№ 92
гр. Разград, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Теодора М. Нейчева
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
в присъствието на прокурора С. С. О.
като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20253300600191 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С присъда рег. № 29/15.05.2025 г. по нох дело № 150/2025 г. РС-Разград
признал подсъдимия В. И. М. за виновен в това, че на 10.01.2025 г. в гр.
Разград, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично
вещество - марихуана, с общо тегло 27,46 грама, със съдържание на активен
наркотичен компонент тетрахидроканабинол 15.7 тегловни процента, на обща
стойност 549,20 лева - престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 от НК, поради
което и на основание чл.58а, ал.1 от НК му наложил наказание лишаване от
свобода за срок от две години и четири месеца, което наказание да бъде
изтърпяно при строг първоначален режим, както и наказание глоба в размер на
три хиляди лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът
осъдил подсъдимият В. М. да заплати по сметка на ОДМВР - Разград сумата
триста тридесет и три лева и 94 стотинки, представляваща разноски на
досъдебното производство.
По отношение на веществените доказателства - 27,46 грама марихуана,
изпратени за съхранение в ЦМУ отдел „МРР-НОП“ - гр. София, съдът
постановил да бъдат унищожени, след влизане в сила на присъдата.
Недоволен от присъдата подсъдимият М. я обжалва чрез защитника адв. Д.
Д., в частта досежно наложеното наказание. В жалбата се изтъква, че първия
съд не взел предвид важни обстоятелства от живота на подсъдимия:
1
предстоящо раждане на детето му, както и тежко онкологично заболяване на
баща му. Иска се изменение на присъдата с налагане на по-леко наказание.
Препис от въззивната жалба е връчен на прокурора. В предоставения за
това срок, писмени възражения против въззивната жалба не са постъпили.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
Въззивната жалба се подържа и в съдебно заседание от защитника на
подсъдимия на същото основание и със същото искане. Като допълнително
основание в подкрепа на искането за по-леко наказание се изтъква раждането
на дете на подсъдимия. От въззивната инстанция се иска да вземе предвид и
здравословното състояние на подсъдимия.
В лично изявление подсъдимият заявява, че подържа становището на
защитника и изразява съжаление.
Участващия по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Разград
намира присъдата за правилна и законосъобразна, а наложеното наказание за
справедливо и съобразено с обремененото съдебно минало на подсъдимия.
Счита, че са взети предвид количеството на наркотичните вещества и това, че
се е опитал да ги укрие чрез изхвърлянето им през терасата. Счита също така,
че раждането на дете не следва да се приема като имащо значение при
определяне на наказанието обстоятелство.
В последната си дума подсъдимият заявява, че иска да се прибере при
детето си, което все още не бил виждал.
Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните, на
основание чл. 313 от НПК и след цялостна служебна проверка на обжалвания
съдебен акт, на основание чл. 314 от НПК, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд протекло по реда на глава
двадесет и седма от НПК. Подсъдимият В. И. М. признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се
събират доказателства за тези факти.
Изложената в обвинителния акт и възприета от първоинстанционният
съд фактическа обстановка е следната:
Подсъдимият В. И. М. е роден на 18.08.1995г. в Германия, живее в гр.
Разград, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан.
Подсъдимият М. е многократно осъждан на лишаване от свобода, като някои
от наказанията е търпял ефективно.
Подсъдимият В. М. живеел съпружески със свидетелката Е.И. в гр. Разград,
ж.к. ***. В началото на месец януари 2025 г. подсъдимият М. закупил от лице
с неустановена в хода на разследването самоличност неустановено количество
марихуана, част от която в следващите няколко дни изпушил с приятели.
Останалата част от марихуаната той сложил в бяла найлонова торбичка, която
съхранявал в буркан. Свидетелката Е.И., която била бременна в четвърти
месец, не желаела подсъдимия М. да държи в дома им и да употребява
наркотици. По тази причина на 10.01.2025 г., около 06:00 часа двамата се
скарали. Свидетелката И. излязла от стаята в коридора на апартамента и
2
подала сигнал на ЕЕН 112. Подсъдимият М. разбрал, че свидетелката И.
разговаря с оператор на ЕЕН 112 и решил да изхвърли притежаваната от него
марихуаната за да не бъде установена същата от полицейските служители,
които ще бъдат изпратени във връзка с подадения от съжителката му сигнал.
Подсъдимият взел бялата торбичка с марихуана от буркана и я поставил в
черна найлонова торбичка, след което отворил вратата към балкона на хола.
Той изхвърлил торбичката с марихуана през балкона, като същата паднала на
земята, под балкона им. Непосредствено след това негово действие
пристигнали изпратените във връзка със сигнала полицейски служители -
свидетелите К.К. и Р.П., двамата служители на сектор “ОП“ при РУМВР-
Разград. Пред полицейските служители И. заявила, че подсъдимият М. е
закупил и държи наркотици, което обстоятелство самият подсъдим потвърдил.
Свидетелите извикали за съдействие служители на сектор “КП“ при РУМВР-
Разград. След извършен обход на блока, полицейските служители установили
върху асфалтовата настилка, под балкона на жилището, обитавано от
подсъдимия М. и свидетелката И., черната на цвят найлонова торбичката,
която подсъдимия М. бил изхвърлил преди пристигането им. На полицейските
служители подсъдимият обяснил, че в торбичката е поставена марихуана,
която е негова и че той я е изхвърлил преди пристигането на полицаите, с
намерението след като те си тръгнат да си я вземе обратно. За установеното
незабавно бил уведомен дежурен разследващ полицай, който извършил оглед
на местопроизшествие. Било образувано досъдебно производство. При
отваряне на черната найлонова торбичка, в същата била установена бяла
найлонова торбичка, с тегло 30.55грама, съдържаща суха зелена тревиста
маса. При тестване на установената суха зелена тревиста маса с наркополеви
тест, същата реагирала положително на марихуана и била приложена като
веществено доказателство към делото.
