веднага получената травма на св. Г., като същият е отразил обективното му
състояние в медицинските документи. По делото е приложена справка –л. 71 от
делото, като са направени и Rо графии на
избити 2 –ри и 3- ти горни десни зъби и счупени на ниво
алвеолен гребен (коронки) долен 4-ти и
5-ти дясно. И избитите и счупени зъби касаят една и съща страна- дясната, което
безспорно води на извод, че се касае за
нанесен удар, а не вадене на зъби с клещи от пострадалия, с цел да навреди на
подсъдимия, с когото имали влошени отношения месец преди това. В този смисъл
съдът не кредитира заключението на вещото
д-р Д., в частта, в която е посочила че избитите 2-ри
и3-ти зъб и счупените 4-ти и 5-ти зъб касаят лявата страна, тъй като
медицинските документи, които е разчела, са едни и същи и са в различие (вж.
съдебно-медицинското заключение на д-р Н. и показанията на св
и справката, изготвена от св. К.) относно място, касае се за нанесена травма на
зъбите от дясна страна, поради което подсъдимия С. беше оправдан, че е избил и
счупил зъби от ляво и признат за виновен за същото деяние, но за нанесена
травма на посочените зъби, но от дясно.
Вещото лице д-р Д. е дала заключение
на досъдебното производство, от което е видно, че причинената контузия на главата,
двете рани на лицето, кръвонасяданията и
охлузванията, са причинили болка и страдание на пострадалия свидетел. Същият е
получил в следствие на ударите лекостепенно мозъчно
сътресение, което представлява по своя медико-биологичен признак временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Избитите 2-ри
и 3-ти горни зъби от дясно и счупените 4-ти и 5-ти долни зъби от дясно
представляват трайно разстройство на говорната и дъвкателна
функции (отхапване). Същите са постоянни и
не подлежат на самостоятелно възстановяване.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът прие, че подсъдимия Б.С. е осъществил
състава на престъплението, в което е обвинен, както от обективна, така и
субективна страна. Съображенията за това са следните:
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От така събраните
доказателства и след техния анализ, за съда се налага несъмнения извод,
че от обективната страна са
налице елементите на състава на престъплението по чл.129, ал.2 в сл. на ал.1 от НК, а именно, че подсъдимия Б.С. с действие – нанасяне на юмручни удари с ръце
в областта на лицето и главата на Н.Г. е причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в
избиването на втори и трети зъб отгоре в дясно, както и счупване на 4 и 5 горни
десни зъба, без които се затруднява дъвченето и говоренето.
От
субективна страна подсъдимият е извършил деянието действайки при пряк умисъл - С.
е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването им. В практиката на ВС и ВКС, а
и в правната доктрина трайно и безпротиворечиво е
изяснено, че за умисъла може да се съди от средствата, с които е извършено
деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването, от
разстоянието, от което се посяга на жертвата, и други обстоятелства, каквито в
настоящия случай са налице –нанасяне на удари с юмруци в областта на лицето и главата
с висок интезитет, на лице което е било безпомощно и
не е могло да се защитава, предвид обстоятелството, че е бил видимо пиян, в следствие
на което св. Г. е паднал, като
подсъдимия не е продължил да му нанася удари, а му помогнал да се изправи и го
завел до вкъщи.
ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
В
разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от НК е
предвидено наказание лишаване от свобода
до 6 години.
При индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимия Б.С., съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства, липсата на предходни
осъждания (същият е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 във вр. чл.25, ал. 1 от НК), като съдът взе предвид съдебното му минало, а
именно че лицето е осъждан преди това на основание чл. 130 от НК, с присъда на Районен
съд гр. Дупница, което обуславя характеристични данни), както и че подсъдимия е
бил провокиран, много по-рано от пострадалия, който е казал неприлични неща по
отношение на неговата и на доведената му дъщери.
Съдът счита, че подсъдимият е лице с висока обществена
опасност, предвид миналите осъждания, но видно от справката за съдимост са налице негативни характеристични данни, тъй
като същият е осъждан с влязла в сила присъда по НОХД № 508/16 г. по описа на
Кюстендилски окръжен съд за престъпление по чл. 354а, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК, както и по НОХД № 159/2012 г. по описа на Софийски градски съд, е осъден за
престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 4 и 12, във вр. с
чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, за престъпление
извършено на26.09.2009 г., което е индиция, че подсъдимия С. е склонен да разрешава споровете
си чрез физическа агресия.
Обществената опасност на деянието не сочи отлика от
останалите подобни.
Съдът отчита като отегчаващо отговорността
обстоятелство, че причиняването средната телесна повреда на пострадалия е станало чрез нанасянето на няколко удара
довел до инкриминирания резултат.
