№ 79
гр. Благоевград , 20.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно
гражданско дело № 20201200501404 по описа за 2020 година
Въззивното производство е образувано по частна жалба с вх.
№7493/16.09.2020г., подадена от „Аг.к.пр.з.“ЕООД, чрез юрк.Ив.Т., против
Разпореждане №3422/01.09.2020г., постановено по ч.гр.д 809/2020 г. по описа
на РС гр.Р., в частта с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. Сочи се в нея, че първоинстанционният съд неправилно е
приложил чл. 6 от ЗМДВИП. Ето защо иска да бъде отменено разпореждането
в атакуваната част и да бъде издадена заповед за изпълнение за сумите,
претендирани в заявлението по чл. 410 от ГПК.
Съдът констатира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна
страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на
изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК.
Осъществена е процедурата по чл. 276, ал.1 от ГПК. Ето защо е редовна и
допустима.
Преценена по същество е неоснователна, по следните съображения :
Заповедното производството по чл. 410 от ГПК е инициирано със
заявление на „Аг.к.пр.з.“ ЕООД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление в гр.
С., ул. „П.В.“ № .., етаж 3, п. к. 1527, представлявано от управителя Я.Б.Я.,
ЕГН ..., чрез пълномощника му юр. Ив.Т.. Процесуалните представители на
заявителя искат да бъде издадена заповед за изпълнение против К. В. П., ЕГН
1
**********, с адрес в с. Ел., Община Р., ул. „Д.“ № 2 за сумата от 1 207,76 лв.
(хиляда двеста и седем лева и седемдесет и шест стотинки), от която а) 722,12
лв. (седемстотин двадесет и два лева и дванадесет стотинки) - главница, ведно
със законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда -
31.08.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 48,73 лв.
(четиридесет и осем лева и седемдесет и три стотинки) - договорна лихва за
периода от 11.05.2018 г, до 26.10.2018 г., в) 312,84 лв. (триста и дванадесет
лева и осемдесет и четири стотинки) — неустойка за неизпълнение на
задължение и г) 124,07 лв. (сто двадесет и четири лева и седем стотинки) -
законна лихва за периода от 27.10.2018 г. до 27.08.2020г., както и за
направените от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 225 лв.
Заповедният съд е отхвърлил искането за издаването на заповед за
изпълнение за сумите, представляващи неустойка за неизпълнение и законна
лихва на основание чл. 411, ал. 1, т. 2 и 3 предл. първо от ГПК.
Приел е, че видно от съдържанието на приложения договор за паричен
заем, длъжникът К.П. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3
от ЗПК и пар. 13 т. 1 от ДР на ЗЗП и за съда е налице служебно задължение да
прецени дали в същия и приложимите към него общи условия, е уговорена
неравноправна клауза (чл. 7 ал. 3 от ГПК). Заповедният съд е счел, че
искането за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение се
основава на неравноправна клауза, уговорена в чл. 4, ал. 2. Основанието за
това според съда е чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като уговореният размер на
неустойката е близък до този на предоставената в заем парична сума.
Въззивният състав споделя горния извод на заповедния съд, защото
визираната клауза предвижда, че кредиторът има правото да получи
неустойка, ако заемополучателят не предостави в тридневен срок конкретно
посочените обезпечения и размерът й е определен в абсолютна сума -451,88
лв. Тази сума е 45 % от размера на предоставения кредит и поради това е
необосновано високо обезщетение за неизпълнение на задължение по
договора. Както е посочил и заповедният съд обезщетението, неустойката
или други акцесорни вземания, които имат за правопораждащ факт
2
неизпълнение на задължение на страна по договор, следва да имат за цел
репарирането на вредите на изправната страна, но не и нейното
неоснователно обогатяване. В казуса претендираната неустойка за
неизпълнение на задължение излиза извън горната обезщетителна функция и
води до неоснователно обогатяване на кредитора. Клаузата на чл. 4, ал.2 от
договора за потребителски кредит е неравноправна клауза, тъй като съгласно
чл. 143 т. 5 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, която задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка.
На следващо място съдът приема, че правилно заповедният съд е
отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение и в частта за лихва
за забава за периода от 27.10.2018 г. до 27.08.2020 г. Безспорно е, че в тази
част претенцията на „Аг.к.пр.з.“ ЕООД противоречи на императивната норма
на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, която предвижда, че до отмяната на
извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на
задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за
забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост,
разваляне на договор и изземване на вещи. В случая заявителят претендира
лихвата и за периода от 13.03.2020г. до решението за отмяна на извънредното
положение, за който съществува законова забрана при неизпълнение на
задължения от частноправни субекти, какъвто е длъжникът К.П., да се
прилагат санкции вкл. заплащане на мораторни лихви. Това обстоятелство,
преценено съвкупно с факта, че не е конкретизирано вземането по размер
извън периода на законовата забрана за начисляване на лихва, води до извод,
че акцесорната претенция за законна лихва за забава следва да бъде
отхвърлена изцяло.
Поради съвпадение на изводите на заповедния и на въззивния съд,
атакуваният акт на първия следва да бъде потвърден.
Ето защо, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №3422/01.09.2020г., постановено по ч.гр.д
809/2020 г. по описа на РС гр.Р., в частта с която е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение от „Аг.к.пр.з.“ ЕООД, чрез юрк.Ив.Т.
против К. В. П., ЕГН **********, с адрес в с. Ел., Община Р., ул. „Д.“ № 2.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4