На досъдебното производство била назначена физико-химическа
експертиза, видно от заключението на която, изследваната суха зелена
тревиста маса представлява марихуана, с нето тегло - 27,46 грама и
съдържание на активен наркотичен действащ компонент тетрахидроканабинол
(ТХК) - 15,7 тегловни процента, на обща стойност 549,20 лева.
Марихуаната (коноп, канабис) е наркотично средство. Няма легална
употреба, пазар и производство и е под контрол съгласно Единната конвенция
на ООН за упойващите средства от 1961г., ратифицирана от България - списък
1 и съгласно Закона за контрол върху наркотичните средства и прекурсорите
(ЗКНВП). Конопът се намира в Приложение 1 към чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП -
Списък 1, включващ “Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарна медицина“.
От заключението по назначената на досъдебното производство техническа
експертиза се установява съдържанието на подаденият от свидетелката И.
сигнал на ЕЕН 112.
Очертаната фактическа обстановка въззивния съд приема за установена
въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на
3
свидетелите К.К., Р.П., Р.П и Е. И., частично обясненията на подсъдимия М.;
експертните заключения на вещите лица М.Н. и Б.Б, протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум към него, характеристична справка,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, писмо от
МВР-Дирекция “Национална система 112“ Отдел “Районен център 112-Русе“,
с приложен СД със запис, справка за съдимост и др.
Пред въззивната инстанция е представено удостоверение за раждане
на М. В.в И., роден на 23.06.2025 г. в гр. Разград от майка Е. И. М.а и баща В.
И. М..
Представени са и медицински документи за здравословното състояние
на подсъдимия, придружени с медицинско становище от медицински
фелдшер, видно от което преди конвоирането на подсъдимия общото му
здравословно състояние е преценено като добро.
Съдът кредитира гласните доказателства - показанията на свидетелите
И., К., П. и П., които се подкрепят от заключението на назначените експертизи
и въз основа на тях може да се заключи, че именно подсъдимият е автор на
деянието. В този смисъл самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от
събраните по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд споделя
мотивите на първата инстанция относно квалификацията на деянието, което
от правна страна осъществява признаците на престъпление по чл. 343, ал. 3, т.
1, предл. 1 от НК. Първият съд изчерпателно е обосновал наличието на всички
признаци от състава на това престъпление. Пред настоящата инстанция не се
оспорва дадената от първия съд квалификация на деянието.
Предвид проведената от РС-Разград диференцирана процедура по чл.
371, т. 2 НПК, е било определено наказание на подсъдимия при условията на
чл. 58а ал. 4 от НК. В тази си дейност съда е приел като отегчаващи вината
обстоятелства предишните осъждания на подсъдимия, включително и
изтърпяни ефективно наказания лишаване от свобода, които обаче не довели
до поправянето му. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът приел
направените от подсъдимия самопризнания, както и данните за влошено
здравословно състояние. При тези обстоятелства съдът приел да определи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода около средния размер, а именно
три години и шест месеца. На основание чл. 58а, ал. 1 от НК съдът намалил
това наказание с 1/3, при което наложил на подсъдимия наказание лишаване
от свобода за срок от две години и четири месеца, което същия да изтърпи
ефективно при първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2,
б.“б“ от ЗИНЗС.
По жалбата:
Присъдата е атакувана единствено в частта досежно наказанието.
Защитата счита, че при определяне на наказанието като смекчаващо вината
обстоятелства следва да бъде взето предвид раждането междувременно на
дете на подсъдимия.
Въззивната инстанция намира, че раждането на дете на подсъдимия
4
следва да бъде взето предвид като смекчаващо вината обстоятелство,
настъпило в периода между произнасянето на присъдата и съдебното
заседание пред въззивната инстанция. С намаляване размера на наказанието
от три години и шест месеца на 3 години лишаване от свобода, след
редукцията от две години и четири месеца на две години лишаване от свобода,
на подсъдимият ще се даде възможност по бързо да се върне при семейството
му и да се изправи пред отговорностите на родителството. Това би изиграло
стимулираща роля за него по пътя на поправянето и превъзпитаването му.
При тези обстоятелства и на основание чл. 334, т.3 вр. с чл. 337, ал.
1,т. 1 от НПК атакуваната присъда следва да бъде изменена като бъде намален
размера на наложеното при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК наказание
лишаване от свобода от две години и четири месеца на две години. В
останалата й част присъдата следва да бъде потвърдена, на основание чл. 338
от НПК.
При служебната проверка въззивната инстанция не констатира да са
допуснати при първоинстанционното разглеждане на делото съществени
процесуални нарушения, които да водят до отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд
Съобразявайки горното и на основание чл. 334, т. 3 вр. с 337, ал. 1 и
чл. 338 от НПК Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда рег. № 29/15.05.2025 г. по нох дело №
20253330200150/2025 г. по описа на РС-Разград в частта досежно наказанието,
като НАМАЛЯВА срока на определеното при условията на чл. 58а, ал. 1 от
НК наказание лишаване от свобода от две години и четири месеца на ДВЕ
ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5