Предвид това, съдът приема, че с оглед характера и
относителната им тежест е налице превес на смекчаващите над отегчаващите
отговорността обстоятелства, налагащ определяне на наказание между минималния и
средния размер предвиден в закона. Мотивиран така, съдът приема, че целите на
наказанието ще се постигнат с определяне на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 1 (една ) година, при първоначален „общ“ режим.
Съдът констатира, че са макар да са налице предпоставките
на чл.66, ал. 1 от НК, то изпълнението на така наложеното наказание не следва
да бъде отложено именно поради склонността му да извършва престъпления против
здравето на човека.
Съдът
счете, че така определеното наказание следва да бъде групирано с наказанието
наложено по НОХД №
508/2016 г. по описа на КнОС, като на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК определи по отношение на Б.Л.С.,
с ЕГН ********** едно общо наказание измежду наложените наказания по НОХД №
508/2016 г. по описа на КнОС и по НОХД № 1411/2013 г.
по описа на ДнРС, а именно 1/една/ година и шест месеца „Лишаване от
свобода”, като определя първоначален „общ” режим на изтърпяване.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК съдът
приспадна изцяло изтърпяното наказание по НОХД № 508/2016 г. по описа на КнОС.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът
приспадна времето през което Б.Л.С., с ЕГН **********, е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража” по НОХД № 508/2016 г. по описа на КнОС.
Съдът счита, че така определеното наказание е
справедливо и съобразено с личната и генерална
превенция по чл.36 от НК.
ПО
ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
Досежно предявения граждански иск,
РС гр. Дупница съобрази следното: съдът намира, че в резултат на процесното
противоправно деяние и в причинна връзка с
поведението на подсъдимия, пострадалия е
претърпял лека телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК,
като са му причинени болки и страдания, за които трудно би било да се намери
равностоен паричен еквивалент.
Съгласно чл.
45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму,
като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД
носят само физическите лица, които са
причинили вредата чрез своите виновни действия или бездействия. Тази
отговорност се поражда при наличността на
причинна връзка между противоправното и
виновното поведение на дееца и настъпилите вреди, което в процесния
казус безспорно се установи от изложеното по- горе. По силата на чл. 45 ЗЗД
подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Пострадалият е претърпял неимуществени вреди, които
са неизмерими с пари и затова размерът на следващото се от него обезщетение,
както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на
справедливостта. Понятието „справедливост”
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, обаче, е абстрактно понятие. То е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се
имаха предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
фактори са характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият
вредоносен резултат, възрастта на увредения, общественото му положение,
възстановителния период, през който е търпяла болките и страданията.
Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява
главно болките и страданията, понесени от увредения вследствие на увреждането,
която фактическа обстановка бе констатирана по несъмнен начин по-горе. В случая
съдът се съобрази с продължителния оздравителен процес, както и причинените
болки и страдания. Правилното прилагане на Закона изисква за неимуществените
вреди да бъде обезщетяван пострадалия, след като се установи, че действително е
претърпял такива вреди, което, с оглед на гореизложеното, се установи
недвусмислено по делото. Кръгът на лицата, които имат право на неимуществени
вреди, се определя от съда по справедливост и в случая обхваща безспорно Н.Г..
С оглед на тези обстоятелства главният иск, предявен към Б. Сусани, да му заплати обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на гореописаното
престъпление, се явява доказан по основание. Съобразно установеното по
делото, по справедливост съдът присъди
сумата от 3000 лв. (три хиляди лева) лв.,
ведно със законнната лихва за посочената телесна
повреда, като отхвърли
искът за разликата до 15 000 (петнадесет хиляди) лева, поради прекомерност
на претенцията. Основателен и доказан е акцесорния
иск, като съдът осъди подсъдимия Сусани, да заплати върху уважената размер на иск и
законната лихва, считано от датата на увреждането – 28.07.2013 г., до окончателното изплащане на цялата сума.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Б.Л.С., с ЕГН **********,*** е осъден да
заплати сума в размер на 100 лв. (сто лева) по сметка на ОД на МВР – Кюстендил,
както и 294,60 лв. (двеста деветдесет и четири лева и шестдесет стотинки) по
сметка на ДнРС, от които 174,60 лв. (сто седемдесет и
четири лева и шестдесет стотинки) – представляващи деловодни разноски за вещо
лице и 120 лв. (сто и двадесет лева) – представляващи 4% държавна такса върху
уважения размер на предявения граждански иск, и на адв.
О. да заплати сумата от 800 лв. /осемстотин лева/ на основание чл. 13, ал. 1,
т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Съдът
постанови присъдата си по горните съображения.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: