Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 12.07.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ
дело № 1225 по описа за 2018 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство
с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно
постановление № 15-0000646 от 27.09.2018 г. на Директор на Дирекция “Инспекция
по труда” - Плевен е наложено на “М.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.У.,
област Л., ул.”В.Л.” № ***, ЕИК *********, представлявано от управителя Т.Ц.М.,
административно наказание на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3
от КТ – имуществена санкция в размер на 1 500 лева, за нарушение на чл.1, ал.2,
във връзка с чл.62, ал.1 от КТ.
Недоволни от постановлението
останали от дружеството-жалбоподател, които чрез управителя Т.М. са го обжалвали,
като незаконосъобразно издадено. Изтъкват, че наказателното постановление е
било издадено при грубо нарушение на процесуалните правила и в противоречие с
материалния закон. Молят наказателното постановление да бъде отменено, като
изтъкват, че подробни съображения ще развият в съдебно заседание.
В съдебно заседание, редовно
призовани, дружеството-жалбоподател се представлява от адвокат Е.М. ***, която
поддържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно. Акцентира на обстоятелството, че не е посочен адреса на
обекта, за който се твърди, че е извършено нарушението и счита това за
нарушение на разпоредбата на чл.57 от ЗАНН. Представя писмени бележки, в които
подробно е развила съображенията си за незаконосъобразност на обжалваното НП. Подробно
в тях е анализирала установените по случая факти и доказателствата, които ги
подкрепят, като оспорва изводите на наказващия орган, че отношенията между
дружеството и лицето Р.Р. са били трудовоправни. Счита, че Р. не е престирала
работна сила и излага съображения в тази насока. Сочи, че отношенията между Р.
и дружеството са били гражданскоправни, като са изложени аргументи в тази
насока. Оспорва формата и доказателствената стойност на попълнената от нея
декларация. Изтъква, че наказващият орган е следвало да издаде постановление за
обявяване съществуването на трудово правоотношение по чл.405а от КТ, след като са
били убедени, че е била престирана работна сила от Р.Р.. По-нататък в писмените
бележки е направен подробен анализ на белезите, които характеризират едно
отношение като трудово и оспорва наличието на такива в разглеждания случай. Анализира
и разпоредите на чл.61, ал.1 и чл.62, ал.1 от КТ, обосновавайки се, че същите
съдържат съставите на две отделни нарушения, като изтъква, че от описаните в
обстоятелствената факти, съпоставени с тези норми, не става ясно кое точно
нарушение наказващият орган е приел, че е извършено.
Въззиваемата
страна, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт Р.И., която пледира жалбата
да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление, като
законосъобразно издадено. Оспорва възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя относно твърдението, че не е посочен адреса на обекта, като
изтъква, че в НП той е в достатъчна степен ясно индивидуализиран. Представя
подробна писмена защита, в която подробно излага установената по случая
фактическа обстановка, както и развилото се във времето
административнонаказателно производство срещу дружеството и оспорва възраженията
и доводите на жалбоподателя. Прави анализ на доказателствата по делото и
позовавайки се на тях сочи, че отношенията между дружеството-жалбоподател и
лицето Р.Р. съдържат всички елементи на трудовоправни такива и че категорично е
установено престирането на работна сила от страна на последната, включително и
от собственоръчно попълнената от нея декларация. По отношение на последната
излага аргументи относно доказателствената й стойност. Оспорва представения от
жалбоподателя граждански договор с Р., като сочи, че дори и той съдържа
елементи на съществуващо трудово правоотношение. Счита, че краткотрайността на
извършваната работа не е критерии за наличието на облигационно отношение и че в
тази връзка КТ е уредил възможността за сключване на срочни трудово договори,
както и трудови договори за работа през определени дни от месеца.
От
събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Х.В.Р.,
М.Д. П., А.В.Д., В. Т. Н., Р.М.Р., Л.М.Г.
и Н.Ц.Н., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните,
съдът установи следната фактическа обстановка :
На 14.07.2018 г., около
10:40 часа, представители на Дирекция „ИТ" със седалище гр.Плевен –
свидетелите Х.Р. и В. Н., заедно с полицейските служители Л.Г. и Н.Н.,
извършили проверка на цех за преработка на диворастящи гъби, експлоатиран от «М.»
ЕООД – гр.У., с управител Т.Ц.М.. Цехът се намирал се в гр.У., област Ловеч.
При проверката в обекта били
заварени да работят множество лица, адно от които била свидетелката Р.М.Р., ЕГН:
**********, която чистела гъби от калта, след което ги слагала в щайги, а след
това в кашони. Р. попълнила и подписала декларация /л.17/, в която посочила, че
работи в проверявания обект от 14.07.2018 г., като «сортировач», с работно
време от 08:00 до 17:00 часа. Посочила е и че получава дневно трудово
възнаграждение в размер на 25,00 лева. В т.3 и т.4 от декларацията е
отбелязала, че няма сключен трудов или граждански договор, а в т.9, че не е
получила екземпляр от сключен писмен трудов договор.
Проверката
била документирана с констативен протокол, съставен от свидетеля Р. /л.51/ и протокол
за извършена проверка изх.№ 1829905 от 14.07.2018 г. /л.62-65/.
На 15.08.2018
г. в ДИТ Плевен била извършена и проверка по документи, на която управителя на
дружеството Т.М. представил граждански
договор от 10.07.2018 г. /л.32/, сключен между «М.» ЕООД и свидетелката Р.Р., в
който било договорено, че Р., в качеството й
на изпълнител, да обработи (изчисти от калта гъбата и корена)
На същия ден - 15.08.2018 г.
свидетелят Х.Р. съставил
акт за установяване на административно нарушение № 15-0000646 на „М." ЕООД - гр.У.,
област Ловеч, в
присъствието на управителя на дружеството – Т.Ц.М.. В акта Р. описал изложените
по-горе обстоятелства и приел, че дружеството, в качеството си на работодател, е извършило нарушение на
трудовото законодателство, като в обекта в гр.У. е допуснал до работа лицето Р.М.Р.,
без отношенията между нея и работодателя да са уредени като трудовоправни –
няма сключен трудов договор, двустранно подписан в писмена форма. Актосъставителят Р. квалифицирал
описаното като нарушение на разпоредбата на чл.1, ал.2, във връзка с чл.62, ал.1
от КТ.
Като свидетели при съставянето
на акта се подписали М. П. и А.Д..
По така съставения акт, представляващият
дружеството Т.М. не е вписал възражение. Подписал акта и получил препис от него.
Няма данни по делото, в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН, от дружеството да са представили писмени възражения.
На 27.09.2018 г. било издадено
обжалваното наказателно постановление № 15-0000646, в което наказващият орган
изцяло възприел описаните от актосъставителя обстоятелства по случая и приел,
че нарушението на трудовото законодателство се състои в това, че в качеството
си на работодател, дружеството е допуснало до работа, като работник Р.М.Р., ЕГН : **********,
без отношенията между нея и работодателя да са били уредени като трудовоправни
отношения – няма сключен трудов договор, двустранно подписан в писмена форма. Наказващият орган също квалифицирал
нарушението по чл.1, ал.2, във връзка с чл.62, ал.1 от КТ и наложил на
дружеството предвидената в чл.414, ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на 1 500
лева.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, видно от заповед № З-0798/31.07.2018
г. /л.27/ и въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно
заповед № З-0644/13.06.2018 г. /л.26/.
Съставеният АУАН и издаденото
въз основа на него НП съдържат всички задължителни реквизити, съгласно нормите
на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да обосновават отмяна на наказателното постановление на формално
основание. И в двата акта констатираното нарушение е пълно, точно и ясно
описано и в съответствие с това му е дадена правилната правна квалификация,
като е приложена и съответната за него санкционна норма. Както в АУАН, така и в
НП са отразени датата и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено, изпълнителното деяние чрез което е било осъществено, а
също и доказателствата, които го потвърждават.
Гореизложената фактическа
обстановка се установи въз основа на показанията на свидетелите Х.В.Р., М.Д. П.,
А.В.Д., В. Т. Н., Р.М.Р., Л.М.Г. и Н.Ц.Н.,
които съдът кредитира като обективни, последователни и логически свързани, още
повече, че се подкрепят и от ангажираните по делото писмени доказателства.
При проверката на място в обекта
експлоатиран от дружеството-жалбоподател на 14.07.2018 г. проверяващите са
заварили определен брой лица, между които и свидетелката Р.Р., които са
извършвали точно определена дейност – почистване на диворастящи гъби и тяхното
сортиране. Тази дейност лицата са извършвали в обособено помещение, пригодено
за това с разположени маси за почистване на гъбите. Въпреки първоначалния опит
да се укрият, на всички лица, вкл. и свидетелката Р., са били предоставени за
попълване декларации, в които те е следвало да отразят в съответните графи
определени данни. В тази връзка, не може да бъде споделено възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя относно доказателствената стойност на въпросната
декларация /л.17/. По никакъв начин отразените в декларацията графи не
предопределя начина на попълване съдържанието им. Не се подвежда и лицето,
което следва да я попълни, тъй като ако не е налице някое от сочените
обстоятелства, то естествено деклариращия няма да я попълни. Декларацията е
стандартна и обичайна практика на органите на ДИТ е да я използват при
извършването на проверки. Липсват данни също така, проверяващите да са оказвали
по някакъв начин натиск или да са манипулирали лицата при попълването им.
Обратното – служителят на полицията, който е оказвал съдействие на проверяващия
екип – свидетелят Г. сочи, че управителят на дружеството М. се е опитвал да им
казва какво да пишат в декларациите, но му направили забележка и той престанал.
В декларацията свидетелката Р. е
посочила, че работи в „М.” ЕООД от 14.07.2018 г., на длъжност „сортировач” в
склад за изкупуване на гъби. Посочила е и работното време – от 08:00 до 17:00
часа и дневната надница, която е следвало да получава. Изрично в т.3, т.4 и т.9
от декларацията е отбелязала в съответното поле, че няма сключен трудов
договор, няма сключен и граждански такъв, нито пък е получавала екземпляр от
сключен писмен трудов договор. Собственоръчно е и подписала декларацията. Тези
обстоятелства Р.Р. потвърждава и при разпита й като свидетел по делото. Изрично
сочи, че е работела в обекта, като е чистела и сортирала гъбите в касетки, а
други лица са ги носели и предавали. Твърди, че шефа (управителя М.) им казал :
„…..Ако работите както трябва, после ви осигурявам на трудов договор.”
Обстоятелството дали Р. собственоръчно е попълнила декларацията или само се е
подписала, както самата тя заявява, само по себе си не я опорочава, нито пък я
прави негодно доказателство. Самите проверяващи – свидетелите Р. и Н. също
заявяват, че някои от заварените да работят лица не са били достатъчно
грамотни, задавали са въпроси, поради което други са им я попълвали, но на
всеки декларацията е била прочетена и едва след като е чуело съдържанието й,
съответното лице я е подписвало. В тази връзка съдът намира за необходимо да
отбележи, че поначало декларацията не е единственото и решаващо доказателство
за преценката на наказващия орган дали е осъществено административно нарушение.
С нея по-скоро се цели лицето да заяви конкретни обстоятелства, които в хода на
проверката и в хода на административнонаказателното производство да бъдат
проверени и съпоставени с другите налични по случая писмени и гласни
доказателства. А и ясно е, че наказателното постановление не е издадено
единствено и само заради декларацията, налице са още редица доказателствени
източници. Такива например са показанията на служителите на ДИТ извършили
проверката – свидетелите Х.Р. и В. Н.. Те
са присъствали през цялото време на проверката и са придобили непосредствени
впечатления от помещението, където са били заварени да работят лицата, от
извършваната от тях дейност, контактували са с тези лица, обяснявайки им какво
проверяват и разяснявайки им съдържанието на декларациите. Показанията на
свидетелите Г. и Н., които въпреки, че не са участвали пряко в проверката, а само
са оказвали съдействие на служителите на ДИТ също са еднозначни и
непротиворечиви и съдържат достоверна и конкретна информация касаеща предмета
на доказване в настоящето производство. Не на последно място, събрани са и
редица доказателства при извършената в последствие документална проверка на
дружеството. Всичко това разбира се е било съобразено от наказващия орган при
формиране на решението му да издаде наказателното постановление, вменявайки на
дружеството извършването на нарушението по чл.1, ал.2, във връзка с чл.62, ал.1
от КТ.
