№ 315
гр. С.З., 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на единадесети септември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д. М. Х.
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Д. М. Х. Търговско дело № 20225500900262
по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 13.12.2021 г. около 06:30ч. товарен
автомобил марка „М.“, модел „А.“ с pen № ВТ2864КН, управляван от Д. М. Я.
с ЕГН **********, се е движил по АМ Т.. В района на км 160+700 (в посока
гр. Б.) станал причина и реализирал ПТП, удряйки отзад в лявата част
авариралия и спрял в лентата за принудително спиране товарен автомобил
марка „И.“, модел „М.“ с pen № ВРВЕ332 и прикачено към него ремарке с pen
№ ВР354АА с водач А. М. с ЕГН ****, който в момента на удара е слизал от
кабината на товарния автомобил.
Местопроизшествието било посетено от дежурен ПТП в РУ-Чирпан
при ОД на МВР С.З., който съставил Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 2021- 1043-1261, където били описани обстоятелствата
около инцидента. По случая било образувано и водено досъдебно
производство № 375 ЗМ 322/21г. по описа на РУ на МВР- Чирпан, пр.пр. №
5312/21 г. по описа на Окръжна прокуратура - С.З..
Ищецът счита, че процесното ПТП е настъпило изцяло поради
противоправното и виновно поведение на водача на товарен автомобил марка
„М.“, модел „А.“ с pen № ВТ2864КН, който е нарушил конкретни законови
разпоредби:
чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата с
1
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението,
не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди.“;
чл.20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват.“;
чл.20, ал.2 от ЗдвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на виД.ст, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвиД. препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необхоД.ст да спрат, когато възникне
опасност за движението.“;
Вследствие на инцидента на място починал А. М. с ЕГН ****, който е
баща и наследодател на ищеца Х. М..
В исковата молба се излагат обстоятелства, че настъпилата внезапна
смърт е била приета изключително болезнено от ищеца. Приживе между баща
и син съществувала хармонична връзка, основана на взаимна обич и
уважение, която е била прекъсната за секунди. Неочакваната загуба на един
от най-близките му хора довела със себе си нестихващи и несравними
душевни болки и страдания, светът му е бил преобърнат за секунди.
Починалият е бил опора и подкрепа, пример за подражание и стожер на едно
стабилно семейство. След случилия се инцидент Х. М. вече не можел да се
осланя на бащината подкрепа и да споделя житейски радости и трудности,
вече нямало да почувства топлината на бащината прегръдка и силата на
зрелия съвет. Счита, че липсата на бащина упора ще го съпътства в най-
важните моменти от живота му без да може да разчита на помощ и подкрепа,
каквито само баща би бил в състояние да даде. В резултат на трагичния
инцидент психическото състояние на ищеца било изключително тежко. В
него било налице постоянно усещане за напрегнатост, отчаяние и
безпомощност. Затворил се в себе си и трудно допускал и общувал с други
хора. Плачел често и отказвал да се храни, загубил е здравия си сън.
В исковата молба се излагат доводи, че по отношение на товарен
автомобил марка „М.“, модел „А.“ с peг. № ВТ2864КН е налице сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ***** със
застрахователна полица със срок на действие от 20.06.21г. до 19.06.22г. На
основание чл. 429 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора сума отговорността на застрахования за причинени на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Ищецът твърди, че е сезирал застрахователя с писмена претенция Вх.№
2
3090/23.03.2022г., съобразно изискванията на чл. 380 КЗ, с искане за
определяне и изплащане на обезщетение. Към датата на завеждане на
исковата молба било налице изтичане на предвидения 3-месечен срок за
произнасяне от страна на Застрахователя. Ето защо и при така създалата се
ситуация за ищеца бил възникнал правен интерес от предявяване на правата
си пред съда, доколкото същият се явявал процесуално легитимиран от
нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ, според която увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда, ако Застрахователят не се е произнесъл
в срок, респ. отказал да плати.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
„Застрахователна компания Л.И.“ АД, ЕИК ***** да заплати на ищеца Х. М. с
ЕГН ***** застрахователно обезщетение на основание чл.432, ал.1 от КЗ,
както следва:
- 30 000 /тридесет хиляди лева/ лева като частично предявен иск от общ
размер на претенцията 200 000 лева /двеста хиляди лева/ за претърпени
неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания,
вследствие смъртта на баща му А. М., настъпила при ПТП от 13.12.21 г.,
причинено виновно при управление на застрахован при ответника товарен
автомобил марка „М.“, модел „А.“ с peг. № ВТ2864КН, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 24.06.2022г.- датата на изтичане на
законоустановения срок за произнасяне от страна на Застрахователя, до
окончателно изпълнение на задължението.
Претендира направените в производството разноски в това число и тези
за адвокатска защита и съдействие.
В съдебно заседание от 11.09.2023 г. съдът е допуснал увеличение на
цената на иска за неимуществени вреди, който е частично предявен за
сумата от 30 000лв., да се счита предявен за сумата от 200 000 лв.,
неимуществени вреди със законната лихва върху тази сума, считано от
24.06.2022г. до окончателното изплащане.
Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответникът посочва,
че пред застрахователя е била предявена претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение от Х. М. за причинени неимуществени вреди
вследствие смъртта на неговия баща А. М. при ПТП от 13.12.2021г., във
връзка с което е била образувана застрахователна преписка №0000-1000-01-
22-7186 от 22.03.2022г.
Посочената застрахователна преписка е била разгледана, като
представените при образуване на преписката документи са били
недостатъчни за изясняване на обстоятелствата, при които се е осъществил
транспортния инцидент, във връзка с което застрахователят е уведомил
3
пълномощника на заявителя за необхоД.стта от представяне на допълнителни
документи с писмо с изх.№2683/12.04.2022г.
Поисканите от ищеца допълнителни документи не са били представени
пред застрахователя.
Ответникът заявява, че оспорва изцяло предявената искова претенция за
неимуществени вреди - по основание и по размер.
Оспорва всички твърдения в исковата молба по основанието на
предявената претенция за неимуществени вреди.
Оспорва твърдението в исковата молба за механизъм на
произшествието от 13.12.2021г., настъпило на АМ „Т.” в района на 160+700
(посока гр. Б.).
Оспорва твърдението, че произшествието от 13.12.2021 г., настъпило на
АМ „Т.” в района на 160+700 (посока гр. Б.) се е осъществило по причина
виновно, противоправно поведение на водача на товарен автомобил „М. А.” с
pen №ВТ2864КН, изразило се в нарушение на чл. 5 и чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от
ЗДвП. Посочва, че не са налице данни за поставен окончателен акт по
образуваното ДП №375 ЗМ 322/2021г., по описа на РУ на МВР - Чирпан,
пр.пр. №5312/2021г., по описа на ОП - гр. С.З., като оспорва твърдението за
осъществено виновно противоправно поведение от страна на посоченото
лице, представляващо нарушение на правилата за движение по пътищата, в
причинна връзка с което да е настъпил транспортния инцидент.
Твърди, че произшествието от 13.12.2021г., настъпило на АМ „Т.” в
района на 160+700 (посока гр. Б.) се е осъществило по причина от
противоправното поведение на родственика на ищеца и водач на товарен
автомобил „И. М.” с рег.№ВРВЕ332 и прикачено към него полуремарке с pen
№ВР354АА - А. М..
Счита, че последния е нарушил разпоредбите на чл. 58а от ЗДвП и чл.
59а от ЗДвП, като е спрял МПС - то между активната дясна лента и
аварийната пътна лента.
Твърди, че починалия А. М. е нарушил разпоредбата на чл. 58а от
ЗДвП, съгласно която при движение по автомагистрала на водача е забранено
да спира пътното превозно средство за престой или за паркиране извън
специално обозначените за това места.
На следващо място счита, че починалия е нарушил разпоредбата на чл.
59а от ЗДвП, съгласно която, водачът на пътно превозно средство, движещо
се по скоростен път, принуден да спре поради независещи от него
обстоятелства, може да направи това върху площадката за принудително
спиране извън платното за движение, като през нощта и при намА.а виД.ст
4
сигнализира спряното пътно превозно средство с предупредителен
светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал. Поради липсата
на светлинно обозначаване на паркирания лек автомобил, за водача на
товарен автомобил „М. А.” с pen №ВТ2864КН не е съществувала обективна
възможност за своевременно възприемане, от достатъчно разстояние, за да
бъде предотвратим удара.
Във връзка с горното ответникът оспорва произшествието да е било
предотвратимо за водача на товарен автомобил „М. А.” с pen №ВТ2864КН,
като твърди, че товарен автомобил „И. М.” с рег. №ВРВЕ332 и прикачено към
него полуремарке с pen №ВР354АА не е бил ясно видим обект на пътя, не е
бил обозначен светлинно и не е бил поставен светлоотразителен триъгълник,
не могло да бъде възприет като автомобил който е паркиран и не се намира в
движение, съответно твърди, че товарен автомобил „И. М.” с рег.№ВРВЕ332
не е представлявал предвиД. препятствие за водача на товарен автомобил „М.
А.” с pen №ВТ2864КН, което ведно с мястото на което е бил паркиран,
представляват причина за осъществяването на транспортния инцидент.
Във връзка с горното оспорва твърдението, че произшествието от
13.12.2021г. се е осъществило в причинна връзка с виновно противоправно
поведение на водача на товарен автомобил „М. А.” с pen №ВТ2864КН, от
което да е възникнал граждански деликт за ищеца.
Оспорва твърденията за търпени неимуществени вреди, заявени като
основание на предявената в настоящето производство искова претенция, като
оспорва и твърденията за причинно-следствена връзка между заявените
неимуществени вреди и механизма на произшествието. Оспорва изложените в
исковата молба твърдения за интензитет и проявление на твърдените
неимуществени вреди. Оспорва твърденията за естеството и за
съществуването на описаните отношения между ищеца и пострадалото лице,
оказвана морална и физическа подкрепа.
Оспорва твърдението, за настъпили психологически последици от
инцидента, доколкото в първичната медицинска документация няма данни за
търпяни такива от ищеца, както и за проведено лечение.
Оспорва твърденията за възникване на вреди, обосноваващи
дължимостта, както и размера на исковите претенции.
Поради заявеното с исковата молба, а именно че към момента на
осъществяване на произшествието пострадалия М. е бил пешеходец и се е
намирал до предна лява гума на товарен автомобил „И. М.”, преди ПТП
управляван от него, оспорва А. М. да е бил ясно видим на пътя и предвиД.
препятствие за движението, като в тази връзка твърди, че същия не е бил
облечен в светлоотразителна жилетка, не е имало светлинен източник,
5
обозначаващ местонахождението му, отделно се е намирал върху пътното
платно, без да го пресича в нарушение на правилата, регламентиращи
правилата за движение на пешеходци, поради което единствена причина за
настъпване на произшествието е собственото поведение на пострадалия.
Ответникът посочва, че по време на престоя си върху пътя, пострадалия
М. не е бил видим за останалите участници в движението поради липса на
светлини източници за обозначаването както на автомобила, който е
управлявал, така и на местоположението му впоследствие като пешеходец,
поради което поддържа, че пострадалия се е намирал на пътното платно в
нарушение на разпоредбата на чл. 108, чл. 111 и чл. 113 от ЗДвП, което
обстоятелство е в причинна връзка с настъпването на произшествието.
Отделно твърди, че пострадалия - предвид обстоятелството, че преди
настъпване на транспортния инцидент е управлявал паркирания товарен
автомобил „И. М.” не е спазил и установените от нормативната уредба
правила за движение - чл. 101 от ЗДвП, регламентираща използването на
водачите на МПС на светлоотразителна жилетка по време на престой върху
пътното платно, след преустановяване на управлението на автомобила, въз
основа на което самостоятелно поддържа, че А. М. не е бил предвиД.
препятствие на пътя в конкретната пътна обстановка и часа на настъпване на
ПТП, тъй като не е бил видим за другите участници в движението.
С оглед на изложеното твърди, че единствена причина за настъпване на
произшествието е собственото поведение на пострадалия - както като водач,
така и впоследствие като пешеходец, който без оглед на конкретната пътна
обстановка - 06.30 часа на изгрев, намиращ се в активната дясна лента на
автомагистрала „Т.”, при липса на пътно осветление, както и при липсата на
светлинно и светлоотразително обозначаване, която обстановка е могъл да
възприеме и при обикновено внимание и независимо от обективната
възможност за възприемане от достатъчно разстояние на приближаващо се
друго превозно средство, движещото се в собствената си пътна лента - заета
от паркирания от него товарен автомобил не е положил минимална грижа,
грижата и на най-небрежния, за препятстване настъпването на транспортен
инцидент и за охрана на собствените си здраве и живот, поради което твърди,
че се отнася до самоувреждане.
В условията на евентуалност, ответникът поддържа заявените по-горе
възражения и като възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия в изключителна степен.
Ответникът оспорва размера на предявения по чл. 432, ал. 1 от КЗ иск
за неимуществени вреди, като счита същия за изключително завишен,
недължим и заявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в
6
чл. 52 от ЗЗД.
Поддържа, че исковата сума е изключително завишена и не съответства
на обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост”,
принципно указани от Върховен съд и определени като елементи за
обезвреда.
На самостоятелно основание твърди, че исковата сума, претендирана за
обезвреда на неимуществени вреди е недължима и поради съпричиняване на
пострадалия за настъпване на сочения вредоносен резултат, поради което
следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за
неимуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за
неоснователност на главния иск.
Във връзка с изложеното ответникът счита, че исковата претенция е
неоснователна и претендираното обезщетение е недължимо - както в заявения
частичен иск, така и в претендирания размер.
При условията на евентуално заявено възражение за съпричиняване,
счита, че исковата сума е недължима и поради собствения принос на
пострадалото лице за настъпване на вредите по изложените вече
съображения.
Моли съдът да отхвърли предявените искове, като неоснователни и
недоказани.
Претендира съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и
в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Страните не спорят, че на 13.12.2021г. около 06.30 ч. товарен
автомобил марка „М.“, модел „А.“ с peг. № ВТ2864КН, управляван от Д. М.
Я. с ЕГН **********, се е движил по АМ Т.. В района на км. 160+700 е
реализирано ПТП, удряйки отзад в лявата част авариралия и спрял в лентата
за принудително спиране товарен автомобил марка „И.“, модел „М.“ с pег. №
ВРВЕ332 и прикачено към него ремарке с peг. № ВР354АА с водач А. М. с
ЕГН ****, при което е настъпила смъртта на А. М..
Съставен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2021-
1043-1261, където са описани обстоятелствата около инцидента. По случая е
образувано и водено досъдебно производство, което не е приключило.
Не се оспорва, че за товарен автомобил марка „М.“, модел „А.“ с рег. №
ВТ 2864 КН е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при
ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ***** със застрахователна полица със срок на действие от
7
20.06.2021 г. до 19.06.2022 г.
С писмена претенция Вх. № 3090/23.03.2022 г., съобразно изискванията
на чл. 380 от КЗ, с искане за определяне и изплащане на обезщетение. Към
датата на завеждане на исковата молба било налице изтичане на предвидения
3-месечен срок за произнасяне от страна на Застрахователя.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се
установява следното:
Починалият А. М. при настъпилото ПТП на 13.12.2021 г. е получил
следните телесни увреждания: Счупвания на ребра в двете гръдни половини.
Контузии на двата бели дроба с разкъсване на десния бял дроб. Разкъсване на
аортата. Разкъсване на десния купол на диафрагмата. Взривоподобно
разкъсване на черния дроб. Разкъсване на опората на тънките черва.
Разчленяване на гръбначния стълб между III и IV шийни прешлени с
прекъсване на гръбначния мозък. Счупване на дясната ключица и дясната
лопатка. Счупване на дясна мишнична кост и костите на дясна предмишница.
Разчленяване на дясната кръстно поясна става и лонното съчленение.
Счупване на срамната кост на таза в ляво. Разкъсноконтузна рана на
междинницата. Счупване на костите на дясна подбедрица. Счупване на
страничните израстъци на поясните прешлени двустранно. Разкьсноконтузни
рани на главата и брадичката. Множество охлузвания и кръвонасядания по
гръдния кош, корема, горните и долни крайници.
Всички установени телесни увреждания са прижизнени и са в
причинно- следствена връзка с механизма на настъпване на ПТП-то.
Непосредствената причина за настъпилата смърт са множествените
тежки травматични увреждания, несъвместими с живота.
От заключението на автотехническата експертиза се установява
следното:
На 13.12.2021 г. на АМ „Т.“, около 06:25 часа, в посока от изток на
запад, към гр. С. със скорост около 86 км/ч се е движил т.а. М. А. с per. № ВТ
2864 КН и водач Д. М. Я.. Било е тъмната част на денонощието, участъкът от
пътя бил прав и хоризонтА.. В същото време, в пътната лента, предназначена
за принудително спиране с включени аварийни светлини бил спрял т.а. И. с
per. № BP BE 332 с прикачено към него полуремарке SCHWARZMULLER
per. № ВР 354 АА. Водачът Я. е предприел е маневрата „Заобикаляне”, с
намерението да осигури безопасно странично разстояние до т.а. И. с
прикачено към него полуремарке. При връщане на МПС в своята пътна лента
е настъпил удар с предна челна дясна част на т.а. М. в задна лява част на
полуремаркето. След удара водачът е завъртял кормилния кръг наляво, после
надясно като е предприел спиране и е установил автомобила в покой в
8
лентата за принудително спиране така, както е описан в протокола за оглед и
нанесен в мащабната скица. В резултат на удара е деформирана (разрушена)
страничната лява част на полуремаркето по цялата му дължина, а част от
товара е разпилян на пътната настилка. Настъпили са материални щети по т.а.
М. и по полуремарке SCHWARZMULLER, прикачено към т.а. И..
Причини за настъпване на произшествието от техническа гледна
точка са:
Субективните действия на водача на т.а. М., който при приключване на
маневрата „Заобикаляне“ и престрояване в своята пътна лента, не е осигурил
безопасно странично разстояние до т.а. И. с прикачено към него ремарке.
Заобикалянето е минаване покрай препятствие, повреди на платното за
движение или неподвижно ППС. На практика водачът Я. не е заобиколил т.а.
И. с прикачено към него ремарке, а се е прибрал в своята пътна лента преди
да го подмине.
ПТП е възникнало в тъмната част на денонощието, на прав и
хоризонтА. участък от пътя на АМ „Т.“. Водачът на т.а. М. е възприел
своевременно в далечината спрелия с включени аварийни светлини т.а., който
се е намирал в пътната лента, предназначена за аварийно спиране и е
предприел заобикалянето му, но при прибиране в своята пътна лента не е
осигурил безопасно странично разстояние до т.а. И. с прикачено към него
ремарке.
Причините, довели до инцидента са от субективен характер.
Към делото са приложени копия на Протокол за оглед на
местопроизшествието и на фотоалбум, изготвени по ДП № 322/2021 г.
Съгласно протокола за оглед местопроизшествието се намира на АМ
+700
„Т.“, на км 160 м, обл. Ст.Загора, в платното за движение в посока гр. С..
В района на ПТП, в близост до местоположението на т.а. И. с прикачено
ремарке има наличен пътен знак В26 „Забранено е движението със скорост,
по-висока от означената - 90 км/ч“. Широчина на лентата за принудително
спиране е 3 м. Платното за движение е с две пътни ленти в едната посока,
разделени с единична прекъсната линия. Широчината на двете ленти за
движение е общо 8 м. Разстояние от ограничителната линия на лява пътна
лента до северна разделителна мантинела 0,8 м. Разстояние между двете
разделителни мантинели е 2,4 м.
По данни на водача на т.а. М. пътната настилка е била суха, било е
тъмната част на денонощието, а виД.стта е била нормална. Водачът е
управлявал МПС с включени къси светлини на фаровете.
По данните от протокола за оглед е изготвена мащабна скица.
9
Приложена е към заключението.
Мястото на удара е по дължина на пътното платно - на около 28,50 м
западно от Ор. и по ширина на пътното платно - на около 3,00 - 3,45 м южно
от Ор.
Ударът е настъпил между т.а. М. А. с per. № ВТ 2864 КН и полуремарке
SCHWARZMULLER per. № ВР 354 АА, прикачено към т.а. И. с per. № BP BE
332.
Мястото на удара се намира на границата между пътната лента за
принудително спиране и дясната пътна лента на северното платно за
движение. Към момента на удара т.а. И. с прикачено към него ремарке е бил в
покой. Намирал се е в пътната лента, предназначена за принудително
спиране, като лявата страница на полуремаркето е заемала 0,20 м от дясната
(северната) пътна лента, предназначена за движение в посока към гр. С.,
както е показано на скицата.
Към момента на удара т.а. И. с per. № BP BE 332 с прикачено към него
полуремарке SCHWARZMULLER per. № ВР 354 АА е бил в покой с
включени аварийни светлини.
Водачът е нямал техническата възможност да предотврати
възникването на ПТП.
Паркирания т.а. И. с прикачено ремарке е бил видим за водача на т.а. М.
при липса на светлинно обозначаване на паркираното превозно средство и
при включени светлини на движещото се МПС на разстояние най- малко от
около 75 м, каквато е средната дължина на осветената зона пред автомобила
на къси светлини на фаровете.
В конкретната пътна ситуация, водачът на т.а. М. е имал техническа
възможност да забележи т.а. И. с прикачено полуремарке, който е бил
сигнализиран с аварийни светлини, на разстояние най-малко от около 200 м.
Водачът на т.а. М. е имал техническата възможност да предотврати
настъпването на удара, като намали скоростта на движение или спре.
Водачът е имал техническата възможност да осигури безопасно
странично разстояние до спрелия т.а. с прикачено полуремарке, ако запази
разположението на т.а. М. в лявата част на своята пътна лента която е с
широчина 4 м, в близост до разделителната линия, без да навлиза в съседна
лява пътна лента.
В материалите по делото няма данни какво е било местоположението на
пострадалия преди ПТП и към момента на удара. В протокола за оглед е
описано местоположението на трупа на пострадалия, но няма обективни
данни, от които може от техническа гледна точка да се направи категоричен
10
извод за местоположението на пострадалия преди настъпване на удара, имало
ли е удар между пострадалия и т.а. М. и съответно ако е имало, какво е било
взаимното им положение и т.н.
По тази причина не може да се определи виД.стта от мястото на което
се е намирал преди ПТП пострадалия към посоката, от която се е
приближавал товарен автомобил „М. А.“ от момента, в който същия е могъл
да бъде възприет, както и не може да се определи съществувала ли е за
пешеходеца, техническа възможност, от момента на възприемане на
наближаващото МПС, за предотвратяване на произшествието при
конкретните пътни условия и виД.ст.
От заключението на комплексната съдебномедицинската и
автотехническа експертиза се установява следното:
Във връзка с автозлополуката на 13.12.2021 г. А. М. /ALMEDIN
MUCEVIC/, род. на 10.04.1989 г, гражданин на Република Ч.Г. е получил
травматични увреждания: Съчетана гръдна и коремна травма - охлузвания и
кръвонасядания на гръдния кош и корема, обширна разкъсно-контузна рана
на корема, счупвания на ребра в двете гръдни половини, контузии на двата
бели дроба, разкъсване на десния бял дроб, разкъсване на аортата, с
кръвоизлив в лява гръдна кухина, разкъсване на десния купол на диафрагмата
с проникване на взривоподобно разкъсан черен дроб в дясна плеврална
кухина, разкъсване на опорака на тънките черва. Малокръвие на трупа и
вътрешните органи. Разчленяване на гръбначния стълб между III и IV шийни
прешлени с прекъсване на гръбначния мозък на същото ниво. Счупване на
дясната ключица и дясната лопатка. Счупване на дясна мишнична кост и
костите на дясна предмишница. Разчленяване на дясната кръстно-хълбочна
става и лонното съчленение, счупване на срамната кост на таза в ляво.
Разкъсно-контузна рана на междинницата. Счупване на костите на дясна
подбедрица - на малкия пищял на ниво 19 см. от петата и на
голямопищялната кост на ниво 28 см. от петата. Счупване на страничните
израстъци на поясните прешлени -двустранно. Разкъсно- контузни рани на
главата и брадичката. Охлузвания и кръвонасядания на горните и долните
крайници.
В резултат на първоначалния удар в задната част на полуремаркето, е
погасена част от кинетичната енергия на т.а.М.. Освен това след удара
движението му от техническа гледна точка е неравнозакъснително.
От друга страна тялото на пострадалия е намерено до дясната
мантинела(СПО), на разстояние 19,7 м. западно от предната ос на седлови
влекач И., т.е. тялото е било пред предната част на влекача.
Следва да се проведе анализ от физико-механична гледна точка дали е
11
възможно тялото да бъде отхвърлено на установеното разстояние вследствие
на удар нанесен от т.а.М..
Проведения кинематичен анализ с прилагане на валидните за случая
тригонометрични зависимости, показва, че тялото на пострадалия е възможно
да попадне на установеното място, от удар нанесен от предна дясна част на
т.а.М., ако в момента на удара е било на разстояние от 0,3 до 0,9 м. в ляво от
седловия влекач и на не повече от 1,8 м. назад от предната му броня.
Съпоставянето на разстоянието на което е намерено тялото на
пострадалия, напред от предната ос на влекача(19,3 м.) с изчисленото
разстояние на отхвърляне на тялото при удар с предна дясна част на т.а.М.
(21,11 м.), показва добра корелация между двете величини.
Вещото лице прави следният технически обоснован извод:
Тялото на пострадалия е възможно да бъде ударено от предна челна
дясна част на т.а.М. и отхвърлено напред до мястото на което е намерено, ако
в момента на преминаване на автомобила, пострадалия е бил на разстояние от
0,3 до 0,9 м. в ляво от седловия влекач И. и на не повече от 1,8 м. назад от
предната му броня.
При огледа на местопроизшествието, до предна лява гума на влекача са
намерени инструменти. Има голяма вероятност пострадалия да е извършвал
някакви манипулации с тях. Мястото на което са намерени инструментите
попада в посочената по-горе зона в която би трябвало да се намира
пострадалия за да бъде отхвърлено тялото му на мястото на което е намерено.
Механизмът на получаването на травматичните увреждания при
блъскане на пешеходец от автомобил протича в четири фази.
Първа фаза: Контакт между автомобила и тялото на пешеходеца. За
процесния товарен автомобил това е предната част (снимки на стр. 135, 137).
При удара на М. в ремаркето на И. са настъпили разрушения и на двата
обекта, като за товарния автомобил М. са в предната дясна част с разрушения
от бронята нагоре до кабината с липсващи елементи. Самата броня е
деформирана в малка степен надолу, но е налична. Над нея липсват елементи
от предна маска, решетка, фар, а зад нея е предно дясно колело на
автомобила. За пешеходеца контакт може да се реализира в долните
крайници. Костите на дясната подбердица са счупени на ниво 19 см на малък
пищял и на 28 см. на големия пищял. Тези нива отговарят на нивото и на
ширината на металната броня вдясно. Втора фаза - попадане на тялото върху
предната част на автомобила. При високи МПС втора фаза протича
едновременно с първа фаза. При тази фаза се получават увреждания на
вътрешни органи, шия и глава. Пешеходецът е получил масивни увреждания
в областта на таза, корема, гръдния кош и шията. Наличието на повърхностни
12
увреждания на главата е признак, че тя не е контактувала с елементи от МПС
в тези фази. Тежките травматични увреждания, като тежка гръдна травма,
разкъсвания на вътрешни органи, особено на черния дроб (който е отдясно),
разчленяването на дясната кръстно-хълбочна става, счупването на дясната
лопатка (която се чупи само при директен удар) могат да се обяснят с
прилагането на прилагането на много голяма кинетична енергия в посока
отдясно-наляво, преценено при изправено положение на тялото. Шийната
травма е получена по индиректен механизъм, при камшичен удар. Трета фаза
- отхвърляне на пешеходеца от автомобила. Дължи се на придаване на
скоростта на автомобила върху пешеходеца. Четвърта фаза - падане на
пешеходеца върху терена. В зависимост от скоростта е и разстоянието от
мястото на удара, на което е отхвърлено тялото. В тази фаза уврежданията са
по-повърхностни.
