РЕШЕНИЕ
№ 19189
гр. София, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20231110168021 по описа за 2023 година
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ,
вр.чл.49, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД. В писмения отговор ответникът е релевирал
възражение за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД. В
условията на евентуалност ответникът е предявил обратни искове с правно
основание чл.79 ЗЗД.
Производството е образувано по предявен от ************* срещу **********,
иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 267,24 лева,
формирана от сумата от 199,20 лева, представляваща изплатено обезщетение по
застраховка „Каско“ във връзка с щета № 44012132207813, от сумата от 53,04 лева,
представляваща разноски за услуга „Пътна помощ“ и от сумата от 15,00 лева,
представляваща ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.12.2023 г. до
окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 29.03.2022 г., около 15:30 часа в
********** в близост до магазин ********** водачът на автомобил марка „БМВ“,
модел „Х5“ с рег.№ **********, който към датата на ПТП-то имал валидна
застраховка „Каско +“ в ищцовото дружество, попаднал в несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно. Поддържа, че в резултат на инцидента били
нанесени щети по задна дясна гума и джанта на автомобила. Във връзка с депозирана
претенция, в дружеството била образувана преписка, по която с ликвидационен акт
1
било одобрено на собственика на увредения автомобил да бъде изплатена сумата от
199,20 лева., определена на база експертна оценка на застрахователя и методика по
имуществена застраховка. Предвид изкривяването на джантата на автомобила и
невъзможност да се придвижва на собствен ход, ищецът твърди, че автомобилът бил
превозен до сервиз с Пътна помощ на УС на СБА, за което заплатил и сумата от 53,04
лева. Поддържа, че на основание чл.410 КЗ, поради плащане на застрахователно
обезщетение, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу лицата, които носят
отговорност за настъпване на щетите. Сочи, че съгласно Закона за пътищата общината
е отговорна за поддържането на общинските пътища, поради което с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователя встъпва в правата на увредения срещу
лицето, причинило вредите със своето действие или бездействие и има право на
регресен иск. С писмо до **********, ответната община била поканена да възстанови
заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение, но поради отказ за плащане,
ищецът обуславя правния си интерес от предявения иск. Претендира стойността на
щетата с включени ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, както и
изплатената услуга „Пътна помощ“, ведно със законната лихва върху главниците и
направените разноски по производството.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор, в който оспорва
предявения иск по основание и размер. Оспорва се твърдението на ищеца, че
увреждането на гумата на автомобила представлява покрит риск съгласно сключения
застрахователен договор. Поддържа се, че съгласно последния от допълнителния
покрития са изключени гумите на автомобила. Ето защо, при липса на основание за
плащане на застрахователно обезщетение, за ищеца не е възникнало право да се
суброгира в правата на пострадалия. Оспорва се и настъпването на процесното ПТП с
доводи, че по делото не е представен протокол за ПТП, няма данни същото да е
настъпило на територията на ответната община, както и наличието на причинно-
следствена връзка между твърдяното ПТП и настъпилите вреди. Изразява се и
становище, че вина има водачът на автомобила, който не е съобразил поведението си
на пътя с конкретната пътна обстановка. Алтернативно се прави и възражение за
съпричиняване на вредите от страна на водача. Оспорва се получаването на отправена
от ищеца регресна покана. По изложените в отговора съображения се иска отхвърляне
на иска като неоснователен, а в условията на евентуалност - намаляване размера на
претендираното обезщетение. В условията на евентуалност, при евентуално
осъдително решение спрямо него, ответникът обуславя правен интерес от привличане
на трети лица-помагачи – дружества, на които са възложени дейности по текуща
поддръжка и ремонт на уличната мрежа, включваща и процесния пътен участък. С
оглед предходното са предявени и обратни искове срещу дружествата съобразно
отговорността им от общата стойност на вредата. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на предявения
2
обратен иск от **********, в който се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявения против първоначалния ответник иск. Не се оспорва
обстоятелството, че ДЗЗД, в което дружеството е съдружник, е страна по договор за