Посочените в АУАН и НП като нарушени
норми са императивни и гласят, че предоставянето на работна сила се урежда само
като трудови правоотношения и договорът трябва да бъде сключен в писмена форма
и то преди постъпването му на работа. По делото с категоричност се установява
факта, че към датата на проверката (14.07.2018 г.) свидетелката Р.Р. е нямала
сключен трудов договор с дружеството-жалбоподател. При това положение се налага
и извода, че Р. е престирала труд без трудов договор, респективно той да е бил
сключен преди започването на работата й на 14.07.2018 година. Събраните по
делото доказателства еднозначно сочат, че именно от тази дата тя е започнала да
престира работна сила, тъй като тогава е работела в обекта на жалбоподателя. Видно
от свидетелските показания, както и от писмените доказателства, които съдът
кредитира изцяло, Р. се е намирала на „работно място” по смисъла на легалната
дефиниция на § 1, т.4 от ДР на КТ, изпълнявала е трудови задължения, в частност
функциите на работник по почистване на гъби в обект стопанисван от
жалбоподателя. Имал е също така определено работно време, както и договорено
заплащане. Всички тези безспорно установени обстоятелства по случая, се
препокриват с представяне на работна сила по смисъла на КТ. Ето защо, съдът
намира, че както актосъставителят, така и наказващия орган, правилно са
възприели установената по случая фактическа обстановка и правилно са
квалифицирали обстоятелствата като нарушение на разпоредбите на чл.1, ал.2, във
връзка с чл.62, ал.1 от КТ и възраженията на жалбоподателя в тази връзка не
могат да бъдат споделени. Представеният граждански договор от 10.07.2018 г.
/л.32/ не доказва твърденията на жалбоподателя за наличието на гражданскоправни
отношения между него и Р., в частност сключен договор за изработка. Същият е
типов, за което обстоятелство сочи и че в много от клаузите му са дадени
различни варианти за договорка (напр. в чл.1, чл.4, чл.5 от договора), без
обаче реално страните по договора да са конкретизирали на кой вариант в случая
са се спрели. Например, така както е формулирана клаузата в чл.1 от договора се
разбира, че свидетелката Р. е приела еднократно да обработи (изчисти от калта)
На следващо място – при
сравнението между двата представени от жалбоподателя договора – гражданският от
10.07.2018 г. /л.32/ и трудовия от 01.08.2018 г. /л.15-16/ се натрапва извода,
че няма съществена разлика по основните клаузи в двата. Както се посочи и
по-горе в изложението, в представения граждански договор се съдържат всички
белези на трудов договор – уговорено е престиране на работна сила и то
нееднократно, а ежедневно за определен период от време, уговорено е
възнаграждение от 200 лева, дължимо в срок от 30 дни след приключване на
работата, периодичност на изплащането му, който белег е характерен за трудовото
правоотношение, определено е работно време с фиксирани часове на започване и
приключване и то в обект, който е стопанисван и е под контрола на
жалбоподателя. Всичко това навежда на извода, че въпросният граждански договор
е проформа и набързо съставен, с цел да се прикрие съществуващото към деня на
проверката трудово правоотношение. Ето защо, настоящият съдебен състав не го
кредитира като годно доказателство, установяващо твърдените от жалбоподателя
обстоятелства за наличието на гражданско правоотношение между него и свидетелката
Р.Р.. Не без значение и във връзка с така обсъдените писмени доказателства е
отразеното от Р. на 14.07.2018 г. в декларацията, че няма сключен граждански
или трудов договор с дружеството. Дори и да се приеме, че поради слабата грамотност
на свидетелката, същата не може добре да направи разликата между двата, то
показателно е, че в декларацията тя е посочила дневна надница от 25 лева, но не
и 200 или 590 лева, каквито са сумите по представените от жалбоподателя граждански и трудов договор. А житейски
логично е този, който е нает да извърши определена работа или дейност,
независимо по какво правоотношение, да го интересува най-вече сумата, която ще
му заплатят за това, а не толкова останалите клаузи от договорката. Едва в
показанията си пред съда свидетелката Р. заявява, че 15-20 дена е чистила
гъбите, за което получила 200 лева, но в този аспект показанията не следва да
се приемат безкритично, като се има предвид, както и самата свидетелка сочи, че
и понастоящем работи при същия работодател.
Предвид на изложеното, съдът
прие за напълно доказано от обективна страна нарушението на посочената в
обжалваното НП норма от КТ. Налице са били по случая трудови правоотношения
между Р.Р. и дружеството-жалбоподател, с всичките им характеризиращи ги белези,
които обаче към датата на проверката не са били уредени, като такива. Не е бил
сключен трудов договор, в нарушение на императивната разпоредба на чл.62, ал.1
от КТ. С тази норма законодателят изрично е въвел изискване за писмена форма на
трудовия договор, а в текста на чл.61, ал.1 от КТ е въвел изискването
сключването му да се случи преди постъпване на работника на работа, т.е. преди
да започне фактически да изпълнява трудовите си функции. Ето защо, съдът не
споделя наведените в писмените бележки от процесуалния представител на
жалбоподателя възражения относно правната квалификация на нарушението. В
разпоредбата на чл.61 от КТ законодателят е използвал термина „сключва”, което
означава, че следва да е спазена изискуемата писмена форма. Защото каквато и да
е уговорката между страните, то тя следва да е обективирана в писмена форма и
то преди фактическото изпълнение на договорената работа. Съдът не приема за
основателно и възражението, че за неизпълнението на чл.61, ал.1 и чл.62, ал.1 от КТ са предвидени различни санкционни норми, напротив, приложимата санкционна
норма е една – тази по чл.414, ал.3 от КТ.
Настоящият
съдебен състав намира и че правилно е установен субекта на нарушението, предвид
разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН, която сочи, че в предвидените от
съответния закон случаи, на юридическите лица се налагат имуществени санкции за
неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност.
Именно такова неизпълнение е констатирано в разглеждания случай. В тази връзка
следва да се посочи, че изцяло в компетенциите на административнонаказващия
орган е преценката коя отговорност да ангажира, тази на дружеството или на
виновното длъжностно лице.
Ето защо, правилно наказващият
орган е привлякъл към административнонаказателна отговорност жалбоподателя при условията на чл.414, ал.3 от КТ,
в качеството му работодател. Наложена имуществена санкция е в размер на предвидения
от закона минимум от 1 500 лева.
Въпреки, че възражения в този
смисъл не са наведени, следва да бъде уточнено, че категорично не може да бъде
приложена и съответно обсъждано приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Не може да става въпрос и за приложението на привилегирования състав на
чл.415в, ал.1 от КТ. Тя така е и озаглавена в КТ – „Отговорност за маловажно
нарушение”. Но в ал.2 на чл.415в от КТ изрично е посочено кои нарушения не
могат да бъдат разглеждани като маловажни и между тях попада и нарушаването на
разпоредбите на чл.62, ал.1 и чл.61, ал.1
от КТ. Законодателят е преценил, че дори
и да са налице обективни признаци за маловажност, то тези нарушения на
трудовото законодателство са в такава степен тежки, че не могат да бъдат
санкционирани с по-нисък размер на глоба или имуществена санкция или пък само с
устно или писмено предупреждение, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Нормата на чл.415в, ал.2 от КТ се явява специална по отношение на чл.28
от ЗАНН и като такава, правилно е наказващия орган е съобразил именно нея и не
е приложил по-леко наказуемия състав на чл.415в, ал.1 от КТ.
Макар и да не е посочено в
обжалваното НП като смекчаващо отговорността обстоятелство, наказващият орган
явно е ценил факта, че нарушението е първо за жалбоподателя (данни в обратния
смисъл липсват), което обуславя и наложения минимален размер на предвидената от
закона имуществена санкция.
Предвид на тези съображения
съдът счита, че не са налице основания за отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Същото е законосъобразно издадено, при спазен материален и
процесуален закон, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 15-0000646 от 27.09.2018 г. на Директор на Дирекция “Инспекция
по труда” - Плевен, с което е наложено на “М.” ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.У., област Ловеч, ул.”В.Л.” № ***, ЕИК *********, представлявано
от управителя Т.Ц.М., административно наказание на основание чл.416, ал.5, във
връзка с чл.414, ал.3 от КТ – имуществена санкция в размер на 1 500 лева, за нарушение
на чл.1, ал.2, във връзка с чл.62, ал.1 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението
до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :