Определение по дело №513/2024 на Административен съд - Враца

Производството по делото е по реда на чл.229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по частна касационна жалба на Ц.Ч.Е.,*** против определение № 1390/31.07.2024г., постановено по адм. дело № 360/2024 г. по описа на АдмС – Враца, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от държавна такса по касационна жалба против определение № 1340/22.07.2024г. по същото дело. Отправя искане за отмяна на обжалваното определение, с доводи, че следва да бъде освободен от заплащане на д.т. в размер на 30 лева, както му е указал съда. Като мотив излага, че след като е освободен от заплащане на д. т. по адм.дело № 360/24г. по описа на АдмС Враца, то следва да бъде освободен и от внасяне на д.т. при касационното обжалване на прекратителното определение същото дело, тъй като няма промяна във фактическите обстоятелства.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на оспорване. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С Определение № 1390/31.07.2024г., постановено по адм. дело № 360/2024 г. по описа на АдмС – Враца, съдът е оставил без уважение молбата на Ц.Ч.Е.,*** за освобождаване  от държавна такса по касационна жалба против определение № 1340/22.07.2024г. по същото дело. За да постанови този резултат, съдът е приел, че жалбоподателят е лице, изтърпяващо наказание ** в ***, чиито потребности от храна, облекло, подслон, отопление, осветление и здравни грижи са обезпечени, поради което заплащането на дължимата държавна такса е изцяло във възможностите му. На следващо място е посочил, че жалбоподателят е този, който определя броя на жалбите и исковете, които завежда, а от там и следващата се държавна такса, а предвид броя на делата, заведени от лицето, не само пред АдмС – Враца, а изобщо, съдът е счел, че е налице злоупотреба с процесуални права, поради което е приел за неоснователно искането за освобождаване от внасяне на държавна такса и го е оставил без уважение.

Настоящият съдебен състав намира оспореното определение за правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства първоинстанционнят съд е приел, че жалбоподателят Ц.Ч.Е. не следва да бъде освободен от държавна такса.  Дължимата държавна такса по касационната жалба е в размер на 30.00 лева, който му е указан за внасяне, а служебно известно на съда е, че същият води десетки дела с различен или сходен предмет и страни, което навежда на извод за злоупотреба с процесуални права. Вярно е, че по някои от делата е бил освобождаван от внасяне на следващата се държавна такса за образуването им, следствие от което е, че същото се използва като основание за ескалиращо нарастване на броя им. Достъпът до правосъдие не може да се използва като самоцел, а почива на определени в закона изисквания и преценката кога и за какви като интензитет на засягане права да се търси съдебна защита зависи от волята на съответното лице и собствените му възможности да си я позволи.

На следващо място, на съда е служебно известно от доказателствата представени по адм. дело № 464/2024 г. и адм. дело № 465/2024 г., и двете по описа на АдмС - Враца, че ** има ** – ** е посещаван в периода 01.01.2024 г. – 08.08.2024 г. от **, а освен това получава регулярно парични преводи от същата чрез пощенски записи, вкл. и чрез други **.

В частната жалба е направено възражение, че след като с Определение № 1125/11.06.2024г. по адм.д. 360/2024г., с което Е. е освободен от внасяне на държавна такса, то той следва да бъде освободен и за касационната инстанция от внасянето на държавна такса. Това възражение е неоснователно. То не намира опора в закона и в съдържанието на диспозитива на определение № 1125/11.06.2024г. по адм.д. № 360/2024г. В ГПК и ЗПрП не се съдържа разпоредба, която да установява императивно, че постановеното в първата инстанция определение за освобождаване от внасяне на такси има действие за цялото производство по спора и за всички инстанции. В преценката на съда е предоставено за какъв обхват (кой етап, кои етапи на съдебния процес) да освободи страната от внасяне на такси и разноски. Видно от диспозитива на определение № 1125/11.06.2024г. по адм.д. №360/2024г., освобождаването от внасяне на такси не е формулирано „до приключването на производството във всички инстанции“ или „в производството по адм.д. 360/2024г. по описа на Административен съд Враца до окончателното му приключване“ или др. в подобен смисъл), а само за конкретното дело и само за първата инстанция.

Освобождаването от внасяне на държавна такса е изключение, а не правило, в каквото би се превърнало, ако молбата за такова по настоящото дело  и при изложените съображения, бъде уважена.

С оглед на това и като не намери основания за ревизиране на обжалваното определение, настоящият състав на съда намира същото за правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от  горното и на основание чл. 235 от АПК, касационен състав на Административен съд гр.Враца,

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1390/31.07.2024г., постановено по адм. дело № 360/2024 г. по описа на АдмС – Враца.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване.