№ 4494
гр. София, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110105104 по описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК .
Ищецът ЕМ. СТ. ЛЮБ. е предявил иск за признаване за установено, че не дължи чрез
принудително изпълнение сумата от 200 лева – наложено му административно наказание
„глоба“ с НП от 2018г. от .. - заместник кмет на СО, поради изтекла изпълнителна давност –
твърди ответникът да не е предприел действия по събиране на вземането в продължение на
срок, по – дълъг от две години, от влизане в сила на НП-
Ответникът, получил препис от исковата молба на 10.2.2022г., в срока по чл.131
ГПК, не е подал писмен отговор.
В хода на устните състезания по спора, ответникът оспорва основателността на иска,
с довод, че абсолютната давност не е изтекла.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира за установено следното:
Предявеният иск е отрицателен установителен. При този иск, ищецът доказва
наличието на правен интерес от предявяване на иска, тъй като същият е допустим по
изключение. В частност, при отрицателен установителен иск за недължимост на вземане,
ищецът доказва, че ответникът претендира от него едно свое вземане, в което се изразява
правният интерес на ищеца да предяви именно отрицателен установителен иск, защото по
него ответникът следва да изчерпи всичките си основания, на които счита, че вземането му е
дължимо. Силата на пресъдено нещо, съгласно изложените твърдения на ищеца, са, че
вземането на ответника не подлежи на принудително изпълнение, като целеният ефект със
съдебното решение е предвиден в разпоредбата на чл.433, ал.1.7 ГПК – да иска прекратяване
на изпълнението, образувано против него. С оглед изложеното, производството е
1
допустимо.
По делото е представено наказателно постановление № 326449/2018г., с което . е
наложила на ищеца Л. административно наказание „глоба” от 200 лева. На постановлението
е отбелязано влизането му в сила на 30.9.2018г.Видно от разпореждане на ЧСИ от
26.4.2021г., на ищеца е отказано прекратяване на изпълнението, с довод, че твърдението за
давност следва да се изследва по исков ред. По делото не е формиран спор, че
изпълнителното производство е било образувано на 25.11.2020г.
Разпоредбата на чл.167,ал.2, т.7 ДОПК предвижда, че влязлото в сила наказателно
постановление, създава публично общинско вземане, като на основание чл.163,ал.4 ДОПК,
когато събирането на публични вземания е възложено на съдебен изпълнител. Разпоредбата
на чл.82,ал.1, б.а ЗАНН предвижда „изпълнителна давност” за наложено наказание „глоба”
от две години. Давността е „изпълнителна”, защото същата се отнася до наложено наказание
– от използването на „наложено” се налага извод, че касае наказанията по НП, влезли в сила,
както и тази давност не води до отпадане на вземането, а до невъзможността същото да се
събере принудително. От датата на влизане в сила на НП / 30.9.2018г./, до датата на
пристъпване към принудително изпълнение – 25.11.2020г., са изтекли повече от 2 години,
поради което и искът е основателен и следва да се уважи. В случая, изтекла е обикновената
изпълнителна давност за вземането на ответника, поради което доводът за прилагането на
абсолютната погасителна давност е неоснователен. В ЗАНН са предвидени два вида
изпълнителна давност – обикновена и абсолютна. Обикновената, приложима в настоящия
случай, е уредена в разпоредбата на чл.82,ал.1,б.а ЗАНН, която предвижда, че
административното накаание „глоба” не се изпълнява, ако са изтекли 2 години, като
съгласно разпоредбата на чл.82,ал.2 ЗАНН, давността започва да тече от влизане в сила на
акта, който се изпълнява. Абсолютната давност е уредена в разпоредбата на чл.82,ал.3
ЗАНН, която предвижда, че независимо от спирането и прекъсването на давността,
наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава срока по ал.1, с една
втора. Видно от самата разпоредба, същата е приложима на общо основание, когато
обикновената давност е била спирана или прекъсвана. Ответникът не твърди нито едно от
двете действия –да е прекъсвал или спирал теченето на давностния срок. Едновременно с
това, когато към датата на образуване на изпълнителното производство, обикновената
изпълнителна давност е изтекла, то и образуването на изпълнително производство не може
да я прекъсне, защото длъжникът се е позовал на това юридическо събитие – изтичане на
обикновена изпълнителна давност, на първия възможен момент, пред ЧСИ, който е отказал
прекратяването на изпълнението.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът, за общата сума 51,40
лева държавна такса и такса за превод и на процесуалния представител следва да се
определи адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗАдв, тъй като процесуалното
представителство се осъществява безплатно. При преценка на размера на възнаграждението,
съдът съобрази, че не е обвързан от посоченото от ищеца в списъка по чл.80 ГПК, тъй като
възнаграждението не е действителен разход на страната, поради което и списъкът не
2
доказва извършването му. Разпоредбата на чл.38,ал.2 ЗАдв препраща към НМРАВ, като
преценката за размера е с оглед фактическата и правна сложност на делото. Настоящото
производство не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност – проведено е едно
открито съдебно заседание, събирани са само писмени доказателства, правният спор се
концентрира около един спорен въпрос, поради което съдът определя минималното
възнаграждение от 300 лева, дължимо, съгласно чл.7,ал.2,т.1 НМРАВ.
С оглед изложеното, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ЕМ. СТ. ЛЮБ. ЕГН ********** с адрес
град . против . ЕИК . – град ., представлявана от . иск с правно основание чл. 439 ГПК, че
ЕМ. СТ. ЛЮБ. ЕГН ********** с не дължи чрез принудително изпълнение на ответника .
ЕИК . сумата 200 лева наложено административно наказание „глоба” по чл.35, ал.7, т.1
НРУПОГТСО, наложена с НП № 326449-2018г./12.1.2018г въз основа на което е било
образувано изпълнително дело № 20208490404650 на ЧСИ ., рег№849.
ОСЪЖДА . ЕИК . – град ., представлявана от . да заплати на ЕМ. СТ. ЛЮБ. ЕГН
********** с адрес град . сторените по делото разноски от 51,40 лева.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство на ищеца по делото, от 300 лева.
ОСЪЖДА . ЕИК . – град ., представлявана от . да заплати на адвокат К.И. Б. ЕГН
********** с адрес на кантората град ., офис – партер, възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на ищеца по делото, от 300 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3