РЕШЕНИЕ
№ 982
гр. Пловдив, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300501247 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба от Й. Т. Т.,
чрез адв. Г., с която се обжалва изцяло постановеното решение №
1017/25.03.2022 г. по гр.дело № 203 по описа на РС Пловдив за 2021 г., с
което се отхвърлят: предявеният от Й. Т. Т., ЕГН ********** против „Лайт
кредит“ ООД, иск за заплащане на сумата в размер на 100 лв. – недължимо
платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за потребителски
кредит № 8739 от 21.01.2016г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 7.01.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, като недоказан и неоснователен, както и
предявеният от Й. Т. Т., ЕГН ********** против „Лайт кредит консулт“
ЕООД иск за заплащане на сумата от 100 лв. – недължимо платена по клауза
за гаранция по договор за потребителски кредит № 8309 от 4.11.2015 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
7.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и се възлагат
1
направените по делото разноски в тежест на ищеца.
Жалбоподателят счита решението неправилно, при правилно възприета
фактическа обстановка, но неправилно приложение на чл. 161 от ГПК, на
което съдът допуснал стеснително тълкуване, като на това основание
отхвърлил исковете. Счита, че с непредставяне на договорите за кредит и
тристранния договор за гаранция, за които ответниците са задължени по реда
на чл. 190 от ГПК, следва да се приеме искът за доказан, поради
възпрепятстване на доказването от страна на ответниците в
първоинстанционното производство, на осн. чл. 161 от ГПК, както и с оглед
направени от тях евентуални възражения за погасяване по давност на
задълженията.
Моли да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде
постановено друго, с което да се уважат обективно съединените исковете в
пълен размер. Претендира разноски.
В постъпилия писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Лайт
Кредит“ ООД се излагат съображения за неоснователност на жалбата, която
се счита бланкетна. Твърди липса на убедителни доказателства за наличие на
възникнало правоотношение между страните, а дори да се приеме за доказано
сключване на договор за кредит между страните, то счита, че по делото не се
установява заплащане на процесните суми в полза на дружеството от страна
на ищеца, нито се конкретизират такива плащания по период и размер. Моли
да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно, претендира
разноски пред ПОС.
В постъпилия отговор на въззивна жалба от „Гарант кредит консулт“
ЕООД, с ЕИК *****, чрез юрисконсулт В.Я., също се оспорва подадената
въззивна жалба като неоснователна и бланкетна, твърди се липса на
доказателства за възникнало правоотношение между страните, поради което
се счита обжалваното решение правилно и законосъобразно. Моли да бъде
потвърдено обжалваното решение като правилно, претендира разноски пред
ПОС.
В съдебно заседание като процесуален представител на въззиваемите
дружества, адв. Л. заявява, че поддържа отговорите на въззивната жалба, като
счита жалбата бланкетна, а възраженията срещу част от процесуалното
поведение на ответниците в първа инстанция напълно ирелевантно. Моли да
2
бъде потвърдено решението на районния съд като правилно и
законосъобразно, като не претендира разноски във въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право и интерес
да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл. 269,
изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението,
като съдът се произнесе по правния спор между страните.
В исковата си молба жалбоподателят твърди, че е заплатил на „Лайт
кредит“ ООД сумата от 100 лв. по клауза за възнаградителна лихва по
договор за потребителски кредит № 8739 от 21.01.2016г., а в полза на „Лайт
кредит консулт“ ЕООД сумата от 100 лв. по клауза за гаранция по договор за
потребителски кредит № 8309 от 4.11.2015 г., във връзка с тристранен
договор за гаранция, които договори счита недействителни, на осн. чл. 22 от
ЗПК, поради което моли да бъдат осъдени ответниците да му върнат сумите,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
7.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ответниците, въззиваеми в настоящото производство, оспорват изцяло
изковете, отричат да са страни по договор за заем, обезпечен с тристранен
договор за гаранция. „Лайт кредит консулт“ ЕООД оспорва да предоставя
потребителски кредити, поради което да е задължен да съблюдава нормите на
ЗПК. И двете дружества правят възражения, че не са посочени твърдените от
ищеца плащания по размер и период, както и евентуални възражения за
погасяване на вземанията по давност.
За доказване на исковите претенции пред РС Пловдив са уважени
доказателствените искания на ищеца за издаване на съдебни удостоверения и
е прието писмено доказателство – удостоверение за липса или наличие на
задължения към „Лайт кредит“ ООД от 30.04.2019 г., от което е видно, че е
наличен запис в уверение на това, че Й. Т. Т. в качеството си на
кредитополучател има сключени и изплатени 23 договора с „Лайт Кредит“
3
ООД, включително № 8739 от 21.01.2016г., с първоначален размер от 3000 лв.
На основание чл. 190 ГПК е задължен ответникът „Лайт кредит“ ООД да
представи по делото договор за потребителски кредит № 8739 от 21.01.2016
г., сключен между Й. Т. Т. и „Лайт кредит“ ООД, ведно с погасителен план на
договора и справка за изплатени суми, както и договора за гаранция сключен
между „Лайт кредит“ ООД, като заемодател, „Лайт кредит консулт“ ЕООД,
като гарант и Й. Т. Т., като заемател. Договорите не са представени от
задължената страна, не са били указани от съда и фактите, които могат да
бъдат приети от съда за доказани, при непредставяне на договорите. Приета е
ССЕ, неоспорена от страните, от която се установява, че видно от аналитичен
дневник, воден от „Лайт кредит“ ООД, по сметка 4981 – вземания по
предоставени кредити, на името на Й. Т. Т. са записани вземания по
предоставен кредит № 8739 от 21.01.2016г., с посочен период от 21.06.2016г.
до 09.03.2016 г., размер 3000 лева, изплатен. От приложението към
експертизата - справка от аналитичния дневник, е видно, че по разплащателна
сметка в Райфайзен са отнесени 3000 лева, на каса е платена общо сумата от
1810,65 лева, остатъкът в размер на 1189,35 лева е погасен чрез
рефинансиране, като всички плащания са отнесени към главницата по
кредита. Няма други събрани доказателства по делото, като приетите справки
от БНБ не дават информация на релевантни за спора факти и обстоятелства.
При така събраните по делото доказателства настоящия състав намира
за правилен извода на районния съд за недоказаност и неоснователност на
предявените искове. Както е посочено и в доклада по делото в първа
инстанция и в обжалваното решение на районния съд, в доказателствена
тежест на ищеца в производството по предявен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, е да установи, че е заплатил претендираните суми, а
основанието за получаването им е в тежест на доказване на ответниците. По
делото няма никакви събрани доказателства, от които да се установи
заплащане на претендираните суми от 100 лв. в полза на „Лайт кредит“ ООД,
по клауза за възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит №
8739 от 21.01.2016г., както и сумата от 100 лв. в полза на „Лайт кредит
консулт“ ЕООД по клауза за гаранция по договор за потребителски кредит №
8309 от 4.11.2015 г. Съдебната практика е категорична и последователна в
разбирането си, че доказателствената тежест не е задължение да се
представят доказателства за установяване на фактите, а е задължение за
4
съответната страна да понесе неблагоприятните последици от това, че
твърдения от нея факт не е бил установен от събраните в производството
доказателства. Тези неблагоприятни последици са свързани с това, че съдът
трябва да приеме, че недоказаният факт не се е осъществил и страната не
може да черпи от него изгодни за себе си правни последици. Или в
конкретния случай, поради липса на доказателства за осъществено плащане
на посочените в исковата молба суми в полза на ответните дружества, следва
да се приеме, че такива не са били заплатени. Поради това и предявените
искове се явяват неоснователни.
В жалбата е направено оплакване за неправилно приложение на
нормата на чл. 161 от ГПК, на която е допуснато стеснително тълкуване от
съда. Настоящият състав намира това възражение за неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от ГПК, всяка страна може да иска от съда да
задължи другата страна да представи намиращ се у нея документ, като обясни
значението му за спора, като непредставяне на документа се преценява
съгласно чл. 161 от ГПК. Условие за приложение разпоредбите на чл. 161 от
ГПК е уведомяването на страната за фактите, които съдът ще приеме за
доказани в случай, че страната създава пречки за установяването им. Само
след изричното й уведомяване за това и в случай, че страната без основателни
причини създаде пречки за събиране на доказателства, съдът може да приеме
за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на
доказателства. Или, за да се приложи санкцията на цитираната разпоредба за
страната, която не представи документ, за който е задължена от съда на осн.
чл. 190 от ГПК, следва да е доказано по делото, че документа действително
съществува, че се намира у страната, която не го е представила, че не го е
представила без основателна причина, като са указани твърденията на ищеца,
които същият желае да установи с документа и които могат да бъдат приети
за доказани от съда при непредставянето им. Отсъствието на което и да е от
тези предпоставки е пречка съдът да приеме, че страната възпрепятства
доказването и за установен факта, за който е поискано представяне на
документа.
В конкретния случай нито една от тези предпоставки не е налице по
отношение на посочените документи, поради което съдът следва да произнесе
решението си и без съответните непредставени доказателства. Това е така,
защото по делото няма доказателства, че документите са били съставени и
5
съществуват към момента, доколкото ответникът „Лайт кредит“ ООД, който е
задължен да представи договорите, отрича тяхното съществуване. Договорът
за потребителски кредит е формален, писмената форма е форма за
действителност, по силата на специалната нормативна уредба в ЗПК, поради
което, само въз основа на непредставяне на копие от него от едната страна, с
оглед обстоятелствата по делото, не може да се направи извод за сключването
му и се приемат за доказани фактите, на които ищецът основава претенциите
си. Ако за договор за потребителски кредит № 8739 от 21.01.2016г. има
индиции, че е бил сключван, доколкото е посочен в удостоверението,
издадено от ответника „Лайт кредит“ ООД и фигурира като номер в
счетоводството му, то няма никакви доказателства, че тристранен договор за
гаранция е съществувал, а за договор за потребителски кредит № 8309 от
4.11.2015 г., на който се основава претенцията към „Гарант кредит консулт“
ООД, разпоредбата на чл. 190 от ГПК не е прилагана изобщо. Ето защо няма
основание в настоящото производство да се прилага санкцията по отношение
на ответните дружества, въведена с разпоредбата на чл. 161 от ГПК.
Не на последно място страната не възпрепятства доказването, когато не
изпълнява своя процесуална тежест, като в последния случай тя носи само
последиците от недоказването. Както бе посочено по-горе, в тежест на
ответника по иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е да установи основанието за
извършеното плащане.
По изложените съображения настоящия състав намира предявените
искове за неоснователни, а обжалваното решение правилно и
законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход от спора на въззиваемите дружества се дължат
направените в производството разноски, но с оглед изричното изявление на
процесуалния им представител в съдебно заседание, че не претендират
разноски във въззивното производство, такива не се присъждат.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1017 от 25.03.2022 г., по гр.дело №
6
203/2021 г. по описа на РС – Пловдив, I граждански състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7