изпълнение на обществена поръчка от 27.06.2019 г. по отношение на процесния пътен
участък. Поддържат се доводи, че в случая данните за мястото на настъпване на ПТП-
то са единствено от водача на увредения лек автомобил, който се явява заинтересовано
лице в производството по заявяване и изплащане на застрахователно обезщетение. С
оглед предходното се поддържа становище, че при липса на протокол за ПТП,
местоположението на настъпване на ПТП, е извън обсега за абонаментно обслужване,
указан в Приложение № 6 към горепосочения договор. Отделно от предходното се
поддържа, че още преди датата на ПТП, за извършените ремонтни дейности в
процесния пътен участък, е съставен протокол за установяване и заплащане на
видовете СМР, които са били отчетени без забележки от възложителя **********. С
оглед предходното се изразява становище, че по делото липсват доказателства за
неизпълнение или за лошо или некачествено изпълнение на възложените работи на
ДЗЗД и в частност на **********, в качеството му на съдружник в консорциума. По
изложените доводи и съображения се изразява становище за неоснователност на
предявения главен иск, а в условията на евентуалност и на предявения обратен иск.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на предявения
обратен иск от **********, в който също не се оспорва, че дружеството, в качеството
на съдружник в ЗДДЗ, е страна по договор за изпълнение на обществена поръчка с
предмет: „Поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на
територията на ********** – II зона“. Изразява се становище, че по делото липсват
доказателства, от които да се обоснове извод, че е налице неизпълнение на
договорните задължения на дружеството съгласно описания отговор, а дори напротив
– ремонтните дейности, включително в процесния пътен участък, са приети без
забележки от страна на възложителя. По изложените доводи и съображения се иска
отхвърляне на предявения обратен иск.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От представената по делото застрахователна полица № 4440121213062545 се
установява, че лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“ с рег.№ **********, е имал
валидна застраховка „Каско“ в ищцовото дружество, със срок на действие 07.06.2021 г.
до 06.06.2022 г. По делото са приложени и приложимите ОУ към автомобилна
застраховка „Каско +“.
По делото е приложена образуваната в застрахователното дружество преписка
въз основа на уведомление за щета от собственика на автомобила, съдържаща опис –
заключение по щета 12.07.2022 г., възлагателно писмо, опис заключение по щета от
3
29.03.2022 г., калкулация по претенция, фактура, ликвидационен акт.
Видно от приложеното по делото платежно нареждане от 12.04.2022 г. е, че
сумата от 199,20 лева е изплатена по банков път на собственика на увредения
автомобил във връзка със заведената щета.
По делото е приложена фактура, издадена от УС на СБА с получател ищцовото
дружество за дължими суми по повод репатрирани автомобили, сред които и
процесния, на обща стойност 5603,64 лева. Видно от приложеното по делото платежно
нареждане е, че ищецът е заплатил сумата по издадената фактура.
По делото е приложена регресна покана от ищцовото дружество до ответника, с
която е последния е уведомен, че застрахователното дружество се е суброгирало в
правата на увредения и е поканен да заплати изплатеното застрахователно
обезщетение. В отговор на отправената покана, по делото е приложен отговор от
ответника, в който се изразява становище за недоказаност на претенцията – поради
липса на доказателства за отговорността на **********.
По делото е приложен договор № СОА19-ДГ55-447/27.06.2019 г., сключен
между ответника и третите лица-помагачи, по силата на който ********** е възложила
на горепосочените дружества поддържането и текущия ремонт на уличната мрежа и
пътните съоръжения във II зона, включваща райони **********, съгласно Приложение
№ 6. Видно от приложените към договора допълнителни споразумения е, че от
договора са отпаднали определени пътни участъци, които не касаят процесния.
Съгласно чл.1, ал.1, т.1 от договора, за посочените в списък Приложение 6 улици и
булеварди, поддържането /текущо и превантивно/ се осъществява на база показатели
на изпълнение в зависимост от определеното в приложението ниво на поддържане.
По делото са приложени протоколи за установяване и заплащане на натурални
видове строителни и монтажни работи, актове за фактическо приключване на СМР и
количествени сметки относно извършените СМР, подписани от представител на
********** и дружествата – изпълнители по горепосочения договор. От предходното
се установява, че възложителят извършва текущ ежемесечен контрол над дейността на
изпълнителя и едва след одобрение на работата изплаща договореното
възнаграждение за абонаментно обслужване.
Установява се от приложение протокол № 449/17.03.2022 г., подписан на
представител и на **********, че описаните в него СМР са извършени и подлежат на
заплащане. Видно от приложената по делото фактура № **********/17.03.2022 г. е, че
********** е изплатила на **********, в което участват третите лица-помагачи,
дължимите суми по сключения договор и извършените СМР съгласно двустранна
сметка № 449.
4
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С. Я. Н.
– водач на увредения автомобил. В показанията си свидетелят разказва, че в началото
на 2022 г. претърпял инцидент с управлявания от него автомобил „БМВ Х5“, като при
десен завой от **********по **********попаднал в несигнализирана дупка. Не след
дълго датчик на автомобила предупредил за проблем с гума. Свидетелят разказва, че
се е върнал на мястото, за да провери какво е причинило инцидента и се оказала дупка
между трамвайните релси и паветата. Спомня си, че тогава се правел ремонт на цялата
линия на трамвая, но нямало обозначения нито за ремонт, нито за наличие на
препятствие на пътното платно.
По делото е изслушано и прието заключение на автотехническа експертиза,
което не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно
дадено. В заключението вещото лице е приело, че щетите по л.а. марка „БМВ“ са в
резултат именно от преминаване през необозначена и необезопасена дупка на пътното
платно, посочена от водача на автомобила в уведомлението му до застрахователя.
Съгласно заключението причинените по автомобила щети са в причинно-следствена
връзка с процесното застрахователно събитие и последица от него, като съответстват
на съставения от застрахователя опис-заключение. Вещото лице е посочило, че
действителната стойност на щетите по автомобила към деня на настъпване на
застрахователното събитие – 29.03.2022 г., оценени по условия на застраховка
„Гражданска отговорност“ възлизат на 199,20 лева. Завишени с разходи за репатриране
и ликвидационни разходи, сумата възлиза на 267,24 лева.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр.чл.49, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД в
тежест на ищеца бе да докаже при условията на пълно и главно доказване следните
групи правопораждащи факти: наличието на валидно към датата на ПТП
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото
лице; настъпило в срока на застраховката застрахователно събитие вследствие виновно
и противоправно поведение на ответника (бездействието на негов служител във връзка
със стопанисването, поддържането и ремонтирането на общински пътища);
претърпени от застрахования вреди в резултат на настъпилото застрахователно
събитие; стойността на вредите; платено застрахователно обезщетение.
Вината се предполага – чл.45, ал.2 ЗЗД, като опровергаването на тази
презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наведените в писмения
отговор правоизключващи възражения, включително наличието на съпричиняване от
страна на увредения.
Настоящият съд приема, че от представената по делото застрахователна полица
5
№ № 4440121213062545 безспорно се установява, че лек автомобил марка „БМВ“,
модел „Х5“ с рег.№ **********, е имал валидна застраховка „Каско“ в ищцовото
дружество, със срок на действие 07.06.2021 г. до 06.06.2022 г.
От приложената по делото преписка по щета, образувана в ищцовото дружество
се установява, че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило
застрахователно събитие, за което застрахователят е изплатил обезщетение за
причинените на застрахованото имущество щети.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на водача на
увредения автомобил, които се подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства, настоящият съд приема, че причина за ПТП и настъпилите увреждания
е именно необезопасена и несигнализирана неравност /дупка/ на пътното платно.
Настоящият съд намира за неоснователно възражението на ответника, че
подмяната на гуми не е покрит риск от сключения застрахователен договор. Видно от
приложените по делото Общи условия към автомобилна застраховка „Каско“ е, че
съгласно т.2.3 клаузата „Пълно каско“ покрива всички рискове, причинени от
застрахователни събития, покрити по клаузи „Супер“ и „Кражба и грабеж на цяло
МПС“. Видно от т.2.1.3.1 от ОУ е, че в кръга на покрити рискове е и ПТП, съгласно
ЗДвП. По дефиниция пътнотранспортно произшествие е инцидент, възникнал в
процеса на движение на пътно превозно средство и предизвикал нараняване или смърт
на хора и/или нанесло повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети. Предходното обуславя извод, че попадането на
застрахованото превозно средство в участък с нарушена цялост на пътното покритие
/т.нар.дупка/, представлява ПТП съласно ЗдВП и е покрит риск от сключената с
ищцовото дружество застраховка.
Неоснователно съдът намира и възражението на ответника, че за инцидента не е
съставен протокол за ПТП. Това е така, тъй като при процесното ПТП не е била налице
някоя от хипотезите, установени в разпоредбата чл.125 ЗДвП, при които службите за
контрол на МВР задължително посещават мястото на ПТП.
От заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно, пълно
и безпристрастно, се установи причинната връзка между посочения механизъм на ПТП
и наличните по автомобила увреждания.
От друга страна пътят, на който е реализирано произшествието, е общински път
по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19,
ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължена да осъществява дейностите по поддържането му е
именно ответната община, Общината като юридическо лице осъществява дейностите
по чл. 31 ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните по
необезопасяванетои необозначаванети на неравността на пътя е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД
6
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с
неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители. Ето
защо съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на
застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
Презумпцията за вина не бе оборена от ответната страна в настоящото
производство.
Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на
обезщетението, което отговорното лице по чл. 49 ЗЗД дължи на застрахования.
Имуществената застраховка следва да осигури пълна обезвреда на увредения, което
означава че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото
състояние, което той би бил преди деликта. Видно от неоспореното заключение на
САТЕ действителният размер на причинените вреди е от 199.20 лв., като
застрахователя е заплатил още и сумата от 53,04 лева за репатриране на автомобила и
15,00 лева ликвидационни разноски, поради което искът следва да бъде уважен в
пълния предявен размер, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 12.12.2023 г. до окончателното изплащане.
С оглед изводите за основателност на исковата претенция, следва да бъде
разгледано и предявеното с писмения отговор в условията на евентуалност възражение
за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява по правилото на
чл.51, ал.2 ЗЗД, само ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като
от значение е наличието на причинно - следствена връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина на последния. Кога това
поведение – действие или бездействие, е рисково и дали е допринесло за увреждането
подлежи на установяване във всеки конкретен случай, а тежестта за доказване е върху
позоваващата се на съпричиняването страна.
В конкретния случай ответникът, чиято е доказателствената тежест, не проведе
пълно и главно доказване на наведеното в писмения отговор възражение за
съпричиняване, въпреки изричните указания на съда в тази насока. По делото липсват
доказателства, които да насочват на поведение на водача на увредения автомобил,
застрахован в ищцовото дружество, което да е създало по-голяма вероятност за
настъпване на вредите. С оглед предходното, настоящият съд намира възражението на
ответника за съпричиняване за неоснователно.
С оглед изводите за основателност на предявения против ********** иск, съдът
следва да разгледа предявените в условията на евентуалност обратни искове.
За основателността на предявените обратни искове с правно основание чл.79
ЗЗД, ищецът следва, в условията на пълно и главно доказване, да докаже наличието на
валидна договорна връзка между него и ответниците по този иск, както и договорно
7
неизпълнение от страна на последния на конкретно съществуващо задължение, в
резултат на което неизпълнение, за ищеца за възникнали твърдените вреди.
В конкретния случай, не е спорно между страните, че същите са обвързани от
валиден договор за възлагане на текущо поддържане и ремонт от 2019 г. за срок от 48
месеца – т.е. действащ към датата на процесното ПТП от 2022 г. По силата на този
договор изпълнителят се е задължил да извършва текущо поддържане на пътната
настилка в границите на определено от възложителя ниво. От страните не са
ангажирани конкретни доказателства, от които да бъдат установени всички параметри
на постигнатите договореност, но видно от представеното Приложение № 6, поетите
от изпълнителя задължения включват осигуряването на ниво на поддръжка на
конкретната улица в процент, по-нисък от 100%.
