№ 328
гр. София, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело
№ 20221110163641 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове от „Д“ ЕООД
срещу „Р С И“ ООД с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за сумата от 2
500 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до погасяване на
задължението, представляваща неплатена цена за две нощувки за 10
служители с вкл. допълнителни услуги, ползвани от служители на ответното
дружество в хотел „Д“ - гр.В през периода от 12.02.2019г. до 14.02.2019г,
както и сумата в размер на 739,58 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 24.12.2019 г. до 22.11.2022г.
В исковата молба са изложени съображения, че в периода от 12.02.2019 г.
до 14.02.2019 г. служители на ответното дружество са провели работна среща
на 10 служители в хотел „Д“, находящ се в гр.В на ул.Б, по време на която
ищцовото дружество предоставило и допълнителни услуги, за което е
издадена фактура № *** от 10.12.2019г., за сумата от 2500 лева, включваща
подробно описани в исковата молба услуги. Изложени са твърдения, че
управителите на ответното дружество не заплатили към датата на ползване на
услугите, като обещали това да се случи на по-късен етап, което било причина
за издаване на фактура с по-късна дата. С нотариална покана, изпратена
заедно с фактура № *** от 10.12.2019г., връчена на 13.12.2019г., ищцовото
дружество поканило ответното да плати задължението си, което до настоящия
1
момент остава непогасено. Претендира заплащане на мораторна лихва за
забава. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск по размер. Не оспорва наличието на
договорни отношения между страните, но оспорва те да са със съдържанието,
сочено от ищеца. Излага твърдения, че страните на 15.01.2019 г. са договорили
ищецът да организира двудневна работна среща в стопанисвания от него
хотел, а ответното дружество да достави на ищеца почистваща система „Р.“.
Била постигната договореност, че настаняването в хотела, стопанисван от
ищцовото дружество ще е на стойност 1 700 лева, а почистващата система „Р.“
е на цена 4 700 лева, поради което ищцовото дружество се задължило да
заплати 3 000 лева. Въпреки постигнатите договорености, в последния ден от
работната среща – 14.02.2019 г. ищцовото дружество отказало да получи
почистващата система „Р.“ и да доплати сумата в размер на 3 000 лева. На
проведена среща между управителите на двете дружества и г-жа Н Г,
управителят на ищцовото дружество заявил, че се отказва от договора, не
желае да получи почистващата система, съответно да доплати сумата от 3 000
лева, като не желае и да бъде заплатен престоя в хотела във връзка с
проведената среща. Не оспорва получаването на нотариална покана за
заплащане на хотелските услуги, но оспорва нейния размер. Излага твърдения,
че с нотариална покана от 30.01.2020 г. е поканил ищцовото дружество да
получи почистващата система и да заплати дължимата цена. Посочва, че
сключеният между страните неформален договор за покупко-продажба на
почистващата система между страните е действителен и ищецът не е
изпълнил задълженията си по него за заплащане на дължимата цена. Оспорва
предоставените от ищцовото дружество услуги, тяхната стойност,
обстоятелството, че в хотела са били настанени 10 души. Моли за отхвърляне
на иска.
Предявява насрещен иск, във връзка с който излага съображения, че на
15.01.2019 г. между М С - управител на „Р С И” ООД и управителя на „Д”
ЕООД - Ц А е постигната уговорка, по силата на която „Д” ЕООД е следвало
да организира двудневна работна среща в хотела, който стопанисва, а „Р С И”
ООД е следвало да достави на „Д” ЕООД почистваща система „Р.”. На
срещата са определени ценовите параметри на настаняването на лица в хотела
2
във връзка с провеждането на работната среща. Андонова уведомила
управителя на ответника, че цената за настаняването и ползването на хотела
няма да надвиши 1700 лева. При преговорите, управителят на ищеца е
уведомен, че цената на почистващата система „Р.” е 4700 лева. Предвид
неравностойността на двете насрещни престации е постигната уговорка „Д”
ЕООД да доплати на „Р С И” ООД разликата в цената, равняваща се на 3000
лева. След постигането на договорката работната среща се е провела, като без
да са ясни причините, в последния ден на работната среща - на 14.02.2019 г.,
управителят на „Д” ЕООД отказала да получи почистващата система „Р.”,
както и да доплати сумата от 3000 лева. Твърди, че с постигнатото съгласие на
15.01.2019 г. между „Д” ЕООД и „Р С И” ООД е сключен двустранен договор,
като от този момент нататък е възникнало задължение за „Д” ЕООД да
организира и проведе работна среща, както и да доплати сумата от 3000 лева,
явяваща се разликата в цената на престациите. От своя страна за „Р С И” ООД
е възникнало задължение да предаде почистващата система „Р.”, което
задължение не е изпълнено поради поведението (нежеланието) на ищеца. Не
оспорва, че „Д” ЕООД не е заплатило сумата по договора, за която е издадена
и връчена фактура с нотариална покана, на 30.01.2020г. В тази връзка е
направено възражение за неизпълнен договор на основание чл.90, ал.1 от ЗЗД
и е предявен насрещен иск за сумата от 3000 лева, представляваща разликата
между цената за предоставената от ищеца услуга и цената на почистващата
система.