Признаците за високоенергийна травма са налични. Тя може да се
реализира от удар с предмет с голяма маса и висока скорост. Такъв
травмиращ фактор може да бъде товарният автомобил М.. Преди удара с
пешеходеца този автомобил е имал тангенциално съприкосновение с
ремаркето на т.а. И., от което са отделени елементи от леки материали, чията
маса е многократно по- малка от т.а. М. и ударът с тях не може да обясни
описаните по-горе тежки травматични увреждания, както и отхвърлянето на
тялото на установеното разстояние.
Комплексния анализ на вида на травмите и мястото на отхвърляне на
тялото, показва контакт на тялото на пострадалия с предна дясна част на
т.а.М.. Следва да се има предвид, че тази част на автомобила към момента на
удара в тялото на пострадалия, вече е била деформирана от първия удар в
задната част на полуремаркето и повърхнината й е под ъгъл спрямо
недеформираната предна средна и лява част на т.а.М.. По-подробен
трасологичен анализ не е възможен, тъй като при огледа на
местопроизшествието не са установени следи от биологичен материал по
т.а.М..
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Д. М. Я. посочва, че управлявал товарен автомобил „М.“ с
великотърновска регистрация от С.З. към П.. Било 06:25 ч. сутринта, нямало
мъгла, пътят бил сух, нямало лоши атмосферни условия. След
бензиностанцията на „П.“, която е от лявата страна в посока П. следвал
стеснен участък на пътя, който е със знаци предупреждаващи, че бързата
лента се престроява към неговата лента. Видял автомобил, който е спрял в
дясно на посоката на движение, т.е. в аварийната лента в далечината на
аварийни светлини и подал ляв мигач да заобиколи. Така го научила
практиката, за да се даде странично разстояние като се изпреварва или
13
заобикаля превозно средство на пътя. Като наближил пътното платно видял
на лявото огледало как го изпреварват с висока скорост други автомобили с
много силни фарове. Предполага, че тези автомобили, искали да се приберат
в стеснения участък на моста. Карал на къси светлини, подал ляв мигач и се
прибрал в неговата лента, и в следващия момент закачил автомобила, който
бил спрял. После се установило, че авариралият автомобил на чуждестранния
гражданин не е спрял в аварийната лента, а е засегнал и другата част от пътя.
Гумите на автомобила, който закачил отзад, бил в неговото платно и с
неговата предна част, като се прибирал да влезе в неговата лента го закачил
отзад от ляво. След това спрял след около 30 - 40 метра след паркиралия
автомобил и оттам се върнал веднага назад. Твърди, че не е видял човек.
Отново посочва, че закачил автомобила отзад от лявата страна и веднага
избягал от удара. Посочва, че камионът бил на аварийни, според него, когато
един камион или кола, аварира на магистрала, аварийният триъгълник трябва
да се сложи на 150 метра и човекът да бъде с жилетка. Посочва, че според
тахошайбата е управлява с 88 км/ч. На магистралата имало „ограничение
100“, след това „90“, след това стеснението на участъка е „70“. Има знаци за
ограничение. Катастрофата станала много преди ограничението за 100 км/ч.
Стеснението на участъка било точно горе на моста, а ударът станал много
преди първото ограничение. Посочва, че не е усетил, че е ударил човек.
Свидетелят Н. Ц. Х. посочва, че пътувал заедно с Д. Я. на 13.12.2021 г.,
той шофирал в едната посока, аз в другата. Инцидентът станал рано сутринта
около 06,20ч., било тъмно. Посочва, че бил заспал и се събудил от самия
удар, ударът бил от неговота страна. След като слезли от камиона отишли на
място, защото спрял друг човек и казал, че има ударен човек. Тирът на
пострадалия бил паркиран, с работещ двигателя, аварийните му светлини
светели, като според свидетеля бил 40 - 45 см в активната. Пострадалият
човек бил пред кабината на около 6 - 7 метра в дясно до мантинелата. Нямал
жилетка, нямало поставен триъгълник на магистралата.
Свидетелят А. М. посочва, че е чичо на ищеца Х. и са мюсюлмани. В
момента на случката бил в Г.. Загиналият имал три деца – двама сина и една
дъщеря. Отношенията между Х. и баща му били много добри и били много
свързани. След смъртта на баща му, мсеки ден го търсят, плачат. Когато
свидетелят се връщал от път и звъннел на вратата, те търсели него. Х. сега ще
направил 11 години, а другият му син бил на 7 години, а дъщеря му е на 4
години. Свидетелят живеел, заедно с майка си и семейството на А..
Свидетелят посочва, че издържал семейството на А., тъй като нямали доходи,
а преди инцидентът той ги издържал. Заявява, че не казали веднага на децата,
а след около 15 дни. Дори ги отстранили от къщата, за да бъдат на далеч
докато минело погребението. След смъртта на баща си Х. се променил,
14
намалил успеха си, а преди бил отличник. Седял свит, слабо комуникирал,
бил угнетен и в повечето случаи седял сам и избягвал компания. Посещавал е
психиатри, но напразно, не можел да преодолее смъртта на баща си и
непрекъснато го търсел.
При така установеното от фактическа страна, могат да се
направят следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необхоД. към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая не се спори, че за товарен автомобил марка „М.“, модел „А.“ с
peг. № ВТ2864КН е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“
при ЗК „Л.И.“ АД, със застрахователна полица със срок на действие от
20.06.2021г. до 19.06.2022г.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
С писмена претенция Вх.№ 3090/23.03.2022 г., съобразно изискванията
на чл. 380 КЗ е направено искане за определяне и изплащане на обезщетение.
Към датата на завеждане на исковата молба било налице изтичане на
предвидения 3-месечен срок за произнасяне от страна на Застрахователя.
Поради това съдът намира, че предявеният иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай доколкото няма постановена присъда, която да е
задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода
15
на настоящото производство.