Така сключеният между страните по спора договор разкрива характеристиките
на договор за изработка. Съгласно чл.258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо по поръчка на възложителя срещу
възнаграждение. Предмет на договора може да бъде, както някаква телесна или
нетелесна вещ, така и някаква услуга, като за постигането на правния резултат се
осъществяват фактически действия, които могат да бъдат резултат, както на
физически, така и на интелектуални усилия. При изработката изпълнителят винаги
предава изработената вещ или предоставя извършваната услуга на възложителя. От
своя страна, възложителят е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа,
като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения
за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да
се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. Веднъж
приел, той прави признание за съответствие. Възражения срещу изпълнението
предвид уговореното, с оглед на неговата цел, добрата търговска практиката и
добросъвестността, се преклудират, с изключение на възраженията срещу скрити
недостатъци.
Съгласно чл.264, ал.3 ЗЗД правните последици от приемането, веднъж
настъпили, не могат вече да бъдат ревизирани от страните. От това следва, че
възложителят, щом е приел изрично или чрез конклудентни действия работата,
впоследствие не може да иска поправяне на работата; заплащане на разходите,
необходими за поправката; намаление на възнаграждението; разваляне на договора;
обезщетение за вреди, породени от пълното или неточно изпълнение. В конкретния
случай, видно от представените по делото протоколи, възложителят **********
изрично е одобрил и приел извършената от изпълнителя работа без възражения, като
по този начин е признал, че свършената работа отговаря на поставените от него
задания. Не е налице и твърдяното от въззивника изключение, във връзка с наличието
на скрит недостатък – неравностите върху пътното платно са лесно установими при
извършването на обикновен оглед, без необходимост от използването на специална
8
техника и изискване за специалния знания /с каквито всъщност представителите на
възложителя, от гледна точно инженерното им образование, разполагат/.
Предвид изложеното, настоящият съд приема, че предявените обратни искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и
доказателствата за тяхното извършване е, че ищцовото дружество е направило и
претендира разноски в общ размер на 608,00 лева (платена държавна такса, депозит за
вещо лице, свидетел и адвокатско възнаграждение с ДДС). Тази сума следва да бъде
възложена в тежест на ответника.
Ответниците по предявените обратни искове не са претендирали разноски и не
са представили доказателства за реално направени такива, поради което съдът не
дължи произнасяне в тази насока.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА **********, БУЛСТАТ **********, с адрес:********** да заплати на
**********със седалище и адрес на управление: **********, на основание чл.410,
ал.1, т.2 КЗ, вр.чл.49, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД сумата в размер на общо 267,24 лева,
формирана от сумата от 199,20 лева, представляваща изплатено обезщетение по
застраховка „Каско“ във връзка с щета № 44012132207813, от сумата от 53,04 лева,
представляваща разноски за услуга „Пътна помощ“ и от сумата от 15,00 лева,
представляваща ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.12.2023 г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от **********, БУЛСТАТ **********, с адрес:
********** срещу ********** иск с правно **********чл.79 ЗЗД – за заплащане на
сумата от 206,97 лева, представляваща отговорността на дружеството от общата
стойността на вредата, която ********** следва да заплати като застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № 44012132207813.
ОТХВЪРЛЯ предявения от **********, БУЛСТАТ **********, с адрес:
********** срещу ********** иск с правно основание чл.79 ЗЗД – за заплащане на
сумата от 59,99 лева, представляваща отговорността на дружеството от общата
стойността на вредата, която ********** следва да заплати като застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № 44012132207813.
ОТХВЪРЛЯ предявения от **********, БУЛСТАТ **********, с адрес:
9
********** срещу ж, ЕИК **********иск с правно основание чл.79 ЗЗД – за
заплащане на сумата от 0,26 лева, представляваща отговорността на дружеството от
общата стойността на вредата, която ********** следва да заплати като
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № 44012132207813.
ОСЪЖДА **********, с адрес:********** да заплати на **********, със
седалище и адрес на управление: **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от
общо 608,00 лева, представляваща разноски по производството.
Решението е постановено при участието на трети лица ********** ********** и
**********, помагачи на страната на ответника **********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10