В срока за отговор по насрещния иск, „Д“ЕООД излага становище за
неговата неоснователност. Оспорва между управителите на двете дружества
да е имало уговорка за заплащане стойността на предоставените услуги в
стопанисвания от него хотел, чрез закупуване на почистваща система „Р.“ на
стойност 4700лева, като част от цената бъде заплатен чрез прихващане на
направените разходи на стойност 1700,00лева, както и да е поето задължение
за доплащане на сумата от 3000лева.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Между страните е безспорно и от представените писмени
доказателства се установява, че между тях е сключен неформален договор, по
3
силата на който в периода от 12.02.2019 г. до 14.02.2019г. десет служители на
ответното дружество са провели работна среща в хотел „Д“, находящ се в гр.В
на ул.Б, по време на която ищцовото дружество предоставило и допълнителни
услуги, за което е издадена фактура № *** от 10.12.2019г., за сумата от 2500
лева с ДДС. Не е спорно, че ответното дружество е получило фактурата, както
и че сумата по нея не е платена.
Между страните е налице спор относно стойността на предоставените
услуги, както и договорения начин на заплащането им-дали е чрез закупуване
от страна на ищеца на почистваща система „Р.“ на стойност 4700,00лева от
ответника, с която да се покрие чрез прихващане на насрещни задължения
сумата по договора за предоставяне на хотелски услуги в размер на 1700лева,
а останалата сума от 3000лева да бъде заплатена от ищеца.
Представена фактура№ 957/10.12.2019г., издадена от Д ЕООД с
получател „Д“ ЕООД с посочен падеж 23.12.2019г., за сумата от 2500лева с
ДДС, за проведена работна среща, включваща две нощувки, храна, анимация
и туристически данък, както и нотариална покана, от която е видно, че
фактурата и поканата са връчен на 16.12.2022г.
С писмения отговор е представена фактура № ***г., издадена от „Д, с
посочен получател „Д“ЕООД за сумата от 3000лева, представляваща цена на
почистваща система Р..
Представено е извлечение от ТР, от което се установява промяна в
наименованието на „Д“ ЕООД с ЕИК *** на „Р. София“ ООД.
Приета е съдебно-счетоводна експертиза, по която е направено
заключение от вещото лице, че фактура № ***г. издадена от „Д“ЕООД е
осчетоводена и отразена в дневника за продажби за м.12.2019г. на ищеца. В
счетоводството на „Д“ЕООД не е отразена фактура №***г., издадена от „Д“,
не е осчетоводена и отразена в дневника за покупки за м.12.209г. на ищеца,
нито в следващи периоди. Направено е заключение, че размерът на дължимата
сума по фактура № ***/10.12.2019г. е 2500лева с ДДС, а лихвата за забава за
периода от 24.12.2019г. до 22.11.2022г. е в размер на 739,58лева.
Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на свидетели.
Свидетелката Ю В дава показания, че живее в хотел „Д“, познава Н Г, която
4
организирала мероприятия в хотела със своите колеги през 2019г., през м.
Февруари. Била в хотела и донякъде е запозната с направените уговорки във
връзка с настаняването в хотела с Н Г. Тя се занимава с резервациите и знае,
че имали нощувка със закуска, две гала вечери за около 12 човека. 10 човека
били настанени и двама присъствали само на вечерите. Изпълнили всичко,
което е уговорено, както и предоставили допълнителни услуги–по тяхно
искане променили менюто и включили прясна риба, имало дисководещ,
разходка в планината, аниматорски услуги. Едната аниматорска услуга била
разходка в планината, а другата да се осигури вечерта музика в ресторанта, в
продължение на 3 часа. Точната сума не е коментирана пред нея, но такава не
е платена. Не е чувала за допълнителни уговорки, но слизайки сутринта в
неделя за работа, чула Н Г, преди да напусне хотела, да казва, че всички
сметки ще бъдат оправени. Допълнително поискали да им се направи масаж
на всички, за което шефът им казал, че ще заплати за всички масажи. Знае, че
Н Г и колегите им предлагат прахосмукачки „Р.“, каквато са предложили на г-
жа Андонова, но тя е отказала. Прахосмукачката стояла в хотела, след това те
си я взели. Не е правена демонстрация на тази прахосмукачка. В хотела
разполагат с такава, която закупили преди 3 – 4 години преди посещението им
в хотела. Нямали нужда от такава прахосмукачка. Не е присъствала на
разговори между майка й, която е управител на ищцовото дружество, и Н Г.
Свидетелката М Ф познава Н Г, която е от гр. В, в който живее и
свидетелката. Работила преди време на трудов договор в хотела, където
правела масажи. Знае, че Н Г е посещавала хотела със свои колеги и им
правила масаж през зимата-м. 02.2019 г., доколкото помни. Те били група от 8
или 10 човека и им направила масажи. Ходила два дни на работа там. Знае, че
са нощували и че собственичката ги водила на поход един или двата дена. Не й
платили от хотела за услугите, тъй като не е платило лицето, което е ползвало
услугите. Свидетелката Н Г познава Ц А, приятелки са от гр. В, както и
познава М С, който е управител на „Р.“. Нямали договорни отношения с „Р.“.
Разговаряла с Ц А, която е управител на хотел „Д“, за провеждане на работна
среща на служителите на „Р.“ и се уговорили в началото на м. Февруари да се
проведе такава двудневна среща, при условие, че фирмата предостави
почистваща система „Р.“ на хотела за сумата от 4 700 лева, като от хотела
предоставят две нощувки с изхранване. Първоначално уговорката от страна на
хотела била стойността на нощувките и храната от 1700 лева, да се приспадат
5
от стойността на предоставената почистваща система, а хотелът да доплати
разликата от 3 000 лева. Нямали подписан договор, всичко се уговорило
устно, като за сумите се издавали фактури. При пристигането в хотела
оставили машината и имали уговорка след като си тръгнат свидетелката да
остане и да обучи Юлиана, дъщерята на управителката Ц А. Машината
останала няколко дни в хотела и след това Ц отказала да изпълни
договорените условия и поискала да си вземат машината. Свидетелката взела
машината, която не е ползвана и не е отваряна. Още при напускането Ц А
казала, че се отказва от уговорката и желае да заплатят това, което са ползвали
в хотела.
Свидетелката Д А С познава Ц А и Н Г, която организирала мероприятие в
края на зимата на 2018 г. в хотел „Д“, гр. В, през февруари. Н и Ц били нейни
приятелки и участвала в общи разговори, в които се е коментирало това
мероприятие. Трябвало да се организира работна среща и да пренощуват в
хотела, да вечерят, да има организирани карнавални вечери. Едната вечер
минала през хотела и ги видяла в тези карнавални облекла, а на следващата
сутрин ги видяла в хотела, когато се връщали от поход. Ц искала да свърши
работа на приятелка, а Н да изглежда добре мероприятието за нейните колеги.
Ставало дума за екип служители - колеги, които продавали системи за
почистване „Р.“. Н от 2014г. се занимавала с това и често ги питала дали ще
препоръчат на свои познати. Уговорката била да се организира мероприятие
на преференциални цени, свързано с нощувка, храна, организиране на
атракции, като едната атракция била двете вечери да са с музика, разходка в
планината, а после се оказало, че и масажи ще се правят. Под преференциални
цени има предвид, че това е уикенд, не пуснали други гости в хотела и били
цени като за приятели. Свидетелката разбрала, че Н е донесла такава машина,
с която да направи демонстрация на Ц, която да я купи, но не била направена
демонстрация. Машината била взета обратно от групата- екипа на „Р.“.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
От доказателствата се установява и между страните не е спорно
сключването на неформален договор, по силата на който ищцовото дружество
е поело задължение да настани в управлявания от него хотел 10 служители на
ответното дружество за две нощувки, с храна и анимация, както е посочено
във фактурата. Съдът приема, че в същата са обективирани параметрите на
6
сключения между страните договор, като е определена и цена за
предоставените услуги в размер на 2500,00лева. Ответникът не оспорва, че е
налице изпълнение на договора по отношение на уговорените услуги.
Относно цената, която се оспорва от ответника, съдът взема предвид
показанията на разпитаните свидетели, според които са предоставени и
допълнителни услуги, като разходка в планината и масажи за всеки един от
служителите на ответното дружество, посетили хотела.
От показанията на свидетелката М Ф се установява, че тя лично е
направила масажи на 8 или 10 човека, като имало уговорка същите да бъдат
заплатени допълнително от пакетната цена. От показанията на свидетелите
съдът приема за установено, че първоначално договорената цена за
предоставените услуги вероятно е била от 1700лева, но след включване
стойността на предоставените допълнителни услуги дължимата сума е в
размер на 2500лева с ДДС. Не се спори, че посочената сума не е платена към
датата на исковата молба.
Ответникът излага твърдения, че между страните е сключен втори
договор за покупко-продажба на почистваща система Р. за сумата от 4700
лева, която било уговорено да се плати като 1700лева бъдат погасени чрез
прихващане задълженията на ответника по договора за туристически услуги и
доплащане на сумата от 3000лева. В тази връзка е безспорно, че ответното
дружество е доставило в хотела на ищеца посочената почистваща система,
която след приключване на организираната работна среща е прибрана обратно
от неговите служители, поради отказ на ищеца да я закупи. Следователно по
делото е безспорно, че представители на ответното дружество по време на
престоя си в хотела на ищеца са предложили да бъде сключен договор за
покупко-продажба на посочената машина, но не се установява да е налице
волеизявление от страна на представителя на ищеца за сключване на
посочения договор за покупко-продажба на почистваща машина, поради което
същата е прибрана от служители на хотела. Не се установява да е постигнато
съгласие за сключване на договор за покупко-продажба с параметрите,
посочени от ответника. Поради това не се установява сключване на договор за
покупко-продажба на почистваща машина, поради което възражението за
неизпълнен договор на ответника е неоснователно. Напротив по делото се
установи изпълнение на задълженията по сключения договор за предоставяне
на хотелски услуги, от което служителите на ответника са се възползвали, като
7
не е платена цената на предоставените услуги, обективирана в издадената
фактура.
Предвид изложеното съдът приема за основателен главният осъдителен
иск за заплащане на сумата по фактура №***г. в размер на 2500лева,
представляваща стойността на предоставени хотелски услуги.
Не е спорно, че ищецът е изпратил покана за доброволно изпълнение на
ответника, която е надлежно връчена на 16.12.2019, поради което ответникът
дължи лихва за забава върху процесната главница от датата на падежа,
посочен във фактурата-23.12.2019г. до 22.11.2022г. в размер на 739,58лева,
определен от вещото лице по ССЕ, поради което искът следва да се уважи до
пълния предявен размер.
Както е изложено по-горе, по делото не се установява сключването на
договор за покупко-продажба на почистваща система за сумата от 4700лева.
Установява се, че е отправено предложение от ответника за сключване на
такъв договор, което не е прието от насрещната страна, която е върнала
доставената от служители на ответника почистваща машина. С оглед на това
насрещният иск за заплащане на сума в размер на 3000лева по фактура
№***г., представляваща част от стойността на почистваща машина , е
неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата
дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на 2050,00лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА «Р С И“ ООД с ЕИК *** да заплати на „Д“ЕООД с ЕИК ***
на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за сумата от 2 500 лева с ДДС, главница
по фактура№***г., представляваща неплатена цена за две нощувки за 10
служители с вкл. допълнителни услуги, ползвани от служители на ответното
дружество в хотел „Д“ - гр.В, през периода от 12.02.2019г. до 14.02.2019г.,
ведно със законната лихва от 23.11.2022г. до погасяване на задължението,
сумата в размер на 739,58 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 24.12.2019 г. до 22.11.2022г., както и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на
8
2050,00лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от «Р С И“ ООД с ЕИК *** срещу „Д“ЕООД с
ЕИК *** насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
3000 лева фактура №***г., представляваща разликата между цената за
предоставената от ищеца услуга и цената на почистваща система.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9