Видно от заключението на автотехническата експертиза в конкретната
пътна ситуация, водачът на т.а. М. е имал техническа възможност да забележи
т.а. И. с прикачено полуремарке, който е бил сигнализиран с аварийни
светлини, на разстояние най-малко от около 200 м. Водачът на т.а. М. е имал
техническата възможност да предотврати настъпването на удара, като намали
скоростта на движение или спре. Водачът е имал техническата възможност да
осигури безопасно странично разстояние до спрелия т.а. с прикачено
полуремарке, ако запази разположението на т.а. М. в лявата част на своята
пътна лента която е с широчина 4 м, в близост до разделителната линия, без
да навлиза в съседна лява пътна лента.
Причините за настъпване на процесното ПТП са субективните действия
на водача на т.а. М., който при приключване на маневрата „Заобикаляне“ и
престрояване в своята пътна лента, не е осигурил безопасно странично
разстояние до т.а. И. с прикачено към него ремарке.
Поради това съдът намира, че с това поведение водачът на лекия
автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, където е
посочено, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват и са длъжни при движението си да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на виД.ст, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвиД. препятствие, като са длъжни да
контролират във всеки момент ППС, което управляват.
С оглед изложеното съдът намира, че допуснатите нарушения на
водача на т.а. "М." А. са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат и следва да се направи извод, че презумцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е
оборена.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на т.а. "М." А.
осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
16
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др.
В настоящия случай от свидетелските показания, които съдът
възприема изцяло, като непосредствени, непредубедени и непротиворечиви се
установява, между загиналия А. и синът му Х. имало силна емоционална
връзка и връзка, типична за отношенията баща – син. А. се е грижел за сина
си с обич, топлина и всеотдайност. Безспорно за детето Х. е налице най -
тежкия житейски резултат - загуба на баща му, с което то е лишено от
възможността да бъде подкрепяно и подпомаган емоционално, морално,
лишено е от опора. Лишаването от родител, е увреждане със значим отзвук,
обусловен от дълбочината на връзката, естествено съпътстваща целия
житейски път на детето. Следва да се съобрази, че в конкретния случай синът
на починалия е в крехка възраст, все още далеч от началото на самостоятелен
живот. При определяне на обезщетението съдът е следва да вземе предвид
значението на съществуваща нужда на детето от баща, както и че с
нарастване на възрастта му, то ще разбере безвъзвратната загуба на най-
близкия си човек, все по ясно ще усети липсата на неговите грижи и
подкрепа. Тази загуба ще бележи отражение върху целия живот на детето, то
ще бъде различно от растящо с баща дете. Огромната мъка и душевно
страдание, причинени от непоправимата загуба на един от най-близките,
значими и любими хора, ще оставят незаличим отпечатък върху психиката на
детето, който ще го съпътства до края на живота му.
Ето защо при съобразяване на горните обстоятелства, съдът намира, че
справедливият размер на обезщетението на претърпените неимуществени
вреди е 200 000 лв.
По възражението за съпричиняване.
Съобразно с въведеното с т. 7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване,
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните
последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е
конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно,
в частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е
създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в
17
хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
По делото безспорно е установено, че пострадалият не е носил
светлоотразителна жилетка, както и не е бил поставен предупредителен
светлоотразителен триъгълник.
В случая е нарушена и разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от ЗДвП - при
възникване по време на движение на повреда или неизправност в пътно
превозно средство, която застрашава безопасността на движението, водачът е
длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване.
В този случай, ако спряното пътно превозно средство се намира в
обхвата на пътното платно, водачът, когато се намира извън превозното
средство, /както е в настоящия случай/ трябва да е облечен със
светлоотразителна жилетка.
Съдът намира също така, че с поведението си водачът на т.а. "И." М. е нарушил и
разпоредбата на чл. 97, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗДвП. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба, на
път извън населено място водачът на недвуколесно пътно превозно средство, спряно на платното
за движение поради повреда, е длъжен незабавно да го измести извън него. От заключението на
автотехническата експертиза се установява, че мястото на удара се намира на границата
между пътната лента за принудително спиране и дясната пътна лента на
северното платно за движение. Към момента на удара т.а. И. с прикачено към
него ремарке е бил в покой. Намирал се е в пътната лента, предназначена за
принудително спиране, като лявата страница на полуремаркето е заемала 0,20
м от дясната (северната) пътна лента, предназначена за движение в посока
към гр. С..
Съгласно ал. 3 на посочената разпоредба, в случаите по ал. 1 и 2, когато
изместването е невъзможно, водачът е длъжен да обозначи повреденото
превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или по
друг подходящ начин, така че то да бъде забелязано навреме от водачите на
приближаващите се пътни превозни средства. Съгласно чл. 97, ал. 4, изр. 2 от
ЗДвП, на автомагистрали и пътища с разрешена скорост на движение над 90
km/h /както е в настоящия случай/, предупредителният светлоотразителен
триъгълник се поставя на разстояние не по-малко от 100 метра.
В настоящия случай е налице нарушение от страна на пострадалия на
разпоредбата на чл. 59а, ал. 1 от ЗДвП, а именно - водачът на пътно превозно
средство, движещо се по скоростен път, принуден да спре поради независещи
от него обстоятелства, може да направи това върху площадката за
принудително спиране извън платното за движение, като през нощта и при
намА.а виД.ст сигнализира спряното пътно превозно средство с
предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал.
18
При невъзможност да отстрани повредата и да продължи движението, той е
длъжен да вземе мерки за изтегляне на пътното превозно средство от
скоростния път по най-бърз начин.
Съобразявайки поведението на пострадалия към момента на ПТП,
респективно отчитайки обстоятелството за нарушение на правилата за
движение от двамата участници в ПТП, съдът намира, че приносът на
пострадалия следва да се определи в размер на 40 %. Поради това и
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намА.о с 40 % или до
размера от 120 000 лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е
регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите за забава.
Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на
деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за
забава в рамките на застрахователната сума и считано от датата на
уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429,
ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В случая ищецът претендира лихва за забава от 24.06.2022 г. От
представените доказателства се установява, че на 23.03.2022 г. ответното
дружество е уведомено за настъпване на застрахователното събитие.
Следователно съдът като съобрази горепосочените разпоредби приема, че
23.03.2022 г. г. е датата, на която застрахователят е уведомен за настъпване на
застрахователното събитие и от този момент следва да се начислява лихва за
забава, но с оглед диспозитивното начало следва да бъде присъдена от
24.06.2022 г., от който момент я претендира ищеца.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ЗК „Л.И.“ АД следва да
заплати на А. М., като майка и законна представителка на Х. М. с ЕГН *****
застрахователно обезщетение в размер на 120 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания,
вследствие смъртта на баща му А. М., настъпила при ПТП от 13.12.2021 г.,
причинено виновно при управление на застрахован при ответника товарен
автомобил марка „М.“, модел „А.“ с peг. № ВТ2864КН, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 24.06.2022г. - датата на изтичане на
законоустановения срок за произнасяне от страна на Застрахователя до
19
окончателно изпълнение на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска над
сумата от 120 000 лв. до претендирания размер от 200 000 лв. като
неоснователен.
Видно от данните по делото адвокатската защита е осъществяване
безплатна. Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
В договора за правна защита и съдействие от 18.01.2023г. /лист.234/,
поради това приложение следва да намери Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие след изменението с ДВ бр.88 от
4.11.2022 г. Разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. имат материалноправен
характер, поради което приложима е тази редакция на наредбата, която е в
сила към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие за
съответната инстанция, доколкото на изменението на подзаконовия
нормативен акт изрично не е предадено обратното действие /в този смисъл
определение № 782/12.12.2014 г. по ч. т. д. № 3545/2014 г. на II ТО на ВКС,
определение № 189/29.05.2014 г. по гр. д. № 1024/2014 г. на IV ГО на ВКС и
определение № 270/24.07.2014 г. по гр. д. № 7159/2013 г. на IV ГО на ВКС,
Определение № 534 от 8.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1135/2016 г., I т. о.,
ТК/.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 500 000 – 8
650 лв. +4 % за горницата над 100 000 лв. При спазване на посочените
правила в настоящия случай размерът на адвокатското възнаграждение е
размер на 12 650 лв.
С оглед изхода на делото ЗК „Л.И.“ АД следва да заплати на адв. Я. Д.,
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ в
размер на 7 590 лв., съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът е направил следните разноски: държавна такса за издаване на
съдебно удостоверение в размер на 5 лв. и възнаграждение за преводач в
размер на 100 лв. или в общ размер на 105 лв.
20
С оглед изхода на делото ЗК „Л.И.“ АД следва да заплати на А. М., като
майка и законна представителка на Х. М. направените по делото разноски в
размер на 63 лв., съразмерно с уважената част от иска.
Ответното дружество е направило разноски в настоящото производство,
както следва: възнаграждение за автотехническа експертиза в размер на 1 000
лв., депозит за свидетел в размер на 50 лв., държавна такса за издаване на
съдебно удостоверение в размер на 5 лв., възнаграждение за комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза в размер на 1 400 лв. Съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. съгласно чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Или така общият
размер на разноските е 2 605 лв.
С оглед изхода на делото А. М., като майка и законна представителка на
Х. М. следва да заплати на ЗК „Л.И.“ АД направените по делото разноски в
размер на 1 042 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Видно от данните по делото от бюджета на съда са изплатени следните
възнаграждения за изготвяне на експертизи: възнаграждение за изготвяне на
съдебномедицинска експертиза 600 лв. и възнаграждение за автотехническа
експертиза в размер на 250 лв. или общо в размер на 850 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗК „Л.И.“ АД следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
държавна такса в размер на 4 800 лв. и сумата от 510 лв., представляваща
възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от бюджета на
съдебната власт съразмерно с уважената част от иска.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И." АД с ЕИК
***** със седалище и адрес на управление гр. С., ******* да заплати на А.
М. с ЕГН *****, като майка и законна представителка на Х. М. с ЕГН ***** c
адрес: Ч.Г., гр. Б.П., ул. ***** застрахователно обезщетение в размер на 120
000 лв. за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки
и страдания, вследствие смъртта на баща му А. М., настъпила при ПТП от
13.12.2021 г., причинено виновно при управление на застрахован при
ответника товарен автомобил марка „М.“, модел „А.“ с peг. № ВТ2864КН,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.06.2022 г. - датата
21
на изтичане на законоустановения срок за произнасяне от страна на
Застрахователя до окончателно изпълнение на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ иска над сумата от 120 000 лв. до претендирания размер от
200 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.” АД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ****** да заплати на
адвокат Я. Д. Д. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 7 590 лв. за
осъществената безплатна адвокатска помощ, съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.” АД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ****** да заплати на А.
М. с ЕГН *****, като майка и законна представителка на Х. М. с ЕГН ***** c
адрес: Ч.Г., гр. Б.П., ул. ***** направените по делото разноски в размер на
63 лв., съразмерно с уважената част от иска.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени на посочената в
исковата молба адвокатска банкова сметка, както следва: IBAN:
********; BIC: ***** при “А.Б.Б.” АД.
ОСЪЖДА А. М. с ЕГН *****, като майка и законна представителка на
Х. М. с ЕГН ***** c адрес: Ч.Г., гр. Б.П., ул. ***** да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД с ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление гр. С., ******* направените по делото разноски в размер
на 1 042 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И." АД с ЕИК
***** със седалище и адрес на управление гр. С., ******* да заплати в полза
на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 4
800 лв. и сумата от 510 лв., представляваща възнаграждения за изготвяне на
експертизи, изплатени от бюджета на съдебната власт съразмерно с уважената
част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П.ския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
22
23